M’Cheyne Bible Reading Plan
4 Когато целият народ премина Иордан, Господ каза на Иисуса:
2 вземете си от народа дванайсет души, по един човек от коляно,
3 и дайте им заповед и кажете: вземете си оттука, изсред Иордан, дето са стояли неподвижно нозете на свещениците, дванайсет камъка, пренесете ги със себе си и ги турете на мястото, дето ще пренощувате тая нощ.
4 Иисус повика дванайсет души, които избра от синовете Израилеви, по един човек от коляно,
5 и им каза: идете пред ковчега на Господа, вашия Бог, сред Иордан и (вземете оттам и) турете всеки на рамото си по един камък, според броя на колената на синовете Израилеви,
6 за да бъдат у вас (завинаги) знак: кога ви попитат в по-сетнешно време синовете ви и кажат: „за какво са тия камъни у вас?“ –
7 (A)ще им кажете: „за спомен на това, че водата на Иордан се раздели пред ковчега на завета на Господа (Владетеля на цялата земя); когато той преминаваше Иордан, тогава водата иорданска се раздели“; по тоя начин тия камъни ще бъдат (у вас) за синовете Израилеви като паметник вовеки.
8 И синовете Израилеви сториха тъй, както заповяда Иисус: взеха дванайсет камъни от Иордан, както говори Господ на Иисуса, според броя на колената на синовете Израилеви, и ги пренесоха със себе си на нощувката и ги туриха там.
9 И (други) дванайсет камъка постави Иисус сред Иордан на мястото, дето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета (Господен). Те са там и до днес.
10 Свещениците, които носеха ковчега (на завета Господен), стояха сред Иордан, докле не бе свършено (от Иисуса) всичко, що Господ бе заповядал на Иисуса да каже на народа – тъй, както бе завещал Моисей на Иисуса; а в това време народът бързо преминаваше.
11 Когато целият народ премина (Иордан), тогава премина и ковчегът (на завета) Господен и свещениците пред народа;
12 (B)и Рувимовите синове и Гадовите синове, и полуколяното Манасиево преминаха, въоръжени пред синовете Израилеви, както им бе говорил Моисей.
13 До четирийсет хиляди въоръжени за бой преминаха пред Господа на Иерихонските равнини, за да се бият.
14 (C)В тоя ден Господ прослави Иисуса пред очите на цял Израил, и почнаха да се боят от него, както се бояха от Моисея, през всички дни на живота му.
15 И каза Господ на Иисуса, думайки:
16 Заповядай на свещениците, които носят ковчега на откровението, да излязат от Иордан.
17 Иисус заповяда на свещениците и каза: излезте от Иордан.
18 И когато свещениците, които носеха ковчега на завета Господен, излязоха от Иордан, и щом стъпалата на нозете им стъпиха на суша, водата на Иордан се спусна по своето място, потече, както вчера и завчера, над всичките си брегове.
19 (D)И народът излезе от Иордан в десетия ден на първия месец и се разположи на стан в Галгал, на изток от Иерихон.
20 И дванайсетте камъка, които бяха взели от Иордан, Иисус постави в Галгал
21 и каза на синовете Израилеви: кога в по-сетнешно време вашите синове попитат бащите си: „какво значат тия камъни?“
22 кажете на вашите синове: „Израил премина тоя Иордан по сухо“;
23 (E)защото Господ, Бог наш, изсуши водите на Иордан за вас, докле го преминахте, също тъй, както Господ, Бог ваш, направи с Червено море, което изсуши пред нас, докле го преминахме,
24 за да познаят всички народи по земята, че ръката Господня е силна, и да се боите от Господа, вашия Бог, през всички дни.
Песен на възлизане.
129 (A)От дън душа викам към Тебе, Господи.
2 (B)Господи, чуй гласа ми. Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми.
3 (C)Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи?
4 (D)Но в Тебе е прошката, нека благоговеят пред Тебе.
5 Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам.
6 (E)Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото.
7 Нека се уповава Израил на Господа, защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението,
8 (F)и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония.
Песен на възлизане. Давидова.
130 (G)Господи, сърцето ми не се е гордяло, очите ми не са се високо дигали, и аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи.
2 (H)Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди? Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито.
3 Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека.
Песен на възлизане.
131 (I)Спомни си, Господи, Давида и всичката му тъга:
2 как той се е клел Господу, давал оброк на Силния Иаковов:
3 (J)„няма да вляза под шатрата на дома си, няма да легна на леглото си;
4 (K)няма да дам сън на очите си и дрямка на веждите си,
5 (L)докле не намеря място за Господа, жилище за Силния Иаковов.“
6 (M)Ето, ние слушахме за него в Ефрат, намерихме го в Иаримските полета.
7 (N)Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му.
8 (O)Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, – Ти и ковчегът на Твоето могъщество.
9 Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват.
10 (P)Заради Твоя раб Давида не отвръщай лице от помазаника Си.
11 (Q)Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти.
12 Ако твоите синове спазват Моя завет и Моите откровения, на които ще ги науча, то синовете им ще седят вечно на твоя престол.
