M’Cheyne Bible Reading Plan
9 (A)И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте);
2 (B)да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени;
3 всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко;
4 (C)само плът с душата ѝ, сиреч с кръвта ѝ, не яжте;
5 Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му;
6 (D)който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий;
7 (E)а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.
8 И рече Бог на Ноя и на синовете му с него:
9 ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас,
10 и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас, с всички излезнали от ковчега, с всички земни животни;
11 (F)сключвам Моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребяна всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята.
12 И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове:
13 (G)Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята.
14 И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака;
15 и ще си спомня Моя завет, който е между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп, за да изтреби всяка плът.
16 И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята.
17 И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета, що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята.
18 Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана.
19 Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя.
20 Ной почна да обработва земята и насади лозе;
21 и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.
22 И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя.
23 А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си.
24 Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син,
25 рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.
26 (H)После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб;
27 да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб.
28 И живя Ной след потопа триста и петдесет години.
29 А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.
10 (I)Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца.
2 (J)Иафетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Иаван, (Елиса) Тувал, Мешех и Тирас.
3 Гомерови синове: Аскеназ, Рифат и Тогарма.
4 (K)Иаванови синове: Елиса, Тарсис, Китим и Доданим.
5 От тия се населиха островите на народите в земите им, всеки според езика си, според племето си, в народите си.
6 Хамови синове: Хуш, Мицраим, Фут и Ханаан.
7 Хушови синове: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтеха. Раамови синове: Шева и Дедан.
8 (L)Хуш роди и Нимрода: той взе да става силен на земята;
9 той беше силен ловец пред Господа (Бога); затова се и казва: силен ловец като Нимрода пред Господа (Бога).
10 (M)Изпървом царството му се състоеше от: Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята Сенаар.
11 От тая земя излезе Асур и съгради Ниневия, Реховод-ир, Калах
12 и Ресен, между Ниневия и Калах, който е голям град.
13 От Мицраима произлязоха Лудим, Анамим, Легавим, Навтухим,
14 (N)Патрусим, Каслухим, отдето произлязоха филистимци, и Кафторим.
15 От Ханаана се родиха: Сидон, негов първенец, Хет,
16 Иевусей, Аморей, Гергесей,
17 Евей, Аркей, Синей,
18 Арвадей, Цемарей и Химатей. По-сетне племената ханаански се пръснаха,
19 и пределите на хананейци бяха от Сидон към Герар до Газа, оттам към Содом, Гомора, Адма и Цевоим до Лаша.
20 Тия са Хамовите синове, според племената им, според езиците им, в земите им, в народите им.
21 Деца имаше и Сим, баща на всички синове Еверови, по-стар брат на Иафета.
22 (O)Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд, Арам (и Каинан).
23 Арамови синове: Уц, Хул, Гетер и Маш.
24 Арфаксад роди (Каинана, Каинан роди) Сала, Сала роди Евера.
25 (P)На Евера се родиха двама синове: името на единия беше Фалек, защото в негови дни земята бе разделена; името на брата му – Иоктан.
26 Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Иераха,
27 Гадорама, Узала, Дикла,
28 Овала, Авимаила, Шева,
29 Офира, Хавила и Иована. Всички тези са Иоктанови синове.
30 (Q)Селищата им бяха от Меша до Сефар, източна планина.
31 Тия са синове Симови според племената им, според езиците им, в земите им, според народите им.
32 Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.
9 (A)Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
2 (B)И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
3 Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува.
4 А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си?
5 (C)Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?
6 Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си.
7 И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.
8 А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.
9 (D)Когато минаваше оттам, Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене. И тоя стана и тръгна след Него.
10 И когато Иисус седеше на трапеза вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Него и с учениците Му.
11 Като видяха това, фарисеите рекоха на учениците Му: защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници?
12 А Иисус, като чу това, рече им: здравите нямат нужда от лекар, а болните;
13 (E)идете и се научете, що значи: „милост искам, а не жертва“. Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
14 (F)Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: защо ние и фарисеите много постим, а Твоите ученици не постят?
15 А Иисус им рече: нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят.
16 (G)И никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно.
17 Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.
18 (H)Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее.
19 И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си.
20 (I)И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му,
21 защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
22 А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя.
