Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

M’Cheyne Bible Reading Plan

The classic M'Cheyne plan--read the Old Testament, New Testament, and Psalms or Gospels every day.
Duration: 365 days
Библия, синодално издание (BOB)
Version
Второзаконие 9

(A)Слушай, Израилю: ти сега отиваш отвъд Иордан да завладееш народи, по-големи и по-силни от тебе, градове големи, с укрепления до небеса,

(B)народ (голям), многоброен и едър, Енаковите синове, за които знаеш и си чувал: „кой ще устои срещу Енаковите синове?“

(C)Но сега знай, че Господ, Бог твой, върви пред тебе като огън, който пояжда: Той ще ги изтреби и ще ги повали пред тебе, и ти ще ги изгониш и погубиш, както ти говори Господ.

Когато ще ги изгонва Господ, Бог твой, отпреде ти, не казвай в сърцето си: „за моята праведност ме доведе Господ да завладея тая (добра) земя“, защото поради нечестието на тия народи Господ ги изгонва отпреде ти;

(D)не за праведността си и не за правотата на сърцето си ти отиваш да наследиш земята им, а поради нечестието (и беззаконията) на тия народи Господ, Бог твой, ги изгони отпреде ти, и за да изпълни думата, с която се кле Господ на твоите отци Авраама, Исаака и Иакова;

затова знай (сега), че не за праведността ти Господ, Бог твой, ти дава да завладееш тая добра земя, – понеже ти си народ твърдоглав.

(E)Помни, не забравяй, колко си гневил Господа, твоя Бог, в пустинята: от самия оня ден, когато излязохте из Египетската земя, та докато пристигнахте на това място, вие се противихте на Господа.

(F)И при Хорив вие раздразнихте Господа, и се разгневи Господ на вас, тъй че искаше да ви изтреби,

(G)когато аз възлязох на планината, за да приема каменните скрижали, скрижалите на завета, който Господ бе сключил с вас; и прекарах на планината четирийсет дена и четирийсет нощи, хляб не ядох и вода не пих;

10 (H)и даде ми Господ двете каменни скрижали, написани с Божия пръст, а на тях (написани бяха) всички думи, които ви изрече Господ на планината изсред огъня в деня на събранието.

11 (I)След като изминаха четирийсет дена и четирийсет нощи, Господ ми даде двете каменни скрижали, скрижалите на завета,

12 (J)и ми рече Господ: стани, върви поскоро оттука, защото твоят народ, който ти изведе из Египет, се разврати: скоро се те отклониха от пътя, който им бях заповядал; те си направиха излян истукан.

13 (K)И рече ми Господ: (Аз ти говорих веднъж и дваж:) виждам тоя народ, ето, той е народ твърдоглав;

14 (L)остави Ме да ги изтребя и да излича името им из поднебесието, а от тебе да произведа народ (по-голям), по-силен и по-многоброен от тях.

15 (M)Аз се обърнах и слязох от планината, а планината гореше в огън; двете скрижали на завета бяха в двете ми ръце;

16 и видях, че вие бяхте съгрешили против Господа, вашия Бог, направили си бяхте излян телец, и скоро се бяхте отклонили от пътя, който ви бе заповядал Господ (да държите);

17 (N)тогава взех двете скрижали, хвърлих ги от ръцете си, та ги разбих пред очите ви.

18 (O)И припаднах (пак) пред Господа, молих се, както по-напред, четирийсет дена и четирийсет нощи, хляб не ядох и вода не пих, за всичките ви грехове, с които съгрешихте, като направихте зло пред Господа (вашия Бог) и Го разгневихте;

19 защото аз се страхувах от гнева и яростта, с които Господ се разгневи на вас и искаше да ви погуби. И Господ ме послуша и тоя път.

20 (P)И на Аарона се силно разгневи Господ и искаше да го погуби; но аз се молих тогава и за Аарона.

21 (Q)А греха ви, що сторихте, – телеца взех, изгорих го в огъня, счуках го и цял (го) стрих тъй, че стана на ситен прах, и аз хвърлих тоя прах в потока, който течеше от планината.

