M’Cheyne Bible Reading Plan

Две войни против арамейците

20 Тогава арамейският цар Венадад събра цялата си войска и освен коне и колесници с него имаше тридесет и двама царе. Той възлезе, обсади Самария и започна да воюва срещу нея. ² И изпрати пратеници до израилския цар Ахав в града ³ да му кажат: „Така казва Венадад: ‘Твоето сребро и твоето злато са мои; и твоите жени, и твоите синове са мои’.“ ⁴ израилският цар отвърна: „Да бъде, както каза, господарю мой, царю: аз и всичко мое сме твои.“ ⁵ А пратениците се върнаха и съобщиха: „Венадад казва така: ‘Аз изпратих да ти кажат, че ще ми дадеш своето сребро и своето злато, и своите жени, и своите синове. ⁶ Действително утре по това време ще изпратя при тебе мои служители и те ще претърсят твоя дом, служителите при тебе и всичко, което е ценно в очите ти, за да го вземат лично и да го изнесат’.“

⁷ Тогава израилският цар повика всички старейшини на страната и каза: „Вижте и знайте, че той замисля зло. Когато изпращаше при мене за моите жени и за синовете ми, и за моето сребро, и за моето злато, аз не му отказах.“ ⁸ А всички старейшини и целият народ казаха: „Не го слушай и не се съгласявай.“ ⁹ Така той отговори на Венададовите пратеници: „Кажете на моя господар, царя: ‘Аз съм готов да направя всичко, за което ти изпрати първия път при твоя раб, но не мога да направя това, което сега искаш’.“ И пратениците тръгнаха и му занесоха отговора. ¹⁰ Тогава Венадад изпрати до него да кажат: „Нека боговете да ми сторят това и още повече, ако пепелта от Самария бъде достатъчна за по една шепа за всички хора, които вървят след мене.“ ¹¹ израилският цар отговори: „Кажете му: ‘Онзи, който се препасва, да не се хвали, както онзи, който се разпасва’.“ ¹² Когато Венадад, който пиеше заедно с неговите царе в шатрите си, чу тези думи, каза на своите служители: „Нападнете града!“ И те атакуваха града.

¹³ И ето един пророк отиде при израилския цар Ахав и каза: „Така казва Господ: ‘Видя ли това голямо пълчище? Ето Аз днес го предавам в ръката ти и ти ще познаеш, че Аз съм Господ’.“ ¹⁴ И Ахав попита: „Чрез кого?“ Той отговори: „Така казва Господ: ‘Чрез младите воини при областните управители’.“ И Ахав запита: „Кой ще започне?“ Той отвърна: „Ти.“ ¹⁵ Тогава Ахав събра младите хора при областните управители и се оказа, че те бяха двеста тридесет и двама души, и после изброи целия народ, всички израилтяни – седем хиляди.

¹⁶ И те излязоха по пладне, докато Венадад пиеше и се опиваше в шатрите заедно с тридесет и двамата царе, които му помагаха. ¹⁷ Първи излязоха младите хора при областните управители. Венадад изпрати съгледвачи и те му известиха, че хората са излезли от Самария. ¹⁸ А той каза: „Ако са излезли за мир, хванете ги живи, ако са излезли за война, пак ги хванете живи“.

¹⁹ Така младите хора при областните управители излязоха от града, последвани от войската. ²⁰ И всеки поразяваше противника си. Арамейците побягнаха и израилтяните започнаха да ги преследват, а арамейският цар Венадад се изплъзна на кон с конница. ²¹ Тогава израилският цар излезе и порази бягащите коне и колесници, и нанесе голямо поражение на арамейците. ²² След това пророкът се приближи при израилския цар и му каза: „Тръгни, бъди решителен и внимавай какво ще правиш, защото след като измине една година, арамейският цар ще тръгне отново против тебе.“

²³ А на арамейския цар служителите казаха: „Техният Бог е Бог на планините; затова те надделяха над нас. Но ако се сражаваме в равнината, непременно ще ги надвием. ²⁴ Затова ето какво да направиш: отстрани царете, всеки от мястото му, и вместо тях постави областни управители. ²⁵ И събери си толкова войска, колкото падна, и коне, колкото имаше, и колесници, колкото имаше. Ще се сражаваме с тях в равнината и непременно ще ги надвием.“ Той ги послуша и постъпи така.

