M’Cheyne Bible Reading Plan

26 Настана глад по земята, освен оня предишния, който беше в Авраамово време; и отиде Исаак при филистимския цар Авимелеха, в Герар.

² Господ му се яви и рече: не отивай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;

^3 (A)постранствувай в тая земя; и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на твоето потомство ще дам всички тия земи и ще изпълня клетвата (Си), с която се клех на баща ти Авраама;

^4 (B)ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи,

⁵ задето (баща ти) Авраам послуша гласа Ми и опази, що му бяхзаповядал да пази: заповедите Ми, наредбите Ми и законите Ми.

⁶ И тъй, Исаак се засели в Герар.

⁷ Жителите на онова място попитаха за жена му (Ревека), и той рече: тя ми е сестра, – защото се боеше да каже: жена ми е, – за да го не убият жителите на онова място за Ревека, понеже тя беше хубавица.

⁸ Но след като той бе проживял там много време, филистимският цар Авимелех, както гледаше през прозореца, видя, че Исаак си играеше с жена си Ревека.

⁹ Тогава Авимелех повика Исаака и рече: ето, тая била твоя жена; а защо ти каза: тя ми е сестра? Исаак му отговори: защото си мислех, да не би да умра поради нея.

^10 (C)Но Авимелех (му) рече: какво стори с нас? без малко някой от народа (ми) щеше да лежи с жена ти, и щеше да ни вкараш в грях.

¹¹ И заповяда Авимелех на целия народ, като рече: който се допре до тоя човек и до жена му, ще бъде погубен.

¹² И засея Исаак в оная земя и събра ечемик през онова лято стократно: тъй го благослови Господ.

¹³ И стана тоя човек велик и се въздигаше повече и повече, докле стана твърде велик.

¹⁴ Той придоби стада дребен и едър добитък и много работни нивя, и филистимци взеха да му завиждат.

¹⁵ И всички кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали при живота на баща му Авраама, филистимци ги сринаха и затрупаха с пръст.

¹⁶ И Авимелех рече на Исаака: иди си от нас, защото ти стана много по-силен от нас.

¹⁷ Тогава Исаак се дигна оттам, разположи се на шатри в Герарската долина, и там се засели.

¹⁸ И отново Исаак изкопа кладенците, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама и които филистимци бяха затрупали след смъртта на (баща му) Авраама; и ги нарече със същите имена, с които ги бе нарекъл баща му (Авраам).

¹⁹ И като копаха Исааковите слуги в долината (Герарска), намериха там кладенец с жива вода.

²⁰ И препираха се герарските пастири с пастирите на Исаака, като казаха: водата е наша. И той нарече кладенеца с име Есек, защото се препираха с него.

²¹ (Когато се дигна Исаак оттам,) изкопаха друг кладенец; и за него тъй също се препираха; и той го нарече с име Ситна.

²² Дигна се и оттам и изкопа друг кладенец, за който вече се не препираха; него нарече с име Реховот; защото, рече, сега Господ ни даде широко място, и ние ще се размножим на земята.

^23 (D)Оттам той премина във Вирсавия.

^24 (E)И в оная нощ му се яви Господ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе; и ще те благословя и ще умножа потомството ти, поради (баща ти) Авраама, Моя раб.

²⁵ И съгради там жертвеник и призова името Господне. Разпъна там шатрата си, и слугите Исаакови изкопаха кладенец там (в Герарската долина).

^26 (F)Дойде при него от Герар Авимелех с приятеля си Ахузат и военачалника си Фихол.

²⁷ Исаак им рече: защо дойдохте при мене, след като ме намразихте и ме изпъдихте от вас?

²⁸ Те отговориха: ние явно видяхме, че Господ е с тебе, и затова рекохме: да положим между нас и тебе клетва и да сключим с тебе съюз,

²⁹ за да не ни правиш зло, както и ние не сме те докоснали, а сме ти правили само добро и те пуснахме смиром; сега ти си благословен от Господа.

³⁰ Той им даде гощавка, и те ядоха и пиха.

³¹ И сутринта, като станаха рано, заклеха се помежду си; тогава Исаак ги изпроводи, и те си отидоха от него смиром,

³² В същия ден дойдоха слугите на Исаака и му обадиха за кладенеца, който изкопаха, и му рекоха: намерихме вода.

³³ И той го нарече Шива. Затова името на оня град и до днес е Беершива (Вирсавия).

³⁴ Исав беше на четирийсет години, когато се ожени за Иехудита, дъщеря на хетееца Беера, и за Васемата, дъщеря на хетееца Елона.

