M’Cheyne Bible Reading Plan
Две войни против арамейците
20 Тогава арамейският цар Венадад събра цялата си войска и освен коне и колесници с него имаше тридесет и двама царе. Той възлезе, обсади Самария и започна да воюва срещу нея. 2 И изпрати пратеници до израилския цар Ахав в града 3 да му кажат: „Така казва Венадад: ‘Твоето сребро и твоето злато са мои; и твоите жени, и твоите синове са мои’.“ 4 израилският цар отвърна: „Да бъде, както каза, господарю мой, царю: аз и всичко мое сме твои.“ 5 А пратениците се върнаха и съобщиха: „Венадад казва така: ‘Аз изпратих да ти кажат, че ще ми дадеш своето сребро и своето злато, и своите жени, и своите синове. 6 Действително утре по това време ще изпратя при тебе мои служители и те ще претърсят твоя дом, служителите при тебе и всичко, което е ценно в очите ти, за да го вземат лично и да го изнесат’.“
7 Тогава израилският цар повика всички старейшини на страната и каза: „Вижте и знайте, че той замисля зло. Когато изпращаше при мене за моите жени и за синовете ми, и за моето сребро, и за моето злато, аз не му отказах.“ 8 А всички старейшини и целият народ казаха: „Не го слушай и не се съгласявай.“ 9 Така той отговори на Венададовите пратеници: „Кажете на моя господар, царя: ‘Аз съм готов да направя всичко, за което ти изпрати първия път при твоя раб, но не мога да направя това, което сега искаш’.“ И пратениците тръгнаха и му занесоха отговора. 10 Тогава Венадад изпрати до него да кажат: „Нека боговете да ми сторят това и още повече, ако пепелта от Самария бъде достатъчна за по една шепа за всички хора, които вървят след мене.“ 11 израилският цар отговори: „Кажете му: ‘Онзи, който се препасва, да не се хвали, както онзи, който се разпасва’.“ 12 Когато Венадад, който пиеше заедно с неговите царе в шатрите си, чу тези думи, каза на своите служители: „Нападнете града!“ И те атакуваха града.
13 И ето един пророк отиде при израилския цар Ахав и каза: „Така казва Господ: ‘Видя ли това голямо пълчище? Ето Аз днес го предавам в ръката ти и ти ще познаеш, че Аз съм Господ’.“ 14 И Ахав попита: „Чрез кого?“ Той отговори: „Така казва Господ: ‘Чрез младите воини при областните управители’.“ И Ахав запита: „Кой ще започне?“ Той отвърна: „Ти.“ 15 Тогава Ахав събра младите хора при областните управители и се оказа, че те бяха двеста тридесет и двама души, и после изброи целия народ, всички израилтяни – седем хиляди.
16 И те излязоха по пладне, докато Венадад пиеше и се опиваше в шатрите заедно с тридесет и двамата царе, които му помагаха. 17 Първи излязоха младите хора при областните управители. Венадад изпрати съгледвачи и те му известиха, че хората са излезли от Самария. 18 А той каза: „Ако са излезли за мир, хванете ги живи, ако са излезли за война, пак ги хванете живи“.
19 Така младите хора при областните управители излязоха от града, последвани от войската. 20 И всеки поразяваше противника си. Арамейците побягнаха и израилтяните започнаха да ги преследват, а арамейският цар Венадад се изплъзна на кон с конница. 21 Тогава израилският цар излезе и порази бягащите коне и колесници, и нанесе голямо поражение на арамейците. 22 След това пророкът се приближи при израилския цар и му каза: „Тръгни, бъди решителен и внимавай какво ще правиш, защото след като измине една година, арамейският цар ще тръгне отново против тебе.“
23 А на арамейския цар служителите казаха: „Техният Бог е Бог на планините; затова те надделяха над нас. Но ако се сражаваме в равнината, непременно ще ги надвием. 24 Затова ето какво да направиш: отстрани царете, всеки от мястото му, и вместо тях постави областни управители. 25 И събери си толкова войска, колкото падна, и коне, колкото имаше, и колесници, колкото имаше. Ще се сражаваме с тях в равнината и непременно ще ги надвием.“ Той ги послуша и постъпи така.
