M’Cheyne Bible Reading Plan
8 (A)И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.
2 (B)И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.
3 А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.
4 (C)И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини.
5 Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.
6 След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега,
7 и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.
8 После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята;
9 но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега.
10 И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега.
11 Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята.
12 Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него.
13 В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало.
14 А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.
15 И рече (Господ) Бог на Ноя:
16 излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове;
17 (D)изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът – птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята.
18 Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му;
19 всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега.
20 И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и ох всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.
21 (E)И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;
22 занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
8 А когато слезе от планината, подире Му тръгна множество народ.
2 (A)И ето, приближи се един прокажен, кланяше Му се и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти.
3 Иисус, като протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И той веднага се очисти от проказата.
4 (B)И каза му Иисус: гледай, никому не обаждай; но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, който е заповядал Моисей, тям за свидетелство.
5 (C)А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше:
6 Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда.
7 Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам.
8 А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее;
9 защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.
10 Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.
11 И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно,
12 (D)а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
13 И рече Иисус на стотника: иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час.
14 (E)Като дойде в къщата на Петра, Иисус видя тъща му, че лежи болна от огница,
15 и допря се до ръката ѝ, и огницата я остави; тя стана и им служеше.
16 (F)А като се свечери, доведоха при Него мнозина, хванати от бяс, и Той с една дума изгони духовете и излекува всички болни,
17 (G)за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите“.
18 И като видя Иисус около Себе Си множество народ, заповяда на учениците да отплуват отвъд.
19 (H)Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш.
20 А Иисус му казва: лисиците имат леговища, и птиците небесни – гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.
21 Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
22 (I)Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.
23 (J)И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му.
24 И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше.
25 Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме!
26 А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина.
27 А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?
28 (K)И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
29 (L)И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
30 А далеч от тях пасеше голямо стадо свини.
31 И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
32 И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
33 А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.
34 И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.
8 (A)Ето отценачалниците и родословието на ония, които излязоха с мене от Вавилон, в царуването на цар Артаксеркса:
2 от Финеесовите синове – Гирсон; от Итамаровите синове – Даниил; от Давидовите синове – Хатуш;
3 от Шеханиевите синове, от Парошевите синове – Захария и с него по родословния списък сто и петдесет души от мъжки пол;
4 от Пахат-Моавовите синове – Елехоенай, син Зерахиев, и с него двеста души от мъжки пол;
5 от синовете на Затоя – Шехания, син Яхазиилов, и с него триста души от мъжки пол;
6 от Адиновите синове – Евед, син Ионатанов, и с него петдесет души от мъжки пол;
7 от Еламовите синове – Иешаия, син на Аталия, и с него седемдесет души от мъжки пол;
8 от Сафатиевите синове – Зевадия, син Михаилов, и с него осемдесет души от мъжки пол;
9 от Иоавовите синове – Овадия, син Иехиелов, и с него двеста и осемдесет души от мъжки пол;
10 от синовете на Ваания – Шеломит, син на Иосифия, и с него сто и шейсет души от мъжки пол;
11 от Беваевите синове – Захария, син Беваев, и с него двайсет и осем души от мъжки пол;
12 от Азгадовите синове – Иоханан, син Хакатанов, и с него сто и десет души от мъжки пол;
13 от синовете Адоникамови излязоха последните от тях; ето имената им: Елифелет, Иеиел и Шемаия, и с тях шейсет души от мъжки пол;
14 от Бигваевите синове – Утай и Забуд, и с тях седемдесет души от мъжки пол.
15 (B)Събрах ги при реката, която се втича в Ахава, и там престояхме три дни, и, когато прегледах народа и свещениците, не намерих там никого от Левиевите синове.
16 Тогава пратих да повикат Елиезера, Ариела, Шемаия, Елнатана, Иарива, Елнатана, Натана, Захария и Мешулама – главните, и Иоярива и Елнатана – учените;
17 и дадох им поръка до Идо, главния в местността Касифия, и научих ги, какво да говорят на Идо и братята му, нетинеи в местността Касифия, за да ни доведат служители за дома на нашия Бог.
