M’Cheyne Bible Reading Plan
12 Йефтай изпрати пратеници при амонския цар да му кажат: „Какво имаш с мене, че си дошъл при мене да воюваш в страната ми?“ 13 Амонският цар отговори чрез пратениците на Йефтай: „Когато Израил дойде от Египет, той заграби страната ми от Арнон до Явок и Йордан. Затова върни ми я по мирен начин.“ 14 След това Йефтай още веднъж изпрати пратеници при амонския цар 15 да му известят: „Така отсъжда Йефтай – Израил не е заграбвал Моавската страна, нито страната на амонците! 16 Защото когато Израил дойде от Египет, отиваше през пустинята към Червено море и беше дошъл в Кадес, 17 (A)тогава израилтяните изпратиха пратеници при едомския цар да кажат: ‘Позволи ни да преминем през твоята земя.’ Но едомският цар не се съгласи. За същото помолихме и моавския цар, но и той не се съгласи; затова Израил остана в Кадес.
18 (B)Тогава те тръгнаха през пустинята, заобиколиха едомската страна и моавската страна и дойдоха до източната граница на моавската страна, като се разположиха на стан оттатък Арнон; но в моавските предели не навлязоха, защото Арнон е моавската граница.“ 19 (C)След това израилтяните изпратиха пратеници при Сихон, аморейския цар, който управляваше в Есевон, и помолиха: „Позволи ни да минем през твоята страна на път за нашата страна.“ 20 Но Сихон не се съгласи да пропусне Израил през границите си. Затова Сихон събра всичките си мъже, разположи се на стан в Яац и започна да воюва с Израил. 21 Но Господ, Бог Израилев, предаде Сихон и всичките му мъже под властта на израилтяните. Те ги победиха. Така те превзеха цялата земя на аморейците, жителите на онази страна, като 22 завладяха всички области на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята до Йордан. 23 „А сега, след като Господ, Бог Израилев, прогони аморейците пред своя народ Израил, ти искаш да я оспорваш? 24 Не владееш ли ти това, което ти е дал твоят бог Хамос? А ние владеем всичко онова, което ни е дал като наследство Господ, нашият Бог. 25 (D)Нима ти си по-добър от моавския цар Валак, син на Сепфор? Спорил ли е той с израилтяните, или воювал ли е някога против тях? 26 Израил живее вече триста години в Есевон и в подвластните му селища, в Ароер и в подвластните му селища, както и във всички градове, които са разположени край Арнон. А защо през това дълго време не сте ги завзели? 27 Що се отнася до мене, аз не съм ти сторил нищо лошо, но ти постъпваш несправедливо спрямо мене, като безпричинно започваш война. Господ Сам е Съдия – нека Той разреши спора между израилтяни и амонци!“ 28 Но амонският цар не се вслуша в посланието на Йефтай, което той изпрати до него. 29 Тогава Господният Дух въздейства мощно над Йефтай и той тръгна на поход през цялата област на Галаад и Манасия, през Масифа при Галаад, за да потегли оттук на бой срещу амонците.
Дъщерята на Йефтай като оброк пред Господа
30 Йефтай даде оброк пред Господа с думите: „Ако ти действително предадеш амонците под моя власт, 31 тогава този, който пръв излезе от вратата на къщата ми, за да ме посрещне при победоносното ми завръщане от битка с амонците, ще принадлежи на Господа, и аз ще го принеса в жертва всеизгаряне.“
32 Тогава Йефтай потегли към амонците, за да воюва с тях, и Господ ги предаде под властта му. 33 Той им нанесе силно поражение, превзе цялата област от Ароер до Минит по посока на Авел-Карамим, завладя двадесет града. Така амонците бяха усмирени пред израилтяните.
