M’Cheyne Bible Reading Plan
32 (A)Когато народът видя, че Моисей се забави да слезе от планината, събра се при Аарона и му рече: стани и направи ни бог, който да върви пред нас, понеже не знаем, какво стана с тоя човек – с Моисея, който ни изведе от Египетската земя.
2 Аарон им каза: извадете златните обеци от ушите на жените си, на синовете си и на дъщерите си, и ми ги донесете.
3 (B)И всички извадиха златните обеци от ушите си и ги донесоха на Аарона.
4 (C)Той ги взе от ръцете им, и направи от тях излян телец, и го обдяла с длето. И те казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!
5 Като видя това, Аарон съгради пред телеца жертвеник; и извика Аарон, като каза: утре е празник на Господа.
6 (D)На другия ден станаха рано и принесоха всесъжение и доведоха мирни жертви: и седна народът да яде и да пие, а после стана да играе.
7 (E)И рече Господ на Моисея: побързай да слезеш (оттука), защото твоят народ, който ти изведе от Египетската земя, се разврати;
8 (F)скоро се отклониха от пътя, който им Аз заповядах: направиха си излян телец и му се поклониха и принесоха му жертва и казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!
9 И каза Господ на Моисея: Аз виждам тоя народ, и ето, той е народ твърдоглав;
10 (G)и тъй, остави Ме, да се разпали гневът Ми против тях, и ще ги изтребя и ще произведа многоброен народ от тебе.
11 (H)Но Моисей взе да моли Господа, своя Бог, и каза: да се не разпалва, Господи, гневът Ти против Твоя народ, който Ти изведе от Египетската земя с велика сила и с твърда ръка,
12 (I)за да не кажат египтяни: за зло ги изведе Той, за да ги убие в планините и да ги изтреби от лицето на земята; отвърни разпаления Си гняв и отмени погубването на Твоя народ;
13 (J)спомни си за Авраама, Исаака и Израиля (Иакова), Твои раби, на които Ти се кле в Себе Си, като каза: ще умножа и преумножа семето ви колкото небесните звезди, и цялата тая земя, за която говорих, ще дам на семето ви за вечно владение.
14 И отмени Господ злочестината, за която каза, че ще стори на Своя народ.
15 Тогава Моисей се обърна и слезе от планината; в ръце му бяха двете (каменни) плочи на откровението, написани от двете страни: и на едната и на другата страна бе писано;
16 (K)плочите бяха дело Божие, и писмото, издълбано на плочите, беше Божие писмо.
17 (L)И чу Иисус гласа на народа, който вдигаше шум, и каза на Моисея: бойовен вик в стана.
18 Но (Моисей) отговори: това не е вик на победители, нито писък на победени; аз чувам глас на люде, които пеят.
19 (M)И когато наближи до стана и видя телеца и хората, пламна от гняв и хвърли от ръцете си плочите, та ги строши под планината;
20 и грабна телеца, който бяха направили, изгори го в огъня и стри на прах, па го сипа във водата, и даде от нея да пият Израилевите синове.
21 И каза Моисей на Аарона: какво ти е сторил тоя народ, та го вкара в голям грях?
22 Аарон отговори (на Моисея): да се не разпалва гневът на господаря ми; ти знаеш тоя народ, че е буен.
23 Те ми казаха: направи ни бог, който да върви пред нас; защото с Моисея, с тоя човек, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво стана.
24 Аз пък им рекох: който има злато, да го снеме от себе си. (Те го снеха) и ми го дадоха; аз го хвърлих в огъня, и излезе тоя телец.
25 Моисей видя, че тоя народ е необуздан, понеже Аарон го бе допуснал до необузданост за срам пред враговете му.
26 (N)И застана пред вратата на стана и каза: който е Господен, (нека дойде) при мен! И се събраха при него всички Левиеви синове.
27 (O)И той им рече: тъй говори Господ, Бог Израилев: турете всеки меча на бедрого си, преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки ближния си.
28 Тогава Левиевите синове сториха според Моисеевата дума: и в оня ден паднаха от народа около три хиляди души.
29 (P)Защото Моисей (им) бе казал: посветете днес ръцете си Господу, всеки един от ва с, дори с цената на сина си и брата си, та да ви изпроводи Той днес благословение.
30 На другия ден Моисей каза на народа: вие сторихте голям грях; затова аз ще възлеза при Господа, дано загладя греха ви.
31 Моисей се върна при Господа и каза: о, (Господи!) тоя народ направи голям грях, направи си бог от злато;
32 (Q)прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене из книгата Си, в която си ме записал.
33 Господ каза на Моисея: ще излича из книгата Си оногова, който е съгрешил пред Мене.
34 (R)И тъй, иди, (слез,) води тоя народ, накъдето съм ти казал; ето Моят Ангел ще върви пред тебе, и в деня на посещението Ми ще ги посетя за греха им.
35 И порази Господ народа за направения телец, който Аарон бе направил.
