M’Cheyne Bible Reading Plan
11 По цялата земя имаше един език и един говор.
2 Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там.
3 И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола – вместо вар.
4 (A)И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя.
5 Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки.
6 И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят;
7 нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.
8 (B)И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата).
9 Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.
10 (C)Ето родословието Симово: Сим беше на сто години, и роди Арфаксада, две години след потопа;
11 след рождението на Арфаксада Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери (и умря).
12 Арфаксад живя трийсет и пет (135) години и роди (Каинана. След рождението Каинаново Арфаксад живя триста и трийсет години и роди синове и дъщери, после умря. Каинан живя сто и трийсет години и роди) Сала.
13 След рождението на Сала Арфаксад (Каинан) живя четиристотин и три (330) години и роди синове и дъщери (и умря).
14 Сала живя трийсет (130) години и роди Евера.
15 След рождението Еверово Сала живя четиристотин и три (330) години и роди синове и дъщери (и умря).
16 (D)Евер живя трийсет и четири (134) години и роди Фалека.
17 След рождението Фалеково Евер живя четиристотин и трийсет (370) години и роди синове и дъщери (и умря).
18 Фалек живя трийсет (130) години и роди Рагава.
19 След рождението на Рагава Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери (и умря).
20 Рагав живя трийсет и две (132) години и роди Серуха.
21 След рождението Серухово Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери (и умря).
22 Серух живя трийсет (130) години и роди Нахора.
23 След рождението Нахорово Серух живя двеста години и роди синове и дъщери (и умря).
24 Нахор живя двайсет и девет (79) години и роди Тара.
25 След рождението на Тара Нахор живя сто и деветнайсет (129) години и роди синове и дъщери (и умря).
26 (E)Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.
27 Ето родословието на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана. Аран роди Лота.
28 И умря Аран при баща си Тара, в земята, в която се роди, в Ур Халдейски.
29 Аврам и Нахор си взеха жени; Аврамовата жена се казваше Сара; Нахоровата жена се казваше Милка, дъщеря на Арана, баща на Милка и на Иска.
30 И Сара беше неплодна и бездетна.
31 (F)Тара взе сина си Аврама, внука си Лота, син Аранов, и снаха си Сара, жена на сина му Аврама, и излезе с тях от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; но, като дойдоха до Харан, останаха там.
32 И дните на Тара (в Харанската земя) бяха двеста и пет години, и умря Тара в Харан.
10 (A)И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ.
2 А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат,
3 Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей,
4 Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде.
5 Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте;
6 (B)а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев;
7 (C)и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно;
8 болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.
9 (D)Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си,
10 (E)ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.
11 В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете.
12 (F)А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща!
13 И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас.
14 (G)Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си.
15 Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.
16 (H)Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.
17 Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват,
18 и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците.
19 (I)И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете;
20 защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас.
21 И ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо; и ще въстанат чеда против родители и ще ги убият;
22 и ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но, който претърпи докрай, ще бъде спасен.
23 А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг. Защото, истина ви казвам: няма да дообходите градовете Израилеви, докле Син Човеческий дойде.
24 (J)Няма ученик по-горен от учителя си, нито слуга по-горен от господаря си:
25 (K)доста е за ученика да бъде като учителя си, и за слугата да бъде като господаря си. Ако стопанина на къщата нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му?
26 (L)И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.
27 Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите.
28 (M)И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.
29 (N)Не две ли врабчета се продават за един асарий[a]? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец;
30 а вам и космите на главата са всички преброени;
31 не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни.
32 (O)И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен;
33 (P)а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен.
34 (Q)Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч;
35 защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка ѝ, и снаха от свекърва ѝ.
36 (R)И врагове на човека са неговите домашни.
37 (S)Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;
38 (T)и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.
39 (U)Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.
40 (V)Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил;
41 който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда; и който приема праведника, в име на праведник, ще добие праведнишка награда.
42 (W)И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.
10 Докле Ездра тъй се молеше и изповядваше, плачейки и мятайки се пред Божия дом, стече се при него твърде голямо събрание от израилтяни, мъже, жени и деца, защото и народът плачеше много.
