M’Cheyne Bible Reading Plan
10 И Господ говори на Моисея, казвайки:
2 Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.
3 Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.
4 Ако засвирят само с едната <тръба>, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.
5 А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;
6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.
7 А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.
8 И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.
9 И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.
10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.
11 Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията <за плочите> на свидетелството.
12 И израилтяните се дигнаха от Синайската пустиня според <реда на> пътуването си; и облакът застана във Фаранската пустиня.
13 Дигнаха се първи път, според както Господ заповяда чрез Моисея.
14 Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.
15 Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.
16 А над множеството на племето на завулонците беше Елиав Хелоновият син.
17 Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.
18 После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.
19 Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.
20 А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.
21 Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.
22 После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.
23 Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.
24 А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.
25 После се дигна знамето на стана на данците, последни от всички станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.
26 Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.
27 А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.
28 Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.
29 В това време Моисей каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал {Еврейски: говорил ... за.} добро на Израиля.
30 Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.
31 А <Моисей> каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.
32 И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.
33 И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.
34 И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.
35 И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.
36 А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.
46 (По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор {1 Лет. 15:20. Псал. 48 и 66, надписите.}. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,
2 Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се преместили всред моретата,
3 <Ако и да> бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).
4 Има една река, чиито води веселят Божия град, Светото място, гдето обитава Всевишният.
5 Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.
6 Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде <Той> гласа си; земята се разтопи.
7 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села).
8 Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.
9 Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Изгаря с огън колесници.
10 Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.
11 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).
47 (По слав. 46). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Ръкопляскайте, всички племена, Викнете към Бога с глас на тържество.
2 Защото Господ Всевишен е страшен, Велик цар е над цялата земя.
3 Покори племена под нас, И народи под нозете ни.
4 Избра за нас наследството ни, Превъзходната <земя> на Якова, когото възлюби. (Села).
5 Възлезе Бог с възклицание Господ с тръбен глас.
6 Пейте на Бога, пейте; Пейте на нашия цар, пейте.
7 Защото Бог е цар на цялата земя; Пейте с разбиране.
8 Бог царува над народите; Бог седи на светия Си престол.
9 Началниците на племената се събраха, <За да станат> люде на Бога Авраамов; Защото земните защитници принадлежат Богу, Който е превъзвишен.
8 Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерех вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.
2 Взела бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.
3 Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегърнала.
4 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта <ми>, Преди да пожелае.
5 Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там <те> роди родителката ти.
6 Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.
7 Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презряли.
8 Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?
9 Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.
10 Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете <й>; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение {Еврейски: Мир.}.
11 Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.
12 Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт {Еврейски: Е пред мене.}; Хилядата <нека са> на тебе Соломоне, И двеста на ония, които пазят плода му.
13 О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми <и аз> да го чуя.
14 Бързай, възлюбени мой, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.
8 А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата,
2 служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.
3 Защото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове и жертви; затова, нужно е и Тоя <първосвещеник> да има нещо да принася.
4 А ако беше на земята, Той не щеше нито да бъде свещеник, защото има <такива>, които принасят даровете според закона;
5 (които служат на <онова, което е само> образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Моисея, когато щеше да направи скинията; защото: "Внимавай", <му> каза <Бог>, "да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината"),
6 но на дело <Христос> е получил служение толкоз по-превъзходно, колкото и завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания.
7 Защото, ако оня първи <завет> е бил без недостатък, <Бог> не би търсил място за втори.
8 А напротив, когато порицава <израилтяните>, казва: "Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;
9 Не такъв завет, какъвто направих с бащите им В деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; Защото те не устояха в завета Ми, И Аз ги оставих, казва Господ.
10 Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им И ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат мои люде;
11 И няма <вече> да учат всеки съгражданина си И всеки брата си, като му казват: Познай Господа; Защото всички ще Ме познават, От малък до голям между тях.
12 Защото ще покажа милост към неправдите им И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече".
13 А като каза "нов завет", Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.
© 1995-2005 by Bibliata.com