M’Cheyne Bible Reading Plan
1 (A)След смъртта на Иисуса синовете Израилеви попитаха Господа, думайки: кой от нас първо ще тръгне против хананейци – да воюва с тях?
2 (B)Господ отговори: Иуда ще тръгне; ето, Аз предавам земята в негови ръце.
3 (C)Иуда пък каза на брата си Симеона: влез с мене в моето жребие, и да воюваме с хананейци; и аз ще вляза с тебе в твоето жребие. И Симеон отиде с него.
4 (D)Тогава Иуда потегли, и предаде Господ хананейци и ферезейци в ръцете им, и те избиха от тях във Везек десет хиляди души.
5 Във Везек се срещнаха с Адони-Везека, удариха се с него и разбиха хананейци и ферезейци.
6 (E)Адони-Везек побягна, но те се спуснаха подире му, уловиха го и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.
7 (F)Тогава Адони-Везек рече: седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и нозете си събираха трохи под трапезата ми; както правих аз, тъй ми и въздаде Бог. И доведоха го в Иерусалим, дето и умря.
8 (G)И воюваха Иудините синове против Иерусалим, превзеха го и го поразиха с меч и града предадоха на огън.
9 След това Иудините синове отидоха да воюват с хананейците, които живееха в планините, в южната земя и в низините.
10 (H)И потегли Иуда против хананейците, които живееха в Хеврон (попреди Хеврон се наричаше Кириат-Арба), и поразиха Шешая, Ахимана и Талмая (от Енаковия род).
11 (I)Оттука потегли против жителите на Давир; по-преди Давир се наричаше Кириат-Сефер.
12 (J)И рече Халев: който порази Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена.
13 (K)Превзе го Готониил, син на Кеназа, по-малкия брат Халевов, и Халев му даде дъщеря си Ахса за жена.
14 (L)Когато тя да замине, Готониил я подучи да иска от баща си земя, и тя слезе от осела. Халев я попита: какво искаш?
15 (M)(Ахса) му каза: дай ми благословия; ти ми даде южна земя, дай ми и водни извори. И даде ѝ (Халев по желанието ѝ) горните извори и долните извори.
16 (N)И синовете на кенееца (Иотора), Моисеев тъст, тръгнаха от града на Палмите с Иудините синове за Иудината пустиня, която е на юг от Арад, и дойдоха и се заселиха между народа.
17 (O)И тръгна Иуда с брата си Симеона и поразиха хананейците, които живееха в Цефат, предадоха града на заклятие и нарекоха тоя град Хорма.
18 (P)Иуда превзе тъй също Газа с пределите ѝ, Аскалон с пределите му, и Екрон с пределите му (и Азот с околностите му).
19 (Q)Господ беше с Иуда, и той завладя планината; но не можа да прогони жителите на долината, защото те имаха железни колесници.
20 (R)И на Халева предадоха Хеврон, както бе говорил Моисей, (и там получи той в наследство трите града на синовете Енакови) и изгони оттам тримата Енакови синове.
21 (S)Но Вениаминовите синове не изгониха иевусейците, които живееха в Иерусалим; иевусейци живеят със синовете на Вениамина в Иерусалим и доднес.
22 (T)И синовете Иосифови също тръгнаха против Ветил, и Господ беше с тях.
23 (U)(И спряха се) Иосифовите синове и обгледваха Ветил (а по-преди градът се наричаше Луз).
24 И стражарите видяха един човек, който идеше от града (хванаха го), и му казаха: покажи ни входа в града, и ще ти сторим милост.
25 (V)Той им показа входа в града, и те поразиха града с меч, а тоя човек и всичките му роднини отпуснаха.
26 (W)Тоя човек отиде в земята на хетейци и съгради (там) град и го нарече с името Луз. Това е името му и доднес.
27 (X)И Манасия не изгони жителите на Бетсан (който е Скитопол) и подчинените нему градове, жителите на Таанах и подчинените нему градове, жителите на Дор и подчинените нему градове, жителите на Ивлеам и подчинените нему градове, жителите на Мегидон и подчинените нему градове; тъй останаха хананейци да живеят в тая земя.
28 Когато Израил се засели, направи хананейци свои поданици, ала ги не изгони.
29 (Y)И Ефрем не изгони живеещите в Газер хананейци; и хананейци живееха между тях в Газер (и им плащаха данък).
30 И Завулон не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Нахлол, и хананейци живееха между тях и им плащаха данък.
31 (Z)И Асир не изгони жителите на Ако (които му плащаха данък, ни жителите на Дор) и нито жителите на Сидон и Ахлав, на Ахзив, Хелва, Афек и Рехов.
32 И Асир живееше между хананейци, жители на тая земя, понеже ги не изгони.
33 И Нефталим не изгони жителите на Ветсамис и жителите на Бетанат и живееше между хананейците, жители на тая земя; а жителите на Ветсамис и на Бетанат бяха негови поданици.
34 (AA)Аморейци стиснаха синовете Данови в планините, понеже не им даваха да слазят в долината.