13 (R)Защото Господ избра Сион, силно пожела Си (го) за жилище.
14 (S)„Това е Мое покоище навеки: тука ще се поселя, защото го силно пожелах.
15 (T)Ще благословя и преблагословя храната му, сиромасите му с хляб ще наситя;
16 свещениците му ще облека в спасение, и светиите му с радост ще се зарадват.
17 (U)Там ще въздигна рог Давиду, ще поставя светило на Моя помазаник.
18 (V)Враговете му ще облека в срам, а на него ще сияе венецът му.“
64 (A)О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти
2 (B)като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява, за да направиш името Си известно на Твоите врагове; от Твоето лице биха трепнали народите.
3 (C)Когато извършваше страшни дела, от нас неочаквани, и слизаше, – планините се топяха от Твоето лице.
4 (D)Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват.
5 (E)Ти милостиво срещаше всекиго, който се радваше и който вършеше правда, който Те спомняше в Твоите пътища. Но, ето, Ти се разгневи, защото ние отдавна грешихме; и как тогава ще бъдем спасени?
6 (F)Всички ние станахме като нечист човек, и всяка наша правда – като зацапана дреха; и всички посърнахме като лист, и беззаконията ни като вятър ни отнасят.
7 И няма призоваващ Твоето име, който би установил да се държат здраво о Тебе; затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да гинем от беззаконията си.
8 (G)Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти – наш ваятел, и всинца сме дело на Твоите ръце.
9 (H)Недей се гневи безмерно, Господи, и недей вечно помни беззаконието. Погледни прочее: ние всички сме Твой народ.
10 (I)Градовете на Твоята светиня станаха на пустиня; на пустиня стана Сион; Иерусалим е опустошен.
11 Домът на нашето освещение и на нашата слава, дето отците ни Те прославиха, е с огън изгорен, и всичките ни драгоценности са разграбени.
12 (J)След това, ще ли се още въздържаш, Господи, ще ли мълчиш и ни наказваш безмерно?
12 (A)По онова време, една събота, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му, като бяха огладнели, наченаха да късат класове и да ядат.
2 Фарисеите, като видяха това, рекоха Му: ето, учениците Ти вършат, каквото не е позволено да се върши в събота.
3 А Той им рече: не сте ли чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?
4 (B)Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде ни той, ни ония, които бяха с него, а само свещениците?
5 (C)Или не сте чели в закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни?
6 Но казвам ви: че тук е Оня, Който е по-голям от храма;
7 (D)и ако знаехте, що значи: „милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невиновните;
8 защото Син Човеческий е господар и на съботата.
9 (E)И като отмина оттам, дойде в синагогата им.
10 И ето, там имаше един човек с изсъхнала ръка. И за да Го обвинят, попитаха Иисуса: бива ли да се изцерява в събота?
11 А Той им рече: кой от вас, ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извлече?
12 Колко пък човек е по-ценен от овца! И тъй, в събота е позволено да се прави добро.
13 Тогава казва на човека: протегни си ръката. И той я протегна; и тя стана здрава като другата.
14 А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят. Но Иисус, като узна, отдалечи се оттам.
15 И тръгна подире Му множество народ, и Той ги всички изцери,
16 и запрети им да разгласяват за Него,
17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
18 (F)„ето Моя Отрок, Когото избрах, Моя възлюбен, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и на народите ще възвести съд;
19 няма да се кара, нито ще вика, и никой няма да чуе гласа Му по кръстопътищата;
20 преломена тръст няма да дочупи и тлеещ лен няма да угаси, докле не изведе съда към победа;
21 и народите ще се уповават на Неговото име.“
22 (G)Тогава доведоха при Него едного от бяс хванат, който беше сляп и ням; и го изцери, тъй че сляпонемият прогледа и проговори.
23 И целият народ се чудеше и думаше: да не би Този да е Христос, Синът Давидов?
24 (H)А фарисеите, като чуха това, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовския княз.
25 (I)Но Иисус, като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои.
26 И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му?
27 И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.
28 Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие.
29 Или, как може някой да влезе в къщата на силния и да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогава ще ограби къщата му.
30 Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.
31 (J)Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците;
32 и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.
33 Или признайте дървото за добро и плода му за добър, или признайте дървото за лошо и плода му за лош; защото по плода се познава дървото.
34 (K)Рожби ехиднини! Как може да говорите добро, когато сте зли? Защото от препълнено сърце говорят устата.
35 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо.
36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден:
37 (L)защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.
38 (M)Тогава някои от книжниците и фарисеите отговориха и рекоха: Учителю, искаме да видим личба от Тебе.
39 (N)Но Той им отговори и рече: лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона;
40 (O)защото, както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.
41 (P)Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона.
42 (Q)Южната царица ще се изправи на съд с тоя род и ще го осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе мъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона.
43 (R)Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и не намира;
44 тогава казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена;
45 (S)тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Тъй ще бъде и с тоя зъл род.
46 (T)И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него.
47 И някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе.
48 А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми?
49 И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя;
50 (U)защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.