M’Cheyne Bible Reading Plan
39 А от синя, пурпурена и червена вълна направиха служебни одежди за служене в светилището; направиха и свещени одежди за Аарона, както бе заповядал Господ на Моисея.
2 (A)И направи ефод от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон:
3 изковаха листи от злато и ги нарязаха на нишки, за да ги втъкат между сините, пурпурените, червените и висоновите нишки, – всичко изкусна работа;
4 и направиха му нарамници за свързване; той беше свързан на двата си края.
5 И поясът на ефода, който беше отгоре му, еднаква с него работа, бе направен от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и препреден висон, както бе заповядал Господ на Моисея.
6 И изработиха ониксови камъни, и ги вложиха в златни гнезденца и издълбаха на тях имената на Израилевите синове, както се дълбае на печат;
7 и ги вложи в нарамниците на ефода, за спомен на Израилевите синове, както бе заповядал Господ на Моисея.
8 И направи нагръдник изкусна работа, също такава работа като ефода, от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон:
9 той бе четириъгълен; нагръдника направиха двоен, една педя дълъг и една педя широк, той беше двоен;
10 (B)и наредиха по него четири реда камъни; наред: рубин, топаз, изумруд, – това е първи ред;
11 втори ред: антракс, сапфир и елмаз;
12 трети ред: опал, ахат и аметист;
13 четвърти ред: хризолит, оникс и яспис; те бяха вложени в златни гнезденца.
14 Камъните бяха според броя на имената на Израилевите синове: те бяха дванайсет, според броя на имената им, и на всеки от тях беше издълбано, като на печат, по едно име, за дванайсетте колена.
15 На нагръдника направиха вити верижки плетена работа от чисто злато;
16 и направиха две златни гнезденца и две златни халчици и прикрепиха двете халчици за двата края на нагръдника;
17 и закачиха двете плетени златни верижки за двете халчици по краищата на нагръдника,
18 а двата края на двете верижки прикрепиха към двете гнезденца и ги прикрепиха към нарамниците на ефода откъм лицето му;
19 направиха още две златни халчици и прикрепиха към двата дру ги края на нагръдника върху ръба, към ефода, отвътре;
20 и направиха още две златни халчици и ги прикрепиха към двата нарамника на ефода отдолу, откъм лицето му, дето се съединява над пояса на ефода;
21 и вързаха нагръдника с халчиците му за халчиците на ефода с връвчица от синя вълна, за да стои над пояса на ефода, и да се не отместя нагръдникът от ефода, както Господ бе заповядал на Моисея.
22 И за ефода направи горна риза, тъкана, цяла от синя вълна,
23 и в средата на горната риза направи отвор, като отвора на броня, и наоколо му обшивка, за да се не съдира;
24 по полите на горната риза направиха ябълки от синя, пурпурена и червена въ лна;
25 и направиха звънчета от чисто злато и окачиха звънчетата между ябълките наоколо по полите на горната риза:
26 звънче и ябълка, звънче и ябълка, наоколо по полите на горната риза за служене, както Господ бе заповядал на Моисея.
27 И направиха за Аарона и за синовете му тъкани хитони от висон,
28 и кидар от висон, и превръзки за глава от висон, и долна ленена дреха от препреден висон,
29 и пояс от препреден висон и от синя, пурпурена и червена вълна, везана работа, както Господ бе заповядал на Моисея.
30 (C)И направиха гладка плочица, венец на светинята, от чисто злато, и издълбаха на нея писмо, както издълбават на печат: „Светиня Господня“;
31 и вързаха за нея синя вълнена връвчица, та да се връзва о кидара отгоре, както Господ бе заповядал на Моисея.
32 Тъй се свърши цялата работа за скинията на събранието, и Израилевите синове направиха всичко: както Господ бе заповядал на Моисея, тъй и направиха.
33 И донесоха при Моисея скинията, покривката и всичките ѝ принадлежности, кукичките ѝ, дъските ѝ, върлините ѝ, стълбовете ѝ и подножките ѝ,
34 покривката от овнешки червени кожи и покривката от сини кожи и завесата, която закриваше,
35 ковчега на откровението и върлините му и очистилището,
36 трапезата с всичките ѝ принадлежности и хлябовете на предложението,
37 светилника от чисто злато, кандилцата му, кандилцата, наредени по него, и всичките му принадлежности, и светилния елей,
38 златния жертвеник и помазния елей, ароматите за кадиво и завесата за входа на скинията,
39 медния жертвеник и медната му решетка, върлините му и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му,
40 дворните завеси, стълбовете и подножките, завесата на дворните врата, въжата и коловете и всички потребни вещи за служене в скинията на събранието,
41 служебните одежди за служене в светилището, свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещенодействие.
42 Както Господ бе заповядал на Моисея, тъй и направиха Израилевите синове всички тия работи.
43 И видя Моисей цялата работа, и ето, те я направиха: както бе заповядал Господ, тъй я и направиха. И Моисей ги благослови.
18 (A)Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му.
2 А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.
3 (B)Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия.
4 А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите?
5 Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше.
6 И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
7 Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея.
8 Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат;
9 (C)за да се сбъдне словото, казано от Него: „от ония, които си Ми дал, никого не погубих“.
10 (D)А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.
11 Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?
12 Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха,
13 (E)и отведоха Го първом при Ана; защото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник.
14 (F)А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа.
