M’Cheyne Bible Reading Plan
1 (A)В онова време, когато управляваха съдиите, настана глад в страната. И един човек от Витлеем Иудейски отиде да живее в Моавските поля заедно с жена си и двамата си сина.
2 (B)Името на тоя човек беше Елимелех, името на жена му – Ноемин, а двамата му синове се наричаха Махлон и Хилеон: те бяха ефратци от Витлеем Иудейски. И дойдоха в Моавските поля и останаха там.
3 Елимелех, мъжът на Ноемин, умря, и тя остана с двамата си сина.
4 (C)Те си взеха за жени моавки, – на едната името беше Орфа, а на другата – Рут; и живяха там около десет години.
5 Но сетне и двамата (ѝ сина), Махлон и Хилеон, умряха, и остана тая жена след двамата си сина и след мъжа си.
6 (D)Тогава тя се дигна със снахите си и се върна от Моавските поля, понеже бе чула в Моавските поля, че Бог посетил Своя народ и му дал хляб.
7 И тя тръгна от онова място, дето живееше, и двете ѝ снахи с нея. Когато вървяха по пътя, връщайки се в Иудейската земя,
8 (E)Ноемин каза на двете си снахи: идете, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви стори милост, според както сте постъпвали с покойните и с мене!
9 (F)Да ви даде Господ да намерите прибежище всяка в къщата на своя мъж! И ги целуна. Но те викнаха, та заплакаха
10 и казаха: не, ние ще се върнем с тебе при твоя народ.
11 А Ноемин рече: върнете се, дъщери мои; защо ще дойдете с мене? Нима имам още в утробата си синове, които да ви станат мъже?
12 върнете се, дъщери мои, идете си, защото аз съм вече стара и не мога да се омъжа; та и да кажех: „имам още надежда“, и дори тая нощ да бих се омъжила и сетне да бих родила синове,
13 ще можете ли чака, докле пораснат? Можете ли се удържа да се не омъжите? Не, дъщери мои, много ми е жално за вас, защото ръката Господня ме порази.
14 Те викнаха и пак заплакаха. И Орфа се прости със свекърва си (и се върна при народа си), а Рут остана с нея.
15 Ноемин рече (на Рут): ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си.
16 (G)Но Рут отговори: не ме принуждавай да те оставя и да се отделя от тебе; но където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог;
17 (H)и дето умреш ти, там и аз ще умра и ще бъда погребана; нека Господ ми стори това и това, и нещо повече да стори; само една смърт ще ме раздели от тебе.
18 Ноемин, като видя, че тя твърдо е решена да отиде с нея, престана да я придумва.
19 И вървяха те двете, докле стигнаха до Витлеем. Когато дойдоха във Витлеем, цял град се раздвижи поради тях, и казваха: тая ли е Ноемин?
20 (I)Тя им рече: не ме наричайте Ноемин[a], наричайте ме Мара[b], защото Вседържителят ми прати голяма горчивина;
21 (J)аз излязох оттука заможна, а Господ ме върна с празни ръце: защо ще ме наричате Ноемин, когато Господ ме накара да страдам, и Вседържителят ми прати нещастие?
22 И Ноемин се върна, а заедно с нея и снаха ѝ, моавката Рут, която дойде от Моавските поля; те пристигнаха във Витлеем, когато се бе наченала ечемичната жетва.
26 Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита:
2 честит се считам, царю Агрипа, че ще се защищавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите,
3 а най-вече, защото ти знаеш всички иудейски обичаи и въпроси; затова моля те, изслушай ме великодушно.
4 Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Иерусалим, знаят всички иудеи;
5 (A)те отдавна ме знаят, – ако искат да свидетелствуват, – че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра;
6 (B)а сега стоя пред съд заради надеждата в обещанието, дадено на отците ни от Бога,
7 което нашите дванайсет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно Богу денем и нощем. За тая надежда, царю Агрипа, ме обвиняват иудеите.
8 Що? Нима вие за невероятно смятате, че Бог възкресява мъртви?
9 Наистина, и аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея;
10 (C)това и сторих в Иерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах;
11 и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове.
