M’Cheyne Bible Reading Plan
3 (A)Разпрата между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго. Давид все повече се усилваше, а Сауловият дом все повече отслабваше.
2 (B)На Давида се родиха синове (шест) в Хеврон. Първороден му беше Амнон от изреелката Ахиноама,
3 (C)а втори (син) му беше Далуйа от кармелитката Авигея, бивша Навалова жена; трети – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на Талмая, гесурския цар;
4 (D)четвърти – Адония, син от Агита; пети – Сафатия, син от Авитала;
5 (E)шести – Иетераам от Егла, Давидова жена. Те се родиха на Давида в Хеврон.
6 Докле траеше разпрата между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом.
7 (F)Саул имаше наложница, по име Рицпа, дъщеря на Айя. (И Авенир влезе при нея.) И каза (Иевостей) на Авенира: защо влезе при бащината ми наложница?
8 (G)Авенир страшно се разсърди от думите на Иевостея и каза: нима аз съм песя глава? Аз днес сторих милост към дома на баща ти Саула, към братята му и приятелите му против Иуда, и не те предадох в ръцете на Давида, а ти сега заради една жена търсиш в мене грях.
9 Нека Бог стори това и това на Авенира и още повече да стори! Както Господ се кле на Давида, тъй и ще сторя (днес) за него:
10 (H)ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над Израиля и над Иуда, от Дан до Вирсавия.
11 И Иевостей не можа да отвърне на Авенира, понеже се боеше от него.
12 И Авенир прати от своя страна пратеници до Давида (в Хеврон, дето се намерваше,) да кажат: чия е тая земя? да кажат още: сключи с мене съюз, и ръката ми ще бъде с тебе, за да обърна към тебе целия израилски народ.
13 И (Давид) каза: добре, ще сключа с тебе съюз, само за едно те моля, именно ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Мелхола, Сауловата дъщеря, когато дойдеш да се видиш с мене.
14 (I)И Давид прати пратеници до Иевостея, Саулов син, да кажат: върни жена ми Мелхола, която аз придобих за сто филистимски краеобрязъци.
15 (J)Тогава Иевостей прати, та я взе от мъжа ѝ Фалтия, Лаишев син.
16 С нея тръгна и мъж ѝ и с плач я придружи до Бахурим; но Авенир му каза: върни се. И той се върна.
17 И Авенир се обърна към старейшините Израилеви, думайки: и вчера и завчера вие искахте Давид да ви бъде цар;
18 (K)направете това сега, защото Господ е казал на Давида: чрез ръката на Моя раб Давида ще спася народа Си Израиля от ръката на филистимци и от ръката на всичките му врагове.
19 (L)Същото говори Авенир и на вениаминци. И отиде Авенир в Хеврон, за да обади на Давида всичко, що желаеха Израил и целият Вениаминов дом.
20 Авенир дойде при Давида в Хеврон и заедно с него двайсет мъже, и Давид даде угощение на Авенира и на людете, що бяха с него.
21 И Авенир каза на Давида: ще стана и ще ида да събера около господаря си царя целия израилски народ, и те ще встъпят в завет с тебе, и ти ще царуваш над всички, както желае душата ти. И Давид отпусна Авенира, и той си отиде смиром.
22 (M)И ето, Давидовите слуги заедно с Иоава се завърнаха от похода и донесоха със себе си голяма плячка; но Авенира го нямаше вече при Давида в Хеврон, защото Давид го беше отпратил, и той си бе отишъл смиром.
23 Когато Иоав и цялата войска, която бе ходила с него, дойдоха, разказаха на Иоава: дохожда Авенир, Нировият син, при царя, и той го отпрати, и оня си отиде смиром.
24 И Иоав дойде при царя и каза: какво си направил? Ето, Авенир дохождал при тебе, защо си го отпратил, и той си е отишъл?
25 (N)Ти знаеш Авенира, Нировия син: той е дохождал да те излъже, да узнае, къде влизаш и излизаш, и да разузнае всичко, що вършиш.
26 Иоав излезе от Давида и прати бързоходци след Авенира; и те го върнаха от кладенеца Сира, без да знае Давид.
27 (O)Когато Авенир се върна в Хеврон, Иоав го отведе навътре от вратата, уж да говори с него тайно, и там го прободе в корема. И Авенир умря за кръвта на Асаила, Иоавовия брат.
