M’Cheyne Bible Reading Plan
24 (A)Авраам беше вече стар и в преклонни години. Господ благослови Авраама във всичко.
2 (B)И рече Авраам на своя слуга, най-стария в дома му, който пристояваше над целия му имот: тури ръката си под бедрото ми
3 (C)и ми се закълни в Господа, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми (Исаака) жена от дъщерите на хананейци, между които живея,
4 а ще отидеш в моята земя, в родното ми място (и при племето ми), и ще вземеш (оттам) жена за сина ми Исаака.
5 Слугата му рече: може жената да не пожелае да дойде с мене в тая земя; трябва ли да върна сина ти в земята, от която ти си излязъл?
6 Авраам му рече: гледай да не върнеш сина ми там;
7 (D)Господ, Бог на небето (и Бог на земята), Който ме взе от бащиния ми дом и от земята, дето съм роден, Който ми говори и Който ми се кле, думайки: (на тебе и) на потомството ти ще дам тая земя, – Той ще изпрати Своя Ангел пред тебе, и ти ще вземеш оттам жена за сина ми (Исаака);
8 ако пък жената не пожелае да дойде с тебе (в тая земя), ти ще си свободен от тая ми клетва; само сина ми не връщай там.
9 Тогава слугата тури ръката си под бедрото на своя господар Авраама и му се закле в това.
10 И слугата взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна. В ръце си носеше всякакви съкровища от господаря си. Той стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град;
11 и спря камилите вън от града, при кладенеца, надвечер, по време, когато жените излизат да наливат (вода),
12 и рече: Господи, Боже на господаря ми Авраама! прати днес насреща ми оная, която търся, и покажи милост над моя господар Авраама;
13 ето, аз съм при извора, и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода;
14 и момата, на която аз ще кажа: наведи стомната си да пия, и която (ми) каже: пий, аз ще дам и на камилите ти да пият (докле се напият) – тя да бъде оная, която си отредил за Твоя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми (Авраама).
15 (E)Не беше още свършил да си дума (в ума), ето, зададе се със стомна на рамо Ревека, родена от Ватуила, син на Милка, жена на Нахора, Авраамовия брат;
16 момата беше хубава мома, която мъж не бе я познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и тръгна нагоре.
17 (F)А слугата се затече насреща ѝ и рече: дай ми да пия малко вода от стомната ти.
18 Тя отговори: пий, господине. И веднага свали стомната на ръката си и му даде да пие.
19 И когато се той напи, тя рече: аз ще извадя вода и за камилите ти, докле се напият (всички).
20 И тутакси изля водата от стомната си в поилото, и се затече пак към кладенеца да вади (вода), и извади за всичките му камили.
21 Човекът я гледаше мълком и учудено, като желаеше да узнае, дали е благословил Господ пътя му, или не.
22 Когато камилите се напиха, човекът взе една златна обеца, тежка половин сикла, и две гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикли злато,
23 (па я попита) и рече: чия дъщеря си? кажи ми: има ли в бащиния ти дом място да пренощуваме?
24 Тя му рече: дъщеря съм на Ватуила, син на Милка, когото тя роди на Нахора.
25 И рече му още: има у нас много слама и храна; има и място за нощуване.
26 Тогава човекът се наведе, поклони се Господу
27 и рече: благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не остави господаря ми без милостта Си и истината Си! Господ ме доведе по прав път в дома на господаревия ми брат.
28 Момата се затече в къщата на майка си и разказа това.
29 Ревека имаше брат, на име Лаван. Лаван се затече на извора при човека;
30 той бе видял обецата и гривните на сестрините си ръце и чул бе думите на сестра си Ревека, която казваше: така говори с мене тоя човек, – тогава именно и отиде при човека; и ето, тоя стоеше при камилите до извора;
31 и (му) рече: влез, благословений от Господа; защо стоиш вън? аз приготвих къщата, както и място за камилите.
32 Тогава човекът влезе. Лаван разседла камилите, даде им слама и храна, и вода, за да умият нозете нему и на човеците, които бяха с него.
33 И сложиха му да яде. Но той рече: няма да ям, докле не кажа, за какво съм дошъл. И рекоха: казвай.
