M’Cheyne Bible Reading Plan
30 И видя Рахил, че тя не ражда на Иакова деца, и завидя Рахил на сестра си и рече на Иакова: дай ми деца; ако ли не, умирам.
2 Иаков се разгневи на Рахил и (ѝ) рече: нима аз съм Бог, Който не ти е дал плод на утробата?
3 Тя рече: ето слугинята ми Вала; влез при нея; нека тя роди на скута ми, та и аз да имам деца от нея.
4 И даде му слугинята си Вала за жена; и Иаков влезе при нея.
5 Вала (Рахилината слугиня) зачена и роди на Иакова син.
6 И рече Рахил: отсъди ми Бог, и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече с име: Дан.
7 И пак зачена Рахилината слугиня Вала и роди на Иакова друг син.
8 И каза Рахил: силна борба се борих със сестра си и надвих. Затова го нарече с име: Нефталим.
9 Лия видя, че престана да ражда, и взе слугинята си Зелфа и я даде на Иакова за жена (и той влезе при нея).
10 И Зелфа, Лиината слугиня, (зачена и) роди на Иакова син.
11 Тогава Лия каза: щастие ми дойде. И го нарече с име: Гад.
12 (И пак зачена) Зелфа, Лиината слугиня, и роди на Иакова друг син.
13 И рече Лия: блазе ми, защото жените ще ме наричат блажена. И го нарече с име: Асир.
14 Когато се жънеше пшеницата, Рувим излезе и намери в нивата мандрагорови ябълки, и ги донесе на майка си Лия. И Рахил рече на (сестра си) Лия: дай ми от мандрагорите на сина си.
15 Но (Лия) ѝ рече: нима ти е малко, дето си завладяла мъжа ми, та искаш да вземеш и от мандрагорите на сина ми? Рахил отговори: тогава нека той легне с тебе тая нощ, за мандрагорите на сина ти.
16 Иаков се върна вечерта от полето, и Лия излезе, та го посрещна и рече: влез при мене (днес), понеже те откупих с мандрагорите на сина ми. И легна той с нея оная нощ.
17 Бог послуша Лия, тя зачена и роди на Иакова пети син.
18 И рече Лия: Бог ми даде награда, за дето дадох своята слугиня на мъжа си. И го нарече с име: Исахар (което значи: награда).
19 И пак зачена Лия и роди на Иакова шести син.
20 И рече Лия: Бог ми даде много хубав дар; сега мъж ми ще живее с мене, понеже му родих шест сина. И му даде име: Завулон.
21 После роди дъщеря и я нарече с име: Дина.
22 (A)И спомни си Бог за Рахил, и послуша я Бог, и отвори утробата ѝ.
23 Тя зачена и роди (на Иакова) син, и рече (Рахил): Бог отне от мене позора.
24 И го нарече с име Иосиф, като каза: Господ ще ми даде и друг син.
25 След като Рахил роди Иосифа, Иаков рече на Лавана: пусни ме, и ще си ида в мястото и в земята си;
26 дай (ми) жените и децата ми, за които ти слугувах, и ще си отида; защото ти знаеш работата ми, която ти върших.
27 И рече му Лаван: о, да бях намерил благоволение пред очите ти. Аз забелязвам, че поради тебе Господ ме благослови.
28 И рече: определи ми наградата си, и ще (ти) я дам.
29 И му рече (Иаков): ти знаеш как ти работих, и колко много стана твоят добитък при мене;
30 защото преди мене беше малко, а стана много; Господ те благослови с моето идване; а кога ще работя за моя дом?
31 И рече (му Лаван): какво да ти дам? Иаков (му) отговори: не ми давай нищо. Ако само ми сториш, каквото кажа, аз пак ще паса и пазя овците ти.
32 Ще премина днес през цялото ти овче стадо; отлъчи от него всеки капчест и петнист добитък, всяка черна брава от овците, а тъй също петнистите и капчестите от козите. Тоя добитък ще бъде наградата ми (и ще бъде мой).
33 И за мене ще говори пред тебе моята справедливост по-нататък, кога дойдеш да видиш наградата ми. Всяка некапчеста и непетниста коза и нечерна овца у мене, това да се счита крадено.