26 След като измина година, Венадад събра арамейците и отиде към Афек, за да се сражава с Израил. 27 Събрани бяха и израилтяните и като се снабдиха с продоволствие, потеглиха насреща им. Така израилците се разположиха на стан пред тях като две малки стада кози, а арамейците изпълниха земята. 28 Тогава Божият човек се приближи и каза на израилския цар: „Така казва Господ: ‘Понеже арамейците казват, че Господ е Бог на планините, а не Бог на долините, ще предам в ръката ти цялото това множество и ще разберете, че Аз съм Господ’.“
29 И те стояха на стан един срещу друг седем дена, а на седмия ден започна сражението. И израилтяните поразиха сто хиляди арамейски пехотинци в един ден. 30 Останалите избягаха в град Афек. Но там крепостната стена падна върху тези останали двадесет и седем хиляди души. А Венадад побягна в главната сграда и тичаше от една стая в друга. 31 Тогава неговите служители му казаха: „Ето слушали сме, че царете от Израилевия дом са милостиви. Нека препашем с вретище кръста си и да поставим върви на главите си, и да отидем при израилския цар. Може би той ще пощади твоя живот.“ 32 И така, те се препасаха с вретище около кръста си и навиха върви на главите си, отидоха при израилския цар и казаха: „Твоят служител Венадад казва: ‘Пощади живота ми’.“ А той отговори: „Той жив ли е още? Той е мой брат.“ 33 И мъжете приеха това за добър знак и бързо взеха думата от устата му, и казаха: „Венадад е наистина твой брат.“ Тогава той отговори: „Идете и го доведете.“ Когато Венадад излезе при него, той го качи в колесницата си. 34 И Венадад му каза: „Ще върна градовете, които баща ми превзе от твоя баща, и ще си поставиш пазари в Дамаск, както си направи баща ми в Самария.“ Ахав каза: „След договора ще те пусна.“ И след като сключи с него договор, го освободи.
35 Тогава един мъж от пророческите синове каза на свой близък според слово Господне: „Удари ме!“ Но мъжът не се съгласи да го удари. 36 (A)Затова му каза: „Понеже ти не послуша гласа на Господа, когато се отдалечиш от мене, лъв ще те убие.“ Той се отдалечи от него и лъв го намери и го уби. 37 После той намери друг мъж и каза: „Удари ме!“ Този човек го удари и го нарани. 38 Тогава пророкът тръгна и застана на пътя пред царя, като се беше прикрил с покривало на очите. 39 Когато царят минаваше, той извика към царя и каза: „Твоят слуга излезе от битката и ето един човек, като се отби настрана, доведе при мене пленник и каза: ‘Пази този мъж. Ако не го опазиш, животът ще ти бъде взет вместо неговия или ще трябва да отмериш един талант сребро.’ 40 И докато слугата ти беше зает с туй-онуй, пленникът изчезна.“ Тогава израилският цар каза: „Такава е присъдата ти; ти сам я определи.“ 41 Тогава той бързо махна покривалото от очите си и израилският цар го позна, че беше от пророците. 42 А той му каза: „Така казва Господ: ‘Понеже изпусна от ръцете си човека под заклятие от Мене, твоят живот ще бъде вместо неговия живот, твоят народ вместо неговия народ’.“ 43 И израилският цар тръгна за дома си унил и намръщен и дойде в Самария.
3 (A)Затова, като не понасяхме повече да сме далече, решихме да останем сами в Атина 2 и изпратихме Тимотей, нашия брат и Божий служител, който работи с нас при благовестенето за Христос, да ви укрепи и утвърди във вярата ви, 3 (B)така че никой да не се смущава от страданията. А вие сами знаете, че така ни е отредено, 4 (C)защото и когато бяхме при вас, ви предупредихме, че ще страдаме. И както знаете, така стана. 5 (D)Поради това и аз, като не можех вече да понасям, изпратих Тимотей, за да се осведомя за вярата ви, да не би изкусителят да ви е изкусил и нашият труд да е бил напразен.
6 (E)Но току-що Тимотей се завърна от вас при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, както и за това, че си спомняте винаги за нас с добро и копнеете да ни видите, както и ние вас. 7 Затова, братя, и ние, при всичките си притеснения и несгоди, се утешихме за вас. 8 Сега, когато вие вярвате твърдо в Господа, ние живеем истински. 9 Каква благодарност можем да въздадем към Бога за вас за цялата радост, която изживяваме заради вас пред нашия Бог! 10 (F)Денем и нощем усърдно се молим да видим лицата ви и да допълним онова, което не достига във вашата вяра.
