M’Cheyne Bible Reading Plan
19 (A)В ония дни, когато Израил нямаше цар, живееше един левит на склона на Ефремова планина. Той си взе наложница от Витлеем Иудейски.
2 Наложницата му се скара с него и си отиде в бащиния си дом във Витлеем Иудейски и остана там четири месеца.
3 Мъж ѝ стана и отиде при нея, за да я придума и да я върне при себе си. С него беше слугата му и два осела. Тя го въведе в бащината си къща.
4 Тъстът му, бащата на тая млада жена, като го видя, посрещна го радостно и го задържа. И той прекара у него три дни: ядоха, пиха и нощуваха там.
5 На четвъртия ден станаха рано, стана и той, за да си върви. И бащата на младата жена каза на зетя си: подкрепи сърцето си с къшей хляб, и след това ще тръгнете.
6 Те останаха, и двамата заедно ядоха и пиха. И бащата на младата жена каза на тоя човек: остани още една нощ, и нека се повесели сърцето ти.
7 Човекът бе станал, за да си върви, но тъстът му го склони, и той пак нощува там.
8 На петия ден сутринта той стана, за да си върви. И бащата на младата жена каза: подкрепи сърцето си (с хляб), и почакайте, докле се превали денят. И ядоха двамата (и пиха).
9 И стана човекът да си върви, той, наложницата му и слугата му. И тъстът му, баща на младата жена, му каза: ето, взе да се мръква, пренощувайте, моля ви; ето, денят е на свършване, пренощувай тука, нека се повесели сърцето ти; утре ранко тръгнете на път, и ще си идеш у дома си.
10 (B)Но мъжът не се съгласи да пренощува, стана и тръгна; и наближи до Иевус, който е сега Иерусалим; с него двата натоварени осела и наложницата му с него.
11 Когато бяха близо до Иевус, денят се беше вече превалил. И слугата каза на господаря си: да се отбием в тоя иевусейски град и да пренощуваме в него.
12 (C)Господарят му отговори: не, няма да отидем в град на другоплеменници, които не са от синовете Израилеви, а ще гоним Гива.
13 (D)И каза на слугата си: ще стигнем до едно от тия места и ще нощуваме в Гива, или в Рама.
14 И тръгнаха, и вървяха, и слънце ги залезе близо при Гива Вениаминова.
15 (E)И те се отбиха там, за да идат да пренощуват в Гива. Като влезе, той седна на градската стъгда, ала никой ги не покани у дома си да пренощуват.
16 (F)И ето, един старец си идваше вечерта от полска работа; той беше родом от Ефремова планина и живееше в Гива. Жителите пък от това място бяха Вениаминови синове.
17 Като подигна очи, той видя на градската стъгда пътника. И старецът попита: къде отиваш и отде идеш?
18 Той му отговори: от Витлеем Иудейски отиваме за Ефремова планина, отдето съм аз; ходих до Витлеем Иудейски, а сега отивам към дома Господен; и никой ме не поканва у дома си;
19 имаме си и слама и храна за ослите си; също хляб и вино за мене и за твоята рабиня и за тоя слуга има у твоите раби, за нищо нямаме нужда.
20 (G)Старецът му каза: бъди спокоен: каквато нужда имаш, аз ще се погрижа, само на улицата не нощувай.
21 (H)И го заведе у дома си и даде храна на ослите (му), а сами те умиха нозете си, ядоха и пиха.
22 (I)Когато развеселиха сърцето си, ето, градските жители, развратници, заобиколиха къщата, захлопаха на вратата и думаха на стареца, стопанин на къщата: изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем.
23 (J)Стопанинът на къщата излезе при тях и им каза: не, братя мои, не правете зло, когато тоя човек е влязъл в къщата ми, не правете това безумие;
24 (K)ето, аз имам дъщеря мома, и той има наложница; ще ги изведа, опозорете ги и правете с тях, каквото ви е угодно; а с тоя човек не правете това безумие.
25 Но те не искаха да го слушат. Тогава мъжът взе наложницата си и я изведе при тях на улицата. Те я познаха и изнасилваха цяла нощ до сутринта. И я пуснаха призори.
26 И призори дойде жената, и падна при къщните врата на човека, у когото беше господарят ѝ, и лежа до съмване.
27 Господарят ѝ стана сутринта, отвори къщните врата и излезе, за да тръгне на път: и ето, наложницата му лежи пред къщните врата, и ръцете ѝ на прага.
