M’Cheyne Bible Reading Plan
47 (A)И дойде Иосиф та обади на фараона, като рече: баща ми и братята ми, с дребния и едрия си добитък и с всичкия си имот, дойдоха от Ханаанската земя; и ето, те са в земя Гесем.
2 И взе от братята си петима души и ги представи на фараона.
3 (B)И попита фараонът братята му: с какво се поминувате? Те отговориха фараону: овчари сме твоите раби, и ние и бащите ни.
4 И рекоха те на фараона: дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма паша за добитъка на твоите раби, понеже в Ханаанската земя има голям глад; затова позволи на твоите раби да се заселят в земя Гесем.
5 А фараонът рече на Иосифа: баща ти и братята ти дойдоха при тебе;
6 (C)Египетската земя е пред тебе; засели баща си и братята си на най-доброто място в страната; нека живеят в земя Гесем; и ако знаеш, че между тях има способни люде, постави ги нагледници над моя добитък.
7 Тогава Иосиф доведе баща си Иакова и го представи на фараона; а Иаков благослови фараона.
8 Фараонът попита Иакова: колко са годините на живота ти?
9 (D)Иаков отговори на фараона: дните на моето странствуване са сто и трийсет години; кратки и злочести са дните на моя живот и не достигнаха до годините на живота на отците ми в дните на тяхното странствуване.
10 Иаков благослови фараона и си излезе.
11 (E)Иосиф засели баща си и братята си, и им даде владение в Египетската земя, в най-добрата част на тая земя, в областта Раамсес, както бе заповядал фараонът.
12 (F)И доставяше храна Иосиф на баща си и братята си и на целия си бащин дом, според нуждите на всяка челяд.
13 А жито нямаше по цялата земя, защото гладът се бе усилил твърде много, та изнемощя от глад Египетската земя, както и Ханаанската земя.
14 Иосиф събра всичкото сребро, колкото имаше в Египетската и в Ханаанската земя, за житото, което купуваха, и това сребро внесе Иосиф в дома фараонов.
15 Привърши се среброто в Египетската и в Ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Иосифа и казваха: дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, задето ни се свърши среброто?
16 Иосиф отговори: докарвайте добитъка си, и ще ви давам (хляб) срещу добитъка ви, щом сте свършили среброто си.
17 И докарваха добитъка си при Иосифа, а Иосиф им даваше жито срещу коне, срещу стада от дребен и едър добитък, и срещу осли; и им доставяше хляб през оная година срещу всичкия им добитък.
18 И премина тая година; и на втората година дойдоха при него и му рекоха: няма да скрием от нашия господар, че среброто се свърши, и добитъкът принадлежи на нашия господар; нищо вече не ни остана за пред господаря ни, освен телата ни и земите ни;
19 защо да гинем пред твоите очи, и ние и земите ни? Купи нас и земите ни срещу жито, и ще бъдем със земите си роби на фараона, а ти ни дай семе, за да останем живи и да не умрем, та и земята ни да не запустее.
20 Тогава Иосиф прекупи цялата Египетска земя за фараона, тъй като всички египтяни продадоха нивите си, понеже гладът ги притискаше. И земята стана имот на фараона.
21 И пороби той народа от единия край на Египет до другия.
22 Само земята на жреците не купи (той), защото жреците имаха определен от фараона дял, и те се хранеха от своя дял, даден им от фараона; затова и не продадоха земята си.
23 И каза Иосиф на народа: ето, купих сега вас и земята ви за фараона; ето ви семе, засявайте земята;
24 по време на жетва давайте на фараона петата част, а четири части ще останат за вас, за засяване нивите, за прехрана на вас и на ония, които са в домовете ви, и за прехрана на децата ви.
25 Те рекоха: ти ни спаси живота; нека намерим милост пред очите на господаря си и нека бъдем роби фараонови.
26 И нареди Иосиф закон в Египетската земя, дори доднес: петата част да се дава на фараона, с изключение само земята на жреците, която не принадлежеше на фараона.
27 (G)А Израил живееше в Египетската земя, в земя Гесем, която владееха те, и се плодяха, и твърде се умножиха.
28 Иаков живя в Египетската земя седемнайсет години; дните на Иакова, годините на живота му бяха сто четирийсет и седем години.
29 (H)Дойде време да умре Израил, и повика сина си Иосифа и му рече: ако съм намерил благоволение пред очите ти, тури ръката си под бедрото ми и се закълни, че ще ми сториш милост и правда: не ще ме погребеш в Египет,
30 (I)та да легна при отците си; ще ме изнесеш от Египет и ще ме погребеш в тяхната гробница. Иосиф рече: ще постъпя според думата ти.
31 (J)И рече: закълни ми се. И той му се закле. А Израил се поклони върху възглавницата на постелката[a].
1 Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,
2 (A)както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, –
3 то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,
4 за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.
