M’Cheyne Bible Reading Plan
5 В оня ден запя Девора и Варак, син Авиноамов, с тия думи:
2 За Израиля е отмъстено, народът показа усърдие; прославете Господа!
3 Слушайте, царе, внимавайте, велможи; аз ще пея и свиря на Господа, на Господа, Бога Израилев.
4 (A)Когато излизаше Ти, Господи, от Сеир, когато идеше от полето Едомско, земята се тресеше, небесата капеха и облаците вода проливаха;
5 (B)планините се топяха от лицето на Господа, дори тоя Синай потрепери пред лицето на Господа, Бога Израилев.
6 (C)В дните на Самегара, Анатов син, в дните на Иаил, пътищата пустееха, и които преди ходеха по правите пътища, тогава ходеха по околните пътеки.
7 Нямаше у Израиля жители в селата, нямаше, докле аз, Девора, не въстанах, докле не въстанах аз, майка на Израиля.
8 (D)Избраха нови богове, затова войната беше пред вратата. Видя ли се щит и копие у четирийсет хиляди от Израиля?
9 Сърцето ми е към вас, началници Израилеви, към ревнителите у народа: прославете Господа!
10 (E)Вие, които яздите на бели ослици, които седите на килими и ходите по пътя, пейте песен!
11 Сред гласовете на ония, които събират стада при кладенци, там да се изпее хвала Господу, хвала на вождите Израилеви! Тогава народът Господен потегли към портите.
12 Стани, стани, Деворо! стани, стани, та запей песен! Стани, Варако, и води своите пленници, сине Авиноамов!
13 Тогава на малцина от силните Той подчини народа; Господ мен подчини храбрите.
14 (F)От Ефрема дойдоха ония, които бяха хванали корен в земята Амаликова; подир тебе е Вениамин, сред народа ти; от Махира идеха началници, а от Завулона боравещи с писарска тръст.
15 (G)И князете Исахарови с Девора, и Исахар също, като Варака, се спусна пеша в долината. В Рувимовите племена – голямо разногласие.
16 Защо ми си седнал между кошарите и слушаш блеенето на стадата? В Рувимовите племена – голямо разногласие.
17 (H)Галаад си живее спокойно отвъд Иордан, и защо Дан да се бои с корабите? Асир седи на морския бряг и спокойно си живее при своите пристанища.
18 (I)Завулон е народ, обрекъл душата си на смърт, и Нефталим – на полските височини.
19 (J)Дойдоха царе, сбиха се, сбиха се тогава царете ханаански в Танаах, при водите Мегидонски, ала ни късче сребро не получиха.
20 (K)От небето се биеха, биеха се звездите от своите пътища със Сисара.
21 (L)Поток Кисон ги завлече, поток Кедумим, поток Кисон. Тъпчи, душо моя, силата!
22 (M)Тогава се чупеха конски копита на коне от бягане, от бягането на ездачите им.
23 (N)Прокълнете Мероз, казва Ангел Господен, прокълнете, прокълнете жителите му, задето не дойдоха на помощ Господу, на помощ Господу с храбрите.
24 Да бъде благословена между жените Иаил, жената на кенееца Хевера, между жените в шатрите да бъде благословена!
25 (O)Той поиска вода; тя му мляко подаде, във велможка чаша донесе най-доброто мляко.
26 (P)Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната – към чука работнишки; удари Сисара, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи.
27 При нозете ѝ се сгърчи, падна и се простря, при нозете ѝ се сгърчи, падна; дето се сгърчи, там и падна поразен.
28 През прозореца поглежда и вика Сисарова майка през решетката: защо не иде още конницата му, защо се бавят колелетата на колесницата му?
29 Мъдрите нейни дворкини ѝ отговарят, и сама тя отговаря на думите си:
30 навярно, намерили са плячка и я делят, по мома, по две моми на войник; получената в плячка пъстра дреха за Сисара, получената в плячка пъстра дреха, от две страни везана, снета от рамената на пленника.
31 (Q)Тъй да погинат всички Твои врагове, Господи! А ония, които Го обичат, да бъдат като слънце, кога изгрява във всичката си сила! – И спокойна беше земята през четирийсет години.
9 (A)А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника,
2 та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим.
3 (B)Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето;
4 и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?
5 А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.
6 Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.
7 А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха.
8 Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск.
9 И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи.
10 А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи!
11 (C)А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли,
12 и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа.
13 (D)Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим;
14 той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.
15 (E)Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви.
16 И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име.
17 Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий.
18 И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се;
19 а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;
20 и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий.
21 (F)И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците?
22 А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.
23 А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият;
24 (G)но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият.