28 Отпосле, като чу Давид за това, каза: не съм виновен аз и царството ми пред Господа вовеки за кръвта на Авенира, Нировия син;
29 (P)нека тя падне върху главата на Иоава и върху целия му бащин дом; нека в дома на Иоава има винаги човек със семетечение, или прокажен, или който се подпира на тояга, или който пада от меч, или който се нуждае за хляб.
30 (Q)А Иоав и брат му Авеса убиха Авенира, задето той уби брата им Асаила в битката при Гаваон.
31 (R)И Давид каза на Иоава и на всички люде, които бяха с него: раздерете дрехите си и се облечете във вретища и оплаквайте Авенира. И цар Давид вървя след носилото му.
32 Когато погребаха Авенира в Хеврон, царят плака с висок глас над Авенировия гроб; плака и целият народ.
33 И царят оплака Авенира, нареждайки: нима като един невредник трябваше да умре Авенир?
34 ръцете ти не бяха свързани, нозете ти не бяха оковани; и ти падна, както падат от разбойници. И целият народ начена още повече да го оплаква.
35 (S)И целият народ дойде да предложи на Давида хляб, докле още не бе мръкнало, но Давид се закле, думайки: нека Бог ми стори това и това и още повече да ми стори, ако вкуся хляб или друго нещо до залез-слънце.
36 И целият народ узна това, и това му се понрави, и всичко, що вършеше царят, нравеше се на целия народ.
37 И оня ден целият народ и всички израилтяни узнаха, че убийството на Авенира, Нировия син, не бе излязло от царя.
38 (T)И царят каза на слугите си: знаете ли, че днес един вожд и велик мъж падна у Израиля?
39 (U)Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тия люде, Саруевите синове, са по-силни от мене; ала на оногова, който върши зло, Господ да възвърне според злобата му.
14 (A)Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено – да пророчествувате.
2 Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни;
3 който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха.
4 Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата.
5 Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици – освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.
6 А сега, ако дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом ви се не обясня било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука?
7 И бездушните предмети, като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае, какво се свири на пищялка, или на гусла?
8 Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка?
9 Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър.
10 Толкоз, например, различни думи има в света, и ни една от тях не е без значение.
11 Ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец.
12 Тъй и вие, бидейки ревнители към духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата.
13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува.
14 Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден.
15 (B)И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум; ще пея с дух, ще пея и с ум.
16 Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение „амин“ оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш?
17 Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава.
18 Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици;
19 но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат.
20 (C)Братя, не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни.
21 (D)В закона е писано: „на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ“.
22 Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите.
23 Ако, прочее, се събере цялата църква наедно, и всички заговорят на непознати езици, и влязат невежи, или неповярвали, – не ще ли кажат, че сте полудели?
24 Но, кога всички пророчествуват, и влезе някой неповярвал, или невежа, той от всички се изобличава, от всички се осъжда;
25 (E)тъй че тайните на сърцето му стават явни, и той, като падне ничком, ще се поклони Богу и ще каже: „наистина, с вас е Бог“.
26 (F)И тъй, какво да се прави, братя? Кога се събирате, и всеки от вас има – кой псалом, кой поучение, кой език, кой откровение, кой тълкуване, – всичко да става за поука.
27 Ако някои говорят на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то подред, а един да тълкува.
28 Ако пък няма тълковник, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога.
29 Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат;
30 но ако дойде откровение някому другиму, който седи, първият нека млъкне.
31 Тъй, един след други, можете всинца да пророчествувате, та всички да се поучават и всички да се утешават.
32 И пророчески духове се покоряват на пророци;
33 (G)защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите.
34 (H)Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът.
35 Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква.
36 Нима от вас излезе словото Божие? Или само до вас достигна?
37 Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което ви пиша, са Господни заповеди.
38 А който не разбира, нека не разбира.
39 И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици.
40 Всичко да става с приличие и ред.
12 И биде към мене слово Господне:
2 (A)сине човешки! Ти живееш всред размирен дом; те имат очи да виждат, а не виждат; те имат уши да слушат, а не слушат; защото те са дом размирен.
3 (B)А ти, сине човешки, приготви си нужното за преселване и сред ден пресели се пред очите им, пресели се от твоето място на друго място пред очите им; може би те ще разберат, макар и да са дом размирен;
4 и вещите си изнеси като вещи нужни при преселване, денем пред очите им, и сам излез вечерта пред очите им, както излизат за преселване.
5 Пред очите им си пробий отвор в стената, и изнасяй през него.