35 (AB)И аморейци останаха да живеят в планина Херес (дето има мечки и лисици), в Айалон и Шаалвим; но ръката на Иосифовите синове надви (аморейци), и те им станаха поданици.
36 Пределите на аморейци се простираха от бърдо Акравим и от Села по-нататък.
5 А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот,
2 скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.
3 (A)Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?
4 Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.
5 Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
6 А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го.
7 След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило.
8 А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова.
9 Но Петър ѝ каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.
10 И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа ѝ.
11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.
12 (B)А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов.
13 От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.
14 (C)А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени,
15 тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.
16 Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха.
17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,
18 туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.
19 Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:
20 (D)идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.
21 Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.
22 Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха
23 и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.
24 Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.
25 Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.
26 Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;
27 а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза:
28 (E)не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек.
29 (F)А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.
30 (G)Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво.
31 (H)Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете.
32 (I)За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.
33 Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.
34 Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;
35 а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.
36 (J)Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха.
37 (K)След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.
38 (L)И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;
39 (M)ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.
40 Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха.
41 (N)А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса.
42 И всеки ден в храма и но къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.
14 Слово Господне, което биде към Иеремия по случай на суша.
2 (A)Плаче Иуда, портите му се събориха, почерняха на земята, и писък се дигна в Иерусалим.
3 (B)Велможи пращат слугите си за вода; те отиват при кладенците и не намират вода; връщат се с празни съдове; посрамени и смутени, те покриват главите си.
4 (C)Понеже почвата се е напукала от бездъждие на земята, то и земеделците са смутени и покриват главите си.
5 Дори и кошутата ражда в полето и оставя малките си, защото няма трева.
6 (D)И дивите осли стоят по високите места и гълтат въздух като чакали; очите им потъмнели, понеже няма трева.
7 (E)Макар нашите беззакония да свидетелствуват против нас, но Ти, Господи, върши с нас заради Твоето име; голямо е нашето отстъпничество, съгрешихме пред Тебе.
8 (F)Надеждо на Израиля, негов Спасител в скръбно време! Защо си като чужд в тая земя, като пътник, отбил се да пренощува?
9 (G)Защо си като слисан човек, като юнак, който няма сила да спаси. И при все туй Ти, Господи, си посред нас, и Твоето име е призовано върху ни; не ни оставяй.
10 (H)Тъй говори Господ към тоя народ: задето обичат да се скитат, не спират нозете си, Господ не благоволи към тях, спомня си сега беззаконията им и наказва греховете им.
11 И рече ми Господ: недей се моли за доброто на тоя народ.
12 (I)Ако постят, няма да чуя писъка им; и ако възнесат всесъжения и дар, няма да ги приема; но с меч, с глад и с мор ще ги изтребя.
13 (J)Тогава рекох: Господи Боже! ето пророците им казват: меч няма да видите, и глад не ще има у вас, но ще ви дам постоянен мир на това място.
14 (K)И рече ми Господ: пророците пророкуват лъжа в Мое име; Аз не съм ги пращал и не съм им давал заповеди, и не съм им говорил; те ви проповядват лъжливи видения и гадания, суета и измислици от своето сърце.
15 (L)Затова тъй казва Господ за пророците: те пророкуват в Мое име, но Аз не съм ги пращал; те говорят: „меч и глад не ще има в тая земя“; с меч и глад ще бъдат изтребени тия пророци,
16 (M)и народът, комуто пророкуват, от глад и меч ще бъде натъркалян по иерусалимските улици, и не ще има кой да ги погребе – тях и жените им, синовете им и дъщерите им; и Аз ще излея върху им тяхната лошотия.
17 (N)И кажи им тая дума: нека се леят сълзи из очите ми денем и нощем и да не престават; защото с голямо поражение, с тежък удар е поразена девицата, дъщерята на моя народ.
18 Излизам на полето, – и ето, убити с меч; влизам в града, – и ето, умиращи от глад; дори и пророк и свещеник безсъзнателно бродят по земята.
19 (O)Нима Ти съвсем отхвърли Иуда? Нима на душа Ти омръзна Сион? Защо ни тъй порази, че не можем да се изцерим? Чакаме мир – и няма нищо добро; чакаме време за изцеление – и ето, ужаси.
20 (P)Съзнаваме, Господи, нечестието си, беззаконието на нашите бащи, че съгрешихме пред Тебе.
21 (Q)Не ни отхвърляй заради Твоето име; не унизявай престола на Твоята слава; спомни си, не разваляй Твоя завет с нас.
22 (R)Има ли между суетните езически богове, които да произвеждат дъжд? или може ли небето от само себе си да дава проливен дъжд? не си ли Ти това, Господи, Боже наш? Тебе се надяваме ние, защото Ти твориш всичко това.
28 (A)И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.
2 И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него;
3 видът му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг;
4 и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви.
5 (B)Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса;
6 (C)няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ,
7 (D)и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви.
8 И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му.
9 (E)А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха;
10 (F)тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят.
11 Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало.
12 И тия, като се събраха със стареите и се съветваха, дадоха на войниците доста пари
13 и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме,
14 и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи.
15 А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите доднес.
16 А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус;
17 и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
18 (G)И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19 И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,
20 и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.