Read the Gospels in 40 Days

Притча за изгубената овца

15 Всички митари и грешници идваха при Него да Го слушат. ^2 (A)А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: „Той приема грешници и яде с тях.“

³ Но Иисус им каза тази притча: ^4 (B)„Кой от вас, имайки сто овце, като изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не тръгва след загубената, докато я намери? ⁵ А като я намери, вдига я радостен на раменете си ^6 (C)и като си дойде у дома, свиква приятели и съседи и им казва: ‘Радвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.’ ⁷ Казвам ви, че тъй и на небесата ще има повече радост за един каещ се грешник, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

Притча за изгубената драхма

⁸ Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? ⁹ А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: ‘Радвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.’ ¹⁰ Такава е радостта, казвам ви, и сред Божиите ангели за един каещ се грешник.“

Притча за блудния син

¹¹ И каза още: „Един човек имаше двама синове. ¹² По-младият от тях рече на баща си: ‘Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.’ И бащата им раздели имота си. ¹³ След няколко дена по-младият син, като обърна всичко в пари, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно. ¹⁴ А след като разпиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в нужда. ¹⁵ Тогава отиде и се хвана на работа при един от местните хора, а онзи го изпрати по земите си да пасе свине. ¹⁶ И той бе доволен да напълни корема си с рожкови, с които се хранеха свинете, но никой не му даваше. ¹⁷ Като дойде на себе си, рече: ‘Колко наемни работници при баща ми имат хляб в изобилие, пък аз от глад умирам. ¹⁸ Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: «Татко, съгреших против небето и пред тебе ¹⁹ и не съм достоен да се нарека твой син. Остави ме като един от наемниците си».’ ²⁰ И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна. ²¹ А синът му рече: ‘Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.’ ^22 (D)Но бащата рече на слугите си: ‘Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете. ²³ Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим. ²⁴ Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.’ И взеха да се веселят.

²⁵ А по-старият му син беше на нивата. На връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри. ²⁶ И повика един от слугите и попита какво се е случило. ²⁷ Онзи му рече: ‘Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го е дочакал да се върне жив и здрав.’ ²⁸ А той се разсърди и не искаше да влезе. Баща му излезе да го кани, ²⁹ но той отговори на баща си с думите: ‘Ето аз толкова години ти работя и никога не престъпих твоя заповед, а на мен дори и козле не си дал веднъж, за да се повеселя с приятелите си. ³⁰ А като дойде този ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него закла угоеното теле.’ ³¹ Баща му рече: ‘Сине, ти си винаги с мене и всичко мое е твое, ³² а трябваше да се развеселим и зарадваме, защото този ти брат беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери’.“

Притча за нечестния управител

16 Иисус се обърна и към учениците Си, като каза: „Един богат човек си имаше управител, когото обвиниха, че разпилява имота му. ² Той го повика и му рече: ‘Какво е това, което чувам за тебе? Дай сметка за управлението си, защото не можеш вече да бъдеш управител.’ ³ Тогава управителят си рече: ‘Какво да сторя, щом моят господар ми отнема длъжността? Да копая, не мога, да прося, срамувам се. ⁴ Но се сетих какво да сторя, за да ме приемат в домовете си, когато няма да съм вече управител’. ⁵ И като повика един след друг всеки от длъжниците на господаря си, рече на първия: ‘Колко дължиш на господаря ми?’ ⁶ Той отговори: ‘Сто мери масло.’ И му рече: ‘Вземи си разписката, седни и бързо напиши: петдесет.’ ⁷ После каза на друг: ‘А ти колко дължиш?’ Той отговори: ‘Сто крини пшеница.’ И му рече: ‘Вземи си разписката и напиши: осемдесет.’ ⁸ И господарят похвали неверния управител за неговата съобразителност. Защото хората от този свят общуват по-разумно помежду си, отколкото синовете на светлината. ⁹ Затова ви казвам: спечелете си приятели с несправедливото богатство, та когато го загубите, да ви приемат във вечните жилища.

¹⁰ Верният в най-малкото е верен и в многото; а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото. ¹¹ И тъй, ако в несправедливото богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското? ¹² И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде отреденото за вас?

^13 (E)Никой слуга не може да слугува на двама господари. Защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона!“

Законът и Божието царство

¹⁴ Фарисеите слушаха всичко това и понеже бяха сребролюбци, Му се присмиваха. ¹⁵ А Той им рече: „Вие се представяте за праведни пред хората, но Бог знае вашите сърца. Защото, което е на почит сред хората, то е мерзост пред Бога.

^16 (F)Законът и пророците бяха до Йоан. Оттогава се благовести Божието царство и всеки бърза да влезе в него. ^17 (G)Но по-лесно е небе и земя да преминат, отколкото една чертица от Закона да пропадне.

^18 (H)Всеки, който напуска жена си и се жени за друга, прелюбодейства. И всеки, който се жени за напусната от мъжа ѝ, прелюбодейства.

Притча за богаташа и бедния Лазар

¹⁹ Имаше един богат човек, който ходеше облечен в дрехи от пурпур и скъп лен и всеки ден се наслаждаваше на богата трапеза. ²⁰ Имаше и един сиромах на име Лазар, който лежеше покрит със струпеи пред вратата му ^21 (I)и беше доволен да утоли глада си с трохите, които падаха от трапезата на богаташа. Дори и кучета идваха и ближеха струпеите му. ²² Случи се тъй, че сиромахът умря и ангелите го занесоха при Авраам. Умря и богаташът и го прибраха. ²³ И в ада, като беше в мъки, той вдигна очи и видя отдалеч Авраам и до него Лазар. ²⁴ Тогава извика: ‘Отче Аврааме, имай милост към мене и прати Лазар да намокри върха на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в този пламък.’ ²⁵ Но Авраам рече: ‘Синко, спомни си, че ти получи благата си, докато беше жив, а Лазар – злините. Сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш. ²⁶ И освен това между нас и вас зее голяма пропаст, за да не могат тези, които искат, да преминат оттук при вас, нито пък оттам при нас’. ²⁷ А той рече: ‘Моля ти се тогава, отче, изпрати го в бащината ми къща. ²⁸ Понеже имам петима братя, нека ги предупреди, та да не дойдат и те в това място на мъката.’ ²⁹ Авраам му отговори: ‘Имат Мойсей и пророците; нека ги слушат.’ ³⁰ А той рече: ‘Не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.’ ³¹ Тогава Авраам му рече: ‘Ако не слушат Мойсей и пророците, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят’.“