M’Cheyne Bible Reading Plan
13 (A)И дигна се Аврам от Египет, той и жена му, и всичко, що имаше, и Лот с него, към юг.
2 (B)Аврам беше много богат с добитък, със сребро и със злато.
3 (C)И продължи пътуванията си от юг до Ветил, до мястото, гдето по-преди беше шатрата му, – между Ветил и Гай,
4 (D)до мястото на жертвеника, който бе там най-напред съградил; и там призова Аврам името Господне.
5 И Лот, който пътуваше с Аврама, също имаше дребен и едър добитък и шатри.
6 (E)И земята беше тясна за тях, за да живеят заедно, понеже имотът им беше тъй голям, че не можаха да живеят заедно.
7 (F)И стана караница между пастирите на Аврамовия добитък и пастирите на Лотовия добитък; в оная земя живееха тогава хананейци и ферезейци.
8 (G)И рече Аврам на Лота: не бива да има караница между мене и тебе, и между моите пастири и твоите, понеже сме роднина;
9 не е ли цялата земя пред тебе? отдели се от мене: ако идеш ти наляво, аз – надясно, ако пък ти – надясно, аз – наляво.
10 (H)Лот дигна очи и видя цялата околност Иорданска, която, преди Господ да съсипе Содом и Гомора, цяла до Сигор се напояваше с вода, като рая Божи, като Египетската земя;
11 и Лот си избра цялата Иорданска околност; и потегли Лот към изток. И тъй те се отделиха един от друг.
12 Аврам се настани в Ханаанската земя; а Лот се настани в градовете на околността и разпъна шатри до Содом.
13 (I)А содомските жители бяха лоши и много грешни пред Господа.
14 И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад;
15 (J)защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека;
16 (K)и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство;
17 стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти завинаги).
18 (L)И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамрѐ, що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.
12 (A)По онова време, една събота, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му, като бяха огладнели, наченаха да късат класове и да ядат.
2 Фарисеите, като видяха това, рекоха Му: ето, учениците Ти вършат, каквото не е позволено да се върши в събота.
3 А Той им рече: не сте ли чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?
4 (B)Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде ни той, ни ония, които бяха с него, а само свещениците?
5 (C)Или не сте чели в закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни?
6 Но казвам ви: че тук е Оня, Който е по-голям от храма;
7 (D)и ако знаехте, що значи: „милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невиновните;
8 защото Син Човеческий е господар и на съботата.
9 (E)И като отмина оттам, дойде в синагогата им.
10 И ето, там имаше един човек с изсъхнала ръка. И за да Го обвинят, попитаха Иисуса: бива ли да се изцерява в събота?
11 А Той им рече: кой от вас, ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извлече?
12 Колко пък човек е по-ценен от овца! И тъй, в събота е позволено да се прави добро.
13 Тогава казва на човека: протегни си ръката. И той я протегна; и тя стана здрава като другата.
14 А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят. Но Иисус, като узна, отдалечи се оттам.
15 И тръгна подире Му множество народ, и Той ги всички изцери,
16 и запрети им да разгласяват за Него,
17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
18 (F)„ето Моя Отрок, Когото избрах, Моя възлюбен, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и на народите ще възвести съд;
19 няма да се кара, нито ще вика, и никой няма да чуе гласа Му по кръстопътищата;
20 преломена тръст няма да дочупи и тлеещ лен няма да угаси, докле не изведе съда към победа;
21 и народите ще се уповават на Неговото име.“
22 (G)Тогава доведоха при Него едного от бяс хванат, който беше сляп и ням; и го изцери, тъй че сляпонемият прогледа и проговори.
23 И целият народ се чудеше и думаше: да не би Този да е Христос, Синът Давидов?
24 (H)А фарисеите, като чуха това, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовския княз.
25 (I)Но Иисус, като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои.
26 И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му?
27 И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.
28 Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие.
29 Или, как може някой да влезе в къщата на силния и да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогава ще ограби къщата му.
30 Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.
31 (J)Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците;
32 и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.
33 Или признайте дървото за добро и плода му за добър, или признайте дървото за лошо и плода му за лош; защото по плода се познава дървото.
34 (K)Рожби ехиднини! Как може да говорите добро, когато сте зли? Защото от препълнено сърце говорят устата.
35 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо.
36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден:
37 (L)защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.
38 (M)Тогава някои от книжниците и фарисеите отговориха и рекоха: Учителю, искаме да видим личба от Тебе.
39 (N)Но Той им отговори и рече: лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона;
40 (O)защото, както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.
41 (P)Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона.
42 (Q)Южната царица ще се изправи на съд с тоя род и ще го осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе мъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона.
43 (R)Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и не намира;
44 тогава казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена;
45 (S)тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Тъй ще бъде и с тоя зъл род.
46 (T)И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него.
47 И някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе.
48 А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми?
49 И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя;
50 (U)защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.
2 (A)В двайсетата година на цар Артаксеркса, през месец нисан, имаше пред него вино. Аз взех виното и подадох на царя, и, сякаш, не бях тъжен пред него.