11 (G)Нека Сам нашият Бог Отец и нашият Господ Иисус Христос[a] да насочат пътя ни към вас. 12 А колкото до вас, Бог да благослови обичта ви един към друг и към всички, за да расте и се обогатява – обич, каквато и ние изпитваме. 13 Така ще утвърди сърцата ви, за да станете безукорни до святост пред Бога, нашия Отец, при пришествието на нашия Господ Иисус с всичките Му светии[b].
Сънят на Навуходоносор за статуята
2 През втората година от своето управление Навуходоносор сънува сън, от който духът му се смути и той не можеше да спи. 2 Тогава царят заповяда да повикат вълшебници и гадатели, магьосници и халдейци, за да му разтълкуват съня. Те дойдоха и застанаха пред царя. 3 Царят им каза: „Сънувах сън и духът ми се смути; искам да разбера този сън.“ 4 Тогава халдейците казаха на царя на арамейски: „О, царю! Да живееш вечно! Разкажи на служителите си този сън и ние ще го разтълкуваме.“ 5 Но царят в отговор каза на халдейците: „Моето решение е окончателно: ако не ми известите съня и значението му, ще бъдете насечени на късове и къщите ви ще се превърнат в развалини. 6 (A)Но ако ми разкриете съня и неговото значение, ще получите от мене дарове, награди и големи почести. Затова разкрийте ми съня и неговото значение.“ 7 Те отново отвърнаха с думите: „Нека царят разкаже на служителите си съня и ние ще го разтълкуваме.“ 8 Царят отговори: „Сега аз съм сигурен, че вие искате да спечелите време, защото виждате, че моето решение е окончателно. 9 Ако не ми разкриете съня, вие имате някакъв замисъл: възнамерявате да ми предложите лъжлив и измамен отговор с надеждата, че положението ще се промени. И така, разкрийте ми съня. Тогава аз ще разбера, че вие можете да ми разтълкувате неговото значение.“ 10 Халдейците възразиха на царя с думите: „Няма човек на света, който може да разкрие на царя това, което иска да знае. Затова нито един цар, владетел и княз не е поисквал такова нещо от никой вълшебник, гадател и халдеец. 11 (B)Това, което царят изисква, е необикновено. Никой друг не може го разкрие на царя освен боговете, които не живеят между тези, които носят плът.“ 12 Царят така силно се разгневи и разяри, че заповяда да погубят всички мъдреци във Вавилон. 13 Когато излезе указът да погубят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги умъртвят.
14 Тогава Даниил се обърна с благоразумие и мъдрост към Ариох, началник на царските телохранители, на когото беше възложено да умъртвява мъдреците във Вавилон. 15 Той попита царския разпоредник Ариох: „Защо е издаден такъв страшен указ от царя?“ Ариох обясни на Даниил всичко. 16 Тогава Даниил влезе при царя и го помоли да му даде време, за да изложи тълкуването пред царя. 17 Даниил отиде у дома си и разказа всичко на сънародниците си Анания, Мисаил и Азария, 18 за да отправят молитва към милостивия небесен Бог за откриването на тази тайна, така че Даниил и другарите му да не загинат заедно с другите мъдреци във Вавилон. 19 Тогава тайната беше открита на Даниил в нощно видение и Даниил благодари на небесния Бог.
20 (C)Даниил започна да говори: „Да бъде прославено името на Бога отвека и довека, защото у Него има мъдрост и сила. 21 (D)Той променя времената и годините, сваля и поставя царете, дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните. 22 (E)Той открива онова, което е дълбоко скрито, знае онова, което е в тъмното, и светлината живее с Него. 23 Аз прославям и величая Тебе, Бога на нашите предци, защото Ти ми дари мъдрост и сила, Ти ми откри онова, за което Те молихме, и Ти ни разкри онова, което царят иска да разбере.“
24 След това Даниил се отправи към Ариох, на когото царят беше заповядал да умъртви мъдреците във Вавилон, влезе и му каза: „Не убивай вавилонските мъдреци. Въведи ме при царя и аз ще му разкрия значението на съня.“
25 Тогава Ариох веднага въведе Даниил при царя и му каза: „Намерих между пленените юдеи човек, който може да разкрие пред царя значението на съня.“ 26 Царят попита Даниил, който бе наречен Валтасар: „Можеш ли да ми разкажеш съня, който видях, и какво е значението му?“ 27 Даниил отговори на царя с думите: „Нито гадатели, нито вълшебници, нито прорицатели, нито звездобройци могат да разкрият пред царя тайната, която той иска да узнае. 28 Но на небето има Бог, Който открива тайни, и Той разкри пред цар Навуходоносор какво предстои да стане в последните дни. Сънят и видението на твоя дух, докато ти лежеше, бяха следните: 29 ти, царю, размишляваше на леглото си какво предстои да стане и Този, Който открива тайни, ти посочи какво предстои да стане. 30 А на мене тази тайна беше разкрита не за да бъда по-мъдър от всички живи, а за да се разкрие пред царя значението на съня и за да разбереш размишленията на разума си.
