M’Cheyne Bible Reading Plan
42 (A)Узна Иаков, че в Египет има жито, и рече на синовете си: какво гледате?
2 И рече: ето, чух, че в Египет имало жито; идете там и ни купете жито, за да живеем и да не умрем.
3 Десетте Иосифови братя отидоха в Египет да купят жито;
4 (B)а Вениамина, Иосифовия брат, Иаков не изпрати с братята му, защото рече: да не би да се случи с него някоя злочестина.
5 И дойдоха Израилевите синове да купят жито заедно с други, които отиваха там, защото в Ханаанската земя имаше глад.
6 (C)А началник в оная земя беше Иосиф; той и продаваше жито на всичкия тамошен народ. Братята на Иосифа дойдоха и му се поклониха с лице доземи.
7 (D)И видя Иосиф братята си и ги позна; но се престори, че ги не познава, и говореше с тях сърдито и ги попита: отде дойдохте? Те отговориха: от Ханаанската земя, за да купим храна.
8 Иосиф позна братята си, ала те го не познаха.
9 (E)И си спомни Иосиф сънищата, които бе сънувал за тях, и им рече: вие сте съгледвачи, дошли сте да огледате слабите места на тая земя.
10 Те му рекоха: не, господарю, рабите ти дойдоха да купят храна;
11 ние всички сме деца на един човек; честни хора сме; твоите раби не са бивали съгледвачи.
12 Той им отговори: не, вие сте дошли да огледате слабите места на тая земя.
13 (F)Те рекоха: ние, твоите раби, сме дванайсет братя; ние сме синове на един човек в Ханаанската земя, и ето, най-малкият се намира при баща ни, а единият се изгуби.
14 Тогава Иосиф им рече: тъкмо това ви и говорих, като ви казах: съгледвачи сте;
15 (G)ето как ще бъдете изпитани: кълна се в живота фараонов, вие няма да излезете оттук, ако не дойде тук най-малкият ви брат;
16 пратете едного от вас, и нека той доведе брата ви; а вие ще бъдете задържани; тогава ще се открие, дали говорите истина; ако ли не, кълна се в живота фараонов, вие сте съгледвачи.
17 И ги тури под стража за три дни.
18 А на третия ден Иосиф им каза: ето какво да направите, за да останете живи, защото се боя от Бога:
19 ако сте честни хора, нека един брат от вас бъде задържан в къщата, дето сте затворени; а вие идете, занесете жито за гладните си челяди;
20 (H)а най-малкия си брат доведете при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете. Тъй и направиха.
21 (I)И говореха си един другиму: наистина това ни е наказание за греха против брата ни; ние видяхме, как се той душевно мъчеше, когато ни молеше, ала (го) не послушахме; затова ни и постигна тая беда.
22 (J)Рувим отговори и им рече: не думах ли ви: не грешете против детето? но вие не послушахте; ето, кръвта му се дири.
23 А те не знаеха, че Иосиф разбира; понеже си служеха с преводач.
24 Тогава (Иосиф) се оттегли от тях и заплака. Върна се при тях и говори с тях и, като взе измежду им Симеона, върза го пред очите им.
25 И заповяда Иосиф да напълнят чувалите им с жито, а среброто им да върнат всекиму в чувала, и да им дадат храна за по път. Тъй и стана с тях.
26 Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам.
27 И един от тях при нощувката отвори своя чувал, за да даде храна на осела си, и видя среброто си при устата на чувала,
28 и рече на братята си: среброто ми върнато; ето го в чувала ми. Смути се сърцето им, и те с трепет думаха един другиму: какво стори Бог с нас?
29 И дойдоха при баща си Иакова в Ханаанската земя и му разказаха всичко, що се случи с тях, и рекоха:
30 началникът на оная земя приказва с нас сърдито и ни взе за съгледвачи на земята.
31 Ние му рекохме: честни люде сме: не сме съгледвачи;
32 ние сме дванайсет братя, синове на баща си; единият се изгуби, а най-малкият е сега при баща ни в Ханаанската земя.
33 А началникът на оная земя ни рече: ето как ще позная, дали сте честни люде: оставете при мене единия си брат; а вие вземете жито за гладните си челяди, идете си
34 и доведете при мене най-малкия си брат; тогава ще позная, че не сте съгледвачи, а честни люде; ще ви пусна брата ви, и вие ще можете да търгувате в тая земя.
35 (K)А когато изпразняха чувалите си, ето че всекиму възелът със среброто беше в чувала му. Като видяха възлите със среброто си, те и баща им се уплашиха.