²⁶ След като измина година, Венадад събра арамейците и отиде към Афек, за да се сражава с Израил. ²⁷ Събрани бяха и израилтяните и като се снабдиха с продоволствие, потеглиха насреща им. Така израилците се разположиха на стан пред тях като две малки стада кози, а арамейците изпълниха земята. ²⁸ Тогава Божият човек се приближи и каза на израилския цар: „Така казва Господ: ‘Понеже арамейците казват, че Господ е Бог на планините, а не Бог на долините, ще предам в ръката ти цялото това множество и ще разберете, че Аз съм Господ’.“

²⁹ И те стояха на стан един срещу друг седем дена, а на седмия ден започна сражението. И израилтяните поразиха сто хиляди арамейски пехотинци в един ден. ³⁰ Останалите избягаха в град Афек. Но там крепостната стена падна върху тези останали двадесет и седем хиляди души. А Венадад побягна в главната сграда и тичаше от една стая в друга. ³¹ Тогава неговите служители му казаха: „Ето слушали сме, че царете от Израилевия дом са милостиви. Нека препашем с вретище кръста си и да поставим върви на главите си, и да отидем при израилския цар. Може би той ще пощади твоя живот.“ ³² И така, те се препасаха с вретище около кръста си и навиха върви на главите си, отидоха при израилския цар и казаха: „Твоят служител Венадад казва: ‘Пощади живота ми’.“ А той отговори: „Той жив ли е още? Той е мой брат.“ ³³ И мъжете приеха това за добър знак и бързо взеха думата от устата му, и казаха: „Венадад е наистина твой брат.“ Тогава той отговори: „Идете и го доведете.“ Когато Венадад излезе при него, той го качи в колесницата си. ³⁴ И Венадад му каза: „Ще върна градовете, които баща ми превзе от твоя баща, и ще си поставиш пазари в Дамаск, както си направи баща ми в Самария.“ Ахав каза: „След договора ще те пусна.“ И след като сключи с него договор, го освободи.

³⁵ Тогава един мъж от пророческите синове каза на свой близък според слово Господне: „Удари ме!“ Но мъжът не се съгласи да го удари. ^36 (A)Затова му каза: „Понеже ти не послуша гласа на Господа, когато се отдалечиш от мене, лъв ще те убие.“ Той се отдалечи от него и лъв го намери и го уби. ³⁷ После той намери друг мъж и каза: „Удари ме!“ Този човек го удари и го нарани. ³⁸ Тогава пророкът тръгна и застана на пътя пред царя, като се беше прикрил с покривало на очите. ³⁹ Когато царят минаваше, той извика към царя и каза: „Твоят слуга излезе от битката и ето един човек, като се отби настрана, доведе при мене пленник и каза: ‘Пази този мъж. Ако не го опазиш, животът ще ти бъде взет вместо неговия или ще трябва да отмериш един талант сребро.’ ⁴⁰ И докато слугата ти беше зает с туй-онуй, пленникът изчезна.“ Тогава израилският цар каза: „Такава е присъдата ти; ти сам я определи.“ ⁴¹ Тогава той бързо махна покривалото от очите си и израилският цар го позна, че беше от пророците. ⁴² А той му каза: „Така казва Господ: ‘Понеже изпусна от ръцете си човека под заклятие от Мене, твоят живот ще бъде вместо неговия живот, твоят народ вместо неговия народ’.“ ⁴³ И израилският цар тръгна за дома си унил и намръщен и дойде в Самария.

3 ^(A)Затова, като не понасяхме повече да сме далече, решихме да останем сами в Атина ² и изпратихме Тимотей, нашия брат и Божий служител, който работи с нас при благовестенето за Христос, да ви укрепи и утвърди във вярата ви, ^3 (B)така че никой да не се смущава от страданията. А вие сами знаете, че така ни е отредено, ^4 (C)защото и когато бяхме при вас, ви предупредихме, че ще страдаме. И както знаете, така стана. ^5 (D)Поради това и аз, като не можех вече да понасям, изпратих Тимотей, за да се осведомя за вярата ви, да не би изкусителят да ви е изкусил и нашият труд да е бил напразен.

^6 (E)Но току-що Тимотей се завърна от вас при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, както и за това, че си спомняте винаги за нас с добро и копнеете да ни видите, както и ние вас. ⁷ Затова, братя, и ние, при всичките си притеснения и несгоди, се утешихме за вас. ⁸ Сега, когато вие вярвате твърдо в Господа, ние живеем истински. ⁹ Каква благодарност можем да въздадем към Бога за вас за цялата радост, която изживяваме заради вас пред нашия Бог! ^10 (F)Денем и нощем усърдно се молим да видим лицата ви и да допълним онова, което не достига във вашата вяра.

