M’Cheyne Bible Reading Plan
4 И отговори Моисей и рече: ами ако те ми не повярват и не послушат гласа ми и рекат: не ти се е явил Господ? (какво да им кажа?)
2 И рече му Господ: какво е това в ръката ти? Той отговори: тояга.
3 (A)Господ рече: хвърли я на земята. Той я хвърли на земята, и тоягата стана на змия, и Моисей побягна от нея.
4 И рече Господ Моисею: простри ръката си и я хвани за опашката. Той простря ръката си и я взе (за опашката); и тя стана пак тояга в ръката му.
5 (B)Това е, за да (ти) повярват, че ти се е явил Господ, Бог на отците им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов.
6 (C)Рече му още Господ: тури си ръката в пазухата си. И той си тури ръката в пазухата си, извади я (от пазухата си), и ето, ръката му бе побеляла от проказа, като сняг.
7 Рече (му още Господ): тури си пак ръката в пазухата си. И той си тури ръката в пазухата си; и я извади от пазухата си, и ето, тя пак стана такава, каквото бе тялото му.
8 Ако ти не повярват и не послушат гласа на първата личба, те ще повярват на гласа на втората личба;
9 (D)ако ли не повярват и на двете тия личби и не послушат гласа ти, вземи вода от реката и я излей на земята; и водата, взета от реката, ще стане кръв на земята.
10 (E)И рече Моисей Господу: о, Господи! аз не съм речовит, и такъв си бях и вчера и завчера, такъв си съм и откак почна да говориш с Твоя раб: аз говоря тежко и заеквам.
11 (F)Господ рече (Моисею): кой е дал уста на човека? Кой го прави ням, или глух, или гледащ, или сляп? Не Аз ли. Господ (Бог)?
12 (G)И тъй, върви, и Аз ще бъда на устата ти и ще те науча, какво да говориш.
13 (Моисей) рече: Господи, прати другиго, когото можеш да пратиш.
14 И разпали се гневът Господен против Моисея, и Господ рече: нали имаш брат – левитина Аарона? Аз зная, че той може да говори (вместо тебе), и ето, той ще излезе да те посрещне и, като те види, ще се зарадва в сърцето си.
15 (H)Ти ще говориш нему и ще туряш думите (Ми) в устата му, пък Аз ще бъда на устата ти и на устата му и ще ви уча, какво да правите.
16 И той ще говори на народа вместо тебе; и така той ще ти бъде уста, а ти ще му бъдеш вместо Бога.
17 (I)И тая тояга (която бе обърната на змия) вземи в ръката си: с нея ти ще правиш личби.
18 (J)Тогава Моисей тръгна и се върна при тъста си Иотора и му рече: да ида и се върна при братята си, които са в Египет, за да видя, живи ли са още? Иотор отговори на Моисея: иди смиром. (След туй дълго време египетският цар бе умрял.)
19 (K)И рече Господ Моисею в (земята) Мадиам: иди, върни се в Египет, защото умряха всички, които търсеха душата ти.
20 Тогава Моисей взе жена си и синовете си, качи се на осел и тръгна за Египетската земя; а Божията тояга той взе в ръката си.
21 (L)Господ рече Моисею: кога тръгнеш и се върнеш в Египет, гледай да извършиш пред фараона всички чудеса, които съм ти дал на ръце; Аз пък ще ожесточа сърцето му, и той няма да отпусне народа.
22 (M)Кажи на фараона: тъй говори Господ (Бог Еврейский): Израил е Мой първороден син;
23 (N)казвам ти: пусни сина Ми да Ми извърши служба; ако го не пуснеш, ето, Аз ще убия първородния ти син.
24 По пътя, когато Моисей беше на нощувка, случи се, че го срещна Господ и искаше да го умъртви.
25 (O)Тогава Сепфора взе остър камък, обряза крайната плът на сина си и, като я хвърли при нозете Моисееви, рече: ти си ми кръвен жених.
26 И Господ си отиде от него. Тогава тя рече: кръвен жених – поради обрезанието.
27 (P)А Господ рече на Аарона: иди и посрещни Моисея в пустинята. И той отиде, срещна го при Божията планина и го целуна.
28 И Моисей разказа на Аарона всички думи на Господа, Който го прати, и всички личби, които му бе заповядал.
29 (Q)Тогава Моисей и Аарон отидоха и събраха всички стареи на синовете Израилеви;
30 и разказа (им) Аарон всички думи, които Господ бе казал на Моисея; а Моисей извърши личбите пред очите на народа.
31 И повярва народът; и се зарадваха всички, че Господ споходил Израилевите синове и видял неволята им, па се наведоха и се поклониха.
7 (A)Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум.
2 Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране.
3 Като чу за Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските стареи, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му.
