M’Cheyne Bible Reading Plan
Пророк Илия и израилският цар Охозия
1 (A)След смъртта на Ахав Моав се разбунтува против Израил. 2 (B)Охозия падна през решетъчния прозорец на горната си стая, в Самария, и се нарани. Тогава той изпрати пратеници, като им поръча: „Идете, попитайте Ваал-Зевув, бога на Екрон, дали ще оздравея от това нараняване.“
3 Но Господен ангел каза на тесвитеца Илия: „Стани! Иди да пресрещнеш пратениците на самарийския цар и им кажи: ‘Няма ли Бог у Израил, че отивате да питате Ваал-Зевув, бога на Екрон? 4 Затова така казва Господ: «Ти няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш»!’“ И Илия отиде.
5 И пратениците се върнаха при Охозия. Той ги попита: „Защо се върнахте?“ 6 Те му отговориха: „Един мъж дойде да ни посрещне и ни каза: ‘Идете си, върнете се при царя, който ви е изпратил, и му кажете, че Господ пита: «Няма ли Бог у Израил, че отивате да се допитате до Ваал-Зевув, бога на Екрон? Затова няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш»’.“ 7 Той им отвърна: „Как изглеждаше мъжът, който ви пресрещна и ви каза тези думи?“ 8 Те му отговориха: „Онзи човек беше космат, препасан с кожен колан около кръста.“ Тогава царят каза: „Това е тесвитецът Илия.“
9 И царят изпрати при него един петдесетник с петдесетте му войници. Петдесетникът се изкачи при Илия и ето намери го седящ на върха на хълма и му каза: „Божий човече! Царят каза: Слез долу!“ 10 (C)Но Илия отговори на петдесетника: „Ако съм Божий човек, нека слезе огън от небето и да погълне тебе и твоите петдесет души.“ И слезе огън от небето и погълна и него, и петдесетте му войници.
11 И втори път царят изпрати при Илия друг петдесетник с петдесетте му войници. Той се изкачи и му каза: „Божий човече, така каза царят: ‘Бързо слез долу!’“ 12 Отговорът на Илия на тези хора беше: „Ако съм Божий човек, нека слезе огън от небето и погълне тебе и твоите петдесет войници.“ И Божий огън слезе от небето и погълна и него, и неговите петдесет войници.
13 И още веднъж царят изпрати трети петдесетник с неговите петдесет войници. Но третият петдесетник се изкачи, дойде и падна на коленете си пред Илия, и го умоляваше с думите: „Божий човече, нека бъде пощаден животът ми и животът на тези твои петдесет служители пред тебе. 14 Ето огън слезе от небето и погълна предишните двама петдесетници с техните петдесет войници. Но сега нека бъде пощаден животът ми пред твоите очи!“ 15 Тогава Господният ангел каза на Илия: „Слез долу с него. Не се бой от него.“ И той стана и слезе долу с него при царя.
16 След това той каза на царя: „Така говори Господ: ‘Понеже изпрати пратеници да попитат Ваал-Зевув, бога на Екрон, като че ли нямаше в Израил Бог да се допиташ до Неговото слово, затова ти няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш’!“ 17 И той умря според словото на Господа, което Илия изрече. И вместо него се възцари Йорам – това беше във втората година на юдейския цар Йосафат, понеже Охозия нямаше син. 18 Останалите дела на Охозия, които той извърши, са записани в книгата на летописите на израилските царе.
Поздрав и благослов
1 (A)Павел, Силван и Тимотей до църквата в Солун, която е на Бога, нашия Отец, и на Господ Иисус Христос. 2 (B)Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.