34 Той каза: аз съм Авраамов слуга;
35 Господ благослови твърде много моя господар, и той стана велик: Той му даде овци и волове, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли;
36 (G)господаревата ми жена Сарра на старини роди на господаря ми (един) син, комуто той даде всичкия си имот;
37 и господарят ми взе от мене клетва, като рече: не взимай жена за сина ми от дъщерите на хананейци, в чиято земя живея,
38 а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми, и (оттам) вземи жена за сина ми.
39 Аз рекох на господаря си: може би, жената не ще пожелае да дойде с мене.
40 (H)Той ми рече: Господ (Бог), пред Чието лице аз ходя, ще прати с тебе Своя Ангел и ще насочи към сполука пътя ти, и ти ще вземеш жена за сина ми от сродниците ми и от дома на баща ми;
41 тогава ще бъдеш свободен от клетвата ми, кога отидеш при сродниците ми; и ако те не ти дадат, ще бъдеш свободен от клетвата ми.
42 (I)И аз дойдох сега при извора и рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама! Ако си насочил към сполука пътя, по който отивам,
43 то ето, аз съм при извора (и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода), и момата, която излезе да налива, и на която река: дай ми да пия малко от твоята стомна,
44 и която ми каже: и ти пий, и за камилите ти ще извадя, – тя да бъде жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми (Своя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми Авраама).
45 Не бях още свършил да си думам в ума, ето, зададе се Ревека със стомна на рамо и слезе при извора и наля (вода); и аз ѝ казах: дай ми да пия.
46 Тя веднага свали стомната от рамо (в ръка си) и рече: пий, и камилите ти ще напоя. И аз пих, и камилите (ми) тя напои.
47 Аз я попитах и рекох: чия дъщеря си (кажи ми). Тя отговори: дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Милка. Тогава аз ѝ турих обеца на лицето и гривни на ръцете ѝ.
48 И наведох се, та се поклоних Господу, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по прав път, за да взема братовата дъщеря на моя господар за сина му.
49 Сега кажете ми: ще сторите ли милост и правда на моя господар, или не? Кажете ми, и аз ще се обърна надясно или наляво.
50 Отговориха Лаван и Ватуил и рекоха: от Господа дойде това нещо; ние не можем да ти кажем ни лошо, ни добро;
51 ето Ревека пред тебе; вземи (я) и върви; нека бъде тя жена на господаревия ти син, както е рекъл Господ.
52 Когато Авраамовият слуга чу думите им, поклони се Господу доземи.
53 Тогава слугата извади сребърни и златни неща и дрехи, та даде на Ревека, също даде скъпи дарове и на брата ѝ, и на майка ѝ.
54 Па ядоха и пиха той и човеците, които бяха с него, и пренощуваха. А когато станаха сутринта, той рече: пуснете ме (да ида) при господаря си.
55 Но брат ѝ и майка ѝ рекоха: нека момата поостане при нас поне десет дена, тогава ще си отидеш.
56 Той им рече: не ме задържайте, защото Господ насочи към сполука пътя ми; пуснете ме да ида при господаря си.
57 Те рекоха: да повикаме момата и да попитаме, какво ще каже тя.
58 Повикаха Ревека и я попитаха: отиваш ли с тоя човек? Тя рече: отивам.
59 И пуснаха сестра си Ревека и кърмачката ѝ, и Авраамовия слуга, и човеците му.
60 И благословиха Ревека и ѝ рекоха: сестро наша, да се народят от тебе хиляди, хиляди, и твоето потомство да владее жилищата на враговете ти!
61 И стана Ревека и слугините ѝ, и възседнаха камилите, та отпътуваха подир човека. Слугата взе Ревека и отиде.
62 (J)А Исаак току-що бе се върнал от Беер-лахай-рои, защото живееше в южната земя.
63 Надвечер Исаак излезе в полето да се поразтуши, па дигна очи и видя: ето, идат камили.
64 Ревека погледна и видя Исаака, и слезе от камилата.
65 (K)И попита тя слугата: кой е тоя човек, който иде по полето насреща ни? Слугата отговори: този е моят господар. И тя взе булото и се покри.
66 Слугата разказа на Исаака всичко, що бе направил.
67 (L)И въведе я Исаак в шатрата на майка си Сарра; и взе Ревека, и тя му стана жена, и той я обикна; и се утеши Исаак в скръбта за майка си (Сарра).
23 Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си
2 и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите,
3 затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат:
4 (A)връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат;
5 (B)и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища[a] и правят големи полите на дрехите си;
6 (C)обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите,
7 и поздрави по тържищата, и – да им казват човеците: учителю, учителю!
