Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

M’Cheyne Bible Reading Plan

The classic M'Cheyne plan--read the Old Testament, New Testament, and Psalms or Gospels every day.
Duration: 365 days
Библия, синодално издание (BOB)
Version
Битие 25

25 Авраам взе и друга жена, на име Хетура.

(A)Тя му роди Зимрана, Иокшана, Медана, Мадиана, Ишбака и Шуаха.

Иокшан роди Шева, (Темана) и Дедана. Деданови синове бяха: (Рагуил, Навдеил) Ашурим, Летушим и Леюмим.

Мадианови синове: Ефа, Ефер, Ханох, Авида и Елдага. Всички тия са Хетурини синове.

(B)И всичкия си имот Авраам даде на (сина си) Исаака;

а на синовете от наложниците, които имаше, Авраам даде подаръци и, докле беше още жив, ги отпрати от сина си Исаака на изток, в източната земя.

Дните на Авраамовия живот, които той проживя, бяха сто седемдесет и пет години;

(C)почина Авраам, и умря в добра старост, престарял и наситен (на живот), и се прибра при своя народ.

(D)И синовете му Исаак и Измаил го погребаха в пещерата Махпела, в нивата на Ефрона, сина на хетееца Цохара, която е срещу Мамре,

10 (E)в нивата (и в пещерата), които Авраам бе купил от Хетовите синове. Там бидоха погребани Авраам и жена му Сарра.

11 (F)След смъртта на Авраама Бог благослови сина му Исаака. Исаак живееше при Беер-лахай-рои.

12 (G)Ето родословието на Измаила, сина Авраамов, когото роди Аврааму египтянката Агар, Саррината слугиня;

13 (H)и ето имената на Измаиловите синове, имената им според тяхното родословие: първенецът Измаилов Наваиот, след него Кедар, Адбеел, Мивсам,

14 Мишма, Дума, Маса,

15 (I)Хадад, Тема, Иетур, Нафиш и Кедма,

16 Тия са Измаиловите синове, и тия са имената им, според заселищата им, според шатрищата им. Това са дванайсетте князе на племената им.

17 Годините пък на Измаиловия живот бяха сто трийсет и седем години; и почина той, и умря, и се прибра при своя народ.

18 И неговите синове живееха от Хавила до Сур, който е пред Египет, като се отива към Асирия. Те се заселиха насрещу всичките си братя.

19 (J)Ето родословието на Исаака, син Авраамов. Авраам роди Исаака.

20 Исаак беше на четирийсет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуила от Месопотамия, сестра на арамееца Лавана.

21 И молеше се Исаак на Господа за жена си (Ревека), защото тя беше неплодна; и Господ го чу, и жена му Ревека зачена.

22 Синовете в утробата ѝ взеха да се удрят, и тя рече: ако ще бъде тъй, защо ми е това? И отиде да попита Господа.

23 (K)Господ ѝ рече: две племена са в утробата ти, и два различни народа ще произлязат от твоята утроба; единият народ ще стане по-силен от другия, и по-големият ще служи на по-малкия.

24 Дойде ѝ време да роди: и ето, близначета в утробата ѝ.

25 (L)Първото излезе червено, цяло космато като кожа; и го нарекоха с име Исав.

26 (M)Подир излезе брат му, като се държеше с ръка за петата на Исава; и го нарекоха с име Иаков. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха (от Ревека).

27 Децата пораснаха; Исав стана човек изкусен на лов, полски човек; а Иаков човек кротък и живееше в шатри.

28 Исаак обичаше Исава, защото неговият дивеч му се услаждаше; а Ревека обичаше Иакова.

29 Иаков беше сварил ястие; а Исав дойде от полето уморен.

30 (N)И рече Исав на Иакова: дай ми да ям от червеното, от това червено, защото съм уморен. Затова му и дадоха прякор Едом.

31 Но Иаков отговори (на Исава): продай ми пък ти още сега първородството си.

32 Исав рече: ето, умирам; защо ми е това първородство?

33 (O)Иаков (му) каза: закълни ми се още сега. Той му се закле, и (Исав) продаде първородството си на Иакова.

34 Тогава Иаков даде на Исава хляб и гозба от леща, и той яде и пи, и стана та си отиде; тъй презря Исав първородството.

Матей 24

24 (A)И когато Иисус излезе от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат сградите на храма.

(B)А Иисус им рече: виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.

И когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Него насаме и рекоха: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?

(C)А Иисус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой;

защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина.

Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят.

Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове;

а всичко това е начало на болки.

(D)Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име.