Идващият Божий съд
3 (C)Трябва винаги да благодарим на Бога за вас, братя, както подобава, понеже вярата ви расте твърде много и взаимната обич между всички вас се увеличава. 4 (D)Затова и ние се хвалим с вас в църквите на Бога заради вашето търпение и вашата вяра при всички гонения и страдания, които понасяте. 5 Това е доказателство, че Божият съд е справедлив и вие ще бъдете удостоени с Божието царство, за което и страдате. 6 Защото Божията справедливост е в това, да въздаде страдание на тези, които ви причиняват страдание, 7 (E)а на вас, които страдате – успокоение заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето със силните Си ангели, 8 за да накаже с огнен пламък онези, които не познават Бога и не се покоряват на благовестието на нашия Господ Иисус. 9 (F)Те ще бъдат наказани с вечна погибел, отделени от лицето на Господа и от славата на Неговата сила, 10 (G)когато Той дойде в онзи ден, за да бъде прославян от онези, които са Му се посветили, и да Му се удивляват, повярвали всички, както и вие, понеже повярвахте на нашето свидетелство.
11 (H)Затова и се молим винаги за вас нашият Бог да ви направи достойни за Своя призив и да изпълни чрез Своята сила всяко ваше желание за добро и всяко дело на вярата. 12 Така името на нашия Господ Иисус Христос ще се прослави от вас и вие ще бъдете прославени от Него чрез благодатта на нашия Бог и на Господ Иисус Христос.
Пирът на Валтацар и тайнственият надпис
5 Цар Валтацар даде голям пир на хиляда свои велможи и пиеше вино в присъствието на всички тях. 2 (A)Упоен от виното, Валтацар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше заграбил от Йерусалимския храм, за да пият от тях царят, велможите му, жените му и наложниците му. 3 Тогава донесоха златните съдове, които бяха заграбени от храма, от Божия дом в Йерусалим. Царят и велможите му, жените му и наложниците му пиеха с тях, 4 (B)пиеха вино и прославяха своите златни, сребърни, медни, железни, дървени и каменни богове.
5 Още в същия миг се появиха пръсти от човешка ръка и пишеха нещо по мазилката на стената на царския дворец, която е срещу светилника. Царят видя тази част от ръката, която пишеше. 6 Тогава лицето на царя побледня, налетяха го тежки мисли, тялото му отмаля и коленете му затрепериха. 7 (C)Царят извика със силен глас да доведат гадатели, звездобройци и прорицатели. Тогава той каза на вавилонските мъдреци: „Който разчете този надпис и ми разтълкува значението му, ще бъде облечен в багреница, на шията му ще има златна верижка и ще бъде поставен на трето място по власт в царството ми.“ 8 Всичките царски мъдреци дойдоха, но не можаха да разчетат надписа и да разтълкуват значението му пред царя. 9 Цар Валтацар се разтревожи много, лицето му побледня, също и велможите му се смутиха.
10 А царицата майка, когато чу думите на царя и на велможите му, влезе в залата, където беше пирът, и заговори: „О, царю, да живееш вечно! Да не те тревожат мислите ти и да не побледнява лицето ти. 11 В царството ти има човек, у когото действа духът на святите богове. Той още от времето на дядо ти беше известен с това, че у него има светлина, разум и мъдрост, подобна на мъдростта на боговете. Затова дядо ти Навуходоносор го постави за главен началник на вълшебниците, гадателите, звездобройците и прорицателите. О, царю, твоят собствен дядо извърши това, 12 защото у Даниил, когото царят преименува на Валтасар, имаше извънреден дух, знание и разум, беше способен да разкрива сънища, да тълкува загадъчното и да разрешава тежки въпроси. Затова нека повикат Даниил и той ще разясни значението на надписа.“