34 (E)А когато Йефтай се завръщаше към Масифа в дома си – ето собствената му дъщеря излезе да го посрещне, играейки хоро с песни в съпровод на цимбали. Тя му беше единствено дете – нямаше нито син, нито друга дъщеря. 35 (F)Веднага щом Йефтай я видя, раздра дрехите си и викна: „Уви, дъще моя! Ти ме направи нещастен, ти ми докара беда! Със собствената си уста дадох обещание пред Господа и не мога да се отрека.“
36 Тя му отговори: „Татко мой! Щом си дал такова обещание пред Господа, тогава постъпи с мене според обета, който ти вече си обявил, тъй като Господ чрез тебе наложи възмездие на враговете ти – амонците!“ 37 След това тя продължи към баща си: „Само една молба ми удовлетвори: дай ми още два месеца време, за да отида да се изкача на планините и заедно с моите приятелки да оплача своето девство.“ 38 Той отговори: „Иди!“ И я пусна за два месеца. Тя отиде с приятелките си и оплаква своето девство в планините. 39 Когато минаха двата месеца, тя се завърна при своя баща. Тогава той извърши над нея оброка си, който бе обещал пред Господа. Тя обаче още не беше докосната от мъж. Оттук произлезе обичай у израилтяните – 40 девойките сред Израил всяка година да отиват в планините, за да възпяват и оплакват дъщерята на галаадеца Йефтай, по четири дена годишно.
Спор в Антиохия
15 (A)(B)А някои, дошли от Юдея, учеха братята: „Ако не се обрежете според Мойсеевия обред, не можете да се спасите.“ 2 След като Павел и Варнава влязоха в спор с тях и имаха продължителни разисквания, реши се Павел и Варнава, както и някои от другите, да заминат по този въпрос при апостолите и презвитерите в Йерусалим. 3 И тъй, изпратени от църквата, те минаха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и предизвикваха голяма радост у всички братя. 4 (C)Като пристигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата, от апостолите и презвитерите и разказаха всичко, което Бог стори с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците[a]. 5 Тогава някои от фарисейската общност, които бяха повярвали, се надигнаха и казаха, че езичниците трябва да се обрязват и да им се нареди да спазват Мойсеевия закон.
Апостолски събор в Йерусалим
6 Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат този въпрос. 7 (D)След като дълго разискваха, Петър стана и им рече: „Братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста езичниците да чуят словото на благовестието и да повярват. 8 (E)И Бог, Който познава човешките сърца, потвърди това, като им даде Светия Дух, както и на нас. 9 И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им с вярата. 10 (F)А защо сега предизвиквате Бога, като възлагате на врата на вярващите ярем, който нито нашите предци, нито ние можахме да понесем? 11 (G)Ние обаче вярваме, че ще се спасим с благодатта на Господ Иисус Христос тъй, както и те.“ 12 Тогава цялото множество хора замълча, за да слуша Варнава и Павел, които разказваха какви знамения и чудеса стори Бог чрез тях сред езичниците.
13 (H)А след като те замълчаха, Яков взе думата и рече: „Братя, чуйте ме! 14 (I)Симон обясни как първо Бог се погрижи за езичниците, за да Си избере от тях Свой народ. 15 И това е в съгласие с думите на Пророците, както е написано:
16 (J)‘След това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, ще възстановя каквото е разрушено в нея и ще я изправя, 17 за да потърсят Господа останалите хора и всички народи, назовани с Моето име’, казва Господ, Който върши всичко това. 18 Бог откри всичките Си дела от самото начало[b]. 19 (K)Затова аз смятам да не се обременяват онези от езичниците, които се обръщат към Бога, 20 (L)но да им се пише да се въздържат от ядене на осквернените идоложертвени храни, удушени животни и кръв, да се въздържат от блудство и да не правят на други онова, което не желаят на самите тях да им се случва[c]. 21 (M)Защото във всеки град Мойсеевият закон от стари времена си има проповедници и се чете в синагогите всяка събота.“
Решенията на събора
22 (N)Тогава апостолите и презвитерите заедно с цялата църква сметнаха, че е добре да изберат помежду си Юда, наричан Варсава, и Сила – изтъкнати сред братята мъже, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павел и Варнава, 23 като по тях изпратиха следното писмо: „Апостолите, презвитерите и братята поздравяват братята сред езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. 24 (O)Понеже чухме, че някои от нас са дошли, без да сме им поръчали, и са ви объркали с приказките си, като са смутили душите ви, говорейки да се обрязвате и да спазвате закона[d], 25 затова единодушно решихме да изберем някои мъже и да ги изпратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павел, 26 които живота си изложиха на опасност в името на нашия Господ Иисус Христос. 27 И тъй, ние изпратихме Юда и Сила, които устно ще ви обяснят същото. 28 Защото, както Светият Дух, така и ние сметнахме, че е добре да не ви възлагаме вече никакво бреме освен тези нужни неща: 29 да се въздържате от ядене на идолски жертви, кръв, удушени животни и блудство и да не правите на други онова, което не желаете на самите вас да ви се случва. Като се пазите от това, ще бъдете добре!“
30 И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и като събраха множеството вярващи, връчиха писмото. 31 Като го прочетоха, те се зарадваха за утешението. 32 А Юда и Сила, които сами бяха пророци, с дълга реч утешиха братята и ги насърчиха. 33 След като прекараха там известно време, братята ги пуснаха с поздрав при тези, които ги бяха изпратили[e]. 34 Сила обаче намери за добре да остане там, а Юда се върна сам[f]. 35 Павел и Варнава останаха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха словото на Господа заедно с мнозина други.