11 Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра ѝ Марта.
2 (A)(А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
3 Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
4 (B)Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.
5 А Иисус обичаше Марта, и сестра ѝ, и Лазаря.
6 А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
7 След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.
8 (C)Учениците Му рекоха: Равй, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
9 (D)Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят;
10 (E)а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.
11 Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.
12 Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13 Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.
14 Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;
15 ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.
16 Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.
17 Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.
18 А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии;
19 и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.
20 Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.
21 Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
22 Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.
23 Иисус ѝ рече: брат ти ще възкръсне.
24 (F)Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
25 Иисус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.
26 (G)И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?
27 (H)Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.
28 Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.
29 Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.
30 (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)
31 Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, мислейки, че отива на гроба – да плаче там.
32 А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
33 Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се
34 и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35 Иисус се просълзи.
36 Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.
37 (I)Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?
38 А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ.
39 Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.
40 Иисус ѝ дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
41 Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43 Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
44 И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.
45 Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус.
47 (J)Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.
48 Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, – и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.
49 Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,
50 (K)нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.
51 И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,
52 (L)и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.
53 (M)От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.
54 Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.
55 (N)Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят.
56 Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника?
57 А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.
8 (A)Нали премъдростта вика? И нали разумът издига гласа си?
2 Премъдростта застава по високи места, край пътя, по кръстопътища;
3 тя вика пред портите при входа на града, при входа на вратата:
4 „към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас!
5 (B)Научете се, неразумни, на благоразумие, и глупци, – на разум.
6 (C)Слушайте, понеже ще говоря нещо важно, и устата ми ще изрекат правда;
7 (D)защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми;
8 (E)всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство;
9 те всички са ясни за разумния и справедливи за ония, които са придобили знание.
10 (F)Приемете учението ми, а не сребро; по-добре знание, нежели отбор злато;
11 (G)защото мъдростта е по-добра от бисер, и нищо от онова, що е въжделено, не ще се сравни с нея.
12 (H)Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание.
13 (I)Страх Господен ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя.
14 Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата.
15 (J)Чрез мене царе царуват, и заповедници правда узаконяват;
16 чрез мене началствуват началници и велможи, и всички съдии земни.
17 Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще ме намерят;
18 (K)у мене са богатство и слава, непогибно съкровище и правда;
19 (L)плодовете ми са по-добри от злато, и от най-чисто злато, и ползата от мене е повече, нежели от отбор сребро.
20 Аз ходя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието,
21 за да доставя на ония, които ме обичат, истинско добро, и техните съкровищници аз пълня. (Кога възвестя онова, що става всекидневно, няма да забравя да изброя онова, що е отвека.)
22 (M)Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време;
23 отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята.
24 Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода.
25 (N)Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете,
26 когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената.
27 Когато Той приготвяше небесата. аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната,
28 (O)когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната,
29 (P)когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, –
30 (Q)аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време,
31 (R)веселейки се на земния Негов кръг, и радостта ми беше със синовете човешки.
32 (S)И тъй, деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища!
33 Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея.
34 (T)Блажен оня човек, който ме слуша, като бодърствува всеки ден при портите ми и стои на стража при вратата ми!
35 Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа;
36 а който съгрешава против мене, нанася вреда на душата си: всички, които ме не мразят, смърт обичат.“
1 (A)Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия – до намиращите се в Ефес светии и вярващи в Христа Иисуса:
2 благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
3 (B)Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата,
4 (C)както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов,
5 както предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа, по благоволение на Своята воля,
6 (D)за да бъде хвалена славата на Неговата благодат, с която Той ни е облагодатствувал чрез Своя Възлюбен,
7 (E)в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат.
8 Тая благодат Той изобилно ни дарува във всяка премъдрост и разум,
9 (F)като ни откри тайната на волята Си по Своето благоволение, що бе отпреди положил в Себе Си,
10 (G)в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава – Христа.
11 (H)Чрез Него ние бяхме и избрани за наследници, предназначени по определение на Бога, Който върши всичко по решение на волята Си,
12 за да послужим за похвала на славата Му ние, които отпреди се надявахме на Христа;
13 (I)чрез Него и вие, като чухте словото на истината – благовестието за вашето спасение, и като повярвахте в Него, бидохте запечатани с обещания Светии Дух,
14 (J)Който е залог за нашето наследство, та да се изкупи достоянието Му за похвала на славата Му.
15 Ето защо и аз, като чух за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта към всички светии,
16 (K)не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си,
17 (L)щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете,
18 (M)и да просвети очите на сърцето ви, та да познаете, в що се състои надеждата на тия, които са призвани от Него, какво е богатството на славното Негово наследство за светиите,
19 и колко е безмерно величието на Неговата мощ в нас, които вярваме чрез действието на крепката Му сила.
20 (N)С тая сила Той действува в Христа, като Го възкреси от мъртвите и постави от дясната Си страна на небесата,
21 (O)по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия,
22 (P)и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата,
23 която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.