12 С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците,
13 (D)посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене.
14 Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.
15 Аз рекох: кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш.
16 Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия,
17 като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега,
18 (E)да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените.
19 Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно,
20 (F)но първом на жителите в Дамаск и Иерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние.
21 (G)Затова ме хванаха иудеите в храма и се опитваха да ме убият.
22 Но, като получих помощ от Бога, стоя си доднес и свидетелствувам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Моисей, че щеше да стане,
23 (H)именно, че Христос щеше да пострада и, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езичниците.
24 (I)Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост.
25 А той каза: не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум.
26 (J)Това го знае царят, пред когото и с дръзновение говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът.
27 Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.
28 Агрипа отговори на Павла: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин.
29 (K)А Павел рече: молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз – но без тия окови.
30 Когато той каза това, станаха царят и управителят, Вереника и седящите с тях
31 и, като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и думаха, че тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови.
32 И Агрипа каза на Феста: тоя човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря. Затова управителят се и реши да го изпрати при кесаря.
36 В четвъртата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, биде това слово към Иеремия от Господа:
2 (A)вземи си свитък книга и напиши в него всички думи, които Аз ти говорих за Израиля, за Иуда и за всички народи от тоя ден, откато почнах да ти говоря, от дните на Иосия – до днес;
3 (B)може би, домът Иудин ще чуе за всички бедствия, които мисля да им сторя, та те да се обърнат всеки от злия си път, и Аз да простя неправдата им и греха им.
4 (C)И Иеремия повика Нириевия син Варуха, и написа Варух в свитъка книга от устата на Иеремия всички думи на Господа, които Той му бе говорил.
5 Тогава Иеремия заповяда на Варуха и рече: „аз съм затворен и не мога да отида в дома Господен;
6 затова иди и прочети записаните от тебе в свитъка от устата ми думи Господни гласно пред народа в дома Господен в деня на поста; също прочети ги гласно и пред всички иудеи, дошли от градовете си;
7 (D)може би, те ще възнесат смирена молба пред лицето Господне и ще се обърнат всеки от злия си път; защото голям е гневът и негодуването, което Господ изрече против тоя народ“.
8 Варух, Нириев син, направи всичко, що му заповяда пророк Иеремия, да прочете в дома Господен записаните в свитъка думи Господни.
9 В петата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, в деветия месец, обявиха пред лицето Господне пост за целия народ иерусалимски и за целия народ, дошъл от иудейските градове в Иерусалим.
10 (E)И Варух прочете гласно пред целия народ записаните в свитъка Иеремиеви думи в дома Господен, в стаята на писаря Гемария, Сафанов син, в горния двор при входа към новите порти на дома Господен.
11 Михей, син на Гемария, Сафанов син, чу всички Господни думи, записани в свитъка,
12 и слезе в дома на царя, в стаята на царевия писар, и ето, там седяха всички князе: Елисам, царев писар, Делаия, Семаев син, Елнатан, Ахборов син, Гемария, Сафанов син, Седекия, Ананиев син, и всички князе;
13 и разказа им Михей всички думи, които чу, когато Варух чете свитъка гласно пред народа.
14 Тогава всички князе пратиха при Варуха Иехудия, син на Натания, син на Селемия, Хусиев син, да му каже: „вземи в ръка свитъка, който чете гласно пред народа, и дойди“. И взе Варух, Нириев син, свитъка в ръка и отиде при тях.
15 Те му казаха: „седни и прочети ни гласно“. И Варух им прочете гласно.
16 Когато изслушаха всички думи, с ужас се спогледаха помежду си и рекоха на Варуха: „ние бездруго ще разкажем на царя всички тия думи“.
17 И попитаха Варуха: „а кажи ни, как написа всички тия думи от устата му?“
18 И отговори им Варух: „той ми изговаряше с уста всички тия думи, пък аз ги записвах с мастило в тоя свитък“.
19 Тогава князете рекоха на Варуха: „иди и се скрий, ти и Иеремия, та никой да не знае, де сте“.