³⁵ И те станаха горчило за Исаака и Ревека.

25 Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца;

² пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.

³ Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;

⁴ а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си;

⁵ и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.

⁶ А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете.

⁷ Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си;

⁸ а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат.

⁹ Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, подобре идете у продавачите и си купете.

^10 (A)А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха.

^11 (B)После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни!

^12 (C)А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам.

^13 (D)И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.

^14 (E)Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:

^15 (F)и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.

¹⁶ Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;

¹⁷ също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;

¹⁸ а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.

¹⁹ След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.

²⁰ И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.

^21 (G)Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

²² Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.

²³ Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

²⁴ Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;

²⁵ и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.

²⁶ А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;

²⁷ затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;

²⁸ вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;

^29 (H)защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;

^30 (I)а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

^31 (J)А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си,

³² и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;

³³ и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата.

^34 (K)Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;

^35 (L)защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;

³⁶ гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.

³⁷ Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?

³⁸ Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?

³⁹ Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?

^40 (M)А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.

^41 (N)Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;

⁴² защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;

⁴³ странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.

⁴⁴ Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?

⁴⁵ Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.

^46 (O)И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.

2 След като утихна гневът на цар Артаксеркса, той си спомни за Астин и за онова, що тя направи, и какво бе решено за нея.

² И рекоха царевите момци, които му слугуваха: да биха се подирили за царя млади хубави девойки,

³ и царят да назначеше по всички области на царството си съгледници, които да съберат всички млади и хубави наглед девойки в столица Суза, в женския дом под надзор на царския скопец Хегая, пазач на жените, и да им дадеха мазила (и друго, що е нужно).

⁴ И която девойка се понрави на царя, нека стане царица вместо Астин. Понравиха се на царя тия думи, и той направи тъй.

⁵ Имаше в столица Суза един иудеин, на име Мардохей, син на Иаира, син на Семея, син Кисеев, от Вениаминово коляно.

^6 (A)Той беше преселен от Иерусалим заедно с пленниците, изведени с иудейския цар Иехония, които бе преселил вавилонският цар Навуходоносор.

⁷ И той беше възпитател на Хадаса тя е и Естир – дъщеря на чича му, понеже тя нямаше ни баща, ни майка. Тая девойка имаше гиздава снага и хубаво лице. И след смъртта на баща ѝ и майка ѝ, Мардохей я прибра при себе си вместо дъщеря.

⁸ Когато биде обявена заповедта на царя и указът му, и когато бидоха събрани много девойки в столица Суза под надзора на Хегая, тогава бе взета и Естир в царския дом под надзор на Хегая, пазач на жените.

⁹ Тая девойка му се понрави и спечели неговото благоволение, и той прибърза да ѝ даде мазила и всичко, що ѝсе падаше, и да ѝ определи седем девойки, достойни да бъдат при нея, из царския дом, и премести нея и девойките ѝ в най-доброто отделение на женския дом.

¹⁰ Естир не изказваше ни народа си, ни произхода си, понеже Мардохей ѝ бе заповядал да не говори.

¹¹ И всеки ден Мардохей дохождаше при двора на женския дом, да узнае за здравето на Естир и какво става с нея.

¹² Кога идеше време на всяка девойка да влезе при цар Артаксеркса, след като дванайсет месеца наред биваше извършвано над нея всичко, определено за жените, защото толкова време се продължаваха дните на мазането им: шест месеца със смирново масло и шест месеца с благовония и с други женски мазила, –

¹³ тогава девойката влизаше при царя. Каквото и да поискаше, даваха ѝ всичко, кога излизаше от женския дом в дома на царя.

¹⁴ Вечерта тя влизаше и сутринта се връщаше в други женски дом под надзор на царския скопец Шаазгаза, пазач на наложниците; и вече не влизаше при царя, – освен ако царят я пожелаеше, и биха я повикали по име.

¹⁵ Като дойде време за Естир, дъщеря на Аминадава, чичо на Мардохея, който я бе прибрал при себе си вместо дъщеря, – да иде при царя, тя не поиска нищо, освен онова, което ѝ каза царският скопец Хегай, пазач на жените. И Естир спечели разположение в очите на всички, които я видяха.

¹⁶ И взета бе Естир при цар Артаксеркса в царския му дом в десетия месец, сиреч, в месец тебет, в седмата година на царуването му.

¹⁷ И царят обикна Естир повече от всички жени, и тя спечели неговото благоволение и благоразположение повече от всички девойки; и той тури на главата ѝ царски венец и я направи царица вместо Астин.

