M’Cheyne Bible Reading Plan
18 (A)И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамрѐ, когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега.
2 (B)Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи,
3 и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб;
4 (C)ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво,
5 (D)аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си); защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш.
6 (E)И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (ѝ) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити.
7 А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви.
8 И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха.
9 Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата.
10 (F)И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син. А Сарра слушаше при входа на шатрата, зад него.
11 (G)Авраам и Сарра бяха стари и в преклонна възраст, и на Сарра беше престанало обикновеното у жените.
12 (H)Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар.
13 И рече Господ на Авраама: защо Сарра се засмя (в себе си) и каза: нима наистина мога да родя, когато съм остаряла?
14 (I)Има ли нещо мъчно за Господа? В уреченото време догодина Аз ще бъда у тебе, и Сарра (ще има) син.
15 Но Сарра не се призна, а рече: не съм се смяла. Защото тя се бе уплашила. Той обаче (ѝ) рече: не, ти се засмя.
16 И станаха ония мъже и тръгнаха оттам към Содом (и Гомора); а Авраам отиде с тях да ги изпроводи.
17 И рече Господ: ще скрия ли от Авраама (Моя раб), каквото искам да направя?
18 (J)От Авраама именно ще произлезе народ велик и силен, и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята,
19 (K)защото Аз го избрах, за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд; и Господ ще изпълни над Авраама (всичко), що бе казал за него.
20 (L)И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък;
21 (M)ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная.
22 И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа.
23 Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?
24 В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?
25 (N)не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?
26 Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.
27 (O)Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел:
28 може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.
29 Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.
30 И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.
31 Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.
32 (P)Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте.
33 И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.
17 (A)И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина;
2 и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.
3 И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него.
4 Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.
5 (B)Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.
6 И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха.
7 Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
8 А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.
9 И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.
10 (C)А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?
11 Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко;
12 но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.
13 Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя.
14 (D)Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него
15 и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода;
16 водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят.
17 А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратѐн! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука.
18 И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя.
19 Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним?
20 (E)А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.
21 (F)Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.
22 (G)А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце,
23 и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.
24 А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петра ония, които събираха дидрахмите, и рекоха: вашият Учител не плаща ли дидрахма[a]?
25 Той отговаря: да. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и рече: как ти се струва, Симоне? земните царе от кого взимат мито, или данък? от своите ли синове, или от чуждите?
26 Петър му казва: от чуждите. Иисус му рече: и тъй, синовете са свободни;
27 но, за да ги не съблазним, иди на морето, хвърли въдица, и първата риба, която се улови, вземи; и, като ѝ разтвориш устата, ще намериш статир[b]; вземи го и дай им за Мене и за себе си.
7 (A)Когато стената биде съзидана, и вставих вратите, а и вратарите бяха поставени на службата си, и певците и левитите,
2 тогава заповядах на брата си Ханани и на началника на иерусалимската крепост Ханания, понеже той беше от много други по-верен и богобоязлив,
3 и им казах: нека не отварят иерусалимските порти, докле не напече слънцето; и вечер, докле вратарите стоят, нека затварят и заключват портите. И наредих за стражари жителите иерусалимски, всекиго на своя стража и всекиго срещу къщата му.
4 Но градът беше широк и голям, а народ в него имаше малко, и къщите не бяха построени.
5 (B)И Бог мой ми вложи в сърцето да събера първенците и началниците и народа, за да направя преброяване. Па намерих родословния списък на ония, които бяха първом дошли; в него беше писано:
6 (C)ето жителите на страната, които потеглиха от плен, дето бяха преселени от вавилонския цар Навуходоносора, и се върнаха в Иерусалим и Иудея, всеки в своя град, –
7 ония, които тръгнаха със Зоровавеля, Иисуса, Неемия, Азария, Раамия, Нахмания, Мардохея, Билшана, Мисферета, Бигвая, Нехума, Ваана. Броят на людете от народа Израилев:
8 синове Парошеви – две хиляди сто седемдесет и двама.
9 Синове Сафатиеви – триста седемдесет и двама.
10 (D)Синове Арахови – шестстотин петдесет и двама.
11 (E)Синове Пахат-Моавови, от синовете на Иисуса и Иоава, две хиляди осемстотин и осемнайсет.
12 Синове Еламови – хиляда двеста петдесет и четири.
13 Синове Затови – осемстотин четирийсет и пет.
14 Синове Закхаеви – седемстотин и шейсет.
15 (F)Синове Бинуеви – шестстотин четирийсет и осем.
16 Синове Беваеви – шестстотин двайсет и осем.
17 Синове Азгадови – две хиляди триста двайсет и двама.
18 Синове Адоникамови – шестстотин шейсет и седем.
19 Синове Бигваеви – две хиляди шестстотин и седем.
20 Синове Адинови – шестстотин петдесет и пет.
21 Синове Атерови, от Езекиевия дом – деветдесет и осем.
22 Синове Хашумови – триста двайсет и осем.
23 Синове Вецаеви – триста двайсет и четири.
24 Синове Харихови – сто и дванайсет.
25 Родени в Гаваон – деветдесет и пет.
26 Жители от Витлеем и Нетофа – сто осемдесет и осем.
27 Жители от Анатот – сто двайсет и осем.
28 Жители от Бет-Азмавет – четирийсет и двама.
29 Жители от Кириатиарим, Кефера и Беерот – седемстотин четирийсет и трима.
30 Жители от Рама и Гева – шестстотин двайсет и един.
31 Жители от Михмас – сто двайсет и двама.
32 Жители от Ветил и Гай – сто двайсет и трима.
33 Жители от другия Нево – петдесет и двама.
34 Синове от другия Елама – хиляда двеста петдесет и четири.
35 Синове Харимови – триста и двайсет.
