M’Cheyne Bible Reading Plan
21 (A)И Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил.
2 (B)Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог;
3 (C)и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра;
4 (D)и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог.
5 Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.
6 И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее.
7 И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.
8 Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака.
9 Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина ѝ Исаака),
10 (E)и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина ѝ, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака.
11 (F)Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила).
12 (G)Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата ѝ, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име;
13 (H)и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе.
14 Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като ѝ тури на рамо: даде ѝ и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия;
15 водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст,
16 и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака.
17 И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и ѝ рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то;
18 (I)стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ.
19 И Бог ѝ отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето.
20 И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.
21 (J)Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя.
22 (K)И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама: Бог е с тебе във всичко, каквото правиш;
23 (L)а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост.
24 И рече Авраам: заклевам се,
25 (M)Тогава Авраам укоряваше Авимелеха за водния кладенец, що бяха отнели Авимелеховите слуги.
26 А Авимелех (му) каза: не зная, кой е сторил това, пък ти не ми си обадил; аз дори и не съм чувал за това досега.
27 И взе Авраам дребен и едър добитък и даде на Авимелеха, и двамата сключиха съюз.
28 И отлъчи Авраам седем женски агнета от стадото на дребния добитък.
29 А Авимелех рече Аврааму: за какво са тука тия седем женски агнета (от стадото овци), които си отлъчил?
30 (Авраам) отговори: вземи от ръката ми тия седем женски агнета, та да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
31 (N)Затова той и нарече това място: Вирсавия, понеже там и двамата се клеха,
32 и сключиха съюз във Вирсавия. И стана Авимелех, и (сватът му Ахузат и) воеводата му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
33 (O)И насади (Авраам) при Вирсавия дъбрава, и призова там името на Господа, Вечния Бог.
34 И живя Авраам във Филистимската земя като странник много дни.
20 (A)Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си,
2 и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си;
3 като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни,
4 па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха.
5 Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото,
6 А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни?
7 Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите.
8 А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите.
9 И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий.
10 А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий;
11 и като получиха, зароптаха против стопанина
12 и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.
13 А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене?
14 Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе;
15 нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?
16 (B)Тъй ще бъдат последните първи, и първите – последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.
17 И като възлизаше Иисус за Иерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече:
18 (C)ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт;
19 (D)и ще Го предадат на езичниците, за да бъде поруган, и бичуван, и разпнат; и на третия ден ще възкръсне.
20 (E)Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него.
21 А Той ѝ рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство.
22 (F)Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем.
23 И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец.
24 (G)И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя.
25 А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им,
26 между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;
27 и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб,
28 (H)както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.
29 (I)И когато излизаха из Иерихон, подире Му вървеше множество народ.
30 (J)И ето, двама слепци, седнали край пътя, като чуха, че Иисус минава, извикаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!
31 А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!
32 Иисус се спря, повика ги и рече: какво искате да ви сторя?
33 Отговарят Му: Господи, да се отворят очите ни.
34 А Иисус, като се смили, допря се до очите им, и веднага прогледнаха очите им; и те тръгнаха след Него.
10 (A)Ония, които удариха печат, бяха: Неемия-Тиршата, син Хахалиев, и Седекия,
2 Сераия, Азария, Иеремия,
3 Пашхур, Амария, Малхия,
4 Хатуш, Шевания, Малух,
5 Харим, Меремот, Овадия,
6 Даниил, Гинетон, Варух,
7 Мешулам, Авия, Миямин,
8 Маазия, Вилгай, Шемаия; това са свещеници.
9 Левити: Иисус, син Азаниев, Бинуй, от синовете Хенададови, и Кадмиил;
10 и братята им: Шевания, Ходия, Клита, Фелаия, Ханан,
11 Миха, Рехов, Хашавия,
12 Закхур, Шеревия, Шевания,
13 Ходия, Ваний, Венинуй.
14 (B)Народни главатари: Парош, Пахат-Моав, Елам, Зату, Вания,
15 Вуний, Азгад, Бевай,
16 Адония, Бигвай, Адин,
17 Атер, Езекия, Азур,
18 Ходия, Хашум, Бецай,
19 Хариф, Анатот, Невай,
20 Магпиаш, Мешулам, Хезир,
21 Мешезавел, Садок, Иадуй,
22 Фелатия, Ханан, Анаия,
23 Осия, Ханания, Хашув,
24 Лохеш, Пилха, Шовек,
25 Рехум, Хашавна, Маасея,
26 Ахия, Ханан, Анан,
27 Малух, Харим, Ваана.