2 (A)Тогава се обади Шехания, син Иехиилов от синовете Еламови, и каза на Ездра: прегрешихме пред нашия Бог, че си взехме другоплеменни жени от народите на тая земя, но има още надежда за Израиля в тая работа;
3 да сключим сега завет с нашия Бог, че, по съвета на моя господар и на ония, които благоговеят пред заповедите на нашия Бог, ще напуснем всички жени и родените от тях деца, – и да бъде по закона!
4 (B)Стани, защото това е твое дело, и ние сме с тебе: бъди бодър и работи!
5 (C)Тогава стана Ездра и поръча на началниците над свещениците, левитите и цял Израил да положат клетва, че ще направят тъй. И те положиха клетва.
6 (D)Стана Ездра и тръгна от Божия дом за в жилището на Иоханана, Елияшивовия син, и стигна там. Хляб не ядеше и вода не пиеше, защото плачеше за престъпленията на преселниците.
7 И разгласиха в Иудея и в Иерусалим на всички, които бяха в плен, да се съберат в Иерусалим,
8 (E)а който не дойде в три дни, ще бъде наложено заклятие, по решение на началниците и старейшините, върху целия му имот, и сам той ще бъде отлъчен от обществото на преселниците.
9 (F)И в тия три дни събраха се в Иерусалим всички жители на Иудея и на земята Вениаминова. Това беше в деветия месец на двайсетия ден от месеца. Седеше целият народ на стъгдата пред Божия дом и трепереше, както поради тая работа, тъй и от дъждовете.
10 (G)Тогава свещеник Ездра стана и им каза: вие направихте престъпление, като си взехте другоплеменни жени и с това увеличихте вината на Израиля;
11 затова, покайте се пред Господа, Бога на вашите отци, и изпълнете волята Му, отлъчете се от народите на тая земя и от другоплеменните жени.
12 Цялото събрание отговори и каза с висок глас: както каза, тъй ще и направим.
13 Но народът е многоброен, и времето е сега дъждовно, та не може да се стои на улицата. Па и тая работа не е ни за ден, нито за два, защото ние съгрешихме много в тая работа.
14 Нека нашите началници бъдат заместници на цялото общество, и всички в нашите градове, които са взели другоплеменни жени, да идват тука в уреченото време заедно със стареите и съдиите на всеки град, докле се не отвърне от нас пламенният гняв на нашия Бог поради това нещо.
15 Тогава се заеха с това Ионатан, син Асаилов, и Яхзеия, син Тиквов, а Мешулам и Шавтай, левит, бяха техни помощници.
16 Тъй сториха излезлите из плен. Отредени бяха за това: свещеник Ездра, отценачалниците от всяко тяхно поколение, и всички бяха именувани по име. Те се събраха на заседание в първия ден на десетия месец, за да изследват тая работа;
17 и свършиха изследването за всички, които бяха взели другоплеменни жени, към първия ден на първия месец.
18 (H)И намериха се от свещеническите синове, които бяха взели другоплеменни жени, – от синовете на Иисуса, сина Иоседеков, и братята му: Маасея, Елиезер, Иарив и Гедалия;
19 (I)те дадоха ръката си за уверение, че ще напуснат жените си, и че, като виновни, ще принесат жертва един овен за вината си;
20 от Имеровите синове: Хананий и Завадия;
21 (J)от Харимовите синове: Маасея, Елия, Шемаия, Иехиил и Узия;
22 от Пашхуровите синове: Елиоенай, Маасея, Исмаил, Натанаил, Иозавад и Еласа;
23 от левитите: Иозавад, Шимей и Келаия, той е и Клита, Патахия, Иуда и Елиезер;
24 от певците: Елияшив; от вратарите: Шалум, Телем и Урий;
25 а от израилтяните, – от Парошовите синове: Рамаия, Изия, Малхия, Миямин, Елеазар, Малхия и Венаия;
26 от синовете Еламови: Матания, Захария, Иехиел, Авдий, Иремот и Елия;
27 от синовете Затови: Елиоенай, Елияшив, Матания, Иремот, Завад и Азиса;
28 от синовете Беваеви: Иоханан, Ханания, Забвай и Атлай;
29 от синовете Ваниеви: Мешулам, Малух, Адая, Иашув, Шеал и Иерамот;
30 от синовете на Пахат-Моава: Адна, Хелал, Венаия, Маасея, Матания, Веселиил, Бинуй и Манасия;
31 от синовете Харимови: Елиезер, Ишия, Малхия, Шемаия, Симеон,
32 Вениамин, Малух, Шемария;
33 от синовете Хашумови: Матнай, Матата, Завад, Елифелет, Иеремай, Манасия и Шимей;
34 от синовете Ваниеви: Маадай, Амрам и Уел,
35 Бенаия, Бидия, Келухи,
36 Ванея, Меремот, Елиашив,
37 Матания, Матнай, Иаасай,
38 Ваний, Бинуй, Шимей,
39 Шелемия, Натан, Адаия,
40 Махнадбай, Шашай, Шарай,
41 Азариел, Шелемияху, Шемария
42 Шалум, Амария и Иосиф;
43 от синовете Невови: Иеиел, Мататия, Завад, Зевина, Иадай, Иоел и Бенаия.
