Read the Gospels in 40 Days
Излекуване на слугата на стотника
7 (A)Когато Иисус завърши поученията Си към народа, който слушаше, влезе в Капернаум. 2 Един стотник имаше слуга, когото много ценеше, а слугата беше на умиране. 3 Като чу за Иисус, стотникът изпрати при Него юдейски стареи да Го помолят да дойде и да избави слугата му. 4 Те дойдоха при Иисус и настойчиво Го молеха: „Човекът заслужава да му помогнеш, 5 защото обича народа ни и синагогата той построи.“ 6 Иисус тръгна с тях. А когато приближи вече къщата, стотникът изпрати при Него приятели да Му кажат: „Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми, 7 затова и аз не се осмелих да дойда при Тебе. Но кажи една дума и слугата ми ще оздравее. 8 Нали и аз съм човек, подчинен на по-висока власт, и имам войници, подчинени на мене. На един казвам: ‘Иди’ – и отива, на друг: ‘Ела’ – и идва; а на слугата си: ‘Направи това’ – и той го прави.“ 9 Когато чу това, Иисус остана учуден от него; и като се обърна, рече на следващото Го множество хора: „Казвам ви, дори сред израилтяните не намерих толкова голяма вяра.“ 10 И когато онези, които бяха изпратени, се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.
Възкресяване на сина на вдовицата от Наин
11 На другия ден Иисус се отправи към един град, наречен Наин. С Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. 12 А когато се приближи до градските порти, тъкмо изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; с нея вървяха и много хора от града. 13 Когато Господ видя вдовицата, смили се над нея и ѝ рече: „Не плачи!“ 14 След това се приближи и се допря до носилката, носачите спряха и Той рече: „Момче, на тебе говоря, стани!“ 15 (B)Мъртвецът се надигна, седна и започна да говори, тогава Иисус го предаде на майка му. 16 И страх обзе всички, те славеха Бога и казваха: „Велик пророк се яви сред нас. Бог посети Своя народ.“ 17 И тези думи за Него се разнесоха по цяла Юдея и околностите ѝ.
Иисус Христос и Йоан Кръстител
18 (C)А учениците на Йоан му известиха за всичко, което се случи. Тогава Йоан повика двама от учениците си 19 и ги изпрати при Иисус да попитат: „Ти ли си Този, Който предстои да дойде, или друг да очакваме?“ 20 А те, като дойдоха при Него, рекоха: „Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: ‘Ти ли си Този, Който предстои да дойде, или друг да очакваме’?“ 21 Тъкмо тогава Той излекува мнозина от болести, недъзи и зли духове и на мнозина слепи дари зрение. 22 (D)В отговор Иисус им каза: „Идете и съобщете на Йоан това, което видяхте и чухте: слепи проглеждат и сакати прохождат, прокажени са очиствани и глухи започват да чуват, мъртви се възкресяват и на бедни се благовества. 23 Блажен е този, който не се съблазни заради Мене.“
24 Когато изпратените от Йоан си отидоха, Той започна да говори на народа за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, разлюлявана от вятъра? 25 Или излязохте да видите човек, облечен в скъпи дрехи? Ето онези, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските дворци. 26 Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 27 (E)Защото този е, за когото е писано: ‘Ето Аз изпращам пред лицето Ти Своя вестител, който ще приготви пътя пред Тебе.’
28 Казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк, по-голям от Йоан Кръстител. Но и най-малкият в Божието царство е по-голям от него.“
29 (F)И целият народ, дори и митарите, като чуха това, въздадоха слава на Бога, след като се бяха кръстили с кръщението на Йоан. 30 (G)А фарисеите и законоучителите, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха Божията воля за себе си.