^11 (G)Нека Сам нашият Бог Отец и нашият Господ Иисус Христос^[a] да насочат пътя ни към вас. ¹² А колкото до вас, Бог да благослови обичта ви един към друг и към всички, за да расте и се обогатява – обич, каквато и ние изпитваме. ¹³ Така ще утвърди сърцата ви, за да станете безукорни до святост пред Бога, нашия Отец, при пришествието на нашия Господ Иисус с всичките Му светии^[b].

Сънят на Навуходоносор за статуята

2 През втората година от своето управление Навуходоносор сънува сън, от който духът му се смути и той не можеше да спи. ² Тогава царят заповяда да повикат вълшебници и гадатели, магьосници и халдейци, за да му разтълкуват съня. Те дойдоха и застанаха пред царя. ³ Царят им каза: „Сънувах сън и духът ми се смути; искам да разбера този сън.“ ⁴ Тогава халдейците казаха на царя на арамейски: „О, царю! Да живееш вечно! Разкажи на служителите си този сън и ние ще го разтълкуваме.“ ⁵ Но царят в отговор каза на халдейците: „Моето решение е окончателно: ако не ми известите съня и значението му, ще бъдете насечени на късове и къщите ви ще се превърнат в развалини. ^6 (A)Но ако ми разкриете съня и неговото значение, ще получите от мене дарове, награди и големи почести. Затова разкрийте ми съня и неговото значение.“ ⁷ Те отново отвърнаха с думите: „Нека царят разкаже на служителите си съня и ние ще го разтълкуваме.“ ⁸ Царят отговори: „Сега аз съм сигурен, че вие искате да спечелите време, защото виждате, че моето решение е окончателно. ⁹ Ако не ми разкриете съня, вие имате някакъв замисъл: възнамерявате да ми предложите лъжлив и измамен отговор с надеждата, че положението ще се промени. И така, разкрийте ми съня. Тогава аз ще разбера, че вие можете да ми разтълкувате неговото значение.“ ¹⁰ Халдейците възразиха на царя с думите: „Няма човек на света, който може да разкрие на царя това, което иска да знае. Затова нито един цар, владетел и княз не е поисквал такова нещо от никой вълшебник, гадател и халдеец. ^11 (B)Това, което царят изисква, е необикновено. Никой друг не може го разкрие на царя освен боговете, които не живеят между тези, които носят плът.“ ¹² Царят така силно се разгневи и разяри, че заповяда да погубят всички мъдреци във Вавилон. ¹³ Когато излезе указът да погубят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги умъртвят.

¹⁴ Тогава Даниил се обърна с благоразумие и мъдрост към Ариох, началник на царските телохранители, на когото беше възложено да умъртвява мъдреците във Вавилон. ¹⁵ Той попита царския разпоредник Ариох: „Защо е издаден такъв страшен указ от царя?“ Ариох обясни на Даниил всичко. ¹⁶ Тогава Даниил влезе при царя и го помоли да му даде време, за да изложи тълкуването пред царя. ¹⁷ Даниил отиде у дома си и разказа всичко на сънародниците си Анания, Мисаил и Азария, ¹⁸ за да отправят молитва към милостивия небесен Бог за откриването на тази тайна, така че Даниил и другарите му да не загинат заедно с другите мъдреци във Вавилон. ¹⁹ Тогава тайната беше открита на Даниил в нощно видение и Даниил благодари на небесния Бог.

^20 (C)Даниил започна да говори: „Да бъде прославено името на Бога отвека и довека, защото у Него има мъдрост и сила. ^21 (D)Той променя времената и годините, сваля и поставя царете, дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните. ^22 (E)Той открива онова, което е дълбоко скрито, знае онова, което е в тъмното, и светлината живее с Него. ²³ Аз прославям и величая Тебе, Бога на нашите предци, защото Ти ми дари мъдрост и сила, Ти ми откри онова, за което Те молихме, и Ти ни разкри онова, което царят иска да разбере.“

²⁴ След това Даниил се отправи към Ариох, на когото царят беше заповядал да умъртви мъдреците във Вавилон, влезе и му каза: „Не убивай вавилонските мъдреци. Въведи ме при царя и аз ще му разкрия значението на съня.“