8 (D)А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя;
9 (E)и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата;
10 и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник – Христос.
11 Но по-големият между вас да ви бъде слуга;
12 (F)защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.
13 (G)Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат.
14 (H)Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане.
15 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас.
16 Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се.
17 Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото?
18 Също казвате: ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.
19 (I)Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвеникът, който освещава дара?
20 И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него;
21 (J)и който се закълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава;
22 и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол, и в Оногова, Който седи на него.
23 (K)Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте.
24 Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!
25 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.
26 Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън.
27 (L)Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота;
28 тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.
29 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните
30 и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците;
31 с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците;
32 допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си!
33 (M)Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената?
34 (N)Затова, ето, Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници; и едни ще убиете и разпиете, а други ще бичувате в синагогите си и ще изгонвате от град в град,
35 (O)за да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника.
36 Истина ви казвам: всичко това ще падне върху тоя род.
37 (P)Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!
38 (Q)Ето, оставя се вам домът ви пуст.
39 (R)Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне!
13 (A)Тоя ден четоха от Моисеевата книга гласно пред народа и намериха написано в нея: амонитец и моавец не бива да влиза в Божието общество дори довека,
2 (B)защото те не посрещнаха синовете на Израиля с хляб и вода, а наеха против него Валаама, за да го прокълне; ала Бог наш обърна клетвата в благословия.
3 Като чуха тоя закон, те отлъчиха от Израиля всичко другоплеменно.
4 (C)А преди това свещеник Елиашив, поставен над стаите при дома на нашия Бог, близък роднина на Товия,
5 нареди за него една голяма стая, в която преди туряха хлебния принос, ливана и съдовете, и десятъка от жито, вино и дървено масло, определени от закона за левитите, певците и вратарите, и приносите за свещениците.
6 Когато ставаше всичко това, аз не бях в Иерусалим, защото през трийсет и втората година на вавилонския цар Артаксеркса ходих при царя и след няколко дена пак се измолих от царя.
7 Когато дойдох в Иерусалим и узнах за злото, което бе направил Елиашив, като наредил за Товия стая в двора на Божия дом,
8 стана ми твърде неприятно, и аз изхвърлих всичката Товиева покъщнина навън от стаята,
9 (D)и казах да изчистят стаята и поръчах да внесат пак там съдовете на Божия дом, хлебния принос и ливана.
10 (E)Узнах още, че на левитите се не давали дяловете, и че левитите и певците, които вършеха службата си, се разбягали всеки на нивата си.
11 Аз смъмрих за това началниците и рекох: защо сме напуснали Божия дом? И аз ги събрах и ги поставих по местата им.
12 (F)И всички иудеи наченаха да принасят десятък от жито, вино и дървено масло в клетовете.
13 И поставих над клетовете свещеник Шелемия и книжник Садока, и Федаия от левитите, и при тях Ханана, син на Закхура, син Матаниев, защото се смятаха за верни. И тям беше възложено да раздават дялове на братята си.
14 (G)Помени ме, Боже мой, за това, и не заличавай усърдните ми работи, които сторих за дома на моя Бог и за службата при него!
15 (H)В ония дни видях в Иудея, че в събота тъпчеха линове, возеха снопи и товареха осли с вино, грозде, смокини и всякакъв товар и откарваха съботен ден в Иерусалим. И азги смъмрих строго в същия ден, когато продаваха това ядиво.
16 И тирци живееха в Иудея и докарваха риба и всякаква стока и я продаваха в събота на иудейските жители и в Иерусалим.
17 Аз смъмрих първенците иудеи и им казах: защо вършите такова зло и скверните съботния ден?
18 (I)Нали тъй правеха бащите ви, та затова Бог наш напрати върху нас и върху тоя град всичката тая неволя? А вие увеличавате гнева Му против Израиля, като скверните съботата.
19 След това, щом зайдеше слънце зад иерусалимските порти, срещу събота, заповядвах да затварят вратите и поръчвах да ги не отварят до сутринта след събота. А при портите поставях слугите си, че никакъв товар да не премине съботен ден.
20 Тъй търговците и продавачите на всякаква стока нощуваха веднъж и дваж отвън Иерусалим.
21 Но аз ги смъмрих строго и им рекох: защо нощувате до стената? Ако сторите това още веднъж, ще туря ръка на вас. Оттогава те не идваха в събота.
