Read the Gospels in 40 Days
10 И стана оттам и дойде в юдейските предели и <местата> отвъд Иордан; и народ пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.
2 И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне <жена си>?
3 В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей?
4 А те рекоха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо и да я напусне.
5 А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;
6 обаче, в началото на създанието, <Бог> ги е направил мъж и жена.
7 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,
8 и двамата ще бъдат, една плът; така че не са вече двама, а една плът.
9 И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.
10 И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.
11 И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.
12 И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.
13 Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха,
14 Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.
15 Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.
16 Прегърна ги и ги благослови като положи ръцете Си на тях.
17 И когато излизаше на път, някой се затече и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот?
18 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.
19 Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си".
20 А той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.
21 А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай.
22 Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.
23 А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
24 А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството!
25 По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26 А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?
27 Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
28 Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,
30 и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят {Или: Век.} вечен живот.
31 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.
32 А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях а те се учудваха, и ония които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети<, като рече>:
33 Ето ние възлизаме за Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;
34 и ще Му се поругаят, и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.
35 Тогава се приближават при него Яков и Иоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.
36 А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?
37 Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво <Ти> в Твоята слава.
38 А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
39 Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;
40 но да седнете отдясно Ми или отляво <Ми> не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.
41 А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Иоана.
42 Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.
43 Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.
45 Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
46 Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.
47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
49 И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.
50 И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.
51 И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му рече: Учителю, да прогледам.
52 А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.
11 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:
2 Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.
3 И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.
4 И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.
5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?
6 А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.
7 И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.
8 И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.
9 И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име!
10 Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините.
11 И влезе <Исус> в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.
12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.
13 И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.
14 И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.
15 И дойдоха в Ерусалим; <Исус> като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.
16 И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.
17 И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте "разбойнически вертеп".
18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха <начин> как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.
19 А <всякога> на мръкване Той излизаше вън от града.
20 И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.
21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.
22 А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.
23 Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.
24 Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
25 И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.
26 [Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].
27 И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:
28 С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това?
29 Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.
30 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.
31 И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?
32 Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.
33 И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
12 И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.
2 И във времето на <плода> изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.
3 А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.
4 Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.
5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, <от които> едни биха, а други убиха.
6 Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.
7 А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.
8 И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.
9 Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.
10 Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,
11 От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?
12 И< първенците> искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.
13 Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.
14 И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
15 Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.
16 И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.
17 Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.
18 След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:
19 Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.
20 Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.
21 Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.
22 И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.
23 Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.
24 Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?
25 Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.
26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, <на мястото>, при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?
27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?
29 Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;
30 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".
31 А ето втората [подобна на нея] <заповед:> "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.
32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че <Бог> е един; и няма друг освен Него;
33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
34 Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
35 И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?
36 Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".
37 Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.
38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и <да приемат> поздравите по пазарите,
39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;
40 тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.
41 И като седна <Исус> срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.
42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.
43 И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;
44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.
© 1995-2005 by Bibliata.com