M’Cheyne Bible Reading Plan
21 (A)И заклеха се израилтяните в Масифа, като казаха: никой от нас да не дава дъщеря си на Вениаминови синове за жена.
2 И народът дойде в Божия дом, седяха там до вечерта пред Бога, дигнаха голям писък, силно плакаха
3 (B)и думаха: Господи, Боже Израилев! Защо се случи това в Израиля, че изчезна сега едно коляно у Израиля?
4 (C)На другия ден народът подрани, и издигнаха там жертвеник, и принесоха всесъжения и мирни жертви.
5 И казаха синовете Израилеви: кой от всички Израилеви колена не е дохождал на събранието пред Господа? Защото голяма клетва бе изречена върху ония, които не бяха дошли пред Господа в Масифа, и казано бе, че те ще бъдат предадени на смърт.
6 И синовете Израилеви се смилиха над брата си Вениамина и казаха: днес биде отсечено едно коляно от Израиля;
7 (D)какво да сторим за жени на останалите от тях, когато сме се заклели в Господа да им не даваме дъщерите си за жени?
8 (E)И казаха: няма ли някой от колената Израилеви, който да не е дохождал пред Господа в Масифа? И се оказа, че от Иавис Галаадски никой не бе дохождал на събранието в стана пред Господа.
9 Прегледаха народа, и ето, нямаше ни едного от жителите на Иавис Галаадски.
10 И обществото изпрати там дванайсет хиляди души, мъже силни, и им дадоха заповед, като казаха: идете и поразете с меч жителите на Иавис Галаадски, и жените и децата;
11 (F)и ето какво да направите: всеки мъж и всяка жена, познала мъжко легло, предайте на заклятие (а момите оставяйте живи. Тъй и направиха).
12 И намериха между жителите на Иавис Галаадски четиристотин моми, непознали мъжко легло, и ги доведоха в стана при Силом, който е в Ханаанската земя.
13 И цялото общество прати да поговорят със синовете Вениаминови, които бяха в скалата Римон, и им обяви мир.
14 Тогава Вениаминовите синове се върнаха (при израилтяните), и (израилтяните) им дадоха жени, които бяха оставили живи от жените на Иавис Галаадски; но излезе, че те не стигаха.
15 Народът пък жалеше за Вениамина, задето Господ не запази целостта на Израилевите колена.
16 И казаха си старейшините на обществото: какво да сторим за жени на останалите, понеже жените у Вениамина са изтребени?
17 И казаха: наследствената земя нека остане за оцелелите синове Вениаминови, за да не изчезне едно коляно от Израиля;
18 ала ние не можем да им дадем жени от нашите дъщери, защото синовете Израилеви се заклеха, като казаха: проклет да е, който даде жена на Вениамина.
19 И казаха: ето, всяка година става празник Господен в Силом, на север от Ветил и на изток от пътя, който води от Ветил за Сихем, и на юг от Левона.
20 И заповядаха на синовете Вениаминови, като к азаха: идете и се скрийте в лозята,
21 (G)и гледайте, кога излязат силомските моми да играят на хоро, излезте от лозята и си грабнете всеки жена от силомските моми, па си вървете в земята Вениаминова;
22 и кога дойдат бащите, или братята им да се оплачат при нас, ние ще им кажем: простете ни за тях, понеже ние не взехме за всекиго от тях жена през войната, и вие не им дадохте; сега вие сте виновни.
23 Тъй и направиха синовете Вениаминови, и взеха според броя си жени от ония, които бяха на хорото (и) които отведоха, па си тръгнаха и се върнаха в дела си, и съградиха градове и заживяха в тях.
24 В същото време израилтяните се разотидоха оттам всеки в коляното си и в племето си, и оттам отиде всеки в дела си.
25 (H)В ония дни Израил нямаше цар: всеки правеше това, което му се струваше за право.
25 А Фест, като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Иерусалим.
2 Тогава първосвещеникът и първенците иудейски му явиха обвиненията си против Павла
3 и, търсейки милост за себе си против него, молеха го да го повика в Иерусалим; а те крояха засада да го убият по пътя.
4 Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и сам той скоро ще отпътува за там.
5 И тъй, каза той, влиятелните между вас нека дойдат с мене и, ако има нещо у тоя човек, нека го обвинят.