Начало на второто пътешествие
36 (P)След няколко дена Павел каза на Варнава: „Да отидем пак по всички градове, където проповядвахме словото на Господа, за да видим как са братята.“ 37 (Q)Варнава пожела да вземат със себе си и Йоан, наричан Марк. 38 (R)Но Павел не искаше да вземат със себе си онзи, който ги бе изоставил в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха изпратени. 39 Поради това настъпи разногласие, така че те се разделиха един от друг. И Варнава, като взе Марк, отплава за Кипър. 40 (S)А Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята. 41 (T)И като обхождаше Сирия и Киликия, той укрепваше църквите.
Добрите и лошите смокини
24 (A)След това Господ ми показа: ето две кошници със смокини бяха поставени пред Господния храм, след като вавилонският цар Навуходоносор отведе в плен от Йерусалим юдейския цар Йехония, сина на Йоаким, и юдейските първенци със занаятчиите и ковачите и ги закара във Вавилон. 2 В едната кошница имаше твърде добри смокини, рано узрели смокини, а в другата кошница – много лоши смокини, толкова лоши, че не могат да се ядат. 3 Тогава Господ ме попита: „Ти какво виждаш, Йеремия?“ А аз Му отвърнах: „Смокини. Добрите смокини са много добри, а лошите смокини – много лоши, така че поради лошото състояние не са за ядене.“
4 Тогава към мене беше отправено Господне слово: 5 (B)„Така казва Господ, Израилевият Бог: ‘Както тези смокини са добри, така ще погледна с добро пленените от Юдея, които изпратих от това място в халдейската страна. 6 (C)И като насоча очите Си към тях за добро, ще ги доведа пак в тази страна. И ще ги съградя, а няма да ги съборя, ще ги посадя, а няма да ги изкореня. 7 (D)И ще им дам сърце да Ме познават, че Аз съм Господ. И те ще бъдат Мой народ, а Аз ще им бъда Бог, защото ще се обърнат към Мене с цялото си сърце.
8 (E)И както лошите смокини са толкова лоши, че не могат да се ядат, затова така казва Господ: «Така ще постъпя с юдейския цар Седекия и с князете, и с останалите от Йерусалим, които са останали в тази страна, и с онези, които живеят в египетската земя. 9 (F)И така ще ги предам за ужас, за бедствие по всички земни царства да бъдат поругавани и за присмех по всичките места, където ще ги прогоня. 10 И ще изпратя срещу тях меч, глад и мор, докато бъдат изтребени от земята, която дадох на тях и на предците им»’.“
Иисус Христос отива в Юдея
10 Като тръгна оттам, Иисус дойде в пределите на Юдея, отвъд Йордан. Народът пак се стичаше при Него. А Той по обичая Си пак ги поучаваше.
Брак и развод
2 Тогава пристъпиха фарисеите и за да Го изкушат, попитаха: „Позволено ли е на мъж да напусне жена си?“ 3 Той им отговори: „Какво ви е заповядал Мойсей?“ 4 (A)А те казаха: „Мойсей е позволил мъжът да напише разводно писмо и да я напусне.“ 5 Иисус им отговори: „Заради вашето коравосърдечие Мойсей ви е написал тази заповед. 6 (B)Но в началото при сътворението Бог ги сътвори мъж и жена. 7 (C)Затова мъжът ще остави баща си и майка си 8 (D)и ще се привърже към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Така че те вече не са двама, а една плът. 9 И така, това, което Бог е съчетал, човек да не разделя.“
10 А когато те влязоха в една къща, учениците Му пак Го попитаха за същото. 11 (E)Той им отговори: „Този, който напусне жена си и се ожени за друга, той прелюбодейства спрямо нея. 12 Така също, ако жена напусне мъжа си и се омъжи за друг, прелюбодейства.“
Иисус Христос благославя децата
13 (F)При Иисус донасяха деца, за да се докосне до тях, а учениците смъмриха онези, които ги донасяха. 14 Като видя това, Иисус възнегодува и им каза: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете, защото на такива е Божието царство. 15 (G)Истината ви казвам: този, който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“ 16 След това Той прегърна децата, възложи върху тях ръце и ги благослови.
