M’Cheyne Bible Reading Plan
1 [a] [b](A) В начало Бог сътвори небето и земята.
2 А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
3 (B)Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
4 Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
5 Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ. Биде вечер, биде утро – ден един,
6 (C)И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)
7 И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.
8 Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро ден втори.
9 (D)И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)
10 Сушата Бог нарече земя, а събраните води – морета. И видя Бог, че това е добро.
11 И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.
12 И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.
13 Биде вечер, биде утро – ден трети.
14 (E)И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години;
15 да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана.
16 (F)И създаде Бог двете големи светила: по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите;
17 и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята,
18 (G)да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.
19 Биде вечер, биде утро – ден четвърти.
20 И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.)
21 (H)И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро.
22 (I)След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята.
23 Биде вечер, биде утро – ден пети.
24 (J)И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана.
25 И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро.
26 (K)След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; ида господарува над морските риби, и наднебесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.
27 (L)И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.
28 (M)И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялатаземя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.
29 (N)И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялатаземя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе – това ще ви бъде за храна;
30 а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана.
31 (O)И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро – ден шести.
1 (A)Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.
2 (B)Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му;
3 (C)Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама;
4 Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;
5 (D)Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея;
6 (E)Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена;
7 (F)Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;
8 Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;
9 Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;
10 (G)Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;
11 (H)Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му – през време на преселението Вавилонско.
12 (I)А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля;
13 Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;
14 Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;
15 Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова;
16 Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
17 И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода.
18 (J)А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
19 А Иосиф, мъж ѝ, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
20 Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
21 (K)тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
22 А всичк о това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
23 (L)„ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“,[a] което ще рече: с нас е Бог.
24 Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
25 (M)И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.
1 (A)В първата година на персийския цар Кира, за да се изпълни словото Господне от устата на Иеремия, възбуди Господ духа на Кира, персийски цар, и той заповяда да прогласят по цялото му царство, устно и писмено:
2 тъй говори Кир, цар персийски: Господ, Бог небесний, ми даде всички земни царства и ми заповяда да Му съградя дом в Иерусалим, що е в Иудея.
3 Който между всички вас е от Неговия народ, – неговият Бог да бъде с него, нека иде в Иерусалим, що е в Иудея, и да гради дом на Господа, Бога Израилев, на Оня Бог, Който е в Иерусалим.
4 А всички, които са останали по всички места, дето той и да живее, нека му помогнат жителите на онова място със сребро, със злато, с друг имот, с добитък и доброволни приноси за Божия дом, що е в Иерусалим.
5 Тогава станаха отценачалниците Иудини и Вениаминови, свещениците и левитите, всякой, чийто дух бе възбудил Бог, да идат да градят Господния дом, що е в Иерусалим.
6 И всички техни съседи им помагаха със сребърни съдове, със злато, с друг имот и с добитък и със скъпи вещи, освен доброволните приноси за храма.
7 (B)А цар Кир извади съдовете на Господния дом, които Навуходоносор бе отнел от Иерусалим и ги бе поставил в дома на своя бог, –
8 (C)изнесе ги Кир, цар персийски, с ръката на Митридата, ковчежника, а тоя ги предаде с брой на Шешбацара, княз Иудин.
9 И ето броя им: златни блюда трийсет, сребърни блюда – хиляда, ножове – двайсет и девет,
10 златни чаши – трийсет, сребърни чаши, двойни – четиристотин и десет, други съдове – хиляда;
11 всичко съдове, златни и сребърни, пет хиляди и четиристотин. Всичко това взе със себе си Шешбацар, когато преселниците тръгнаха от Вавилон за Иерусалим.
1 (A)Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи
2 (B)до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал,
3 (C)на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие;
4 (D)и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене;
5 (E)защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светии.
6 (F)Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?
7 А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт;
8 (G)но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.
9 (H)И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им.
10 И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи
11 (I)и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.
12 Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път[a].
13 (J)И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов.
14 Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя.
15 И в тия дни стана Петър посред учениците и рече
16 (K)(а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светии чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса,
17 защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба;
18 (L)но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа;
19 и това стана известно на всички жители иерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена Акелдама, сиреч, кръвна нива.
20 (M)Защото в книгата на Псалмите е писано: „жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него“, и: „достоинството му друг да вземе“.
21 И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус,
22 начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.
23 И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия;
24 след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал,
25 да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място.
26 Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.