6 И след като прекара у тях не повече от десет дена, слезе в Кесария, а на другия ден седна на съдището и заповяда да доведат Павла.
7 Когато се яви той, заобиколиха го слезлите от Иерусалим иудеи, като навеждаха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
8 (A)а той, като се защищаваше, рече: с нищо не съм съгрешил ни против иудейския закон, ни против храма, ни против кесаря.
9 Но Фест, като искаше да угоди на иудеите, отговори на Павла и рече: искаш ли да идеш в Иерусалим и да бъдеш там за това съден пред мене.
10 Павел отговори: аз стоя пред кесарево съдище, дето и трябва да бъда съден. Иудеи не съм обиждал с нищо, както и ти твърде добре знаеш.
11 (B)Защото, ако съм крив и съм сторил нещо достойно за смърт, аз се не отказвам да умра; но, ако няма нищо от това, в каквото ме обвиняват тия, никой не може да ме предаде тям. Кесарев съд искам.
12 Тогава Фест, като поговори със съвета, отговори: кесарев съд си поискал, при кесаря и ще идеш.
13 След няколко дни цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Феста.
14 И като престояха там много дни, Фест представи на царя Павловото дело, като каза: има един човек, оставен от Феликса в окови,
15 (C)за когото първосвещениците и стареите иудейски, когато аз бях в Иерусалим, представиха обвинения, и искаха да бъде осъден.
16 Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се защити от обвинението.
17 И когато те се събраха тук, аз на другия ден, без никакво отлагане, седнах на съдището и заповядах да доведат човека;
18 обвинителите, като се изправиха, не представиха за него ни едно такова обвинение, каквото предполагах аз;
19 (D)те имаха някакви препирни с него върху тяхното суеверие и за някого си Иисуса, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.
20 Понеже бях в недоумение, как да реша тоя въпрос, аз казах: иска ли той да иде в Иерусалим и там да бъде съден за това?
21 Но, понеже Павел поиска да бъде оставен за августово разследване, заповядах да го държат под стража, докато го пратя при кесаря.
22 Тогава Агрипа каза на Феста: желал бих и сам аз да изслушам тоя човек. А той отговори: утре ще го изслушаш.
23 На сутринта, когато Агрипа и Вереника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-първите граждани, по заповед на Феста доведоха Павла.
24 (E)И Фест рече: царю Агрипа и всички вие мъже, които сте с нас тука! Виждате тогова, за когото цялото множество иудеи дойдоха при мене, и в Иерусалим и тук, и викаха, че той не бива повече да живее.
25 (F)Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо достойно за смърт, и понеже той сам поиска съд пред августа, реших да го пратя нему.
26 Обаче за него не мога нищо вярно да напиша на господаря; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипа, щото след разследването да имам какво да напиша.
27 Защото безсмислено ми се струва да препращам окованик, без да означа и обвиненията против него.
35 Слово, което биде към Иеремия от Господа в дните на иудейския цар Иоакима, Иосиев син:
2 (A)иди в дома на Рехавовци, поговори с тях и доведи ги в дома Господен, в една от стаите, и дай им да пият вино.
3 Аз взех Иазания, син на Иеремия, Авациниев син, и братята му, всичките му синове и целия дом на Рехавовци,
4 (B)и ги доведох в дома Господен, в стаята на синовете на Годолиевия син Анана, човека Божий, която е до стаята на князете, над стаята на Маасея, Селумов син, стражар при входа;
5 и турих пред синовете от дома на Рехавовци пълни шулци с вино и чаши, и им рекох: „пийте вино“.
6 (C)Но те рекоха: „ние вино не пием, защото нашият баща Ионадав, Рехавов син, ни е дал заповед, думайки: не пийте вино, нито вие, нито децата ви довеки;
7 и къщи не правете, и семена не сейте, и лозя не насаждайте и недейте ги има, но през всички дни на живота си живейте в шатри, за да проживеете дълго на тая земя, дето сте чужденци.
8 И ние послушахме гласа на нашия баща Ионадава, Рехавовия син, във всичко, що ни завеща, да не пием вино през всички наши дни, – ние и жените ни, синовете ни и дъщерите ни, –
9 и да не правим къщи за наше живеене; и ние нямаме ни лозя, ни ниви, нито посеви,
10 а живеем в шатри и във всичко се покоряваме и вършим всичко, що ни е заповядал нашият баща Ионадав.