15 След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик; а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора първосвещеников.
16 А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра.
17 (G)Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм.
18 А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.
19 А първосвещеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му.
20 Иисус му отговори: Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил.
21 Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил.
22 Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника?
23 Иисус му отвърна: ако говорих зле, докажи злото; ако ли – добре, защо Ме биеш?
24 (H)Тогава Ана Го прати вързан при първосвещеник Каиафа.
25 А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм.
26 Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него?
27 Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя.
28 (I)Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.
29 Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек?
30 Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.
31 Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого;
32 (J)за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
33 (K)Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар?
34 Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?
35 Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?
36 (L)Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.
37 (M)А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.
38 Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него.
39 (N)Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски?
40 (O)Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Вара̀ва. Вара̀ва пък беше разбойник.
15 (A)(Гневът и разумни погубва.) Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда.
2 (B)На мъдри езикът добри знания изказва, а на глупци устата глупост изригват.
3 (C)Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите.
4 (D)Кротък език е дърво за живот, а необуздан е съкрушение на духа.
5 Глупав нехае към бащина си поука; а който слуша изобличения, благоразумен е. (В многото правда има голяма сила, а нечестивците ще бъдат изкоренени от земята.)
6 (E)В къщата на праведника – обилни съкровища, а в печалбата на нечестивеца – разсипия.
7 На мъдри устата знание разнасят, но сърцето на глупавите не върши това.
8 (F)На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа, а на праведни молитвата е благоугодна Нему.
9 (G)На нечестивец пътят е гнусота пред Господа, а който ходи по пътя на правдата, него Той обича.
10 Лошо е наказанието за оногова, който се отклонява от пътя, и който мрази изобличение, ще погине.
11 (H)Преизподнята и Авадон са открити пред Господа, още повече – сърцата на синовете човешки.
12 Разпътният не обича ония, които го изобличават, и не ще иде при мъдрите.
13 (I)Весело сърце прави лицето весело, а при сърдечна скръб духът отпада.
14 На разумен сърцето знание търси, а на глупци устата с глупост се хранят.
15 (J)На злочестника всички дни са тъжни; а комуто сърце е весело, у него е винаги пир.
16 (K)По-добре малко, но със страх Господен, нежели голямо съкровище, и с него тревоги.
17 (L)По-добре ястие от зеленчук, и с него любов, нежели угоен вол, и с него омраза.
18 (M)Сприхав човек раздори подига, а търпелив разпри уталожва.
19 (N)Пътят на мързеливия е като трънен плет, а пътят на праведните е гладък.
20 (O)Мъдър син радва баща си, а глупав човек нехае за майка си.
21 За малоумен глупостта е радост, а разумен човек ходи по правия път.
22 (P)Без съвещание предприятия се разстройват, а при множество съветници те успяват.
23 Радост за човека е добрият отговор от устата му, и колко добра е дума, казана о̀време!
24 За мъдрия пътят на живота е нагоре, за да се отклони от преизподнята долу.
25 (Q)Господ ще съсипе дома на горделивите, а междата на вдовицата ще заякчи.
26 Помислите на лошавите са гнусота пред Господа, а думите на непорочните са угодни Нему.
27 (R)Користолюбивият ще разсипе своя дом, а който мрази подаръци, ще живее.
28 Сърцето на праведния обмисля отговора, а устата на нечестивите изригват зло. (Приятни са пред Господа пътищата на праведните; чрез тях и врагове стават приятели.)
29 (S)Господ е далеч от нечестивите, но чува молитвата на праведните.
30 Светъл поглед сърце радва, добра вест кости гои.
31 Ухо, внимателно към учението на живота, между мъдри пребъдва.
32 Който отхвърля поука, немари за душата си; а който слуша изобличение, разум придобива.
33 Страхът Господен учи на мъдрост, и пред славата върви смирение.
2 (A)И тъй, ако има някоя утеха в Христа, ако има някоя разтуха в любовта, ако има някое общуване на духа, ако има някое милосърдие и състрадание, –
2 (B)направете пълна радостта ми: имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени;
3 (C)нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си.
4 (D)Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.
5 (E)Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,
6 (F)Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
7 (G)но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,
8 (H)смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
9 (I)Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,
10 (J)та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,
11 (K)и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
12 Тъй щото, възлюбени мои, както винаги сте послушни, не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствувам, със страх и трепет вършете вашето спасение,
13 (L)защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля.
14 (M)Всичко вършете без ропот и съмнение,
15 (N)за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света,
16 (O)имайки в себе си словото на живота, за моя похвала в деня Христов, че не напразно тичах и не напразно се трудих.
17 (P)Но, ако и да се жертвувам за жертвата и за служението на вярата ви, аз се радвам и сърадвам всинца ви;
18 тъй също и вие се радвайте и ме сърадвайте.
19 (Q)А надявам се в Господа Иисуса наскоро да пратя при вас Тимотея, та и аз, като узная как сте, да се утеша духом.
20 Понеже нямам никого равно усърден, който толкова искрено да се грижи за вас,
21 (R)защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото;
22 (S)а неговата опитност вие знаете: той, като син към баща, заедно с мене слугува при благовествуването.
23 Него, прочее, надявам се да изпратя веднага, щом узная, какво ще стане с мене;
24 и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас.
25 Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми,
26 понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен.
27 Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб.
28 Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен.
29 (T)Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет,
30 понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.