34 Лаван (му) рече: добре, нека бъде според думата ти.
35 И в оня ден Лаван отдели шарените и петнистите козли, и всички капчести и петнисти кози, всички, по които имаше щогоде бяло, и всички черни овци, и ги даде в ръцете на синовете си;
36 и определи между себе си и Иакова разстояние на три дена път. А Иаков пасеше останалия дребен добитък на Лавана.
37 Тогава Иаков взе зелени пръти тополови, миндалови и яворови, па изряза по тях (Иаков) бели ивици, като махна кората до бялото на прътите;
38 и тури прътите с ивиците пред добитъка във водопоилните корита, дето добитъкът отиваше да пие, и дето, като дохождаше да пие, зачеваше при прътите.
39 И зачеваше добитъкът пред прътите, и се раждаше добитък шарен и с капки и с петна.
40 И отлъчваше Иаков агнетата и обръщаше добитъка с лице към шарения и към всичкия черен добитък на Лавана; и държеше стадото си отделно, и не го смесваше с Лавановия добитък.
41 Всеки път, колчем якият добитък зачеваше, Иаков туряше прътите в коритата пред очите на добитъка, та да зачева пред прътите.
42 А когато зачеваше слабият добитък, тогава не туряше. И оставаше слабият добитък за Лавана, а якият – за Иакова.
43 (B)И разбогатя тоя човек много, твърде много, и имаше много добитък дребен (и едър), слугини и слуги, и камили и осли.
1 Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий,
2 (A)както е писано у пророците: „ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе.“
3 (B)„Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.“
4 (C)Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове.
5 И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.
6 (D)А Иоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
7 (E)И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му;
8 (F)аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светии.
9 (G)И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан.
10 (H)И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него.
11 И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение.
12 (I)Веднага след това Духът Го извежда в пустинята.
13 И Той беше там, в пустинята, четирийсет дни, изкушавай от сатаната; беше със зверовете; и Ангелите Му служеха.
14 (J)А след като бе предаден Иоан, Иисус дойде в Галилея и, проповядвайки благовестието за царството Божие,
15 (K)казваше: времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието.
16 (L)А като вървеше покрай Галилейско море, видя Симона и брата му Андрея да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари.
17 И рече им Иисус: вървете след Мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци.
18 И те веднага оставиха мрежите си и тръгнаха след Него.
19 И като отмина малко, Той видя Иакова Зеведеев и брата му Иоана, също в кораб, да кърпят мрежите си;
20 и тозчас ги повика. И те оставиха баща си Зеведея в кораба с надничарите и тръгнаха след Него.
21 (M)След това дохождат в Капернаум; и наскоро в събота Той влезе в синагогата и поучаваше.
22 (N)И чудеха се на учението Му, понеже Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците.
23 (O)Имаше в синагогата им човек с нечист дух, който извика и каза:
24 (P)о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо! Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те, кой си Ти, Светия Божий.
25 Но Иисус му запрети, като рече: млъкни и излез из него!
26 Тогава нечистият дух, като го стърси и изкрещя с висок глас, излезе из него.
27 И всички изтръпнаха от ужас, тъй че един други се питаха и казваха: що е това? Какво е това ново учение, та и на нечисти духове Той властно заповядва, и те Му се покоряват?
28 И веднага се пръсна слух за Него по цялата околност Галилейска.
29 (Q)И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Иакова и Иоана в къщата на Симона и Андрея.
30 А тъщата Симонова лежеше от огница; и начаса Му казват за нея.
31 Като се приближи, Той я хвана за ръка и я повдигна; и огницата веднага я остави, и тя им прислужваше.
32 (R)А привечер по заник-слънце, довеждаха при Него всички болни и хванати от бяс.
33 И целият град се бе събрал пред вратата.
34 (S)И Той изцери мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове, и не оставяше бесовете да казват, че знаят, какво Той е Христос.
35 А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше.
36 Симон и ония, които бяха с Него, притърчаха подире Му;
37 и като Го намериха, казаха Му: всички Те търсят.
38 (T)Той им каза: да идем в близките села и градове, та и там да проповядвам, защото затова съм излязъл.
39 И проповядваше в синагогите им по цяла Галилея и изгонваше бесовете.