11 А когато вавилонският цар Навуходоносор дойде в тая земя, ние рекохме: да идем, да се оттеглим в Иерусалим от халдейската войска и от арамейската войска, – и ето, ние живеем в Иерусалим“.
12 И биде слово Господне към Иеремия:
13 тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: иди, кажи на Иудините мъже и на иерусалимските жители: нима не ще вземете от това поука за себе си, да слушате думите Ми? говори Господ.
14 (D)Изпълняват се думите на Ионадава, Рехавовия син, който завеща на синовете си да не пият вино, – и те не пият доднес, защото се покоряват на завещанието на своя баща; Аз пък постоянно ви говорих, говорих ви от ранно утро, – и вие не Ме послушахте.
15 (E)Аз пращах при вас всички Мои раби – пророците, пращах ги от ранно утро и казвах: обърнете се всеки от злия си път и изправете поведението си и не ходете след други богове, да им служите, – и ще живеете в тая земя, която дадох вам и на бащите ви; но вие не дадохте ухо и не Ме послушахте.
16 Понеже синовете на Ионадава, Рехавов син, изпълняват заповедта на баща си, която им бе дал, а тоя народ Мене не слуша,
17 (F)затова тъй говори Господ, Бог Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще напратя върху Иудея и върху всички иерусалимски жители всичкото онова зло, което изрекох върху тях, защото Аз им говорих, а те не слушаха, виках ги, а те не отговаряха.
18 А на дома на Рехавовци Иеремия рече: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: задето послушахте завещанието на вашия баща Ионадава, и пазите всичките му заповеди и във всичко постъпвате, както ви е завещал, –
19 (G)затова, – тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев, – не ще липса от Ионадава, Рехавов син, мъж, който да предстои пред Мое лице във всички дни.
Плачевна песен, която Давид изпя Господу по делото на Хуса, от Вениаминово коляно.
1-2 Господи, Боже мой! на Тебе се уповавам, спаси ме от всички мои гонители и ме избави;
3 да не изтръгне врагът като лъв душата ми и да я не разкъса, кога няма избавител (нито спасител).
4 (A)Господи, Боже мой! ако аз съм направил нещо, ако има неправда в ръцете ми,
5 (B)ако съм отплащал със зло ономува, който е бил в мир с мене, аз, който съм избавял дори оногова, който без причина ми е станал враг, –
6 нека врагът погне душата ми и я настигне, нека стъпче в земята живота ми, и славата ми да хвърли в праха.
7 Стани, Господи, в гнева Си, дигни се против бесненията на враговете ми, пробуди се заради мене за в съда, който си заповядал, –
8 множество народи ще застанат около Тебе; издигни се високо над тях.
9 (C)Господ ще съди народите. Съди ме, Господи, по правдата ми и по непорочността, що е в мене.
10 (D)Да престане злобата на нечестивите, а праведника подкрепи, защото Ти изпитваш сърца и утроби, праведний Боже!
11 Моят щит е в Бога, Който спасява правите по сърце.
12 Бог е съдия праведен (крепък и дълготърпелив,) и Бог, Който всеки ден строго изисква;
13 (E)ако някой не се обръща, Той изостря меча Си, изопва лъка Си и го насочва,
14 приготвя за него смъртоносни оръдия, прави стрелите Си палещи.
15 (F)Ето, нечестивият зачена неправда, носи злоба и роди си лъжа.
16 (G)Ров изрови, изкопа го дълбоко и падна в ямата, която приготви;
17 (H)злобата му ще се обърне върху неговата глава, и злодейството му ще падне върху темето му.
18 Ще славя Господа по Неговата правда и ще възпявам името на Господа Всевишни.
Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Давидов.
1-2 (I)Господи, Боже наш! колко е величествено Твоето име по цяла земя! Твоята слава се простира по-горе от небесата.
3 (J)Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и мъстител.
4 Кога гледам Твоите небеса – дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, казвам си:
5 (K)що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?
6 Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал;
7 (L)поставил си го владетел над делата на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му:
8 овци и волове всички, а също и зверовете полски,
9 птици небесни и риби морски, всичко, що преминава морските пътища.
10 Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цяла земя!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.