10 Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят;

11 много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина;

12 и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта;

13 а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.

14 И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.

15 (E)И тъй, кога видите да стои на свето място „мерзостта на запустението“, за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира),

16 тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;

17 който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си;

18 и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.

19 Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни!

20 Затова молете се, да се не случи бягството ви зиме или в събота;

21 защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде.

22 И ако не се скратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се скратят ония дни.

23 (F)Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е – не вярвайте;

24 защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.

25 Ето, казах ви отнапред.

26 И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте;

27 защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески;

28 (G)защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите.

29 (H)И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят;

30 (I)тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма;

31 (J)и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата.

32 От смоковницата вземете подобие: когато клоните ѝ станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;

33 тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата.

34 (K)Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.

35 (L)Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

36 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец;

37 (M)но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески;

38 защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега,

39 и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, – тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески;

40 тогава двама ще бъдат на нива: единия взимат, другия оставят;

41 две жени мелещи на мелница: едната взимат, а другата оставят.

42 (N)И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ.

43 (O)Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.

44 Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.

45 (P)А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна?

46 (Q)Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;

47 истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.

48 Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: няма да си дойде скоро господарят ми, –

49 па начене да бие другарите си и да яде и пие с пияниците, –

50 господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае,

51 и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерците; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Естир 1

(Във втората година от царуването на Артаксеркса Велики, в първия ден на месец нисан, сън видя Мардохей, син Иаиров, Семеев, Кисеев, от Вениаминово коляно, иудеин, който живееше в град Суза, човек големец, който служеше в царския палат. Той беше от пленниците, които Навуходоносор, цар вавилонски, плени от Иерусалим с иудейския цар Иехония. А сънят му беше такъв: ужасен шум, гръм, трус и смут по земята; и ето, излязоха две големи змии, готови да се бият една с друга; и голям беше техният вой, и по воя им всички народи се приготвиха за война, за да поразят народа на праведните; и ето настана ден на тъмнина и мрак, скръб и притеснение, страдание и голям смут по земята. Смути се целият народ на праведните и, страхувайки се от беди за себе си, се приготвиха да загинат и завикаха към Господа; от виковете им произлезе, като от малък извор, голяма река с много вода; огря светлина и слънце, въздигнаха се смирените и изтребиха пустославните. – Мардохей, като се пробуди след тоя сън, който изображаваше, какво Бог искаше да извърши, задържа тоя сън в сърце и желаеше да го проумее във всичките му части, до другата нощ. Мардохей живееше в палата заедно с двама царски скопци Гавата и Тара, които пазеха палата, и като чу разговорите им и разпита за кроежите им, узна, че те се готвят да турят ръка върху цар Артаксеркса, и обади за тях на царя; а царят разпита тия двама скопци и, след като се признаха, бидоха погубени. Царят записа това събитие за спомен, записа и Мардохей това събитие. И царят заповяда на Мардохея да служи в палата и му даде подаръци за това. Пред царя тогава се беше издигнал Аман, син Амадатов, вугеец; той гледаше да напакости на Мардохея и на народа му поради двамата царски скопци.)

(A)След това в дните на Артаксеркса, тоя Артаксеркс царуваше над сто двайсет и седем области от Индия до Етиопия, –

(B)в това време, когато цар Артаксеркс седеше на царския си престол, който е в столица Суза,

в третата година на царуването си той даде угощение на всичките си князе и служители при него, на главните началници на персийската и мидийската войска и на областните си управители,

показвайки през много дни, сто и осемдесет дена, голямото богатство на царството си и големия блясък на величието си.

След като се свършиха тия дни, царят направи за народа си, който се намираше в столицата Суза, за мало и голямо, седемдневна гощавка в градинския двор на царския дом.

Бели, памучни и с яхонтов цвят вълнени платове, прикрепени с висонни и пурпурни върви, висяха на сребърни халки и мраморни стълбове.

(C)Имаше златни и сребърни одъри на плочника, постлан със зелени камъни и с мрамор, със седеф и черни камъни.

(D)Питиетата се подаваха в златни съдове и съдове разнообразни, на цена трийсет хиляди таланта; и царското вино беше изобилно, според богатството на царя. Пиенето беше свободно: никой не принуждаваше, понеже царят беше заповядал на всичките си домоуправители, да постъпват по волята на всекиго.

И царица Астин направи също угощение за жените в царския дом на цар Артаксеркса.

