M’Cheyne Bible Reading Plan
Война между Израил и Вениаминовото племе
20 (A)Тогава всички израилтяни излязоха. Цялото общество от Дан до Вирсавее заедно с Галаадската земя се събра като един човек пред Господа в Масфа.
2 (B)И хора от всички краища, всичките Израилеви племена, четиристотин хиляди мъже пехотинци, които носеха меч, се присъединиха към събранието на Божия народ.
3 И Вениаминовите синове чуха, че израилтяните отишли в Масфа. Израилтяните казаха: Разкажете ни как стана това зло.
4 (C)Левитът, мъжът на убитата жена, им отговори: Отбих се в Гавая Вениаминова заедно с наложницата ми, за да пренощуваме.
5 (D)А гавайските мъже ме нападнаха и през нощта обиколиха къщата, в която бях. Мен искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха и тя умря.
6 (E)Затова взех тялото на наложницата си, разсякох го и го изпратих по всички предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израил.
7 (F)Гледайте, вие, израилтяните, всички вие, съветвайте се тук помежду си и дайте мнението си.
8 Тогава целият народ в пълно единомислие каза: Никой от нас няма да отиде в шатъра си, нито някой от нас ще се върне в къщата си,
9 а ето какво ще направим на Гавая – ще отидем против нея по жребий;
10 и ще вземем по десет мъже на сто от всички Израилеви племена и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, които да донесат храна на народа. Като стигнат в Гавая Вениаминова, да сторят с тях според всичкото безумие, което те извършиха в Израил.
11 И така, против града се събраха всички Израилеви мъже, обединени като един човек.
12 (G)Тогава Израилевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което е било извършено при вас?
13 (H)Сега предайте хората, онези развратници, които са в Гавая, за да ги избием и да премахнем това зло от Израил. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си, израилтяните.
14 Вениаминовите синове се събраха от градовете си в Гавая, за да излязат на бой против израилтяните.
15 И в онзи ден Вениаминовите синове, които бяха излезли от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които носеха меч, без жителите на Гавая, които отделно бяха седемстотин отбрани мъже.
16 (I)Между целия този народ имаше седемстотин отбрани мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни с точност до косъм и всеки път да улучват.
17 А без Вениамин Израилевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които носеха меч. Всички те бяха военни мъже.
18 (J)Тогава израилтяните тръгнаха, излязоха при Ветил и се допитаха до Бога: Кой от нас пръв да излезе на бой против Вениаминовите синове? А Господ каза: Юда да излезе пръв.
19 И така, на сутринта израилтяните станаха и разположиха стан против Гавая.
20 Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамин и се опълчиха против тях в Гавая.
21 (K)А Вениаминовите синове излязоха от Гавая и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израил.
22 Но народът, Израилевите мъже, се съвзеха и отново се опълчиха на бой, на мястото, където бяха се били първия ден.
23 (L)Защото израилтяните бяха застанали и бяха плакали пред Господа до вечерта, и се бяха допитали до Господа: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин? И Господ беше казал: Влезте в бой против тях.
24 (M)И така, на втория ден израилтяните се приближиха до Вениаминовите синове.
25 А на втория ден Вениамин излезе от Гавая против тях и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички те носеха меч.
26 (N)Тогава всички израилтяни и целият народ отидоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, постиха в онзи ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и мирни жертви пред Господа.
27 (O)После израилтяните се допитаха до Господа (защото през онези дни ковчегът на Божия завет беше там
28 (P)и Финеес, син на Елеазар, Аароновия син, служеше пред него през онези дни) и запитаха: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин или да престанем? И Господ отговори: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви.
29 (Q)Тогава Израил постави засада около Гавая.
30 И на третия ден израилтяните излязоха против Вениаминовите синове и се опълчиха против Гавая, както предишните дни.
31 А Вениаминовите синове излязоха против народа, отдалечиха се от града и започнаха, както в предишните дни, да поразяват хората по пътищата (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израил.
32 Затова Вениаминовите синове си помислиха: Те падат пред нас, както преди това. А израилтяните си казаха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата.
33 Тогава всички Израилеви мъже станаха от мястото си и се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израил изскочи от прикритието си, от Гавайската ливада.
34 (R)И връхлетяха против Гавая десет хиляди отбрани мъже от целия Израил и битката ставаше ожесточена; но Вениаминовите синове не подозираха, че бедата ги застигаше.
35 Защото Господ порази Вениамин пред Израил; в онзи ден израилтяните погубиха от Вениаминовите синове двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всичките носеха меч.
36 (S)И Вениаминовите синове видяха, че бяха поразени. Защото Израилевите мъже отстъпиха пред Вениаминовите синове, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая.
37 (T)Тогава засадата връхлетя върху Гавая, след като бяха изчакали, и поразиха целия град с острието на меча.
38 А Израилевите мъже бяха определили знак с воините, които бяха в засадата – да се издигне от града голям стълб дим.