44 Всички тия бяха си взели другоплеменни жени, и някои от тия жени бяха им родили деца.
10 Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийски,
2 мъж благочестив и богобоязлив с целия си дом; той правеше на народа много милостини и винаги се молеше Богу.
3 Около деветия час през деня той видя явно във видение Ангел Божий, който влезе при него и му рече: Корнилие!
4 А той се вгледа в него и уплашен каза: какво, Господи? Ангелът му отговори: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога.
5 И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър:
6 (A)той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
7 Като си отиде Ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от ония, които постоянно се намираха при него,
8 и, като им разказа всичко, прати ги в Иопия.
9 На другия ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, Петър около шестия час се качи на плоския покрив на къщата да се помоли.
10 И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе,
11 и – вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята;
12 (B)в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни.
13 И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж!
14 А Петър рече: не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто.
15 (C)И повторно глас биде към него: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.
16 Това биде три пъти, и съдът пак се дигна към небето.
17 И когато Петър беше в недоумение, какво ли значи видението, което видя, ето човеците, пратени от Корнилия, разпитвайки за Симоновата къща, спряха се пред вратата
18 и, като повикаха едного, питаха: тук ли гостува Симон, наречен Петър?
19 И докато Петър размисляше за видението, Духът му рече: ето, търсят те трима души.
20 (D)Стани, слез и иди с тях, без да се двоумиш ни най-малко; защото Аз ги пратих.
21 Като слезе при човеците, пратени от Корнилия при него, Петър рече: аз съм тоя, когото търсите; по каква работа сте дошли?
22 А те отговориха: стотник Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име между целия народ иудейски, получи от Ангел светий откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите речи.
23 (E)Тогава Петър ги покани вътре и нагости. А на другия ден стана и отиде с тях; и някои от иопийските братя заминаха с него.
24 На следния ден те влязоха в Кесария. А Корнилий ги чакаше, като бе свикал своите роднини и близки приятели.
25 Когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и му се поклони.
26 (F)А Петър го подигна и каза: стани, и аз съм човек!
27 И разговаряйки с него, влезе и намери мнозина събрани.
28 (G)И каза им: вие знаете, че не е простено на човек иудеин да се събира или да се сближава с другоплеменник; но мене Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист.
29 Затова и, бидейки поканен, дойдох без възражение. Сега, питам, по каква работа пратихте за мене?
30 Корнилий отговори: от четири дена до тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха
31 и рече: Корнилие, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога.
32 И тъй, прати в Иопия и повикай Симона, наречен Петър; той е гостенин у Симона усмаря, край морето; той ще дойде и ще ти говори.
33 Начаса пратих за тебе, и ти добре стори, че дойде. Сега, прочее, ние всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, що ти е заповядано от Бога.
34 (H)Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице;
35 но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е.
36 (I)Той прати на синовете Израилеви словото, като благовестеше мир чрез Иисуса Христа, Който е Господ на всички.
37 (J)Вие знаете за станалите по цяла Иудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Иоан:
38 (K)как Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет, Който изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него.
39 (L)И ние сме свидетели на всичко, що стори Той в Иудейската страна и в Иерусалим, и как Го убиха, като Го повесиха на дърво.
40 (M)Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява –
41 (N)не на целия народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите.
42 И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви.
43 (O)За Него всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.
44 Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото.
45 А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светаго Духа;
46 (P)защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза:
47 (Q)може ли някой да възпре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние?
48 И заповяда им да се кръстят в името на Иисуса Христа. След това го помолиха да престои у тях няколко дни.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.