^18 (B)И царят даде голямо угощение на всички свои князе и служители при него, угощение поради Естир, и даде облекчение на областите и раздаде дарове с царска щедрост.

¹⁹ И когато втори път бяха събрани девойките, и Мардохей седеше при царските врата,

^20 (C)Естир все още не говореше за произхода си и за народа си, според както ѝ бе заповядал Мардохей; и думата на Мардохея Естир изпълняваше и сега тъй, както и когато беше при него на възпитание.

²¹ В това време, когато Мардохей седеше при царските врата, двамата царски скопци Гавата и Тара, които пазеха прага, се озлобиха (задето бе предпочетен Мардохей), и кроеха да турят ръка върху цар Артаксеркса.

²² Като узна това, Мардохей съобщи на царица Естир, а Естир каза на царя от името на Мардохея.

^23 (D)Делото се изследва и се намери вярно, и тях двамата обесиха на дърво. И Мардохеевото благодеяние биде записано в книгата на дневните царски бележки.

25 А Фест, като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Иерусалим.

² Тогава първосвещеникът и първенците иудейски му явиха обвиненията си против Павла

³ и, търсейки милост за себе си против него, молеха го да го повика в Иерусалим; а те крояха засада да го убият по пътя.

⁴ Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и сам той скоро ще отпътува за там.

⁵ И тъй, каза той, влиятелните между вас нека дойдат с мене и, ако има нещо у тоя човек, нека го обвинят.

⁶ И след като прекара у тях не повече от десет дена, слезе в Кесария, а на другия ден седна на съдището и заповяда да доведат Павла.

⁷ Когато се яви той, заобиколиха го слезлите от Иерусалим иудеи, като навеждаха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

^8 (A)а той, като се защищаваше, рече: с нищо не съм съгрешил ни против иудейския закон, ни против храма, ни против кесаря.

⁹ Но Фест, като искаше да угоди на иудеите, отговори на Павла и рече: искаш ли да идеш в Иерусалим и да бъдеш там за това съден пред мене.

¹⁰ Павел отговори: аз стоя пред кесарево съдище, дето и трябва да бъда съден. Иудеи не съм обиждал с нищо, както и ти твърде добре знаеш.

^11 (B)Защото, ако съм крив и съм сторил нещо достойно за смърт, аз се не отказвам да умра; но, ако няма нищо от това, в каквото ме обвиняват тия, никой не може да ме предаде тям. Кесарев съд искам.

¹² Тогава Фест, като поговори със съвета, отговори: кесарев съд си поискал, при кесаря и ще идеш.

¹³ След няколко дни цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Феста.

¹⁴ И като престояха там много дни, Фест представи на царя Павловото дело, като каза: има един човек, оставен от Феликса в окови,

^15 (C)за когото първосвещениците и стареите иудейски, когато аз бях в Иерусалим, представиха обвинения, и искаха да бъде осъден.

¹⁶ Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се защити от обвинението.

¹⁷ И когато те се събраха тук, аз на другия ден, без никакво отлагане, седнах на съдището и заповядах да доведат човека;

¹⁸ обвинителите, като се изправиха, не представиха за него ни едно такова обвинение, каквото предполагах аз;

^19 (D)те имаха някакви препирни с него върху тяхното суеверие и за някого си Иисуса, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.

²⁰ Понеже бях в недоумение, как да реша тоя въпрос, аз казах: иска ли той да иде в Иерусалим и там да бъде съден за това?

²¹ Но, понеже Павел поиска да бъде оставен за августово разследване, заповядах да го държат под стража, докато го пратя при кесаря.

²² Тогава Агрипа каза на Феста: желал бих и сам аз да изслушам тоя човек. А той отговори: утре ще го изслушаш.

²³ На сутринта, когато Агрипа и Вереника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-първите граждани, по заповед на Феста доведоха Павла.

^24 (E)И Фест рече: царю Агрипа и всички вие мъже, които сте с нас тука! Виждате тогова, за когото цялото множество иудеи дойдоха при мене, и в Иерусалим и тук, и викаха, че той не бива повече да живее.

^25 (F)Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо достойно за смърт, и понеже той сам поиска съд пред августа, реших да го пратя нему.

²⁶ Обаче за него не мога нищо вярно да напиша на господаря; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипа, щото след разследването да имам какво да напиша.

²⁷ Защото безсмислено ми се струва да препращам окованик, без да означа и обвиненията против него.