M’Cheyne Bible Reading Plan
15 (A)Подир тия събития биде слово Господне към Аврама във видение (нощем), и казваше: не бой се, Авраме; Аз съм твой щит; твоята награда (ще бъде) твърде голяма.
2 (B)Аврам рече: Владико Господи, какво ще ми дадеш? аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск.
3 И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми[a].
4 И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник.
5 (C)Па го изведе навън и (му) рече: погледани към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци.
6 (D)Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание.
7 И му рече: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да владееш тая земя.
8 Той рече: Владико Господи, по какво ще позная, че ще я владея?
9 Господ му рече: вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.
10 (E)Взе той всички тия, разсече ги по наполовина и тури една част срещу друга; само птиците не разсече.
11 И налетяха върху труповете грабливи птици; но Аврам ги разпъждаше.
12 По залез-слънце налегна Аврама тежък сън; и ето, обзе го ужас и голям мрак.
13 (F)И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години;
14 но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат (за насам) с голям имот;
15 а ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост;
16 (G)в четвъртия род те ще се върнат тука: защото беззаконията на аморейци още не са стигнали до върха си.
17 (H)Щом зайде слънце и настана мрак, ето, дим като че от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни.
18 (I)В тоя ден сключи Господ завет с Аврама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат;
19 кенейци, кенезейци, кедмонейци,
20 хетейци, ферезейци, рефаимци,
21 аморейци, хананейци, (евейци,) гергесейци и иевусейци.
14 (A)В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса
2 и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса.
3 (B)Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа,
4 понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш.
5 И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.
6 А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода;
7 затова той с клетва ѝ обеща да даде, каквото и да поиска.
8 А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
9 И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат.
10 И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата.
11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.
12 А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса.
13 (C)Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.
14 И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
15 А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
16 Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.
17 (D)А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
18 Той рече: донесете Ми ги тука.
19 И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.
20 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;
21 а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
22 И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
23 (E)И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.
24 А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.
25 И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.
26 А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.
27 Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!
28 Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
29 А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;
30 но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
31 Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?
32 И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.
33 А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!
34 (F)И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.
35 Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни.
36 И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.
4 (A)Като чу Санавалат, че зидаме стените, разсърди се и досаждаше много и се подиграваше с иудеите;
2 и думаше пред братята си и пред самарийските военни люде, като казваше: какво правят тия клети иудеи? Нима ще им позволят това? Нима те ще принасят жертви? Нима ще свършат някогаш? Нима ще съживят камъните из купищата прах, и при това обгорени?
3 (B)А до него Товия, амонитец, каза: нека ги зидат; ще мине лисица и ще срине каменните им стени.
4 Чуй, Боже наш, в какво сме презрение, и обърни тая тяхна гавра върху главите им, предай ги на презрение в земя на пленство,
5 (C)не прикривай беззаконията им, и грехът им да не бъде загладен пред лицето Ти, понеже те огорчиха зидащите.
6 Ние все пак градихме стената, и цялата стена нависоко биде свързана до половината ѝ. И на народа беше присърце да работи.
7 Като чуха Санавалат и Товия, и араби, и амонитци, и азотци, че иерусалимските стени се възстановяват, че повредите взеха да се изпълват, много се разгневиха.
8 И сговориха се да идат заедно да воюват против Иерусалим и да го разрушат.
9 А ние се молехме на нашия Бог и поставяхме насреща им стража денем и нощем, за да се спасим от тях.
10 Но иудеите казаха: ослабна силата на носачите, а пръстта от срутеното е много; не можем да градим стената.
11 А пък неприятелите наши казваха: не ще усетят и не ще видят, как изведнъж: ще влезем помежду им, ще ги избием, и ще спрем работата.
12 Като идваха иудеите, които живееха до тях, и ни думаха десетина пъти от всички места, че ще ни нападнат,
13 тогава по ниските места на града зад стената, по сухите места, поставих народа по родове с мечовете им, с копията им и с лъковете им.
14 (D)Па обгледах и станах, та казах на първенците и началниците и на останалия народ: не бойте се от тях; помнете Господа велики и страшни и се бийте за братята си, за синовете си, за дъщерите си, за жените си и за къщите си.
15 (E)Като чуха нашите неприятели, че нам е известно, какво кроят, тогава Бог развали техния заговор, и ние всички се върнахме при стената, всеки на своята работа.
16 От оня ден половината младежи при мене се занимаваха с работа, а другата им половина стояха с копия, щитове, лъкове и брони; а началниците им бяха зад целия дом Иудин.
17 Ония, които градяха стената и носеха товари, що им се възлагаха, с една ръка вършеха работа, а с друга държаха копие.
18 Всички строители бяха препасани с меч през кръста, и тъй строяха. А до мене беше тръбачът.
19 И казах на първенците и началниците и на останалия народ: работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената и отдалечени един от други;
20 (F)затова, отдето чуете тръбния звук, в него място се събирайте при нас: Бог наш ще се сражава за нас.
21 Тъй карахме работата; и половината държаха копия откато се зора сипне, докато звезди излязат.
22 Освен това, същевременно бях заръчал на народа да нощуват в Иерусалим всички със слугите си, – и да бъдат те у нас нощем на стража, а денем на работа.
23 И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, ни стражарите, които ме придружаваха, не събличахме дрехите си, и всеки от нас имаше на ръка меч и вода.
14 В Икония те влязоха заедно в иудейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха.
2 А невярващите иудеи възбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.
3 (A)Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса.
4 А народът в града се раздели: едни бяха с иудеите, а други – с апостолите.
5 Когато езичниците и иудеите със своите началници, възбудени, се готвеха да ги охулят и с камъни убият,
6 (B)те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности,
7 и там благовестяха.
8 В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил.
9 Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление,
10 (C)каза му с висок глас: тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи.
11 А тълпите народ, като видяха, какво стори Павел, издигнаха глас и казваха по ликаонски: боговете в образ човешки са слезли при нас.
12 И наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес, понеже той първенствуваше в говоренето.
13 А жрецът на Зевса, чийто идол се намираше пред техния град, като доведе при вратата юнци и донесе венци, искаше да извърши жертвоприношение заедно с народа.
14 Но апостолите Варнава и Павел, като чуха за това, раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки:
15 (D)мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях,
16 Който в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища,
17 (E)макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост.
18 И като говореха това, едвам убедиха народа да им не принася жертва, а всякой да иде у дома си. Докато те оставаха там, и поучаваха,
19 (F)дойдоха от Антиохия и Икония някои иудеи и, когато апостолите разискваха дръзновено, те убедиха народа да ги напусне, думайки: не говорите нищо истинно, а за всичко лъжете; като надумаха народа, набиха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за мъртъв.
20 А когато учениците се събраха около него, той стана и отиде в града, а на другия ден се оттегли с Варнава в Дервия.
21 След като проповядваха Евангелието в тоя град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,
22 (G)като утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие.
23 А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали.
24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
25 и след като говориха словото Господне в Пергия, слязоха в Аталия;
26 (H)а оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха.
27 Като пристигнаха и събраха църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците.
28 И там стояха немалко време с учениците.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.