13 Тогава Даниил беше доведен пред царя и царят го попита: „Ти ли си Даниил, един от пленниците юдеи, които царственият ми дядо доведе от Юдея? 14 (D)Слушал съм за тебе, че у тебе действа духът на боговете и у тебе се намират светлина, разум и необикновена мъдрост. 15 Ето доведоха ми мъдреци и гадатели, за да разчетат този надпис и да ми разтълкуват значението му, но те не можаха да ми го разтълкуват. 16 А за тебе чух, че можеш да тълкуваш значението и да разрешаваш тежки въпроси. Затова, ако можеш да разчетеш надписа и да ми разтълкуваш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна верижка ще има на шията ти и ще бъдеш поставен на трето място в царството по власт.“
17 (E)Даниил отговори на царя с думите: „Задръж даровете си при тебе и наградите дай на друг. А надписа ще разчета на царя и ще разтълкувам значението му. 18 Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносор царско достойнство и мощ, величие и слава. 19 Всички народи и раси, говорещи различни езици, трепереха пред мощта, която Той му беше дал, и се бояха от него. Убиваше, когото искаше, и когото искаше, запазваше жив; въздигаше, когото искаше, и унижаваше, когото искаше. 20 Но когато сърцето му се възгордя и духът му надменно се ожесточи, той беше свален от царския си престол и славата му беше отнета. 21 Той беше отстранен от общение с хората, сърцето му се уподоби на животинско и той живя с дивите осли; храниха го с трева, както хранят волове, и тялото му се оросяваше от небесната роса, докато разбра, че Всевишният Бог владее над човешкото царство и поставя над него, когото поиска. 22 И ти, Валтацаре, негов внук, не смири сърцето си, макар и да знаеше всичко това, 23 (F)а горделиво се обяви против Небесния Господ: донесоха ти съдовете от Неговия храм и ти, и твоите велможи, твоите жени и наложници пихте с тях вино и ти прославяше сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират, а не прослави Бога, в Чиято ръка е твоето жизнено дихание и всички твои пътища. 24 Заради това Той изпрати тази ръка с пръсти, която написа този надпис.
25 А надписът гласи: ‘Менѐ, Менѐ, Текѐл и Парсѝн.’ 26 Ето и значението на думите: Менѐ – Бог преброи дните на царството ти и му определи край; 27 Текѐл – претеглен си на везните и си намерен твърде лек; 28 Перѐс – царството ти е разделено и дадено на мидийците и персите.“ 29 Тогава Валтацар заповяда да облекат Даниил в багреница, да окачат златна верижка на шията му и го провъзгласиха за трети по власт в царството.
30 Още в същата нощ халдейският цар Валтацар беше убит.
Свещенството и властта на Месия
110 (A)Псалом на Давид.
Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна,
докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти.“
2 Господ ще ти изпрати от Сион жезъла на Твоята сила;
владей сред враговете Си.
3 В деня на Твоята сила Твоят народ е готов със свято благоговение.
Аз те родих из утроба преди зората като роса.
4 (B)Кле се Господ и няма да се разкае:
„Ти си свещеник за вечни времена според служението на Мелхиседек[a].“
5 (C)Господ е от дясната Ти страна,
Той ще съкруши царе в деня на гнева Си;
6 ще съди народите, ще изпълни земята с трупове,
ще строши глави по обширната земя.
7 Ще пие от поток по пътя
и отново високо ще издигне глава.
Прослава на Божиите дела
111 Алилуя. Ще прославям Господа от все сърце
в съвета на праведните и в събранието им.
2 Велики са делата на Господа,
достойни за възхищение от всички, които Го обичат.
3 (D)Неговото дело е славно и великолепно
и Неговата справедливост пребъдва вечно.
4 (E)Той направи незабравими Своите чудеса;
Господ е щедър и милостив.
5 Дава храна на онези, които изпитват страхопочитание пред Него; Той помни вечно Своя завет.
6 Той показа силата на делата Си пред Своя народ,
за да му даде езичниците за наследство.
7 Делата на ръцете Му са истина и правосъдие;
заповедите Му са неотменими,
8 винаги непоклатими,
основани върху истина и правда.
9 Той предостави спасение на Своя народ;
установи за вечни времена Своя завет.
Свято и достойно за почит е Неговото име!
10 (F)Страхопочитанието пред Господа е начало на мъдростта;
всички, които изпълняват Неговите заповеди, постъпват благоразумно.
Възхвалата за Него ще пребъдва вечно.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.