M’Cheyne Bible Reading Plan
31 Говори още Господ на Моисея, думайки:
2 (A)ето, Аз определих по име Веселиила, син на Урия, Оров син, от Иудино коляно;
3 (B)и го изпълних с Дух Божий, с мъдрост и разум, със знание и с всяко изкуство,
4 да работи със злато, сребро и мед (със синя, пурпурена и червена вълна и с препреден висон),
5 да реже камъни за обковка и да изрязва дърво за всякаква работа;
6 (C)и ето, давам му за помощник Ахисамаховия син Ахолиав, от Даново коляно, и в сърцето на всеки мъдър ще вложа мъдрост, за да направят всичко, що ти заповядах:
7 (D)скинията на събранието и ковчега на откровението и очистилището над него, и всички принадлежности на скинията;
8 трапезата и (всички) нейни принадлежности; светилника от чисто злато и всичките му принадлежности, и кадилния жертвеник;
9 жертвеника за всесъжение и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му;
10 служебните одежди и свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещена служба;
11 помазния елей и благовонното кадиво за светилището – всичко тъй да направят, както Аз ти заповядах.
12 Говори още Господ на Моисея и каза:
13 (E)кажи тъй на Израилевите синове: съботите Ми пазете, защото това е знак между Мене и вас в родовете ви, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам.
14 (F)Пазете съботата, защото тя е света за вас: който я оскверни, да бъде предаден на смърт; който в тоя ден върши работа, тая душа трябва да бъде изтребена измежду народа си.
15 (G)Шест дни да вършат работа, а в седмия е събота, почивка, посветена Господу: всеки, който върши работа в съботен ден, да бъде предаден на смърт.
16 Нека Израилевите синове пазят съботата, празнувайки съботата в родовете си като вечен завет;
17 (H)това е знак между Мене и Израилевите синове навеки, защото в шест дни Господ сътвори небето и земята, а в седмия ден си почина и отдъхна.
18 (I)И когато (Бог) престана да говори с Моисея на планина Синай, даде му две плочи на откровението, каменни плочи, написани с Божи пръст.
10 Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник;
2 а който влиза през вратата, пастир е на овците:
3 нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда;
4 и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му;
5 подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.
6 Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.
7 Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.
8 (A)Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.
9 (B)Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
10 Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.
11 (C)Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;
12 а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.
13 Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.
14 (D)Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.
15 Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците.
16 (E)Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.
17 (F)Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак.
18 (G)Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си.
19 Поради тия думи пак произлезе разпра между иудеите.
20 (H)И мнозина от тях казваха: бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате?
21 Други казваха: това не са думи на бесен: може ли бяс да отваря очи на слепи?
22 (I)И настана тогава в Иерусалим празник Обновение, и зима беше.
23 И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов.
24 Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито.
25 (J)Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене.
26 (K)Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох.
27 Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,
28 и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.
29 (L)Моят Отец, Който Ми ги даде, е поголям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми.
30 Аз и Отец едно сме.
31 (M)Тогава иудеите пак грабнаха камъни, за да Го убият.
32 Иисус им отговори: много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тия дела с камъни Ме замеряте?
33 Иудеите Му отговориха и рекоха: не за добро дело с камъни Те замеряме, а за богохулство и за това, дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог.
34 (N)Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: „Аз рекох: богове сте“?
35 Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието),
36 (O)на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божий?
37 Ако не върша делата на Моя Отец, не Ми вярвайте;
38 (P)ако пък върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мене, и Аз съм в Него.
39 Тогава пак искаха да Го хванат; но Той се измъкна из ръцете им
40 (Q)и отиде пак отвъд Иордан, на мястото, дето по-преди Иоан кръщаваше, и остана там.
41 (R)Мнозина дойдоха при Него и казваха, че Иоан не бил сторил никакво чудо; но всичко, що Иоан бил казал за Него, било истинско.
42 И мнозина там повярваха в Него.
7 Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, – и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)
2 (A)Пази заповедите ми, и ще живееш; пази и учението ми, като зеницата на очите си.
3 (B)Вържи ги на пръстите си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си.
4 (C)Кажи на мъдростта: „ти ми си сестра!“ и наречи разума твой сродник,
5 (D)за да те пазят от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си.
6 Ето, веднъж гледах от прозореца на къщата си, през моята решетка,
7 и видях между неопитните, забелязах между младежите един неразумен момък,
8 който прекрачваше стъгдата близо до нейния ъгъл и който вървеше по пътя към нейната къща,
9 по здрач, когато се свечеряваше, в нощната тъмнина и в мрака.
10 И ето, насреща му жена, натруфена като блудница, с коварно сърце,
11 бъбрива и необуздана, нозете ѝ се не спират вкъщи:
12 ту на улицата, ту по стъгдите и при всеки ъгъл залага примки.
13 Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му думаше;
14 „мирна жертва имам: днес изпълних оброците си;
15 затова и излязох насреща ти, за да те подиря, и намерих – те;
16 с килими украсих леглото си, с разноцветни платове египетски;
17 спалнята си накадих със смирна, алой и дарчин;
18 дойди, ще се опиваме с нежности дозори, ще се насладим с любов,
19 защото мъж ми не е у дома: той замина на дълъг път;
20 кесия сребро взе със себе си; ще си дойде дома към пълнолуние.“
21 С многото ласкави думи тя го увлече, с мазните си уста го завладя.
22 Веднага той тръгна подире ѝ, както вол отива на клане (и както псе – на верига), както елен – на изстрел,
23 (E)докле стрела не прониже черния му дроб, както птичка се хвърля в примка и не знае, че тя е за нейна гибел.
24 И тъй, деца, слушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.
25 (F)Да се не отклонява сърцето ти в нейния път, не скитай по пътеките ѝ,
26 защото тя мнозина е свалила ранени, и мнозина юнаци са убити от нея:
27 (G)нейният дом е път за преизподнята, който слиза във вътрешните жилища на смъртта.
6 (A)Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени.
2 (B)Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.
3 (C)Защото, който счита себе си за нещо, бидейки нищо, той себе си мами.
4 Нека всеки изпитва делата си, и тогава ще има похвала само в себе си, а не пред другиго,
5 (D)защото всеки ще понесе своето бреме.
6 (E)Наставляваният със слово да дели всяко благо с оногова, който го наставлява.
7 (F)Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне:
8 който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот.
9 (G)Като правим добро, да се не обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме.
10 И тъй, докле имаме време, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.
11 Вижте, колко много ви написах с ръката си.
12 Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов;
13 защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът;
14 (H)а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света.
15 (I)Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар.
16 (J)На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост – тям и на Израиля Божий.
17 (K)Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса.
18 Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.