4 И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да му сториш това,
5 защото обича народа ни, и синагогата той ни построи.
6 Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;
7 затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее.
8 Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.
9 Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.
10 Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.
11 На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Найн; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ.
12 А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града.
13 Като я видя Господ, смили се над нея и рече ѝ: не плачи.
14 И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани!
15 Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му.
16 (B)И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.
17 Това мнение за Него се разнесе по цяла Иудея и по цялата околност.
18 (C)И известиха на Иоана неговите ученици за всичко това.
19 (D)Иоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
20 А те, като дойдоха при Него, рекоха: Иоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
21 А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение.
22 (E)И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува;
23 (F)и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене.
24 След като заминаха изпратените от Иоана, Той почна да говори към народа за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?
25 Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати.
26 Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
27 (G)Този е, за когото е писано: „ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе“.
28 (H)Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него.
29 (I)И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Иоана;
30 (J)а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си.
31 (K)Тогава Господ рече: на кого, прочее, да уподобя човеците от тоя род? И кому те приличат?
32 Те приличат на деца, които седят на тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте.
33 Защото дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има.
34 Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници.
35 И премъдростта биде оправдана от всички свои чеда.
36 Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.
37 (L)И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро;
38 и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро.
39 (M)Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.
40 Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю!
41 Иисус рече: един заемодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет;
42 но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?
43 Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди.
44 И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.
45 Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми.
46 Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми.
47 Затова казвам ти: прощават ѝ се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича.
48 Ней пък рече: прощават ти се греховете.
49 И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава?
50 А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.
21 Иов отговори и рече:
2 изслушайте внимателно речта ми; това ще ми бъде утеха от вас.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; а после, откак поговоря, присмивайте се.
4 Нима към човек ми е думата? Та как да не бъда малодушен?
5 (A)Погледнете ме и се ужасете, па турете пръст на уста.
6 Спомня ли си само, – изтръпвам, и трепет обзема тялото ми.
7 (B)Защо беззаконниците живеят, достигат старост, па и по сила са яки?
8 Децата им са с тях пред лицето им, и внуците им са пред очите им.
9 (C)Къщите им са в мир и без страх, и жезълът Божий не е върху тях.
10 Бикът им оплодотворява и не пропуща, кравата им зачева и не помята.
11 Отпущат малките си като стадо, и децата им скачат.
12 (D)Провикват се при тимпани и гусли и веселят се при пищелки;
13 прекарват дните си в щастие и в един миг слизат в преизподнята.
14 (E)А между това казват Богу: отстрани се от нас, не щем да знаем за Твоите пътища!
15 (F)Какво е Вседържителят, та да Му служим? И каква полза да прибягваме към Него?
16 (G)Виждаш, щастието им не е от техните ръце. – Далеч от мене съветът на нечестивите!
17 (H)Често ли угасва светилото у беззаконниците и ги налита беда, а Той в гнева Си ги надарява със страдания?
18 (I)Те трябва да бъдат като сламка пред вятъра и като плява, завявана от вихрушка.
19 Ще кажеш: Бог пази злочестината му за неговите деца. – Нека въздаде Той на самия него, за да знае той това.
20 Нека очите му видят злочестината му, и нека сам пие от гнева Вседържителев.
21 (J)Защото, какво го е грижа за дома му после него, кога броят на месеците му се свърши?
22 Но Бога ли ще учим на мъдрост, когато Той съди и горните?
23 Един умира в най-пълни сили, съвсем спокоен и мирен;
24 вътрешностите му са пълни с мас и костите му напоени с мозък.
25 Друг пък умира с огорчена душа, без да е вкусил добро.
26 (K)И те наедно ще лежат в пръстта, и червеи ще ги покрият.
27 Зная вашите мисли и хитрини, които кроите против мене.
28 Ще кажете: де е княжевият дом, и де е шатрата, в която са живели беззаконниците?
29 Нима не сте разпитвали пътешественици и не сте запознати с техните наблюдения,
30 (L)че в ден на погибел злодеецът бива пощаден; в ден на гняв отвежда се настрани?
31 Кой ще му покаже пред лицето неговия път и кой ще му отвърне за онова, що е вършил той?
32 Съпровождат го до гробищата и на гроба му поставят стража.
33 Долинските буци за него са сладки, и след него върви тълпа люде, а вървещите пред него чет нямат.
34 (M)Как тогава желаете да ме утешавате със суета? В отговорите ви остава само лъжа.
8 (A)Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. – Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава.
2 (B)Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае.
3 (C)Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него.
4 (D)– Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога.
5 (E)Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци),
6 (F)ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него.
7 (G)– Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява.
8 (H)Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим.
9 (I)Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните.
10 Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви?
11 (J)И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос.
12 (K)А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа.
13 (L)Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.