10 На седмия ден, когато сърцето на царя се развесели от виното, той каза на Мегумана, Бизта, Харбона, Бигта, Авагта, Зетара и Каркаса – седем скопци, които служеха пред цар Артаксеркса,

11 да доведат царица Астин пред царевото лице с царски венец, за да покаже хубостта ѝ на народите и на князете, защото тя беше много хубава.

12 Но царица Астин не пожела да дойде според царевата заповед, съобщена по скопците.

13 Царят се много разгневи, и яростта му пламна в него. И рече царят на мъдреците, които познаваха предишните времена, – защото царските дела се вършеха пред всички, които знаеха закон и правда, –

14 а негови приближени бяха тогава: Каршена, Шетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена, Мемухан – седем персийски и мидийски князе, които можеха да гледат лицето на царя и седяха на първо място в царството:

15 как да постъпим според закона с царица Астин, задето не изпълни думата на цар Артаксеркса, съобщена по скопците?

16 И рече Мемухан пред лицето на царя и на князете: не само пред царя е виновна царица Астин, а пред всички князе и пред всички народи по всички области на цар Артаксеркса;

17 защото царицината постъпка ще узнаят всички жени и ще почнат да небрежат за мъжете си и да думат: цар Артаксеркс заповядал да доведат пред него царица Астин, но тя не отишла.

18 Сега персийските и мидийските княгини, които чуят за царицината постъпка, ще говорят същото на всички царски князе; и небрежения и огорчения ще има доста.

19 Ако е на царя угодно, нека издаде царска заповед, която да се впише в персийските и мидийските закони и да се не отменя, че Астин няма да излиза пред лицето на цар Артаксеркса, а царското ѝ достойнство царят ще предаде на друга, по-добра от нея.

20 Кога чуят за тая царска заповед, която ще се пръсне по цялото му царство, колкото то и да е голямо, всички жени ще почитат мъжете си, от най-голям до най-малък.

21 Тия думи се понравиха на царя и на князете; и царят направи според думите на Мемухана:

22 разпрати по всички царски области писма, писани за всяка област с писмената ѝ и за всеки народ на езика му, щото всеки мъж да бъде господар в дома си, и това да се обяви всекиму на родния му език.

Деяния 24

24 След пет дена слезе първосвещеник Анания със стареите и с някой си ритор Тертил, които явиха на управителя обвиненията си против Павла.

А като повикаха Павла, Тертил почна да го обвинява и казваше:

винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че чрез тебе, достопочтени Феликсе, у нас има пълен мир и чрез твоите грижи – у тоя народ добри сполуки.

Но, за да те не отегчавам много, моля те, изслушай с твоята снизходителност нашата кратка реч.

(A)Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес,

(B)който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон;

но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни, и при тебе проводи,

като заповяда и нам, неговите обвинители, да дойдем при тебе. Ти ще можеш сам да разпиташ и от него да узнаеш за всичко това, в каквото го ние обвиняваме.

И иудеите потвърдиха, като казваха, че това е тъй.

10 Управителят даде на Павла знак да говори, и той отговори: понеже зная, че от много години си съдия на тоя народ, то с по-радо сърце ще говоря за моя защита.

11 Ти можеш да узнаеш, че няма повече от дванайсет дена, откак бях възлязъл в Иерусалим на поклонение.

12 И нито в храма, нито в синагогите, нито в града не са ме намерили да се препирам с някого или да правя размирица у народа,

13 и те не могат доказа това, за което ме сега обвиняват.

14 Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците,

15 (C)и се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни, което и те сами очакват.

16 (D)Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците.

17 (E)След много години дойдох да донеса на моя народ милостиня и приноси.

18 (F)При това, като се бях очистил, намериха ме в храма сам, без навалица и без шум,

19 някои асийски иудеи, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако биха имали нещо против мене.

20 Или тия сами да кажат, дали са намерили някоя неправда в мене, когато се бях явил пред синедриона, –

21 (G)освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес.

22 Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще разгледам делото ви, кога дойде хилядник Лисий.

23 (H)И заповяда на стотника да пази Павла, но да го държи по-слабо и да не възпира никого от неговите близки да му служат, или да идват при него.

24 След няколко дни дойде Феликс с жена си Друзила, която беше иудейка, та повика Павла и слуша от него за вярата в Христа Иисуса.

25 А когато Павел говореше за правда, за въздържание и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и отговори: сега си иди, а кога намеря време, ще те повикам.

26 При това се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне; затова го викаше често и се разговаряше с него.

27 (I)Но, като изминаха две години, Феликса замести Порций Фест. И понеже искаше да угоди на иудеите, Феликс остави Павла в окови.

Библия, синодално издание (BOB)

Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.