25 Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената.
26 А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.
27 Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса.
28 И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса.
29 Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият.
30 Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс.
31 А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.
32 Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида.
33 Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен.
34 И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана.
35 И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа.
36 В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.
37 Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.
38 А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.
39 Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.
40 Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.
41 Той ѝ подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.
42 Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.
43 И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.
18 Слово, което биде към Иеремия от Господа:
2 стани, та слез в дома на грънчаря, и там ще ти явя Моите думи.
3 И слязох в дома на грънчаря, и ето, той работеше своята работа на колелото.
4 И съдът, който грънчарят правеше от глина, се развали в ръцете му; и той изново направи от него друг съд, какъвто му текна да направи.
5 И биде слово Господне към мене:
6 (A)доме Израилев, не мога ли постъпи с вас, както тоя грънчар? казва Господ. Ето, каквото е глината в ръцете на грънчаря, това сте и вие в Моите ръце, доме Израилев.
7 (B)Понякога Аз кажа за някой народ и царство, че ще го изкореня, съкруша и погубя;
8 (C)но ако тоя народ, върху който съм изрекъл това, се обърне от лошите си дела, Аз отлагам злото, що съм намислил да му сторя.
9 А понякога кажа за някой народ и царство, че ще го устроя и утвърдя;
10 но ако той върши зло пред Моите очи и не слуша гласа Ми, ще отменя доброто, с което съм искал да го облагодетелствувам.
11 (D)И тъй, кажи на мъжете Иудини и на жителите иерусалимски: тъй казва Господ: ето, Аз ви готвя зло и кроя нещо против вас; затова обърнете се всеки от лошия си път и изправете пътищата си и постъпките си.
12 (E)Но те казват: „не се надявай; ние ще си живеем, според както си щем, и ще постъпваме всеки според упорството на злото си сърце.“
13 (F)Затова тъй казва Господ: попитайте между народите, чувал ли е някой нещо подобно? твърде гнусни дела извърши Израилевата девица.
14 Напуска ли си ливанският сняг планинската скала? и пресекват ли по други места течащите студени води?
15 (G)А Моят народ Ме остави; те кадят на суетните, препънаха се в пътищата си, оставиха древните пътища, за да ходят по пътеки, по непрокаран път,
16 (H)за да направят земята си ужас, постоянна гавра, тъй че всеки, който минава през нея, ще се слиса и ще поклати глава.
17 (I)Като източен вятър ще ги пръсна пред вражето лице; гърбом, а не с лице ще се обърна към тях в деня на тяхната неволя.
18 (J)А те казаха: „дойдете да направим заговор против Иеремия; защото не е изчезнал закон у свещеника и съвет у мъдрия и думи у пророка; дойдете да го поразим с език и да не внимаваме на думите му“.
19 (K)Послушай ме, Господи, и чуй гласа на моите противници.
20 (L)Трябва ли да се връща зло за добро? а те копаят яма за душата ми. Спомни си, че стоя пред Твоето лице, за да говоря добро за тях, за да отвърна от тях Твоя гняв.
21 (M)И тъй, предай синовете им на глад и подложи ги на меч; да бъдат жените им бездетни и вдовици, мъжете им да бъдат със смърт поразени, и младежите им – умъртвени с меч на война.
22 (N)Да се чува от къщите им писък, кога внезапно напратиш върху им полковете; защото те копаят яма, за да ме хванат, и тайно поставиха примка за нозете ми.
23 (O)Но Ти, Господи, знаеш всичките им заговори против мене, за да ме умъртвят; недей прощава неправдите им, и греха им недей изглажда пред лицето Си; да бъдат повалени пред Тебе; действувай против тях, кога си гневен.
4 (A)И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето.
2 И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше:
3 слушайте: ето, излезе сеяч да сее;
4 и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха.
5 Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока;
6 а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.
8 И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто.
9 И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!
10 А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата.
11 (B)И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи;
12 (C)за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.
13 И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи?
14 (D)Сеячът сее словото.
15 Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им.
16 (E)Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат,
17 ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват.
18 Посеяното в тръни означава слушащите словото,
19 (F)но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно.
20 А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто.
21 (G)И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник?
22 (H)Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве.
23 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!
24 (I)И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате.
25 (J)Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има.
26 И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята,
27 и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае.
28 Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа;
29 а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва.
30 (K)И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим?
31 То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни;
32 а кога се посее, пониква и става поголямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни.
33 (L)И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат.
34 И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.
35 (M)Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна.
36 И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; имаше и други ладии с Него.
37 И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода.
38 А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?
39 (N)И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина.
40 И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра!
41 И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.