5 (B)В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името ѝ – Елисавета.
6 И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.
7 Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.
8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,
9 (C)по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,
10 а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, –
11 тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,
12 и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.
13 А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;
14 (D)и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;
15 защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;
16 и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;
17 (E)и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.
18 И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.
19 Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;
20 и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.
21 И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.
22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.
23 След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.
24 След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:
25 тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.
26 А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
27 (F)при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
28 Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
29 А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
30 И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;
31 (G)и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
32 (H)Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
33 (I)и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
34 А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
35 (J)Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.
36 Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;
37 защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.
38 Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.
13 Ето, всичко това окото ми видя, ухото ми чу и забележи за себе си.
2 (A)Колкото знаете вие, зная и аз: не съм по-долу от вас.
3 Но аз към Вседържителя бих искал да говоря, желал бих с Бога да се препирам.
4 (B)А вие сте ковачи на лъжи; всички вие сте безполезни лекари.
5 (C)О, да бяхте само мълчали! Това би ви се сметнало за мъдрост.
6 Изслушайте моите разсъждения и вникнете във възражението на устата ми.
7 Трябваше ли да говорите заради Бога неправда и заради Него да говорите лъжа?
8 Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и за Бога тъй да се препирате?
9 Добре ли ще бъде, кога Той ви изпитва? Ще Го измамите ли, както измамват човек?
10 (D)Той ще ви строго накаже, ако и скришно лицемерите.
11 Нима величието Му не ви плаши, и страх от Него не ви обзема?
12 Вашите напомняния приличат на пепел; вашите огради са огради глинени.
13 Млъкнете пред мен, и аз ще говоря, каквото и да ме постигне.
14 За какво ми е да си хапя тялото със зъби и да си турям душата в ръка?
15 Ето, Той ме убива, но аз ще се надявам: желал бих само да удържа пътищата си пред лицето Му.
16 (E)И това ми е вече за оправдание, понеже лицемер не ще се яви пред лицето Му.
17 Изслушайте внимателно думите ми и обясненията ми с ушите си.
18 Ето, започнах съдба; зная, че ще бъда прав.
19 Кой е в сила да ми надвие? Защото тогава ще млъкна и ще изпусна дух.
20 Само две неща не прави с мене, и тогава аз не ще се укривам от Твоето лице;
21 (F)отмахни от мене ръката Си, и Твоят ужас да ме не разтърсва.
22 (G)Тогава викай, и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми отговаряй.
23 Колко са пороците и греховете ми? Покажи ми беззаконието ми и греха ми.
24 (H)За какво скриваш лицето Си и ме считаш Твой враг?
25 Не мачкаш ли Ти откъснат лист, и не гониш ли суха сламчица?
26 (I)Защото Ти пишеш против мене горчила и ми вменяваш греховете на младостта ми,
27 туряш в клада нозете ми и дебнеш всичките ми пътища, – тичаш по дирите на нозете ми,
28 (J)подир мене, който тлея като гнилеж, като дреха, сядена от молец.
1 (A)Павел, призван апостол Иисус Христов по воля Божия, и брат Состен –
2 (B)на църквата Божия в Коринт, на осветените в Христа Иисуса, на призваните светии, заедно с всички ония, които призовават името на Господа нашего Иисуса Христа на всяко място, у тях и у нас –
3 (C)благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
4 (D)Благодаря на моя Бог винаги за вас заради даруваната вам в Христа Иисуса Божия благодат;
5 (E)защото чрез Него се обогатихте с всичко, с всяко слово и всяко познание,
6 (F)според както се е утвърдило у вас Христовото свидетелство,
7 (G)тъй че вие се не лишавате от никакъв дар, като очаквате откровението на Господа нашего Иисуса Христа,
8 (H)Който ще ви и утвърди докрай, за да бъдете безукорни в деня на Господа нашего Иисуса Христа.
9 (I)Верен е Бог, чрез Когото сте призвани за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа нашего.
10 (J)Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.
11 Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори.
12 (K)А това казвам, защото един от вас дума: „аз съм Павлов“, друг: „аз пък Аполосов“, трети: „аз съм Кифин“, а друг: „аз пък – Христов“.
13 (L)Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?
14 (M)Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,
15 та да не каже някой, че съм кръстил в мое име.
16 Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная.
17 (N)Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов.
18 (O)Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.
19 (P)Защото писано е: „ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните“.
20 (Q)Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?
21 (R)Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.
22 (S)Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост,
23 (T)а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство,
24 (U)пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини – Божия сила и Божия премъдрост;
25 защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците.
26 (V)Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни;
27 (W)ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните;
28 Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, –
29 (X)та никоя плът да се не похвали пред Бога.
30 (Y)От Него сте и вие в Христа Иисуса, Който стана за нас премъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление,
31 (Z)та, както е писано, „който се хвали, с Господа да се хвали“.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.