M’Cheyne Bible Reading Plan
16 Но Сара, жена на Аврама, му не раждаше. Тя имаше слугиня египтянка, на име Агар.
2 И рече Сара на Аврама: ето Господ заключи утробата ми, за да не раждам; затова влез при слугинята ми; може би, ще имам деца от нея. Аврам послуша думите Сарини.
3 След като Аврам бе преседял десет години в Ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе слугинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврама за жена.
4 Той влезе при Агар, и тя зачена. А като видя, че зачена, тя взе да презира господарката си.
5 И рече Сара на Аврама: за обидата ми ти си виноват; аз дадох слугинята си в твоите обятия; а тя, като видя, че зачена, взе да ме презира; нека Господ бъде съдия между мене и тебе.
6 Аврам рече на Сара: ето, твоята слугиня е в ръцете ти; прави с нея, каквото щеш. И Сара взе да я притеснява, и тя побягна от нея.
7 И Ангел Господен я намери при извора в пустинята, при извора на пътя към Сур.
8 И рече (ѝ Ангелът Господен): Агар, слугиньо Сарина! откъде си дошла и къде отиваш? Тя отговори: бягам от лицето на господарката си Сара.
9 Ангелът Господен ѝ рече: върни се при господарката си и ѝ се покори,
10 И пак ѝ рече Ангелът Господен: ще умножа и преумножа твоето потомство тъй, че от множество не ще може да се изброи.
11 И още ѝ рече Ангелът Господен: ето, ти си трудна, и ще родиш син, и ще го наречеш с име Измаил; защото Господ чу твоето страдание;
12 той ще бъде между човеците като див осел; ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички – против него; ще живее пред лицето на всичките си братя.
13 И нарече (Агар) Господа, Който ѝ говореше, с това име: Ти си Бог, Който благосклонно ме погледна. Защото тя си рече: наистина тук видях изотзад Оногова, Който благосклонно ме погледна.
14 (A)Затова тоя извор се нарече Беерлахай-рои[a]. Той се намира между Кадес и Баред.
15 (B)Агар роди Авраму син: и (Аврам) нарече сина си, който се роди от Агар, с име Измаил.
16 Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Измаила.
15 (A)Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват:
2 защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб.
3 А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание?
4 (B)Защото Бог е заповядал и казал: „почитай баща си и майка си“; и „който злослови баща или майка, със смърт да се накаже“.
5 А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, –
6 той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание.
7 Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки:
8 (C)„тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;
9 ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, – заповеди човешки“.
10 (D)И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте:
11 не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.
12 Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха?
13 (E)А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени;
14 (F)оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.
15 А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча.
16 Иисус им рече: и вие ли още не разбирате?
17 Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън?
18 (G)А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека;
19 (H)защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули:
20 това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека.
21 (I)И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.
22 И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
23 Но Той не ѝ отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.
24 (J)А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.
25 Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!
26 А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
27 Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.
28 Тогава Иисус ѝ отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря ѝ оздравя.
29 Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.
30 (K)И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери,
31 тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.
32 (L)А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя.
33 И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ?
34 Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки.
35 Тогава заповяда народу да насяда на земята.
36 И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа.
37 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници.
38 А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца.
39 И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.
5 Дигна се голям ропот у народа и жените му срещу братята им иудеи.
2 Имаше едни, които казваха: ние, синовете ни и дъщерите ни сме много; и ние бихме желали да си доставим жито, да се храним и да живеем.
3 Имаше и такива, които казваха: залагаме нивите си, лозята си и къщите си, за да си доставим жито в тоя глад.
4 Имаше и такива, които казваха: ние заемаме сребро за царския данък срещу нивите си и лозята си;
5 (A)ние имаме същи тела, каквито са телата на братята ни, и синовете ни са такива, каквито са техните синове, а ето, ние сме длъжни да даваме синовете си и дъщерите си за роби, а пък някои наши дъщери се намират вече в робство. Няма никакви средства за откуп в ръцете ни; и нивите ни и лозята ни са у други.