28 Той ѝ каза: стани, ще вървим. Но отговор нямаше (защото тя бе умряла). Той я тури на осела, стана и замина за мястото си.
29 Като дойде у дома си, взе нож, улови наложницата си, наряза я по членовете ѝ на дванайсет части и изпрати по всички предели Израилеви.
30 (L)Всеки, който видя това, думаше: не е бивало и не е виждано такова не що от деня, когато Израилевите синове излязоха из Египетската земя доднес. (На проводените пък от него човеци той заповяда и каза: тъй думайте по цял Израил: бивало ли е някога такова нещо?) Размислете за това, посъветвайте се и кажете.
23 (A)Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден.
2 А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата.
3 (B)Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият.
4 А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
5 (C)Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: „началника на твоя народ да не злословиш“.
6 (D)А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят!
7 Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои.
8 (E)Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото.
9 (F)Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу.
10 И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана.
11 (G)През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Иерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим.
12 А когато се съмна, някои от иудеите направиха заговор, заклеха се и си рекоха да не ядат, ни да пият, докле не убият Павла.
13 Тия, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четирийсет души.
14 Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; с клетва се заклехме нищо да не хапнем, докато не убием Павла.
15 Затова вие със синедриона явете сега на хилядника утре да го доведе долу пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му; а ние, преди да наближи той, сме готови да го убием.
16 Като чу за тая засада, Павловият сестриник отиде, влезе в стана и обади на Павла.
17 А Павел повика един стотник и му рече: заведи тоя момък при хилядника, защото има да му обади нещо.
18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: затворникът Павел ме повика и помоли да доведа тоя момък при тебе, защото имал да ти каже нещо.
19 Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и питаше: какво има да ми обадиш?
20 А той каза: иудеите се сговорили да те молят утре да отведеш долу Павла пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат нещо по делото му.
21 Ала ти не им вярвай; защото го причакват четирийсет и повече души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докле го не убият; и сега са готови, чакат само да им обещаеш.
22 Тогава хилядникът отпрати момъка, като му поръча: никому не казвай, че ми си обадил това.
23 След това повика двама стотника и рече: пригответе ми двеста пеши войници, седемдесет конници и двеста стрелци, които да тръгнат за Кесария от третия час нощес;
24 пригответе и добичета, за да качат на тях Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
25 Написа и писмо с това съдържание:
26 Клавдий Лисий достопочтеному управителю Феликсу праща поздрав.
27 (H)Тогова човека бяха хванали иудеите и щяха да го убият; аз се явих с войска и го отнех, понеже се научих, че е римски гражданин.
28 (I)И като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред синедриона им
29 (J)и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която той би заслужил смърт или окови.
30 И понеже ми бе обадено, че иудеите замислят лошо против тоя човек, аз го пратих веднага при тебе, като заръчах и на обвинителите да кажат пред тебе, каквото имат против него. Здравей!
31 И тъй, войниците, според както им бе заповядано, взеха Павла и го отведоха нощя в Антипатрида.
32 А на другия ден се върнаха в стана, като оставиха конниците да идат с него.
33 Тия, като влязоха в Кесария и предадоха на управителя писмото, представиха му и Павла.
34 Управителят прочете писмото и попита, от коя област е той и, като узна, че е от Киликия, рече:
35 (K)ще те изслушам, кога дойдат и твоите обвинители. И заповяда да го държат под стража в преторията Иродова.
33 (A)И биде втори път слово Господне към Иеремия, когато той беше още затворен в стражарницата:
2 (B)тъй казва Господ, Който сътвори (земята), Господ, Който я уреди и утвърди, – Господ е името Му:
3 извикай към Мене – и Аз ще ти отговоря, ще ти покажа нещо велико и недостъпно, що ти не знаеш.
4 (C)Защото тъй казва Господ, Бог Израилев, за къщите на тоя град и за къщите на иудейските царе, що събарят за окопи и за битка
5 (D)ония, които дойдоха да воюват против халдейци, за да изпълнят домовете с трупове на люде, които Аз в гнева Си и в яростта Си ще поразя, и поради чиито всички беззакония Аз скрих лицето Си от тоя град.