31 Твоето видение, царю, беше такова: ето ти видя голяма статуя. Тази статуя беше огромна. Тя блестеше ослепително пред тебе и видът ѝ беше страшен. 32 Главата на тази статуя беше от чисто злато, гърдите и ръцете ѝ – от сребро, коремът и бедрата ѝ – от мед, 33 краката ѝ – от желязо, ходилата ѝ – отчасти от желязо, отчасти от глина. 34 Ти видя как без човешка намеса от една планина се откърти камък. Той удари железните и глинени крака на статуята и ги разтроши. 35 Тогава се разтрошиха всички заедно – желязото, глината, медта, среброто и златото и станаха като прах на хармана през лятото; вятърът ги отнесе и никаква следа не остана от тях. А камъкът, който разтроши статуята, стана голяма планина и изпълни цялата земя.
36 Такъв е бил сънят! Сега ще разкрием пред царя неговото значение. 37 Ти, царю, си цар на царете, на когото небесният Бог даде царството и властта, силата и славата, 38 (F)и на тебе подчини всички хора в целия обитаем свят, полските животни и небесните птици, като те постави за владетел над всички тях. Ти си златната глава! 39 След тебе ще се издигне друго царство, по-малко от твоето, и още едно трето царство от мед, което ще владее над цялата земя. 40 Накрая ще се издигне четвърто царство, укрепено като желязо. Желязото разтрошава всичко – така то ще разбива и съкрушава всички други, като желязо, което разтрошава всичко. 41 Ходилата и пръстите, които си видял, направени отчасти от грънчарска глина и отчасти от желязо – това означава, че то ще е разделено царство, но в него ще остане нещо от здравината на желязото, понеже си видял желязо, смесено с грънчарска глина. 42 И както пръстите на краката бяха отчасти от желязо, а отчасти от глина, така и това царство ще бъде отчасти здраво, отчасти крехко. 43 А че си видял желязо, смесено с грънчарска глина, това означава, че хората ще се свържат един с друг чрез женитби. Но тези връзки няма да бъдат трайни, както желязото не споява глината. 44 (G)В дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което никога няма да бъде разрушено и царската му власт няма да бъде предадена на друг народ. Това царство ще разори и разруши всички тези царства, а самото то ще устоява вечно. 45 Ти видя, че камъкът беше откъртен от една планина без човешка намеса и разтроши желязото, медта, глината, среброто и златото. Великият Бог разкри на царя какви ще бъдат бъдещите събития. Този сън е истински и неговото тълкуване е вярно!“
46 Тогава цар Навуходоносор падна на лицето си. Той се поклони на Даниил и заповяда да му принесат жертвени приноси и благовонни кадива. 47 (H)След това царят заговори на Даниил и каза: „Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, Който открива тайни, тъй като ти можа да разкриеш тази тайна!“ 48 Тогава царят постави Даниил на по-висока служба, даде му много и богати подаръци и го постави за управител над цялата област Вавилония и главен началник над всички вавилонски мъдреци. 49 Освен това Даниил се застъпи пред царя и той повери на Седрах, Мисах и Авденаго управлението на областта Вавилония, а Даниил остана при царския двор.
Небесна милост към грешния народ
106 (A)(B)Прославяйте Господа, защото е благ,
защото Неговата милост е вечна.
2 Кой може да изрази могъществото на Господа,
кой може да изрече всички похвали за Него?
3 (C)Блажени са онези, които спазват Закона
и постъпват праведно по всяко време.