36 Родени в Иерихон – триста четирийсет и пет.
37 Родени в Лод, Хадид и Оно – седемстотин двайсет и един.
38 Родени в Сеная – три хиляди деветстотин и трийсет.
39 Свещеници: синове Едаеви, от Иисусовия дом – деветстотин седемдесет и трима.
40 Синове Имерови – хиляда петдесет и двама.
41 Синове Пашхурови – хиляда двеста четирийсет и седем.
42 Синове Харимови – хиляда и седемнайсет.
43 (G)Левити: синове Иисусови, от Кадмииловия дом, от дома на Редовите синове – седемдесет и четири.
44 Певци: синове Асафови – сто четирийсет и осем.
45 Вратари: синове Шалумови, синове Атерови, синове Талмонови, синове Акувови, синове Хатитови, синове Шоваеви – сто трийсет и осем.
46 (H)Нетинеи: синове на Циха, синове на Хасуфа, синове Табаотови,
47 синове Киросови, синове на Сия, синове Фадонови,
48 синове на Левана, синове на Хагава, синове Салмаеви,
49 синове Хананови, синове Гиделови, синове Гахарови,
50 синове Реаиеви, синове Рецинови, синове на Некода,
51 синове Газамови, синове на Уза, синове Пасеахови,
52 синове Весаеви, синове Меунимови, синове Нефишсимови,
53 синове Ваквукови, синове на Хакуфа, синове Хархурови,
54 синове Вацлитови, синове на Мехида, синове на Харша,
55 синове Варкосови, синове на Сисара, синове Тамахови,
56 синове Нециахови, синове на Хатифа.
57 Синове на слугите Соломонови: синове Сотаеви, синове Соферетови, синове на Ферида,
58 синове на Иаала, синове Дарконови, синове Гиделови,
59 синове Сафатиеви, синове Хатилови, синове Похерет-Гацеваимови, синове Амонови.
60 Всички нетинеи и синове от слугите Соломонови – триста деветдесет и двама.
61 (I)Ето и тия, които излязоха от Телмелех, Телхарши, Херув-Адон и Имер, но не можаха да посочат поколението си и рода си, дали са и те от Израиля:
62 синове Делаиеви, синове Товиеви, синове на Некода – шестстотин четирийсет и двама.
63 (J)А от свещениците: синове Ховаиеви, синове Хакоцови, синове на Верзелия, който бе женен за дъщеря на галаадеца Верзелия и взе да се нарича по тяхно име.
64 (K)Те търсиха родословната си записка, ала се не намери, затова бидоха изключени от свещенството.
65 (L)И Тиршата им каза да не ядат великата светиня, докле се не издигне свещеник с урим и тумим.
66 Цялото общество заедно беше четирийсет и две хиляди триста и шейсет души,
67 освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста трийсет и седем; и при тях певци и певици – двеста четирийсет и пет.
68 Коне имаха седемстотин трийсет и шест, мъски имаха двеста четирийсет и пет,
69 камили – четиристотин трийсет и пет, осли – шест хиляди седемстотин и двайсет.
70 Някои отценачалници дадоха приноси, за да се карат работите. Тиршата даде в съкровищницата хиляда драхми злато, петстотин чаши, петстотин и трийсет свещенически одежди.
71 А някои от отценачалниците дадоха в съкровищницата, за да се карат работите, двайсет хиляди драхми злато и две хиляди и двеста мнаси сребро.
72 (M)Други от народа дадоха двайсет хиляди драхми злато и две хиляди мнаси сребро и шейсет и седем свещенически одежди.
73 (N)И заживяха в градовете си свещеници и левити, и вратари и певци, и народ и нетинеи, и цял Израил.
17 Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога.
2 Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията,
3 (A)като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос.
4 И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, – голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени.
5 Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа.
6 (B)А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук;
7 тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар – Иисус.
8 И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това.
9 Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги.
10 А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога.
11 (C)Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй.
12 И мнозина от тях повярваха – и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко.
13 Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа.
14 Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там.
15 Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.
16 (D)Докато Павел ги чакаше в Атина, възмущаваше се духом, гледайки тоя град, пълен с идоли.
17 И той беседваше в синагогата с иудеите и с набожните, и всеки ден на тържището с които се случеше.
18 А някои епикурейски и стоически философи се запрепираха с него; едни думаха: „какво иска да каже тоя празнословец?“ а други: „види се, той проповядва за чужди божества“, защото им благовестеше за Иисуса и за възкресението.
19 И взеха та го отведоха в ареопага, казвайки: можем ли да знаем, какво е това ново учение, което проповядваш?
20 Защото нещо странно влагаш в ушите ни. Затова искаме да знаем, какво е то.
21 А пък всички атиняни, както и чужденците, които живееха у тях, с нищо друго тъй не обичаха да си прекарват времето, както с това – да говорят или слушат нещо ново.
22 Тогава Павел застана сред ареопага и рече: мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни.
23 Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам.
24 (E)Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове,
25 (F)нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко.
26 Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване,
27 за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас:
28 защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме, както и някои от вашите стихотворци са казали: „Негов сме и род“.
29 (G)И тъй, ние, бидейки род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, или сребро, или камък – на изделие, излязло от човешко изкуство и измислица.
30 (H)Бог, прочее, като презря времената на незнанието, сега заповядва вредом на всички човеци да се покаят;
31 (I)защото определи ден, когато ще съди праведно вселената чрез предопределения от Него Мъж, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.
32 Като чуха за възкресение на мъртви, едни се присмиваха, а други думаха: друг път щем те послуша за това.
33 И тъй, Павел излезе из средата им.
34 А някои мъже се присъединиха към него и повярваха; между тях, беше Дионисий Ареопагит и една жена, на име Дамара, и други с тях.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.