²⁵ Тогава Ариох веднага въведе Даниил при царя и му каза: „Намерих между пленените юдеи човек, който може да разкрие пред царя значението на съня.“ ²⁶ Царят попита Даниил, който бе наречен Валтасар: „Можеш ли да ми разкажеш съня, който видях, и какво е значението му?“ ²⁷ Даниил отговори на царя с думите: „Нито гадатели, нито вълшебници, нито прорицатели, нито звездобройци могат да разкрият пред царя тайната, която той иска да узнае. ²⁸ Но на небето има Бог, Който открива тайни, и Той разкри пред цар Навуходоносор какво предстои да стане в последните дни. Сънят и видението на твоя дух, докато ти лежеше, бяха следните: ²⁹ ти, царю, размишляваше на леглото си какво предстои да стане и Този, Който открива тайни, ти посочи какво предстои да стане. ³⁰ А на мене тази тайна беше разкрита не за да бъда по-мъдър от всички живи, а за да се разкрие пред царя значението на съня и за да разбереш размишленията на разума си.

³¹ Твоето видение, царю, беше такова: ето ти видя голяма статуя. Тази статуя беше огромна. Тя блестеше ослепително пред тебе и видът ѝ беше страшен. ³² Главата на тази статуя беше от чисто злато, гърдите и ръцете ѝ – от сребро, коремът и бедрата ѝ – от мед, ³³ краката ѝ – от желязо, ходилата ѝ – отчасти от желязо, отчасти от глина. ³⁴ Ти видя как без човешка намеса от една планина се откърти камък. Той удари железните и глинени крака на статуята и ги разтроши. ³⁵ Тогава се разтрошиха всички заедно – желязото, глината, медта, среброто и златото и станаха като прах на хармана през лятото; вятърът ги отнесе и никаква следа не остана от тях. А камъкът, който разтроши статуята, стана голяма планина и изпълни цялата земя.

³⁶ Такъв е бил сънят! Сега ще разкрием пред царя неговото значение. ³⁷ Ти, царю, си цар на царете, на когото небесният Бог даде царството и властта, силата и славата, ^38 (F)и на тебе подчини всички хора в целия обитаем свят, полските животни и небесните птици, като те постави за владетел над всички тях. Ти си златната глава! ³⁹ След тебе ще се издигне друго царство, по-малко от твоето, и още едно трето царство от мед, което ще владее над цялата земя. ⁴⁰ Накрая ще се издигне четвърто царство, укрепено като желязо. Желязото разтрошава всичко – така то ще разбива и съкрушава всички други, като желязо, което разтрошава всичко. ⁴¹ Ходилата и пръстите, които си видял, направени отчасти от грънчарска глина и отчасти от желязо – това означава, че то ще е разделено царство, но в него ще остане нещо от здравината на желязото, понеже си видял желязо, смесено с грънчарска глина. ⁴² И както пръстите на краката бяха отчасти от желязо, а отчасти от глина, така и това царство ще бъде отчасти здраво, отчасти крехко. ⁴³ А че си видял желязо, смесено с грънчарска глина, това означава, че хората ще се свържат един с друг чрез женитби. Но тези връзки няма да бъдат трайни, както желязото не споява глината. ^44 (G)В дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което никога няма да бъде разрушено и царската му власт няма да бъде предадена на друг народ. Това царство ще разори и разруши всички тези царства, а самото то ще устоява вечно. ⁴⁵ Ти видя, че камъкът беше откъртен от една планина без човешка намеса и разтроши желязото, медта, глината, среброто и златото. Великият Бог разкри на царя какви ще бъдат бъдещите събития. Този сън е истински и неговото тълкуване е вярно!“

⁴⁶ Тогава цар Навуходоносор падна на лицето си. Той се поклони на Даниил и заповяда да му принесат жертвени приноси и благовонни кадива. ^47 (H)След това царят заговори на Даниил и каза: „Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, Който открива тайни, тъй като ти можа да разкриеш тази тайна!“ ⁴⁸ Тогава царят постави Даниил на по-висока служба, даде му много и богати подаръци и го постави за управител над цялата област Вавилония и главен началник над всички вавилонски мъдреци. ⁴⁹ Освен това Даниил се застъпи пред царя и той повери на Седрах, Мисах и Авденаго управлението на областта Вавилония, а Даниил остана при царския двор.

Небесна милост към грешния народ