4 (D)Господи, спомни си за мене,
понеже обичаш Своя народ;
спаси ме, като ми окажеш помощ,
5 за да видя благоденствието на Твоите избраници,
да се веселя с веселието на Твоя народ,
да се хваля заедно с Твоите избраници.
6 (E)Ние и нашите предци съгрешихме,
извършихме беззаконие, постъпихме несправедливо.
7 (F)Нашите предци не разбраха Твоите чудеса в Египет,
не си спомниха многото Ти милости
и възроптаха при морето, при Червеното море.
8 (G)Но Той ги спаси заради името Си,
за да покаже Своето могъщество.
9 (H)Властно заповяда на Червеното море и то пресъхна.
Той ги преведе по бездните като по сухо,
10 спаси ги от ръката на противника
и ги избави от ръката на врага.
11 Водите покриха враговете им,
не остана нито един от тях.
12 (I)Тогава израилтяните повярваха на Неговите думи,
изпяха хвалебна песен за Него.
13 (J)Но скоро забравиха делата Му,
не дочакаха Неговия съвет;
14 (K)увлякоха се от лакомия в пустинята
и изкусиха Бога в необитаемата местност.
15 (L)И Той изпълни това, което искаха,
но изпрати болест на телата им.
16 (M)Тогава завидяха в стана на Мойсей
и на Аарон, посветен на Господа.
17 (N)Земята се разтвори, погълна Датан
и покри хората на Авирон.
18 И огън пламна в тяхното сборище,
пламък изгори нечестивите.
19 (O)Направиха телец на Хорив
и се поклониха на идола;
20 (P)и замениха славата на своя Бог
с образа на вол, който яде трева.
21 (Q)Забравиха Бога, своя Спасител,
Който извърши велики дела в Египет,
22 дела, достойни за учудване в земята на Хам,
страшни при Червено море.
23 И щеше да ги унищожи,
ако избраният от Него Мойсей не бе застанал пред Него в пролома
да отклони яростта Му, за да не ги погуби.
24 (R)После те презряха желаната земя[a],
не вярваха на Неговото обещание
25 и роптаеха в шатрите си,
не се вслушваха в гласа на Господа.
26 (S)И Той вдигна ръката Си против тях,
за да ги повали в пустинята,
27 да повали потомците им сред народите
и да ги разсее по другите земи.
28 (T)(U)Те се присъединиха към Ваал-Фегор
и ядоха жертви, принасяни на мъртви божества,
29 и разгневиха Бога с делата си,
и върху тях връхлетя голяма гибел.
30 (V)Но стана Финеес и ги осъди,
и гибелта престана.
31 И това му се зачете за праведно дело
от род в род за вечни времена.
32 (W)И пак разгневиха Бога при водите на Мерива
и заради тях Мойсей трябваше да пострада,
33 защото те огорчиха духа му
и той говори необмислено с устата си.
34 Те не изтребиха народите,
както им бе заповядал Господ,
35 (X)а се смесиха с езичниците
и се научиха на техните постъпки;
36 (Y)служиха на техните идоли,
които им станаха примка.
37 (Z)Синовете и дъщерите си
принасяха в жертва на злите духове;
38 (AA)проливаха невинна кръв,
кръвта на синовете и дъщерите си,
които принасяха в жертва на ханаанските идоли,
и земята се оскверни от кръвопролитие.
39 Така се оскверниха чрез делата си,
блудстваха с постъпките си.
40 И Господ се разгневи силно срещу Своя народ,
погнуси се от Своите избраници.
41 (AB)Предаде ги в ръцете на езичниците
и започнаха да ги владеят онези, които ги мразеха.
42 Враговете им ги потискаха
и те бяха сломени под тяхната власт.
43 Много пъти Той ги избавяше,
но те Го огорчаваха с упорството си.
44 Но Той милостиво поглеждаше към техните страдания винаги,
когато чуваше техните вопли,
45 (AC)и си спомняше Своя завет с тях,
и се разкайваше поради голямата Си милост;
46 (AD)и възбуждаше към тях състрадание
у всички, които ги вземаха в плен.
47 (AE)Господи, Боже наш, спаси ни
и ни събери измежду народите,
за да прославяме Твоето свято име,
да се хвалим с Твоята слава!
48 (AF)Благословен да бъде Господ,
Бог Израилев, отвека и довека!
И цял народ да каже: „Амин! Алилуя!“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.