31 И Господ рече: „На кого впрочем да уподобя хората от това поколение? И на кого те приличат? 32 Те приличат на деца, които стоят на площада и си подвикват едно на друго: ‘Свирихме ви, а вие не играхте; пяхме ви жални песни, а вие не плакахте’. 33 Защото дойде Йоан Кръстител – той нито хляб яде, нито вино пие, а казвате: ‘Бяс има’. 34 Дойде Синът човешки – ядеше и пиеше; а казвате: ‘Ето човек лаком и винопиец, приятел на митари и грешници’. 35 Но Божията премъдрост беше потвърдена от нейните дела.“
Иисус Христос и грешницата
36 (H)Един от фарисеите Го помоли да яде с него и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата. 37 А една жена в града, която беше блудница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастров съд с миро; 38 и като застана отзад, при нозете Му, плачейки, започна да облива със сълзи нозете Му и да ги изтрива с косите си, целуваше ги и мажеше с миро. 39 Като видя това, фарисеят, който Го бе поканил, си рече: „Ако Този беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се докосва до Него; защото тя е грешница.“ 40 А Иисус се обърна към него и рече: „Симоне, имам нещо да ти кажа.“ Той отвърна: „Кажи, Учителю!“ 41 Иисус рече: „Един лихвар имаше двама длъжници: единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет. 42 Но понеже нямаха с какво да платят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?“ 43 Симон в отговор каза: „Мисля, този, на когото повече е простил.“ А Иисус му рече: „Право отсъди.“ 44 И като се обърна към жената, рече на Симон: „Виждаш ли тази жена? Влязох в дома ти, ти вода за нозете не Ми даде, а тя със сълзи обля нозете Ми и с косите си ги изтри. 45 Ти целувка за поздрав не Ми даде, а тя, откакто влезе, не престана да целува нозете Ми. 46 Ти с елей не помаза главата Ми, а тя с миро помаза нозете Ми. 47 Затова ти казвам: прощават ѝ се многото грехове, защото много обикна, а на когото малко се прощава, той малко обича.“ 48 На нея пък рече: „Прощават ти се греховете.“ 49 (I)А сътрапезниците Му взеха да се питат: „Кой е Този, Който и грехове прощава?“ 50 (J)Тогава Иисус рече на жената: „Твоята вяра те спаси. Иди си с мир.“
За жените, които следвали Иисус Христос
8 Скоро след това Иисус тръгна да обхожда градове и села, като проповядваше Благата вест за Божието царство. С Него бяха дванадесетте ученици 2 и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха изгонени седем бяса, 3 (K)Йоанна, жена на Хуза – управител при Ирод, Сусана и много други, които Му услужваха с имуществото си.
Притча за сеяча
4 (L)А когато се събра много народ и хора от всички градове се стичаха при Него, Иисус им заговори с притча: 5 „Излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, но бяха стъпкани и птиците ги изкълваха. 6 Други паднаха на камък и когато поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага. 7 Други пък паднаха между тръни и тръните, които израснаха с тях, ги заглушиха. 8 (M)А други зърна паднаха на добра почва, и като поникнаха, дадоха стократен плод.“ Като каза това, извика: „Който има уши да слуша, нека слуша!“
9 Тогава учениците Му Го попитаха: „Какво значи тази притча?“ 10 (N)Той отговори: „На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство, а на другите се говори с притчи, та като гледат, да не виждат и като слушат, да не разбират.
Тълкувание на притчата за сеяча
11 Тази притча означава: семето е Божието слово. 12 Зърната, паднали край пътя, са онези, които слушат словото, но след време идва дяволът и го грабва от сърцето им, за да не би да повярват и да се спасят. 13 Падналото на камък са онези, които, като чуят словото, с радост го приемат; и те са без корен – за кратко време вярват, но във време на изпитание отстъпват от вярата. 14 Падналото между тръните са онези, които са чули словото, но с времето затъват в грижи, богатство и житейски наслади и не принасят плод. 15 А падналото на добра почва са онези, които са чули словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение.
Светилото и светилникът
16 (O)(P)И никой, който запали светило, не го захлупва със съд, нито го поставя под леглото, а го слага на светилник, за да виждат светлината онези, които влизат. 17 (Q)Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.
18 (R)И тъй, внимавайте как слушате: понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което мисли, че има.“
Майката и братята на Иисус
19 (S)Тогава дойдоха при Него майка Му и братята Му, но не можаха да се приближат до Него поради множеството народ. 20 Затова Му съобщиха: „Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.“ 21 А Иисус им отговори: „Моята майка и Моите братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.“
Укротяване на бурята
22 (T)Един ден Иисус се качи с учениците Си в една лодка и им рече: „Да преминем на отвъдния бряг на езерото.“ И те потеглиха. 23 Докато плаваха, Той заспа. Изведнъж бурен вятър се спусна над езерото, вълните ги заливаха и те се оказаха в опасност. 24 Учениците Му се приближиха до Него и Го събудиха с викове: „Учителю, Учителю, загиваме!“ А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълните; и те утихнаха и настъпи пълно затишие. 25 Тогава Той им рече: „Къде е вярата ви?“ А те в страх и почуда си говореха: „Кой е Този, че и на ветровете, и на водата заповядва и те Му се покоряват.“
Излекуване на обладания от бесове
26 (U)Така доплаваха до областта на гадаринците, която е срещу Галилея. 27 Когато излезе на брега, срещна Го един човек от града, обзет от бесове. От много време той не обличаше дреха и не живееше в къща, а по гробищата. 28 Щом видя Иисус, той извика, падна пред Него и с висок глас рече: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи!“ 29 Каза това, защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от този човек; от дълго време го мъчеше и затова бяха вързали човека с вериги и окови и го пазеха. Но той разкъсваше оковите и бесът го гонеше по пущинаците. 30 Иисус го попита: „Как ти е името?“ Той рече: „Легион“, защото много бесове бяха влезли в него. 31 И те Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната. 32 Там на хълма пасеше голямо стадо свине; и бесовете Го молеха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи. 33 Тогава те излязоха от човека и влязоха в свинете. И стадото се втурна надолу по стръмнината в езерото и се издави. 34 Свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и околността. 35 И хората наизлязоха да видят какво се е случило. Когато дойдоха при Иисус, завариха човека, от когото бяха излезли бесовете, да седи при нозете на Иисус облечен и със здрав разсъдък. И те се изплашиха. 36 Онези, които бяха видели, им разказаха как се бе спасил бесноватият. 37 И цялото множество хора от Гадаринската околност дойде и Го молеше да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх. Тогава Той се качи на лодката и се завърна. 38 А човекът, от когото излязоха бесовете, Го молеше да остане с Него; но Иисус го отпрати с думите: 39 „Върни се вкъщи и разказвай какво ти стори Бог.“ Той си тръгна и говореше из целия град какво бе сторил за него Иисус.