22 (R)И в Тавер, в Маса и в Киброт-Хатаава вие раздразнихте Господа (вашия Бог).

23 (S)И когато Господ ви пращаше от Кадес-Варни, с думите: вървете, завладейте земята, която ви давам, – вие се възпротивихте на заповедта на Господа, вашия Бог, и не Му повярвахте и не послушахте гласа Му.

24 Вие си бяхте непокорни на Господа още от оня ден, откогато ви познавам.

25 (T)И като припаднах на молба пред Господа, молих Го през четирийсет дена и четирийсет нощи, понеже Господ искаше да ви погуби;

26 (U)молих се Господу и казах: Владико Господи (Царю на боговете), не погубвай Своя народ и Своя дял, който Ти избави с величието на Своята (сила), който Ти изведе из Египет с яка ръка (и с високата Си мишца);

27 (V)спомни Си за Твоите раби Авраама, Исаака и Иакова (на които си се клел в Себе Си); не гледай ожесточението на тоя народ, нито нечестието му, нито греховете му,

28 (W)за да не би (жителите) на оная земя, отдето ни изведе, да кажат: „Господ не можа да ги въведе в земята, която им бе обещал, и от омраза към тях изведе ги, за да ги погуби в пустинята“;

29 (X)а пък те са Твой народ и Твой дял, който Ти изведе (из Египетската земя) с великата Си сила и високата Си мишца.

Псалтир 92-93

(Хвалебна песен Давидова. В предсъботния ден, когато се насели земята.)

92 (A)Господ царува; Той е облечен с величие, облечен е Господ с могъщество (и) препасан: затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.

Твоят престол е утвърден открай време: Ти си отвека.

Издигат реките, Господи, издигат реките гласа си, издигат реките вълните си.

(B)Но повече от шума на многото води, на силните морски вълни е силен във висините Господ.

(C)Бездруго са верни Твоите откровения. На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни.

(Псалом Давидов, за четвъртия ден на седмицата.)

93 (D)Боже на отмъщенията, Господи Боже на отмъщенията, покажи се.

Стани, Съднико на земята, дай отплата на горделивите.

Докога нечестивите, Господи, докога нечестивите ще тържествуват?

(E)Те изригват дръзки речи; големеят се всички, които вършат беззаконие;

(F)тъпчат Твоя народ, Господи, и угнетяват Твоето наследие;

(G)вдовица и пришълец убиват и сираци погубват,

(H)и казват: Господ няма да види, и Бог Иаковов няма да узнае.

Вразумете се, несмислени люде! кога ще станете умни вие, невежи?

(I)Който е насадил ухото, няма ли да чуе? и Който е стъкмил окото, няма ли да види?

10 Оня, Който вразумява народите, Който учи човека на знание, нима няма да изобличи?

11 (J)Господ знае човешките мисли, че те са суетни.

12 (K)Блажен оня човек, когото вразумяваш Ти, Господи, и поучаваш на Твоя закон,

13 за да му дадеш покой в усилни дни, докле за нечестивия се изкопае яма!

14 (L)Защото Господ няма да отхвърли Своя народ и няма да остави Своето наследие.

15 Защото съдът ще се възвърне към правдата, и подире му ще тръгнат всички прави по сърце.

16 Кой ще се дигне за мене против злодейците? кой ще се дигне за мене против ония, които вършат беззаконие?

17 Да не беше ми Господ помощник, душата ми скоро щеше да се засели в страната на мълчанието.

18 Когато казвах: ногата ми се колебае, – Твоята милост, Господи, ме подкрепяше.

19 Кога се умножават моите скърби в сърцето ми, Твоите утешения услаждат душата ми.

20 Ще застане ли близо до Тебе седалището на пагубниците, които против закона кроят насилие?

21 (M)На тълпи се нахвърлят върху душата на праведника и осъждат невинна кръв.

