M’Cheyne Bible Reading Plan

25 Авраам взе и друга жена, на име Хетура.

^2 (A)Тя му роди Зимрана, Иокшана, Медана, Мадиана, Ишбака и Шуаха.

³ Иокшан роди Шева, (Темана) и Дедана. Деданови синове бяха: (Рагуил, Навдеил) Ашурим, Летушим и Леюмим.

⁴ Мадианови синове: Ефа, Ефер, Ханох, Авида и Елдага. Всички тия са Хетурини синове.

^5 (B)И всичкия си имот Авраам даде на (сина си) Исаака;

⁶ а на синовете от наложниците, които имаше, Авраам даде подаръци и, докле беше още жив, ги отпрати от сина си Исаака на изток, в източната земя.

⁷ Дните на Авраамовия живот, които той проживя, бяха сто седемдесет и пет години;

^8 (C)почина Авраам, и умря в добра старост, престарял и наситен (на живот), и се прибра при своя народ.

^9 (D)И синовете му Исаак и Измаил го погребаха в пещерата Махпела, в нивата на Ефрона, сина на хетееца Цохара, която е срещу Мамре,

^10 (E)в нивата (и в пещерата), които Авраам бе купил от Хетовите синове. Там бидоха погребани Авраам и жена му Сарра.

^11 (F)След смъртта на Авраама Бог благослови сина му Исаака. Исаак живееше при Беер-лахай-рои.

^12 (G)Ето родословието на Измаила, сина Авраамов, когото роди Аврааму египтянката Агар, Саррината слугиня;

^13 (H)и ето имената на Измаиловите синове, имената им според тяхното родословие: първенецът Измаилов Наваиот, след него Кедар, Адбеел, Мивсам,

¹⁴ Мишма, Дума, Маса,

^15 (I)Хадад, Тема, Иетур, Нафиш и Кедма,

¹⁶ Тия са Измаиловите синове, и тия са имената им, според заселищата им, според шатрищата им. Това са дванайсетте князе на племената им.

¹⁷ Годините пък на Измаиловия живот бяха сто трийсет и седем години; и почина той, и умря, и се прибра при своя народ.

¹⁸ И неговите синове живееха от Хавила до Сур, който е пред Египет, като се отива към Асирия. Те се заселиха насрещу всичките си братя.

^19 (J)Ето родословието на Исаака, син Авраамов. Авраам роди Исаака.

²⁰ Исаак беше на четирийсет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуила от Месопотамия, сестра на арамееца Лавана.

²¹ И молеше се Исаак на Господа за жена си (Ревека), защото тя беше неплодна; и Господ го чу, и жена му Ревека зачена.

²² Синовете в утробата ѝ взеха да се удрят, и тя рече: ако ще бъде тъй, защо ми е това? И отиде да попита Господа.

^23 (K)Господ ѝ рече: две племена са в утробата ти, и два различни народа ще произлязат от твоята утроба; единият народ ще стане по-силен от другия, и по-големият ще служи на по-малкия.

²⁴ Дойде ѝ време да роди: и ето, близначета в утробата ѝ.

^25 (L)Първото излезе червено, цяло космато като кожа; и го нарекоха с име Исав.

^26 (M)Подир излезе брат му, като се държеше с ръка за петата на Исава; и го нарекоха с име Иаков. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха (от Ревека).

²⁷ Децата пораснаха; Исав стана човек изкусен на лов, полски човек; а Иаков човек кротък и живееше в шатри.

²⁸ Исаак обичаше Исава, защото неговият дивеч му се услаждаше; а Ревека обичаше Иакова.

²⁹ Иаков беше сварил ястие; а Исав дойде от полето уморен.

^30 (N)И рече Исав на Иакова: дай ми да ям от червеното, от това червено, защото съм уморен. Затова му и дадоха прякор Едом.

³¹ Но Иаков отговори (на Исава): продай ми пък ти още сега първородството си.

³² Исав рече: ето, умирам; защо ми е това първородство?

^33 (O)Иаков (му) каза: закълни ми се още сега. Той му се закле, и (Исав) продаде първородството си на Иакова.

³⁴ Тогава Иаков даде на Исава хляб и гозба от леща, и той яде и пи, и стана та си отиде; тъй презря Исав първородството.

24 ^(A)И когато Иисус излезе от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат сградите на храма.

^2 (B)А Иисус им рече: виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.

³ И когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Него насаме и рекоха: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?

^4 (C)А Иисус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой;

⁵ защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина.

⁶ Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят.

⁷ Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове;

⁸ а всичко това е начало на болки.

^9 (D)Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име.

¹⁰ Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят;

¹¹ много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина;

¹² и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта;

¹³ а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.

¹⁴ И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.