6 Като чух техния ропот и тия думи, много се ядосах.
7 (B)Сърцето ми се възмути, и аз строго смъмрих първенците и началниците, като им казах: вие взимате лихва от братята си. И свиках против тях голямо събрание
8 (C)и им рекох: ние според силите си откупувахме братята си иудеи, продадени на народите, а вие продавате братята си, и те се продават нам? Те мълчаха и не намираха, какво да отговорят.
9 (D)Тогава рекох: не правите добре. Нали трябва да ходите в страх пред нашия Бог, за да избегнете присмеха на народите, наши врагове?
10 И аз и братята ми и служещите при мене им давахме назаем и сребро и жито: нека им простим тоя дълг.
11 Върнете им още днес нивите им, лозята им и маслинените им градини, и къщите им, и лихвата от среброто, житото, виното и дървеното масло, която сте взели от тях.
12 А те отговориха: ще върнем и няма да искаме нищо от тях; ще сторим тъй, както казваш. Тогава повиках свещениците и им заповядах да дадат клетва, че ще сторят тъй.
13 (E)Па отърсих дрехата си и казах: тъй да отърси Бог всекиго човека, който не удържи тая дума, от дома му, от имота му, и тъй да бъде у него отърсено и празно! И цялото събрание каза: амин. И прославиха Бога; и народът изпълни тая дума.
14 (F)От оня ден, когато бях отреден за техен областеначалник в Иудейската земя, от двайсетата година до трийсет и втората година на цар Артаксеркса, през дванайсет години, аз и братята ми не ядохме областеначалнишки хляб.
15 (G)А предишните областеначалници, които бяха преди мене, обременяваха народа и вземаха от него жито и вино, освен четирийсетте сикли сребро; дори и слугите им владееха над народа. Но аз не правех тъй от страх Божий.
16 При това аз поддържах работите при оная стена; и ниви не купувахме, а всички мои слуги се събираха там на работа.
17 При мене на трапезата биваха по сто и петдесет души иудеи и началници, освен тия, които прихождаха при нас от околните народи.
18 И ето какво се приготвяше за един ден: един бик, шест отбрани овци и птици се готвеха у мене; и всеки десет дена се потребяваха различни вина в изобилие. И при всичко това аз не исках областеначалнишки хляб, защото тежка работа лежеше върху тоя народ.
19 Боже мой, помени мен за добро всичко, що направих за тоя народ!
15 (A)А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси.
2 И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях – от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Иерусалим.
3 Те прочее, изпроводени от църквата, минаваха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и произвеждаха голяма радост у всички братя,
4 А като пристигнаха в Иерусалим, бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите, и разказаха всичко, що Бог бе сторил с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците.
5 Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те – езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев.
6 Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос.
7 (B)След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват;
8 (C)и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам;
9 (D)и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им.
10 (E)Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем.
11 (F)Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те.
12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците.
13 А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме!
14 Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име;
15 и с това са съгласни думите на пророците, както е писано:
16 (G)„след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давилова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя,
17 за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това“.
18 Познати са Богу отвека всичките Му дела.
19 Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога,
20 (H)но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, от блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно.
21 Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота.
22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила – предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава,
23 като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
24 Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали,
25 ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла,
26 човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа.
27 И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото.
28 Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща:
29 да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!
30 И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото.
31 А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението.
32 (I)Иуда пък и Сила, бидейки и сами пророци, с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха.
33 След като прекараха там някое време, братята ги отпуснаха смиром при апостолите.
34 Но Сила намери за добре да остане там. А Иуда се върна в Иерусалим.
35 Павел и Варнава пък живееха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха заедно с мнозина други словото Господне.
36 След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са.
37 (J)Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко.
38 (K)Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени.
39 От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър;
40 а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята,
41 (L)и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.