22 Но Господ е моя защита и Бог мой – твърдиня на моето прибежище,

23 и ще обърне върху им тяхното беззаконие, и с тяхното злодейство ще ги изтреби, ще ги изтреби Господ, Бог наш.

Исаия 37

37 (A)Щом цар Езекия чу това, раздра дрехите си и се покри с вретище, па отиде в дома Господен;

и проводи началника на двореца Елиакима, и писаря Севна, и стареите от свещениците, покрити с вретища, при пророк Исаия, сина Амосов.

(B)И те му казаха: тъй казва Езекия: тоя ден е ден на скръб, наказание и посрама, защото младенците дойдоха до отвърстието на майчината утроба, но сила няма за раждане.

Може би, Господ, Бог твой, ще чуе думите на Рабсака, когото асирийският цар, негов господар, проводи да хули живия Бог и да ругае с думите, които чу Господ, Бог твой; затова възнес молитва за останалите, които са още живи.

И отидоха слугите на цар Езекия при Исаия.

И рече им Исаия: тъй кажете на вашия господар: тъй казва Господ: не бой се от думите, които чу, с които Ме хулиха слугите на асирийския цар.

Ето, Аз ще пратя в него дух, и той ще чуе вест и ще се върне в земята си, и Аз ще го поразя с меч в неговата земя.

Тогава Рабсак се върна и намери асирийския цар да воюва против Ливна; защото бе чул, че господарят му се бе оттеглил от Лахис.

(C)И чу той за Тирхака, царя етиопски; нему бяха казали: ето, той излезе да се удари с тебе. Като чу това, той проводи пратеници при Езекия, думайки:

10 тъй кажете на Езекия, царя иудейски: нека те не мами твоят Бог, Комуто се уповаваш, думайки: Иерусалим няма да бъде предаден в ръцете на царя асирийски.

11 Ето, ти си чул, какво сториха асирийските царе с всички земи, като туриха върху им заклятие; та ти ли ще оцелееш?

12 Боговете на народите, които бащите ми разориха, спасиха ли ги, спасиха ли Гозан и Харан, Рецеф и синовете на Еден, що са в Таласар?

13 (D)Де е царят ематски, и царят арпадски, и царят на град Сепарваим, Ена и Ива?

14 (E)И взе Езекия писмото от ръката на пратениците и го прочете, па отиде Езекия в дома Господен и го разгърна пред лицето Господне;

15 и помоли се Езекия пред лицето Господне и каза:

16 (F)Господи Саваоте, Боже Израилев, Който седиш на херувими! Ти едничък си Бог на всички земни царства; Ти си сътворил небето и земята.

17 Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и погледни, и чуй думите на Сенахирима, който проводи да хулят Тебе, живия Бог.

18 Наистина, Господи, асирийските царе опустошиха всички страни и земите им

19 и нахвърляха в огън боговете им; но това са били не богове, а изделие на човешки ръце, дърво и камък, затова ги и изтребиха.

20 (G)И сега, Господи, Боже наш, спаси ни от ръката му; и ще узнаят всички земни царства, че Ти, Господи, едничък си Бог.

21 (H)И проводи Исаия, син Амосов, до Езекия да кажат: тъй казва Господ, Бог Израилев: за което ти Ми се моли против Сенахирима, царя асирийски, –

22 ето словото, което Господ изрече за него: ще те презре, ще ти се присмее девицата, дъщерята Сионова, ще поклати след тебе глава дъщерята Иерусалимова.

23 Кого ти кореше и хулеше? и против кого възвиси глас и дигна тъй високо очите си? Против Светия Израилев.

24 (I)Чрез рабите си ти кореше Господа, думайки: с множество мои колесници се изкачих навръх планините, върху ребрата на Ливан, изсякох високите му кедри, хубавите му кипариси, и стигнах на самия му връх, в дъбравата на неговата градина;

25 (J)и разкопах и пих вода; и със стъпките на нозете си ще изсуша всички реки египетски.