22 (J)И казах на левитите, да се очистят и да дойдат да пазят стража при портите, за да светят съботния ден. Помени ме и за това, Боже мой, и пощади ме по голямата Си милост!
23 (K)В ония дни видях още иудеи, които си бяха взели жени азотки, амонитки и моавки;
24 и затова синовете им говорят наполовина по азотски, или по езика на другите народи, а по иудейски не знаеха да говорят.
25 (L)Аз ги смъмрих за това и ги проклинах, а някои мъже бих, косата им скубах и заклевах ги в Бога, да не дават дъщерите си за синовете им и да не взимат дъщерите им за синовете си и за себе си.
26 (M)Не поради туй ли, думах си, е грешил и Соломон, цар Израилев? У много народи не е имало такъв цар като него. Той беше любимец на своя Бог, и Бог го постави цар над всички израилтяни; но пак другоземни жени вкараха в грях и него.
27 И възможно ли ни е да слушаме за вас, че вършите всичко това голямо зло, че грешите пред нашия Бог, като вземате в съжителство другоземни жени?
28 (N)Един от синовете на Иоиада, син на великия свещеник Елиашив, беше зет на Санавалата Хоронита. Аз го прогоних от себе си.
29 (O)Напомни им, Боже мой, че те опорочиха свещенството и завета свещенишки и левитски!
30 Тъй ги очистих от всичко другоземно и възстанових службите на свещениците и левитите, всекиму в неговата работа,
31 (P)и привоза на дърва в определени времена и начатъците. Помени ме, Боже мой, за мое добро!
23 (A)Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден.
2 А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата.
3 (B)Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият.
4 А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
5 (C)Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: „началника на твоя народ да не злословиш“.
6 (D)А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят!
7 Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои.
8 (E)Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото.
9 (F)Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу.
10 И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана.
11 (G)През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Иерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим.
12 А когато се съмна, някои от иудеите направиха заговор, заклеха се и си рекоха да не ядат, ни да пият, докле не убият Павла.
13 Тия, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четирийсет души.
14 Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; с клетва се заклехме нищо да не хапнем, докато не убием Павла.
15 Затова вие със синедриона явете сега на хилядника утре да го доведе долу пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му; а ние, преди да наближи той, сме готови да го убием.
16 Като чу за тая засада, Павловият сестриник отиде, влезе в стана и обади на Павла.
17 А Павел повика един стотник и му рече: заведи тоя момък при хилядника, защото има да му обади нещо.
18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: затворникът Павел ме повика и помоли да доведа тоя момък при тебе, защото имал да ти каже нещо.
19 Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и питаше: какво има да ми обадиш?
20 А той каза: иудеите се сговорили да те молят утре да отведеш долу Павла пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат нещо по делото му.
21 Ала ти не им вярвай; защото го причакват четирийсет и повече души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докле го не убият; и сега са готови, чакат само да им обещаеш.
22 Тогава хилядникът отпрати момъка, като му поръча: никому не казвай, че ми си обадил това.
23 След това повика двама стотника и рече: пригответе ми двеста пеши войници, седемдесет конници и двеста стрелци, които да тръгнат за Кесария от третия час нощес;
24 пригответе и добичета, за да качат на тях Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
25 Написа и писмо с това съдържание:
26 Клавдий Лисий достопочтеному управителю Феликсу праща поздрав.
27 (H)Тогова човека бяха хванали иудеите и щяха да го убият; аз се явих с войска и го отнех, понеже се научих, че е римски гражданин.
28 (I)И като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред синедриона им
29 (J)и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която той би заслужил смърт или окови.
30 И понеже ми бе обадено, че иудеите замислят лошо против тоя човек, аз го пратих веднага при тебе, като заръчах и на обвинителите да кажат пред тебе, каквото имат против него. Здравей!
31 И тъй, войниците, според както им бе заповядано, взеха Павла и го отведоха нощя в Антипатрида.
32 А на другия ден се върнаха в стана, като оставиха конниците да идат с него.
33 Тия, като влязоха в Кесария и предадоха на управителя писмото, представиха му и Павла.
34 Управителят прочете писмото и попита, от коя област е той и, като узна, че е от Киликия, рече:
35 (K)ще те изслушам, кога дойдат и твоите обвинители. И заповяда да го държат под стража в преторията Иродова.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.