40 (U)Дохожда при Него един прокажен и, молейки Го, пада пред Него на колене и Му казва: ако искаш, можеш ме очисти.
41 А Иисус, като се смили, протегна ръка, докосна се до него и му рече: искам, очисти се!
42 След тия Негови думи проказата веднага се махна от него, и той стана чист.
43 И като го изгледа строго, Иисусначаса го отпрати,
44 (V)и му рече: гледай, никому нищо не обаждай, а иди, покажи се на свещеника, и принеси за очистянето си, каквото е заповядал Мойсей, тям за свидетелство.
45 А той, като излезе, захвана да разказва много и да разглася за станалото, тъй че Иисус не можеше вече да влезе явно в града, а се намираше навън, в самотни места. И дохождаха при Него отвсякъде.
6 През нощта Господ не даде сън на царя, и той заповяда (на слугата) да донесе паметната книга за дневни бележки; и четоха ги пред царя,
2 (A)и намери се записано там, как Мардохей бе обадил за двамата царски скопци Гават и Тара, които пазеха прага и кроеха да турят ръка върху цар Артаксеркса.
3 Царят попита: каква почит и отличие е дадено на Мардохея за това? Царевите момци, които му служеха, отговориха: нищо не му е направено.
4 (B)(Когато царят разпитваше за Мардохеевото благодеяние, дойде в двора Аман, и) попита царят: кой е на двора? Аман пък тогава бе дошъл във външния двор на царския дом да поговори с царя, за да обесят Мардохея на дървото, което бе приготвил за него.
5 Момците отговориха на царя: ето, Аман стои на двора. Царят рече: нека влезе.
6 И Аман влезе. Царят го попита: какво да се направи на такъв човек, когото царят иска да отличи с почести? Аман си помисли в сърцето: кого другиго би пожелал царят да почете освен мене?
7 И Аман отговори на царя: на такъв човек, когото царят иска да почете,
8 нека донесат царско облекло, с което царят се облича, и да доведат коня, на който царят язди, да възложат царски венец на главата му,
9 и нека дадат облеклото и коня в ръцете на едного от първите царски князе и да облекат човека, когото царят иска да почете, да го изведат на кон на градската стъгда и да възгласят пред него: тъй се прави на оногова човека, когото царят иска да отличи с почести!
10 Тогава царят рече на Амана: (добре каза;) веднага вземи облеклото и коня, както каза, и направи това на иудеина Мардохея, който седи при царските врата; нищо да не пропуснеш от това, което говори.
11 Взе Аман облеклото и коня, облече Мардохея, изведе го на кон на градската стъгда и възгласяше пред него: тъй се прави на човека, когото царят иска да почете!
12 (C)Мардохей се върна при царските врата. Аман пък припна у дома си, натъжен и с наведена глава.
13 (D)И разказа Аман на жена си Зереш и на всичките си приятели всичко, що се случи с него. Тогава мъдреците му и жена му Зереш му казаха: ако Мардохей, поради когото ти почна да падаш, е от иудейско племе, ти не ще му надделееш, а навярно ще паднеш пред него (понеже с него е Бог Живий).
14 Те още разговаряха с него, и царски скопци дойдоха и заподканяха Амана да върви на угощението, което Естир бе приготвила.
1 (A)Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие,
2 (B)което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания,
3 (C)за Своя Син (роден по плът от Давидово семе
4 (D)и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего,
5 (E)чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи,
6 между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, –
7 (F)благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии.
8 Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по цял свят;
9 (G)Бог, Комуто служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас
10 и винаги се моля в молитвите си, дано с Божия воля ми се падне някога да дойда при вас;
11 (H)защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване,
12 сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра – ваша и моя.
13 Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи.
14 (I)Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи;
15 тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим.
16 (J)Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.
17 (K)Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: „праведният чрез вяра ще бъде жив“.
18 Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда;
19 тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри.
20 (L)Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.
21 (M)Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи;
22 наричайки себе си мъдри, те обезумяха,
23 (N)и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, –
24 затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си;
25 те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.
26 (O)Затова Бог ги предаде на срамотии страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено;
27 също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.
28 (P)А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум – да вършат онова, що не прилича,
29 бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие;
30 бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители,
31 безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви.
32 Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.