2 Но царят ме попита: защо ти е тъжно лицето? Ти не си болен, такова нещо няма, а навярно имаш тъга на сърце. Аз се много уплаших
3 (B)и казах на царя: да е жив царят навеки! Как да ми не бъде тъжно лицето, когато градът, домът, дето са гробовете на отците ми, е запустял, и портите му са с огън изгорени!
4 И царят ми рече: а какво желаеш? Аз се помолих на Бога небесни
5 и отговорих на царя: ако е угодно на царя, и ако твоят раб е намерил благоволение пред лицето ти, то прати ме в Иудея, в града, дето са гробовете на отците ми, за да го иззидам.
6 (C)И рече ми царят и царицата, която седеше до него: колко време ще трае пътят ти, и кога ще се върнеш? И царят благоволи да ме прати, след като определих времето.
7 Тогава казах на царя: ако благоволи царят, нека ми даде писмо до задречните областеначалници, да ми дават пропуск, докато стигна до Иудея,
8 (D)и писмо до Асафа, пазителя на царските гори, да ми даде дървета за вратите на крепостта, що е при Божия дом, и за градските стени, и за къщата, в която да живея. И царят ми даде, понеже благодейната ръка на моя Бог беше над мене.
9 Като стигнах при задречните областеначалници, предадох им царските писма. А царят беше пратил с мене военни началници с конници.
10 (E)Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски, стана им твърде неприятно, че е дошъл човек да се грижи за доброто на синовете Израилеви.
11 И пристигнах в Иерусалим. И престоях там три дни,
12 па станах нощем с няколко души, които бяха при мене, и не казах никому, какво моят Бог ми е турил на сърце да сторя за Иерусалим; а добиче нямаше с мене никакво, освен онова, на което яздех.
13 Тъй преминах нощем през Долински порти пред Змейски извор към Гноищни порти и разгледах разрушените стени на Иерусалим и изгорелите му с огън порти.
14 (F)И дойдох до Изворни порти и до царския водоем, но там нямаше място да мине добичето, което беше под мене;
15 и се върнах назад по дола нощем и разглеждах стените и, като минах пак през Долински порти, върнах се.
16 А началниците не знаеха, къде ходих и какво правех: дотогава не бях нищо открил ни на иудеите, нито на свещениците, ни на първенците, нито на началниците, нито на другите работници.
17 И казах им: виждате в каква неволя се намираме; Иерусалим запустял, и портите му с огън изгорени; да идем и да съградим стените на Иерусалим, та да не бъдем занапред в такова унижение.
18 И разказах им, как благодейната ръка на моя Бог беше над мене, – и за думите на царя, които ми говори. И те казаха: ще градим, – и укрепиха ръцете си за добро дело.
19 (G)Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски и Гешем Арабец, присмиваха ни се и думаха с презрение: каква е тая работа, която вършите? Не числите ли вече да се бунтувате против царя?
20 (H)Аз им отговорих и рекох: Бог небесни, Той ще ни помогне, и ние, раби Негови, ще почнем да зидаме, а за вас няма да има ни дял, ни право, ни спомен в Иерусалим.
12 В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло,
2 (A)и уби с меч Иакова, брата Иоанов.
3 А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра – тогава бяха дните на Безквасници, –
4 и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа.
5 И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него.
6 А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата.
7 И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му.
8 (B)Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене!
9 Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение.
10 Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врата, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него.
11 Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови и от всичко, що иудейският народ очакваше.
12 И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Иоана, наричан Марко, дето бяха събрани мнозина и се молеха.
13 Когато Петър почука на пътните врата, една слугиня, на име Рода, отиде да подслуша.
14 И, като позна гласа на Петра, от радост не отвори вратата, а притърча и обади, че Петър стои пред вратата.
15 (C)А те ѝ казаха: ти не си с ума си! Но тя твърдеше, че е тъй. А те думаха: това е неговият Ангел.
16 В това време Петър все чукаше. А когато отвориха, видяха го и се смаяха.
17 А той, като даде знак с ръка да мълчат, разправи им, как го е извел Господ из тъмницата, и каза: обадете за това на Иакова и на братята. И като излезе, отиде на друго място.
18 Като се съмна, между войниците стана не малка смутня, какво ли е станал Петър.
19 А Ирод, като го потърси и не намери, разследва стражарите и заповяда да ги погубят. След това слезна от Иудея в Кесария, и там живееше.
20 (D)Ирод беше разгневен на тирци и сидонци; а те се наговориха, дойдоха при него и, като склониха на своя страна царския постелник Власта, молиха за мир, защото страната им се хранеше от царската област.
21 В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на трона и говореше към тях;
22 а народът викаше: това е Божий глас, а не човешки.
23 Но изведнъж Ангел Господен го порази, задето не въздаде Богу слава; и той, изяден от червеи, умря.
24 (E)А словото Божие растеше и се разпространяваше.
25 (F)Варнава и Савел, след като изпълниха поръчката, върнаха се от Иерусалим (в Антиохия), като взеха със себе си и Иоана, наречен Марко.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.