39 И когато израилтяните отстъпваха в битката, Вениамин започна да поразява и изби от тях около тридесет мъже, защото си казваха: Наистина те падат пред нас, както при първата битка.
40 (U)Но когато облакът почна да се издига от града под формата на димен стълб, Вениаминовите синове погледнаха назад и видяха, че от целия град се издигаше дим към небето.
41 Тогава Израилевите мъже се върнаха; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото разбраха, че бедата ги постигна.
42 Затова се обърнаха да бягат пред Израилевите мъже към пътя за пустинята, но битката ги притисна. Израилтяните погубваха пред градовете онези, които излизаха от тях.
43 Те обградиха Вениаминовите синове, гониха ги и ги тъпкаха без съпротива до Гавая на изток.
44 От Вениамин паднаха осемнадесет хиляди мъже – всичките храбри мъже.
45 (V)И така, те се обърнаха и побегнаха към пустинята в канарата Римон. А израилтяните застигнаха изоставащи от тях по пътищата – пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и там убиха още две хиляди мъже.
46 Така всички, които паднаха в онзи ден от Вениамин, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които носеха меч – всичките храбри мъже.
47 (W)А шестстотин мъже побегнаха към пустинята, в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца.
48 А Израилевите мъже се нахвърлиха върху Вениаминовите синове и ги поразиха с острието на меча – както жителите на градовете, така и добитъка, и всичко, което се намираше там; и опожариха всички градове, които намираха.
Обвиненията срещу Павел
24 (A)След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор на име Тертил, които подадоха до управителя жалба против Павел.
2 И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в този наш народ,
3 то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и навсякъде посрещаме това.
4 Но за да не те отегчаваме повече, моля те за снизхождение и да ни изслушаш накратко;
5 (B)понеже намерихме, че този човек е заразител и размирник между всички юдеи по света, още и водач на назарейската ерес;
6 (C)който се опита и храма да оскверни; но ние го хванахме и поискахме да го съдим по нашия закон;
7 (D)но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни и заповяда на обвинителите му да дойдат при теб.
8 (E)А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.
9 И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно.
Павел се защитава пред управителя Феликс
10 А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
11 (F)защото можеш да научиш, че преди не повече от дванадесет дни отидох на поклонение в Йерусалим.
12 (G)И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града да се препирам с никого или да размирявам народа.
13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.
14 (H)Но това изповядвам пред тебе, че според учението[a], което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам във всичко, което е по закона и е писано в пророците,
15 (I)и се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.
16 (J)Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците.
17 (K)А след като изминаха много години, дойдох да донеса на народа си милостини и приноси.
18 (L)А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;
19 (M)но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен.
20 Или тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред Синедриона,
21 (N)освен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.
22 (O)А Феликс, като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.
23 (P)И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават известна свобода и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.
Павел пред Феликс и Друзила
24 След няколко дни Феликс дойде с жена си Друзила, която беше юдейка, и прати да повикат Павел, от когото слуша за вярата в Христос Исус.
25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идващия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.
26 (Q)Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова и по-честичко го викаше и приказваше с него.
27 (R)Но като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.
Слово на Йеремия към юдейския цар Седекия
34 (A)Словото, което дойде към Йеремия от Господа, когато вавилонският цар Навуходоносор, цялата му войска, всички царства на света, които бяха под властта му, и всички племена воюваха против Йерусалим и против всичките му градове:
2 (B)Така казва Господ, Израилевият Бог: Иди и говори на Юдейския цар Седекия: Така казва Господ: Ето, ще предам този град в ръката на вавилонския цар, който ще го изгори с огън.
3 (C)И ти няма да избегнеш от ръката му, а непременно ще бъдеш хванат и предаден в ръката му; и ти и вавилонският цар ще се погледнете очи в очи и ще говорите уста с уста, и ще отидеш във Вавилон.
4 Обаче, Седекия, царю Юдейски, слушай Господнето слово; така казва Господ за тебе: Няма да умреш от меч;
5 (D)мирно ще умреш; и каквито изгаряния на благовония правеха за бащите ти, предишните царе, които те предшестваха, такива изгаряния ще направят и за теб; и ще те оплачат, като кажат: Уви! Господарю! Защото Аз изговорих това слово, казва Господ.
6 Тогава пророк Йеремия предаде на Юдейския цар Седекия всички тези думи в Йерусалим,
7 (E)когато още войската на вавилонския цар се биеше против Йерусалим и против всичките останали Юдейски градове – против Лахис и Азика; защото от укрепените Юдейски градове само те бяха останали.
Послание за освобождаване на робите
8 (F)Словото, което дойде към Йеремия от Господа, след като цар Седекия беше сключил завет с целия народ, който беше в Йерусалим, за да прогласят помежду си освобождение,
9 (G)така че всеки да пусне на свобода слугата си и всеки слугинята си, евреин или еврейка, за да не държи никой брат си юдеин за слуга.