20 И отидоха при царя в двореца, а свитъка оставиха в стаята на Елисама, царев писар; и разказаха гласно пред царя всички тия думи.
21 Царят изпрати Иехудия да донесе свитъка, и тоя го взе от стаята на Елисама, царев писар; и чете го Иехудий гласно пред царя и гласно пред всички князе, които стояха около царя.
22 Царят в онова време, в деветия месец, стоеше в зимния дом и пред него – мангал с огън.
23 (F)Когато Иехудий прочиташе три или четири стълбца, царят ги отрязваше с писарското ножче и хвърляше в огъня на мангала, докле биде унищожен целият свитък в огъня, който беше в мангала.
24 И не се уплашиха и не раздраха дрехите си нито царят, нито слугите му, които чуха всички тия думи.
25 Макар Елнатан, Делаия и Гемария да молиха царя да не изгаря свитъка, но той ги не послуша.
26 И царят заповяда на царевия син Иерамеила, на Сераия, Азриилов син, и на Селемия, Авдиилов син, да хванат писаря Варуха и пророка Иеремия. Но Господ ги скри.
27 И биде слово Господне към Иеремия, след като царят изгори свитъка и думите, които Варух бе написал от устата на Иеремия, и му бе казано:
28 „вземи си пак друг свитък и напиши в него всички предишни думи, що бяха в първия свитък, който иудейският цар Иоаким изгори;
29 (G)а на иудейския цар Иоакима кажи: тъй казва Господ: ти изгори тоя свитък, като каза: защо написа в него: „бездруго ще дойде вавилонският цар и ще разори тая земя и ще изтреби по нея люде и добитък“, –
30 (H)затова тъй казва Господ за иудейския цар Иоакима: не ще има от него, кой да седи на Давидовия престол, и трупът му ще бъде хвърлен на дневния пек и на нощния студ;
31 и ще посетя него и племето му и слугите му за неправдите им, и ще напратя върху тях и върху иерусалимските жители и върху Иудините мъже всичкото зло, що изрекох върху тях, а те не послушаха“.
32 И взе Иеремия друг свитък и даде го на писаря Варуха, Нириев син, и той написа в него от Иеремиевите уста всички думи на оня свитък, що изгори в огъня иудейският цар Иоаким; и прибави към тях още много подобни тям думи.
45 (A)Слово, което пророк Иеремия каза на Варуха, Нириев син, когато тоя записа в книга тия думи из устата на Иеремия, в четвъртата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син:
2 тъй казва Господ, Бог Израилев, към тебе, Варухе:
3 ти казваш: „горко ми! защото Господ притури скръб към болката ми; аз изнемогнах от въздишки, и покой не намирам“.
4 (B)Тъй му кажи: тъй казва Господ: ето, каквото съм построил, ще съборя, и каквото съм посадил, ще изкореня – цялата тая земя.
5 (C)А ти искаш за себе си нещо голямо: не искай; защото ето, Аз ще напратя нещастие върху всяка плът, казва Господ, а вместо плячка ще оставя душата ти навред, дето и да отидеш.
Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.
1-2 Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса,
3 (A)ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний.
4 Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице,
5 защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний.
6 (B)Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века.
7 У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им.
8 Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол,
9 (C)и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо.
10 (D)И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена;
11 и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи.
12 Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му,
13 (E)защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите.
14 Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, – Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,
15 за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе.
16 (F)Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им.
17 Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си.
18 Да си идат в ада нечестивците, всички народи, които забравят Бога.
19 (G)Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине.
20 Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице.
21 (H)Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци.
22 Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време?
23 Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят.
24 Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си.
25 В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: „не дири сметка“; във всички си помисли дума: „няма Бог!“
26 Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение;
27 дума в сърце си: „няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи“
28 (I)Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му – мъчение и пагуба;
29 (J)седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха;
30 (K)причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си;
31 (L)прегъва се, приляга – и сиромасите падат в силните му нокти;
32 (M)дума в сърце си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“
33 (N)Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати.
34 Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: „Ти няма да търсиш сметка“?
35 (O)Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник.
36 (P)Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие.
37 (Q)Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя.
38 Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си,
39 за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.