23 И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен,
24 рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха.
25 А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана.
26 И разчу се това по цялата оная земя.
27 (J)Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
28 А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи!
29 Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра.
30 И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае.
31 А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
32 (K)Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.
33 И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля.
34 (L)А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
35 (M)И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
36 (N)Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир.
37 (O)Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко,
38 (P)затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
9 (A)Като се свърши това, началниците се приближиха до мене и казаха: народът Израилев и свещениците и левитите не са се отделили от другоплеменните народи с техните гнусотии, от хананейци, хетейци, ферезейци, иевусейци, амонци, моавци, египтяни и аморейци,
2 (B)защото взеха техни дъщери за себе си и за синовете си, светото семе се смеси с другоплеменни народи, и при това ръката на най-видните и най-главните беше първа в това беззаконие.
3 Като чух тия думи, раздрах долната си и горна дреха, скубех космите на главата си и на брадата си и седях печален.
4 (C)Тогава се събраха при мене всички, които се побояха от думите на Бога Израилев поради престъпленията на преселниците, и аз седях печален до вечерната жертва.
5 А през време на вечерната жертва станах от мястото на моето тъгуване и с раздрана долна и горна дреха паднах на колене и прострях ръце към Господа, моя Бог,
6 (D)и казах: Боже мой, срам ме е и страх ме е да подигна лице към Тебе, мой Боже, защото беззаконията ни се натрупаха до над главата, и вината ни нарасна до небесата.
7 От дните на отците ни до днес ние сме в голяма вина, и поради нашите беззакония бидохме предадени ние, царете ни, свещениците ни, – в ръцете на другоземни царе, на меч, в плен, на разграбване и похула, както е и сега.
8 И ето, след малко време, ни се дарува милост от Господа, нашия Бог, Който остави у нас неколцина оцелели и ни даде да се утвърдим в мястото на светинята Му; просвети ни очите нашият Бог и ни даде да се съживим малко в робството си.
9 (E)Ние сме роби, но и в робството ни нашият Бог не ни остави. Той наведе към нас милостта на персийските царе, да ни дадат да се съживим, да въздигнем дома на нашия Бог, да го подновим от развалините му, и дадоха ни ограда в Иудея и в Иерусалим.
10 А сега, какво да кажем, Боже наш, след това? Защото ние отстъпихме от Твоите заповеди,
11 (F)които ни даде чрез Твоите раби, пророците, като каза: земята, в която отивате, за да я завладеете, е земя нечиста; тя е омърсена с нечистотиите на другоплеменните народи, с техните гнусотии, с които са я напълнили от край до край с мръсотиите си.
12 (G)Затова не давайте дъщерите си за синовете им, и дъщерите им не взимайте за синовете си, и не търсете мира им, нито благата им довека, за да се утвърдите и храните с благата на тая земя и да я предадете в наследство на синовете си довека.
13 И след всичко, що ни сполетя поради лошите ни дела и поради голямата наша вина, и, – защото Ти, Боже наш, ни пощади не според беззаконието ни и ни даде такова избавление, –
14 нима пак ще нарушаваме Твоите заповеди и ще влизаме в родство с тия отвратителни народи? Не ще ли се прогневиш нам дори до погубване, тъй че да няма оцелели и да няма спасени?
15 (H)Господи, Боже Израилев! Ти си праведен, защото ние оцеляхме доднес; и ето, ние сме в беззаконията си пред Твоето лице, макар че след това не би трябвало да стоим пред Твоето лице.
9 (A)А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника,
2 та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим.
3 (B)Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето;
4 и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?
5 А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.
6 Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.
7 А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха.
8 Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск.
9 И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи.
10 А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи!
11 (C)А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли,
12 и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа.
13 (D)Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим;
14 той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.
15 (E)Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви.
16 И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име.
17 Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий.
18 И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се;
19 а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;
20 и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий.
21 (F)И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците?
22 А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.
23 А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият;
24 (G)но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият.
25 Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената.
26 А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.
27 Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса.
28 И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса.
29 Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият.
30 Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс.
31 А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.
32 Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида.
33 Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен.
34 И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана.
35 И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа.
36 В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.
37 Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.
38 А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.
39 Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.
40 Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.
41 Той ѝ подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.
42 Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.
43 И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.