18 (C)И те ни доведоха – понеже благодетелната ръка на нашия Бог беше над нас един умен човек от синовете на Махлия, син на Левия, син на Израиля, именно Шеревия със синовете му и братята му – осемнайсет души;
19 и Хашавия и с него Иешаия от синовете Мерариеви, неговите братя и техните синове – двайсет;
20 (D)и от нетинеите, които бе дал Давид и князете му за прислуга на левитите, двеста и двайсет нетинеи; всички те бяха означени поименно.
21 (E)Тогава прогласих там пост при река Ахава, за да се смирим пред лицето на нашия Бог и да измолим от Него честит път за себе си, за децата си и за всичкия наш имот,
22 (F)понеже ми беше срамно да искам от царя войска и конници да ни пазят от врага по пътя, защото ние, когато говорехме с царя, казахме: ръката на нашия Бог е благодетелна за всички, които прибягват към Него, а над всички, които Го оставят, стои силата Му и гневът Му!
23 (G)И тъй, ние постихме и молихме нашия Бог за това, и Той ни послуша.
24 Тогава отделих дванайсет души от началниците над свещениците: Шеревия и Хашавия, и с тях десетмина от братята им;
25 (H)и предадох им с теглилка среброто и златото и съдовете, – всичко, що бе пожертвувано за дома на нашия Бог, каквото пожертвуваха царят, съветниците му, князете му и всички израилтяни, които бяха там.
26 И предадох в ръцете им с теглилка: сребро – шестстотин и петдесет таланта, и сребърни съдове – за сто таланта, злато сто таланта,
27 златни чаши – двайсет, за хиляда драхми, и два съда от най-добра, бляскава мед, ценима като злато.
28 И казах им: вие сте светиня Господу, и съдовете са светиня, и среброто и златото – доброволен принос на Господа, Бога на отците ви.
29 Бдете и запазете това, докле го предадете с теглилка на началниците над свещениците, левитите и отценачалниците Израилеви в Иерусалим, в съкровищницата при дома Господен.
30 Свещениците и левитите приеха претегленото сребро, злато и съдове, за да ги занесат в Иерусалим, в дома на нашия Бог.
31 Тогава тръгнахме от река Ахава на дванайсетия ден от първия месец, за да идем в Иерусалим; и ръката на нашия Бог беше над нас и ни завардяше от неприятелска ръка и от ония, които ни причакваха по пътя.
32 И стигнахме в Иерусалим, дето престояхме три дни.
33 На четвъртия ден предадохме с тегло среброто, златото и съдовете в дома на нашия Бог в ръцете на свещеник Меремота, син Уриев, и с него на Елеазара, син Финеесов, и с тях на Иозавада, син Иисусов, и на Ноадия, син Винуев – левити,
34 всичко с брой и с тегло. И всичко претеглено бе същевременно записано.
35 (I)Дошлите от плен преселници принесоха всесъжение Богу Израилеву дванайсет телци за цял Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета и дванайсет козела в жертва за грях: всичко това за всесъжение Господу.
36 И предадоха царските заповеди на царските сатрапи и на задречните областеначалници, и те почетоха народа и дома Божий.
8 (A)А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски.
2 А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.
3 (B)Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор.
4 Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.
5 А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа.
6 Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше:
7 (C)нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха.
8 И голяма радост биде в оня град.
9 А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек.
10 Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха; този е великата сила Божия.
11 А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.
12 (D)Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени.
13 Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.
14 Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,
15 които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.
16 (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)
17 (E)Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.
18 А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари
19 и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.
20 (F)Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий.
21 Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;
23 (G)понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда.
24 А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.
25 Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.
26 А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.
27 (H)Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение,
28 връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.
29 А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.
30 Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?
31 Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.
32 (I)А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си.
33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“.
34 Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?
35 Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.
36 И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
37 (J)А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.
38 И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.
39 Когато пък излязоха из водата, Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.
40 А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.