6 (E)Ето, Аз ще му туря пластир и лечебни средства, ще ги изцеря и ще им открия изобилие от мир и от истина,
7 (F)ще върна пленниците на Иуда и пленниците на Израиля и ще ги устроя, както изпървом,
8 (G)ще ги очистя от всичкото им нечестие, с което те грешиха пред Мене, и ще простя всичките им беззакония, с които грешиха пред Мене и отстъпиха от Мене.
9 (H)И ще бъде Иерусалим за Мене радостно име, хвала и чест пред всички земни народи, които ще чуят за всички блага, каквито ще му дам, и ще се смаят и ще потреперят от всички благодеяния и от всичкото добруване, което ще му доставя.
10 (I)Тъй казва Господ: на това място, за което вие казвате: „то е пусто, без люде и без добитък“, – в иудейските градове и в иерусалимските улици, които са пусти, без люде, без жители, без добитък, –
11 (J)пак ще се чува глас от радост и глас от веселие, глас на младоженец и глас на невеста, глас на тия, които казват: „славете Господа Саваота, защото е благ Господ, защото милостта Му е вечна“, и глас на ония, които принасят благодарствена жертва в дома Господен; защото Аз ще върна пленените от тая земя в предишното им състояние, казва Господ.
12 Тъй казва Господ Саваот: в това място, което е пусто – без люде, без добитък – и във всичките му градове пак ще има жилища на пастири, които ще докарват стадата си на почивка.
13 В планинските градове, в полските градове и в южните градове, в земята Вениаминова, в иерусалимските околности и в градовете Иудини пак ще минават стада под ръката на преброяча, казва Господ.
14 (K)Ето, настъпват дни, казва Господ, когато ще изпълня това добро слово, що изрекох за Израилевия дом и за Иудиния дом.
15 (L)В ония дни и в онова време ще направя да израсте Давиду праведна Младочка, – и Тя ще извършва съд и правда на земята.
16 (M)В ония дни Иуда ще бъде спасен, и Иерусалим ще живее безопасно, и ще нарекат името Му: „Господ – наше оправдание!“
17 (N)Защото тъй казва Господ: не ще се прекрати у Давида мъж, който да седи върху престола на дома Израилев,
18 (O)и у левитските жертвоприносители не ще липсва пред лицето Ми мъж, който през всички дни да възнася всесъжение, да изгаря приноси и да извършва жертви.
19 И биде слово Господне към Иеремия:
20 (P)тъй казва Господ: ако можете развали завета Ми с деня и завета Ми с нощта, тъй че ден и нощ да не идват на свое време,
21 то може да се развали и заветът Ми с Моя раб Давида, тъй че да няма у него син, който да царува на престола му, и също с левитите-свещеници, Мои служители.
22 (Q)Както е небесното воинство безчетно, и неизмерим е морският пясък, тъй ще размножа племето на Моя раб Давида и на левитите, които Ми служат.
23 И биде слово Господне към Иеремия:
24 не видиш ли, че тоя народ казва: „двете племена, които Господ избра, Той отхвърли“, и с това те презират Моя народ, като че ли той не беше вече народ в очите им?
25 (R)Тъй казва Господ: ако не съм утвърдил Моя завет с деня и нощта и наредбите на небето и на земята,
26 (S)то и племето на Иакова и на Моя раб Давида ще отхвърля, за да не вземат вече от неговото племе владелци за племето на Авраама, Исаака и Иакова, понеже ще върна пленниците им и ще ги помилувам.
Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома.
3 (A)Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене;
2 мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога.
3 Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми.
4 (B)С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина.
5 Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля.
6 Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене.
7 (C)Стани, Господи! спаси ме, Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите.
8 (D)От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение.
Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом Давидов.
1-2 (E)Кога викам, чуй ме, Боже на моята правда! В утеснение Ти ми даваше простор. Помилуй ме и чуй молитвата ми.
3 (F)Синове велможки, докога славата ми ще бъде в поругание? докога ще обичате суета и ще търсите лъжа?
4 Знайте, че Господ Си е отделил Своя светия; Господ чува, кога викам към Него.
5 (G)Като се гневите, не съгрешавайте: размислете в сърцето си на леглата си, и утихнете.
6 (H)Принасяйте жертви праведни и се уповавайте на Господа.
7 (I)Мнозина думат: кой ще ни покаже добрини? Яви ни светлината на лицето Си, Господи!
8 Ти изпълни сърцето ми с веселие, откак у тях се намножи жито и вино (и елей).
9 (J)Спокойно си лягам и спя, защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.