Богатство и вечен живот
17 (H)А когато тръгна, за да продължи пътя Си, някой се завтече, падна пред Него на колене и Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“ 18 Иисус му отговори: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. 19 (I)Знаеш заповедите: ‘Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, не ограбвай, почитай баща си и майка си’.“ 20 А той Му отговори: „Учителю, всичко това спазвах от младини.“ 21 (J)Иисус го погледна с обич и му каза: „Едно не ти достига – иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромаси. Така ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене, като вземеш кръста си[a].“ 22 А той се смути от тези думи и си отиде натъжен, защото имаше много имот.
23 (K)(L)Иисус погледна наоколо и каза на учениците Си: „Колко трудно богатите ще влязат в Божието царство.“ 24 Учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им заговори: „Деца мои, колко трудно е за онези, които се надяват на богатството си[b], да влязат в Божието царство. 25 По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ 26 А те още повече се зачудиха и говореха помежду си: „Тогава кой може да се спаси?“ 27 (M)Иисус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога. Защото за Бога всичко е възможно.“
28 Тогава Петър започна да Му говори: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“ 29 (N)А Иисус отговори: „Истината ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мене и благовестието 30 и да не получи сега, в това време, сред гоненията, стократно повече от къща или братя, или сестри, или майки, или деца, или ниви, а в бъдещия свят – вечен живот. 31 (O)Мнозина първи ще се окажат последни, а последните ще станат първи.“
Трето предсказание за страданията и възкресението
32 (P)Те отиваха в Йерусалим. Иисус вървеше пред учениците Си, а те, потресени, Го следваха със страх. Затова, като събра пак дванадесетте, Той започна да им говори какво ще стане с Него: 33 „Ето отиваме в Йерусалим и Синът човешки ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците. 34 (Q)Ще Го поругаят, ще Го плюят, ще Го бичуват и убият. Но Той ще възкръсне на третия ден.“
Искане на Зеведеевите синове
35 (R)Тогава се приближиха до Него Яков и Йоан, синове на Зеведей, и казаха: „Учителю, искаме да изпълниш една наша молба.“ 36 Той ги попита: „Какво искате от Мене?“ 37 Те Му казаха: „Позволи ни да седнем – един отдясно на Тебе, а друг отляво на Тебе в Твоята слава.“ 38 (S)Но Иисус им отговори: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата, от която Аз ще пия, както и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?“ 39 Те отговориха: „Можем.“ А Иисус им каза: „От чашата, от която Аз пия, вие ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите. 40 Но да дам да се седне отдясно и отляво на Мене, това не зависи от Мене. То ще се даде на тези, за които е приготвено.“
41 Десетте ученици, като чуха това, започнаха да негодуват срещу Яков и Йоан. 42 (T)А Иисус ги повика и им рече: „Знаете, че онези, които биват смятани за управители на народите, господстват над тях, както и велможите им властват над тях. 43 Но между вас да не бъде така. Този, който иска да бъде големец между вас, нека ви бъде слуга; 44 (U)и който иска да бъде пръв между вас, нека бъде роб на всички. 45 (V)Така и Синът човешки не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“
Изцеляване на слепия Вартимей
46 (W)След това дойдоха в Йерихон. Когато Иисус излизаше от Йерихон с учениците Си и с много народ, на пътя седеше сляп просяк – Вартимей, синът на Тимей. 47 (X)Като чу, че това е Иисус Назарянина, той започна да вика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“ 48 Мнозина го мъмреха, за да млъкне. Но той още повече викаше: „Сине Давидов, смили се над мене!“ 49 Иисус се спря и каза: „Повикайте го!“ Повикаха слепеца и му рекоха: „Смелост! Стани, вика те.“ 50 Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисус. 51 Иисус се обърна към него и го запита: „Какво искаш да сторя за тебе?“ Слепецът Му каза: „Да прогледна, Учителю!“ 52 А Иисус му рече: „Иди си, твоята вяра те спаси!“ Той веднага прогледна и тръгна по пътя след Иисус.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.