6 (C)Пред очите им вземи товара си на рамо, по мръкнало го изнеси, закрий си лицето, за да не видиш земята; защото Аз те поставих за личба на дома Израилев.
7 И извърших, както ми бе заповядано; вещите си като вещи нужни при преселване изнесох денем, а вечерта прокопах си с ръка отвор в стената, по мръкнало изнесох товара и го дигнах на рамо пред очите им.
8 И на сутринта биде към мене слово Господне:
9 (D)сине човешки! не каза ли ти Израилевият дом, домът размирен: какво вършиш?
10 Кажи им: тъй казва Господ Бог: това е предвестие за началника в Иерусалим и за целия дом Израилев, който е там.
11 Кажи: аз съм личба за вас; което аз върша, то ще бъде с тях, – в преселение, в плен ще отидат те.
12 (E)И началникът, който е сред тях, по мръкнало ще дигне товара на рамо и ще излезе. Стената ще пробият, за да го прекарат през нея; той ще закрие лицето си, тъй че не ще види с очи тая земя.
13 (F)И ще простра върху него Моята мрежа, и ще бъде хванат в Моите примки, и ще го заведа във Вавилон, в Халдейската земя, но той не ще я види, и там ще умре.
14 (G)А всички, които са около него, неговите сподвижници и цялата му войска ще развея по всички ветрове, и ще извадя меч подир тях.
15 (H)И ще познаят, че Аз съм Господ, когато ги разпилея между народите и ги развея по земите.
16 (I)Но едно малко число от тях Аз ще запазя от меч, глад и мор, за да разказват на народите, при които ще отидат, всичките си гнусотии; и ще познаят, че Аз съм Господ.
17 И биде към мене слово Господне:
18 (J)сине човешки! хляба си яж с трепет, и водата си пий с треперене и с печал.
19 (K)И кажи към народа на страната: тъй казва Господ Бог за жителите на Иерусалим, за Израилевата земя: те ще ядат хляба си с печал и водата си ще пият в униние, защото, поради неправдата на всички, що живеят в нея, земята му ще бъде лишена от всичкото изобилие.
20 (L)И ще бъдат разорени населените градове, и земята ще стане пуста, и ще познаете, че Аз съм Господ.
21 И биде към мене слово Господне:
22 (M)сине човешки! каква е тая поговорка у вас, в Израилевата земя: „много дни ще минат, и всяко пророческо видение ще изчезне“?
23 (N)Затова кажи им: тъй казва Господ Бог: ще унищожа тая поговорка, и не ще употребяват вече такава поговорка у Израиля; но кажи им: близки са дните и изпълнянето на всяко пророческо видение.
24 (O)Защото вече не ще остане напусто никое пророческо видение, и ни едно предвестие не ще бъде лъжливо в дома Израилев.
25 Защото Аз, Господ, Аз говоря: и думата, която Аз говоря, ще се изпълни, и не ще бъде отложена; във ваши дни, доме размирен, изрекох дума, и ще я изпълня, казва Господ Бог.
26 И биде към мене слово Господне:
27 (P)сине човешки! ето, домът Израилев казва: „пророческото видение, което той видя, ще се сбъдне след много дни, и той пророкува за далечни времена“.
28 Затова кажи им: тъй казва Господ Бог: ни една Моя дума вече не ще бъде отсрочена, но думата, която Аз кажа, ще се сбъдне, казва Господ Бог.
51 Началнику на хора. Учение Давидово,
2 (A)когато идумеецът Доик идва да обади Саулу и да му каже, че Давид е дошъл в дома на Ахимелеха.
3 (B)Защо се, силний, хвалиш със злодейство? Божията милост е винаги с мене;
4 (C)езикът ти пагуба измисля; като наострен бръснач е той у тебе, коварнико;
5 ти обичаш зло повече, нежели добро, повече лъжа, отколкото да говориш правда;
6 ти, коварни езико, обичаш всякакви пагубни речи;
7 (D)затова Бог докрай ще те съкруши, ще те изрине и ще изтръгне тебе из жилището (ти), и корена ти – из земята на живите.
8 Ще видят праведниците, ще се побоят и ще му се присмеят (като кажат):
9 (E)ето човек, който не полагаше в Бога своята сила, а се надяваше на многото си богатство, укрепяваше се в своето злодейство.
10 (F)Аз пък съм в Божия дом като зеленееща се маслина, и се уповавам на милостта Божия навеки.
11 (G)Вечно ще Те славя за това, що си сторил, и ще се уповавам на Твоето име, защото то е благо пред Твоите светии.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.