M’Cheyne Bible Reading Plan
20 (A)В ония дни се Разболя Езекия на смърт; и дойде при него Амосовият син пророк Исаия и му каза: тъй говори Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш.
2 Обърна се (Езекия) с лицето си към стената и се помоли Господу, думайки:
3 (B)о, Господи, спомни си, че аз ходих пред лицето Ти вярно и с предано Тебе сърце, и върших, каквото беше угодно пред очите Ти. И заплака Езекия силно.
4 Исаия още не беше излязъл от средния двор, и биде слово Господне към него:
5 върни се и кажи на Езекия, владетеля на Моя народ: тъй говори Господ, Бог на твоя отец Давид: чух молитвата ти, видях сълзите ти. Ето, Аз ще те изцеря; на третия ден ще идеш в дома Господен;
6 (C)и ще прибавя към дните ти петнайсет години, и ще избавя от ръцете на асирийския цар тебе и тоя град, и ще защитя тоя град зарад Себе Си и зарад Моя раб Давида.
7 (D)И каза Исаия: вземете смачкани смокини. И взеха, и наложиха на цирея; и той оздравя.
8 (E)Езекия каза на Исаия: каква е личбата, че Господ ще ме изцери и че на третия ден ще ида в дома Господен?
9 (F)Исаия отговори: ето ти личба от Господа, че ще изпълни Господ словото, що е изрекъл: напред ли да иде сянката десет стъпала, или да се върне десет стъпала?
10 И каза Езекия: лесно е да се помести сянката десет стъпала напред; не, нека се върне сянката десет стъпала назад.
11 (G)Викна пророк Исаия към Господа, и Гой върна сянката назад десет стъпала по Ахазовите стъпала, по които се спускаше.
12 (H)В онова време вавилонският цар Беродах Баладан, син на Баладана, прати писма и подаръци на Езекия, защото бе чул, че Езекия бил болен.
13 (I)Езекия, като изслуша пратениците, показа им клетовете си, среброто и златото, и ароматите, и скъпоценните масла, и цялата си оръжница и всичко, що се намираше в съкровищниците му; не остана нищо, което да не им показа Езекия в дома си и в цялото си владение.
14 Пророк Исаия дойде при цар Езекия и го попита: какво говориха тия люде, и откъде дойдоха при тебе? Езекия отговори: от далечна земя дойдоха те, от Вавилон.
15 (J)Исаия пак попита: какво видяха те в дома ти? Езекия отговори: видяха всичко, що е в моя дом; не остана нищо, което да не им покажа в съкровищниците си.
16 Тогава Исаия рече на Езекия: чуй словото Господне:
17 (K)ето, ще дойдат дни, и всичко, що е в твоя дом, и що са събрали бащите ти доднес, ще бъде отнесено във Вавилон; нищо няма да остане, говори Господ.
18 Ще вземат от синовете ти, които ще произлязат от тебе, които ще родиш, и те ще бъдат скопци в двореца на вавилонския цар.
19 (L)И Езекия каза на Исаия: добро е словото Господне, което ти изрече. И продължи: да бъде мир и доброчестина през моите дни!
20 (M)Останалото за Езекия, за всичките му подвизи, как направи водоем и водопровод и прокара вода в града, е описано в летописите на иудейските царе.
21 И почина Езекия при отците си, и вместо него се възцари син му Манасия.
2 Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем.
2 (A)Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезе вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата,
3 (B)как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него,
4 (C)когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля?
5 (D)Защото не на Ангелите Бог покори бъдната вселена, за която говорим;
6 (E)а, напротив, някой бе засвидетелствувал нейде си, казвайки: „що е човек, та го помниш, или син човечески, та го спохождаш?
7 (F)Понизил си го малко нещо спроти Ангелите; със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на Твоите ръце:
8 (G)всичко си покорил под нозете му“. А щом му е всичко покорил, то ще рече нищо не е оставил нему непокорено. Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено;
9 (H)но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички.
10 (I)Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение.
11 (J)Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:
12 (K)„ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея“.
13 (L)И пак: „Аз ще се уповавам Нему“. И пак: „ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде“.
14 (M)А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,
15 (N)и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.
16 Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;
17 (O)затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
18 (P)Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.
13 (A)Когато Ефрем говореше, всички трепереха. Той беше висок в Израиля; но провини се чрез Ваала – и загина.
2 (B)И сега притуриха към греха: направиха си излени истукани от среброто си, според както разбираха, – изцяло работа на художници, – и казват на людете, които принасят жертва: „целувайте телци!“
3 (C)Поради това те ще бъдат като утринна мъгла, като роса, която скоро изчезва, като мекина, отвявана от гумното, като дим от комин.
4 (D)Но Аз съм Господ, Бог твой, от земята Египетска, – и ти не трябва да познаваш други бог, освен Мене, и няма спасител, освен Мене.
5 (E)Аз те признах в пустинята, в жадната земя.
6 (F)Имайки паша, те бяха сити; а когато се насищаха, възгордяваше се сърцето им, и поради това Ме забравяха.
7 (G)И Аз ще бъда за тях като лъв, като лъвче ще причаквам на пътя.
8 Ще нападам върху тях като мечка, на която малките са ограбени; ще раздирам булото на сърцата им и ще ги изядам там като лъвица; полски зверове ще ги разкъсват.
9 (H)Ти погуби себе си, Израилю, защото само в Мене е твоята опора!
10 (I)Де е царят ти сега? Нека той те спаси във всички твои градове! Де са твоите съдии, за които казваше: „дай ни цар и началници“?
11 (J)И Аз ти дадох цар в гнева Си и го отнех в негодуването Си.
12 (K)Вързано е във възел беззаконието на Ефрема, запазен е грехът му.
13 (L)Мъки родилни ще го постигнат; той е син неразумен, инак, не би стоял дълго в положението на раждащо се дете.
14 (M)От властта на ада ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя. Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата? разкаяние за това не ще имам.
15 (N)Ако и да е плодовит Ефрем между братята, но ще дойде източен вятър, ще се дигне вятърът Господен от пустинята, и ще пресъхне кладенецът му, ще пресекне изворът му: той ще ограби съкровищницата с всички драгоценни съдове.
(Давидов.)
137 (A)Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете[a], (задето послуша всички думи на устата ми;)
2 (B)покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име.
3 В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.
4 (C)Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста,
5 и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.
6 (D)Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава.
7 (E)Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси.
8 Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
138 (F)Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.
2 (G)Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.
3 (H)Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.
4 Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.
5 Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.
6 Дивно е за мене (Твоето) знание, – то е високо, не мога да го постигна!
7 (I)Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?
8 (J)Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти.
9 (K)Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, –
10 и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.
11 (L)Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;
12 (M)но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата – като светлина.
13 (N)Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.
14 (O)Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.
15 (P)Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.
16 (Q)Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.
17 Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!
18 (R)Да ги изброявам ли, – но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе.
19 (S)О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници!
20 Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.
21 (T)Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе?
22 (U)С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове.
23 (V)Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;
24 (W)и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.