28 (C)И останалият народ, свещеници, левити, вратари, певци, нетинеи и всички, които бяха минали от другоземните народи към закона Божий, жените им, синовете им, дъщерите им, всички, които можеха да разбират,
29 (D)присъединиха се към братята си, към най-почтените от тях, и се задължиха с клетва и проклятие – да постъпват по Божия закон, даден чрез ръката на Божия раб Моисея, и да пазят и изпълняват всички заповеди на Господа, нашия Бог, и повелите Му и наредбите Му.
30 И да не дават дъщерите си на другоземни народи, и техните дъщери да не взимат за синовете си;
31 (E)и кога другоземни народи докарват стока и всичко за продан в събота, да не взимат от тях в събота и в свещения ден, и на седмата година да прощават всякакви дългове.
32 (F)И поставихме си за закон да даваме от себе си по една трета сикла на година за нуждите в дома на нашия Бог:
33 (G)за хлябовете на предложението, за постоянния хлебен принос и за постоянното всесъжение, за съботите, за новомесечията, за празниците, за свещените вещи и за жертвите за грях за очистяне на Израиля, и за всичко, що се върши в дома на нашия Бог.
34 (H)И хвърлихме жребие ние, свещеници, левити и народ, за доставяне дърва, кога кое наше поколение в определените времена на всяка година, да ги докарва в дома на нашия Бог, за да горят върху жертвеника на Господа, нашия Бог, както е писано в закона.
35 (I)Задължихме се още да принасяме всяка година в дома Господен първоберката от земята си и първоберката от плода на всяко дърво;
36 (J)тъй също – да довеждаме в дома на нашия Бог при свещениците, които служеха в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, както е писано в закона, – първородните от едрия и дребния си добитък.
37 (K)И първоберката от мляното наше жито, и нашите приноси, и плодове от всяко дърво, и вино, и дървено масло ще доставяме на свещениците в клетовете при дома на нашия Бог, и десятък от земята си на левитите. Те, левитите, ще събират десятък по всички градове, дето имаме земеделие.
38 (L)При левитите, кога събират левитския десятък, ще се намира свещеник, син Ааронов, та левитите да откарват десятък от своя десятък в дома на нашия Бог, в стаите, определени за клетове.
39 Защото в тия стаи както Израилевите синове, тъй и левитите са длъжни да докарват, що се принася в дар: жито, вино и дървено масло. Там са и свещените съдове, и служещите свещеници, и вратарите, и певците. И ние няма да оставим дома на нашия Бог.
20 Като утихна вълнението, Павел повика учениците и, след като им даде наставления, опрости се с тях и излезе да иде за Македония;
2 а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада;
3 там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.
4 (A)Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим.
5 Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада.
6 А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни.
7 (B)И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ.
8 В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи.
9 А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв.
10 Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него.
11 А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува.
12 В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха.
13 Ние отидохме по-напред на кораба и отплувахме в Асос, отдето щяхме да вземем Павла; защото той, имайки намерение да иде сам пешком, тъй ни бе поръчал.
14 И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
15 А като отплувахме оттам, спряхме се на другия ден срещу Хиос, а на следния стигнахме в Самос и, като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милит,
16 защото Павел реши да отмине Ефес, за да се не забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Иерусалим за деня Петдесетница.
17 А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни.
18 (C)И когато те дойдоха при него, рече им: вие знаете, как от първия ден, когато стъпих в Асия, всичкото време бях с вас,
19 служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни, които ми идеха от злите замисли на иудеите:
20 как не пропуснах нищо полезно да ви го не обадя и да ви не поуча пред народа и по къщите,
21 (D)като проповядвах на иудеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа.
22 И ето сега, свързан от Духа, аз отивам в Иерусалим, без да зная, какво ще ми се случи там –
23 (E)освен онова, което Дух Светий свидетелствува по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби.
24 (F)Но мен не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат.
25 И сега, ето, аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, между които ходих и проповядвах царството Божие.
26 (G)Затова свидетелствувам ви в днешния ден, че съм чист от кръвта на всички,
27 (H)защото не пропуснах да ви известя всичката воля Божия.
28 (I)Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.
29 (J)Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото;
30 па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си.
31 (K)Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас.
32 (L)А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени.
33 (M)От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха;
34 (N)сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце.
35 (O)С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: поблажено е да се дава, нежели да се взима.
36 Като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.
37 Тогава всички плакаха много и, припадайки Павлу на шията, целуваха го,
38 наскърбени най-много от думата, що каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпроводиха до кораба.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.