^15 (E)И тъй, кога видите да стои на свето място „мерзостта на запустението“, за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира),

¹⁶ тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;

¹⁷ който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си;

¹⁸ и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.

¹⁹ Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни!

²⁰ Затова молете се, да се не случи бягството ви зиме или в събота;

²¹ защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде.

²² И ако не се скратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се скратят ония дни.

^23 (F)Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е – не вярвайте;

²⁴ защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.

²⁵ Ето, казах ви отнапред.

²⁶ И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте;

²⁷ защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески;

^28 (G)защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите.

^29 (H)И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят;

^30 (I)тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма;

^31 (J)и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата.

³² От смоковницата вземете подобие: когато клоните ѝ станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;

³³ тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата.

^34 (K)Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.

^35 (L)Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

³⁶ А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец;

^37 (M)но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески;

³⁸ защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега,

³⁹ и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, – тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески;

⁴⁰ тогава двама ще бъдат на нива: единия взимат, другия оставят;

⁴¹ две жени мелещи на мелница: едната взимат, а другата оставят.

^42 (N)И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ.

^43 (O)Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.

⁴⁴ Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.

^45 (P)А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна?

^46 (Q)Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;

⁴⁷ истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.

⁴⁸ Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: няма да си дойде скоро господарят ми, –

⁴⁹ па начене да бие другарите си и да яде и пие с пияниците, –

⁵⁰ господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае,

⁵¹ и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерците; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

(Във втората година от царуването на Артаксеркса Велики, в първия ден на месец нисан, сън видя Мардохей, син Иаиров, Семеев, Кисеев, от Вениаминово коляно, иудеин, който живееше в град Суза, човек големец, който служеше в царския палат. Той беше от пленниците, които Навуходоносор, цар вавилонски, плени от Иерусалим с иудейския цар Иехония. А сънят му беше такъв: ужасен шум, гръм, трус и смут по земята; и ето, излязоха две големи змии, готови да се бият една с друга; и голям беше техният вой, и по воя им всички народи се приготвиха за война, за да поразят народа на праведните; и ето настана ден на тъмнина и мрак, скръб и притеснение, страдание и голям смут по земята. Смути се целият народ на праведните и, страхувайки се от беди за себе си, се приготвиха да загинат и завикаха към Господа; от виковете им произлезе, като от малък извор, голяма река с много вода; огря светлина и слънце, въздигнаха се смирените и изтребиха пустославните. – Мардохей, като се пробуди след тоя сън, който изображаваше, какво Бог искаше да извърши, задържа тоя сън в сърце и желаеше да го проумее във всичките му части, до другата нощ. Мардохей живееше в палата заедно с двама царски скопци Гавата и Тара, които пазеха палата, и като чу разговорите им и разпита за кроежите им, узна, че те се готвят да турят ръка върху цар Артаксеркса, и обади за тях на царя; а царят разпита тия двама скопци и, след като се признаха, бидоха погубени. Царят записа това събитие за спомен, записа и Мардохей това събитие. И царят заповяда на Мардохея да служи в палата и му даде подаръци за това. Пред царя тогава се беше издигнал Аман, син Амадатов, вугеец; той гледаше да напакости на Мардохея и на народа му поради двамата царски скопци.)

1 ^(A)След това в дните на Артаксеркса, тоя Артаксеркс царуваше над сто двайсет и седем области от Индия до Етиопия, –

^2 (B)в това време, когато цар Артаксеркс седеше на царския си престол, който е в столица Суза,

³ в третата година на царуването си той даде угощение на всичките си князе и служители при него, на главните началници на персийската и мидийската войска и на областните си управители,

⁴ показвайки през много дни, сто и осемдесет дена, голямото богатство на царството си и големия блясък на величието си.

⁵ След като се свършиха тия дни, царят направи за народа си, който се намираше в столицата Суза, за мало и голямо, седемдневна гощавка в градинския двор на царския дом.

⁶ Бели, памучни и с яхонтов цвят вълнени платове, прикрепени с висонни и пурпурни върви, висяха на сребърни халки и мраморни стълбове.

^7 (C)Имаше златни и сребърни одъри на плочника, постлан със зелени камъни и с мрамор, със седеф и черни камъни.

^8 (D)Питиетата се подаваха в златни съдове и съдове разнообразни, на цена трийсет хиляди таланта; и царското вино беше изобилно, според богатството на царя. Пиенето беше свободно: никой не принуждаваше, понеже царят беше заповядал на всичките си домоуправители, да постъпват по волята на всекиго.

⁹ И царица Астин направи също угощение за жените в царския дом на цар Артаксеркса.