36 (L)А баща им Иаков рече: оставихте ме без деца: Иосифа няма, и Симеона няма, а искате и Вениамина да вземете, – всичко това се струпа върху мене!
37 (M)Рувим отговори на баща си: убий двамата ми синове, ако ти го не доведа; дай го в моите ръце; аз ще ти го върна.
38 (N)Той рече: няма да иде син ми с вас, защото брат му умря, и той остана сам; ако се случи злочестина с него по пътя, в който ще отидете, ще свалите седината ми с тъга в гроба.
12 (A)И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си.
2 И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето.
3 (B)А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо.
4 Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие.
5 Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха.
6 А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми.
7 (C)Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше.
8 (D)И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето.
9 Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други.
10 (E)Нима и това не сте чели в Писанието: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:
11 това стана от Господа, и е дивно в очите ни“?
12 И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.
13 (F)И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума.
14 Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем?
15 А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя.
16 И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря.
17 (G)Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха.
18 (H)След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
19 (I)Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си.
20 Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство.
21 Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият.
22 Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената.
23 И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена.
24 Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия?
25 Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата.
26 (J)А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: „Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“?
27 Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате.
28 (K)Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди?
29 (L)А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: „слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,
30 (M)и възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила“. Тази е първа заповед.
31 (N)Втора, подобна ней, е: „възлюби ближния си като себе си“. Друга заповед, по-голяма от тия, няма.
32 Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него;
33 и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви.
34 Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита.
35 (O)Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов?
36 (P)Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.
37 И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.
38 И думаше им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата,
39 (Q)предни седалища в синагогите и първи места по гощавките.
40 (R)Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда.
41 (S)И седна Иисус срещу съкровищницата и гледаше, как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много.
42 А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант.
43 Като повика учениците Си, Иисус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата;
44 защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана.
8 (A)Отговори Вилдад Савхеец и рече:
2 дълго ли ще говориш тъй? Думите от устата ти са бурен вятър!
3 (B)Нима Бог извръща съда, и Вседържителят изопачава правдата?
4 Ако твоите синове са съгрешили пред Него, Той ги е и предал в ръката на тяхното беззаконие.
5 (C)Но ако подириш Бога и се помолиш на Вседържителя,
6 и ако си чист и прав, Той сега още ще стане над тебе и ще умиротвори жилището на твоята правда.
7 (D)И ако изпърво си имал малко, отпосле ще имаш твърде много.
8 (E)Защото, попитай прежните поколения и вникни в наблюденията на техните бащи;
9 (F)а ние сме вчерашни и нищо не знаем, понеже нашите дни на земята са сянка.
10 Ето, те ще те научат, ще ти кажат и от сърце ще изговорят думите:
11 никне ли шавар без влага? Расте ли рогоз без вода?
12 (G)Още е в своята преснота и неотрязан, а изсъхва преди всяка трева.
13 (H)Такива са пътищата на всички, които забравят Бога, и надеждата на лицемереца ще изчезне;
14 надеждата му е подкосена, и увереността му – мрежа паякова.
15 Ще се опре о мрежата си, и не ще устои; ще се хване за нея, и не ще се удържи.
16 Зеленее се той пред слънцето, отвъд градината се простират клоните му;
17 в грамада камъни се вплитат корените му, между камъните се врязват.
18 Но, когато го изтръгнат от мястото му, то ще се откаже от него: не съм те виждало!
19 Ето радостта на неговия път! А из пръстта никнат други.
20 (I)Виждаш, Бог не отхвърля непорочния и не поддържа ръката на злодейците.
21 Той ще напълни още със смях устата ти и устните ти с радостно възклицание.
22 Които те мразят, със срам ще се покрият, и шатрата на нечестивците ще изчезне.
12 (A)И тъй, в името на милосърдието Божие ви моля, братя, да представите телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение,
2 (B)и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.
3 (C)По дадената мене благодат всекиму от вас казвам: не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите; а мислете скромно наспоред вярата, каквато Бог е отмерил всекиму.
4 (D)Защото, както в едно тяло имаме много членове, ала всички членове вършат не една и съща работа,
5 тъй и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове.
6 (E)И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата;
7 имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, – в учението;
8 (F)наставник ли си, – наставлявай; дарител ли си, – дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, – предстоявай с усърдие; благотворител ли си, – благотвори на радо сърце.
9 (G)Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто;
10 (H)бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други;
11 в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете;
12 (I)бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата постоянни;
13 (J)помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви;
14 (K)благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете.
15 (L)Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат.
16 (M)Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри;
17 (N)не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци.
18 (O)Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци.
19 (P)Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: „отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ“.
20 (Q)И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му.
21 Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.