10 И всички първенци и целият народ, които встъпиха в завета, бяха послушали всеки да пусне на свобода слугата си и всеки слугинята си, така че да не ги държат вече за слуги; бяха послушали и бяха ги пуснали;
11 (H)но после се бяха отметнали, като накараха да се върнат слугите и слугините, които бяха пуснали на свобода, и ги подчиниха да бъдат слуги и слугини.
12 Затова Господнето слово дойде към Йеремия от Господа и каза:
13 Така казва Господ, Израилевият Бог: Аз сключих завет с бащите ви – в деня, когато ги изведох от Египетската земя, от дома на робството, като казах:
14 (I)В края на всеки седем години пускайте всеки брат си евреина, който ти се е продал и ти е слугувал шест години – да го пускаш на свобода от тебе. Но бащите ви не Ме послушаха, нито приклониха ухото си.
15 (J)И вие сега се бяхте обърнали и бяхте извършили това, което е право пред Мене, като прогласихте всеки освобождение на ближния си; и бяхте сключили завет пред Мене в дома, който се нарича с Моето име;
16 (K)но се отметнахте и осквернихте името Ми, като накарахте всеки слугата си и всеки слугинята си, които бяхте пуснали на свобода по волята им, да се върнат и ги подчинихте да ви бъдат слуги и слугини.
17 (L)Затова така казва Господ: Вие не Ме послушахте да прогласите освобождение всеки на брат си и всеки на ближния си; ето, казва Господ, Аз прогласявам против вас свобода на меча, мора и глада; и ще ви предам да бъдете тласкани по всички царства на света.
18 (M)И ще предам хората, които са престъпили завета Ми, които не са изпълнили думите на завета, който сключиха пред Мене, когато разсякоха телето на две и минаха между частите му,
19 юдейските първенци и йерусалимските първенци, евнусите и свещениците, и целия народ на тази земя, които минаха между частите на телето –
20 (N)да! – ще ги предам в ръката на неприятелите им и в ръката на онези, които искат живота им; и труповете им ще бъдат за храна на небесните птици и на земните зверове.
21 (O)И Юдейския цар Седекия и първенците му ще предам в ръката на неприятелите им и в ръката на онези, които искат живота им, и в ръката на войските на вавилонския цар, които са се оттеглили от вас.
22 (P)Ето, ще заповядам, казва Господ, и ще ги върна в този град; и те, като воюват против него, ще го превземат и ще го изгорят с огън; и ще превърна Юдейските градове в пустота, останали без жители.
Утринна молитва за защита
5 За първия певец, на духови инструменти. Давидов псалом.
Послушай, Господи, думите ми;
внимавай в размишлението ми,
2 (A)слушай гласа на вика ми, Царю мой и Боже мой;
защото на Тебе се моля.
3 (B)Господи, в ранно утро ще чуеш гласа ми;
в ранно утро ще отправям молитвата си към Теб и ще очаквам.
4 Защото Ти не си Бог, Който се наслаждава на беззаконие;
нечистият няма да живее при Тебе,
5 (C)нито ще устоят горделивите пред Твоите очи.
Ти мразиш всички, които вършат беззаконие;
6 (D)ще изтребиш онези, които говорят лъжа;
Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен.
7 (E)Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти;
с благоговение към Тебе ще се поклоня към святия Твой храм.
8 (F)Господи, води ме в правдата Си, поради неприятелите ми
направи пътя Си ясен пред мене.
9 (G)Защото непоколебимост няма в устата на нито един от тях,
сърцето им е същинско нечестие.
Гроб отворен е гърлото им;
с езика си ласкаят.
10 (H)Смятай ги за виновни, Боже; нека паднат в това, което сами са скроили;
изрини ги поради многото им престъпления,
защото са се повдигали против Тебе.
11 (I)Така ще се веселят всички, които се надяват на Тебе;
винаги ще се радват, защото Ти си им покровител;
и ще ликуват в Теб онези, които обичат Твоето име.
12 (J)Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния,
ще го покриеш с благоволение като с щит.
Молитва на каещия се грешник
6 (K)За първия певец, на струнни инструменти, на осмострунна арфа. Давидов псалом.
Господи, не ме изобличавай в гнева Си,
нито ме наказвай в лютото Си негодувание.
2 (L)Смили се над мене, Господи, защото изнемощях;
изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.
3 (M)Също и душата ми е твърде смутена;
но Ти, Господи, докога?
4 Върни се, Господи, избави душата ми;
спаси ме заради милосърдието Си;
5 (N)защото в смъртта не се споменава за Тебе;
в преизподнята[a] кой ще Те славослови? в
6 Уморих се от въздишането си;
всяка нощ обливам леглото си,
със сълзите си измокрям постелята си.
7 (O)Окото ми вехне от скръб,
старее поради всичките ми противници.
8 (P)Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие,
защото Господ е чул гласа на плача ми;
9 Господ е послушал молбата ми.
Господ ще приеме молитвата ми.
10 Ще станат за срам и много ще се смутят всичките ми неприятели;
ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.