26 Нима не си слушал, че Аз отдавна направих това, в древни дни го предначертах, а сега го изпълних с това, че ти опустошаваш яките градове, като ги превръщаш в купища развалини?

27 (K)И жителите им изнемогнаха; треперят и остават в срам; станали са като трева в полето и нежен злак, като тревуляк по покриви и препламнало жито преди да е изкласило.

28 (L)Ще седнеш ли, ще излезеш ли, или ще влезеш – Аз зная всичко, зная и дързостта ти против Мене.

29 За твоята дързост против Мене и за това, че твоята надутост дойде до ушите Ми, ще туря брънката Си в ноздрите ти и юздата Си – в устата ти, та ще те върна назад по същия път, по който си дошъл.

30 И ето ти, Езекия, личба: яжте тая година израслото от падналото зърно, а на другата година – самораслото; на третата пък година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодовете им.

31 (M)И оцелелият в дома Иудин остатък ще пусне пак корен долу и ще даде плод горе,

32 (N)защото от Иерусалим ще произлезе остатъкът, и от Сион планина – спасеното. Това ще извърши ревността на Господа Саваота.

33 (O)Поради това тъй казва Господ за асирийския цар: „не ще влезе той в тоя град, нито ще хвърли там стрела, и не ще доближи до него с щит, нито ще насипе против него окоп:

34 по който път е дошъл, по същия и ще се върне, но в тоя град няма да влезе, казва Господ.

35 (P)Аз ще браня тоя град, за да го спася заради Мене и заради Моя раб Давида.“

36 (Q)Тогава излезе Ангел Господен, и погуби в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта станаха, и ето, всички – мъртви тела.

37 И отстъпи Сенахирим, цар асирийски, та си отиде, върна се и живееше в Ниневия.

38 (R)И когато се кланяше в дома на своя бог Нисроха, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч, а сами побягнаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан.

Откровение 7

След туй видях четири Ангела да стоят на четирите ъгли на земята, държейки четирите земни ветрове, за да не духа вятър нито на земята, нито на морето, нито на някое дърво.

И видях друг Ангел да възлиза от изгрев-слънце, който имаше печат на Живия Бог. И той извика с висок глас към четирите Ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето, казвайки:

(A)не повреждайте земята, ни морето, нито дърветата, докле не турим печат върху челата на рабите на нашия Бог.

И чух броя на отбелязаните с печат: сто четирийсет и четири хиляди, отбелязани с печат от всички колена на синовете Израилеви.

От Иудино коляно отбелязани с печат – дванайсет хиляди; от Рувимово коляно – дванайсет хиляди; от Гадово коляно – дванайсет хиляди;

от Асирово коляно – дванайсет хиляди; от Нефталимово коляно – дванайсет хиляди; от Манасиино коляно – дванайсет хиляди;

от Симеоново коляно – дванайсет хиляди; от Левиино коляно – дванайсет хиляди; от Исахарово коляно – дванайсет хиляди;

от Завулоново коляно – дванайсет хиляди; от Иосифово коляно – дванайсет хиляди; от Вениаминово коляно – дванайсет хиляди.

(B)След туй видях, и ето, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, – от всички племена и колена, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце.

10 (C)И възклицаваха с висок глас, думайки: спасението дължим на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнеца!

11 А всички Ангели стояха около престола, старците и четирите животни, и паднаха ничком пред престола и се поклониха Богу,

12 думайки: амин! благословение и слава, премъдрост и благодарение, чест и сила и могъщество на нашия Бог вовеки веков! Амин.

13 А един от старците заговори и ме попита: тия, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли?

14 (D)Аз му отговорих: ти знаеш, господарю. А той ми рече: те са, които идат от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца.

15 (E)Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат денем и нощем в Неговия храм; и Тоя, Който седи на престола, ще се всели в тях;

16 (F)няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек;

17 (G)защото Агнецът, Който е сред престола, ще ги пасе и води на живи извори водни, и Бог ще отрие всяка сълза от очите им.

Библия, синодално издание (BOB)

Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.