¹⁰ На седмия ден, когато сърцето на царя се развесели от виното, той каза на Мегумана, Бизта, Харбона, Бигта, Авагта, Зетара и Каркаса – седем скопци, които служеха пред цар Артаксеркса,

¹¹ да доведат царица Астин пред царевото лице с царски венец, за да покаже хубостта ѝ на народите и на князете, защото тя беше много хубава.

¹² Но царица Астин не пожела да дойде според царевата заповед, съобщена по скопците.

¹³ Царят се много разгневи, и яростта му пламна в него. И рече царят на мъдреците, които познаваха предишните времена, – защото царските дела се вършеха пред всички, които знаеха закон и правда, –

¹⁴ а негови приближени бяха тогава: Каршена, Шетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена, Мемухан – седем персийски и мидийски князе, които можеха да гледат лицето на царя и седяха на първо място в царството:

¹⁵ как да постъпим според закона с царица Астин, задето не изпълни думата на цар Артаксеркса, съобщена по скопците?

¹⁶ И рече Мемухан пред лицето на царя и на князете: не само пред царя е виновна царица Астин, а пред всички князе и пред всички народи по всички области на цар Артаксеркса;

¹⁷ защото царицината постъпка ще узнаят всички жени и ще почнат да небрежат за мъжете си и да думат: цар Артаксеркс заповядал да доведат пред него царица Астин, но тя не отишла.

¹⁸ Сега персийските и мидийските княгини, които чуят за царицината постъпка, ще говорят същото на всички царски князе; и небрежения и огорчения ще има доста.

¹⁹ Ако е на царя угодно, нека издаде царска заповед, която да се впише в персийските и мидийските закони и да се не отменя, че Астин няма да излиза пред лицето на цар Артаксеркса, а царското ѝ достойнство царят ще предаде на друга, по-добра от нея.

²⁰ Кога чуят за тая царска заповед, която ще се пръсне по цялото му царство, колкото то и да е голямо, всички жени ще почитат мъжете си, от най-голям до най-малък.

²¹ Тия думи се понравиха на царя и на князете; и царят направи според думите на Мемухана:

²² разпрати по всички царски области писма, писани за всяка област с писмената ѝ и за всеки народ на езика му, щото всеки мъж да бъде господар в дома си, и това да се обяви всекиму на родния му език.

24 След пет дена слезе първосвещеник Анания със стареите и с някой си ритор Тертил, които явиха на управителя обвиненията си против Павла.

² А като повикаха Павла, Тертил почна да го обвинява и казваше:

³ винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че чрез тебе, достопочтени Феликсе, у нас има пълен мир и чрез твоите грижи – у тоя народ добри сполуки.

⁴ Но, за да те не отегчавам много, моля те, изслушай с твоята снизходителност нашата кратка реч.

^5 (A)Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес,

^6 (B)който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон;

⁷ но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни, и при тебе проводи,

⁸ като заповяда и нам, неговите обвинители, да дойдем при тебе. Ти ще можеш сам да разпиташ и от него да узнаеш за всичко това, в каквото го ние обвиняваме.

⁹ И иудеите потвърдиха, като казваха, че това е тъй.

¹⁰ Управителят даде на Павла знак да говори, и той отговори: понеже зная, че от много години си съдия на тоя народ, то с по-радо сърце ще говоря за моя защита.

¹¹ Ти можеш да узнаеш, че няма повече от дванайсет дена, откак бях възлязъл в Иерусалим на поклонение.

¹² И нито в храма, нито в синагогите, нито в града не са ме намерили да се препирам с някого или да правя размирица у народа,

¹³ и те не могат доказа това, за което ме сега обвиняват.

¹⁴ Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците,

^15 (C)и се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни, което и те сами очакват.

^16 (D)Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците.

^17 (E)След много години дойдох да донеса на моя народ милостиня и приноси.

^18 (F)При това, като се бях очистил, намериха ме в храма сам, без навалица и без шум,

¹⁹ някои асийски иудеи, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако биха имали нещо против мене.

²⁰ Или тия сами да кажат, дали са намерили някоя неправда в мене, когато се бях явил пред синедриона, –

^21 (G)освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес.

²² Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще разгледам делото ви, кога дойде хилядник Лисий.

^23 (H)И заповяда на стотника да пази Павла, но да го държи по-слабо и да не възпира никого от неговите близки да му служат, или да идват при него.

²⁴ След няколко дни дойде Феликс с жена си Друзила, която беше иудейка, та повика Павла и слуша от него за вярата в Христа Иисуса.

²⁵ А когато Павел говореше за правда, за въздържание и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и отговори: сега си иди, а кога намеря време, ще те повикам.

²⁶ При това се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне; затова го викаше често и се разговаряше с него.

^27 (I)Но, като изминаха две години, Феликса замести Порций Фест. И понеже искаше да угоди на иудеите, Феликс остави Павла в окови.