Възкресяване на дъщерята на Яир
40 (V)Когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха. 41 Тогава дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата. Той падна пред нозете на Иисус и Го молеше да отиде в къщата му, 42 понеже имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. А по пътя Му множеството хора Го притискаше от всички страни.
43 Една жена, която от дванадесет години страдаше от кръвотечение и никой не бе успял да я излекува, макар че бе разпиляла целия си имот по лекари, 44 се приближи отзад и се допря до края на връхната Му дреха, и кръвотечението ѝ веднага престана. 45 Тогава Иисус попита: „Кой се допря до Мене?“ И понеже всички отричаха, Петър и всички, които бяха с Него, рекоха: „Учителю, народът отвред се събира около Тебе и Те притиска, а Ти питаш ‘кой се допря до Мене’[a].“ 46 Но Иисус отвърна: „Някой се допря до Мене, защото усетих, че сила излезе от Мене.“ 47 Жената, като видя, че не можа да се укрие, приближи се разтреперана и падна пред Него, и пред целия народ каза защо се е допряла до Иисус и как веднага се е излекувала. 48 (W)А Той ѝ каза: „Смелост, дъще, твоята вяра те спаси, иди си в мир!“
49 Докато Иисус още говореше, дойде човек от дома на началника на синагогата и му рече: „Дъщеря ти умря, недей да безпокоиш повече Учителя.“ 50 Но Иисус го чу и каза на Яир: „Не бой се, само вярвай и тя ще бъде спасена!“ 51 А когато пристигна в дома, не позволи на никого да влезе освен на Петър, Йоан и Яков и на бащата и майката на момичето. 52 Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: „Не плачете, тя не е умряла, а спи.“ 53 А те Му се присмиваха, защото знаеха, че е умряла. 54 Тогава Иисус, като отпрати всички навън, хвана я за ръката и извика: „Момиче, стани!“ 55 И духът ѝ се върна и тя веднага стана. Тогава Иисус нареди да ѝ дадат да яде. 56 Родителите ѝ бяха изумени, но Той им заповяда да не казват на никого за станалото.
Изпращане на дванадесетте апостоли
9 (X)И като свика дванадесетте Си ученици, Иисус им даде власт над всички бесове и сила да лекуват болести. 2 След това ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болни. 3 (Y)На тях Той рече: „Не си вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито пък две дрехи. 4 И в която къща влезете, там отсядайте и оттам потегляйте на път. 5 (Z)И ако не ви приемат, като излизате от този град, отърсете и праха от нозете си за свидетелство срещу тях.“ 6 Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.
Ирод и Иисус Христос
7 (AA)Четвъртовластникът Ирод чу за всичко станало и недоумяваше. Защото едни казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; 8 (AB)други пък – че Илия се е явил, а някои – че един от древните пророци е възкръснал. 9 (AC)Тогава Ирод рече: „Йоан аз обезглавих; кой ли ще е Този, за Когото чувам такива неща?“ И търсеше случай да Го види.
Чудодейното нахранване на пет хиляди души
10 (AD)Когато апостолите се завърнаха, разказаха на Иисус какво са извършили. Той ги взе със Себе Си и се отдалечи в уединено място при един град, наречен Витсаида. 11 Но народът, като узна, тръгна след Него. Тогава Той ги прие и разговаряше с тях за Божието царство и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.
12 А денят вече преваляше. И дванадесетте ученици се приближиха до Него и Му рекоха: „Разпусни народа, за да отиде в околните села и колиби да нощува и да намери храна, понеже тук сме на пусто място.“ 13 (AE)Но Иисус им отговори: „Дайте им вие да ядат.“ Те Му казаха: „Ние нямаме повече от пет хляба и две риби – освен ако отидем да купим храна за всички тези хора.“ 14 Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: „Сложете ги да насядат в групи по петдесет.“ 15 Така и сториха и сложиха всички да насядат. 16 Тогава Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа. 17 И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи – дванадесет кошници.
Петър обявява кой е Иисус
18 (AF)Веднъж когато Иисус се молеше насаме и учениците бяха с Него, Той ги попита: „За кого Ме смята народът?“ 19 (AG)Те отговориха: „Едни за Йоан Кръстител, други за Илия, други пък мислят, че един от древните пророци е възкръснал.“ 20 (AH)Тогава им каза: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър отговори: „За Христос, изпратен от Бога.“
21 Но Той строго им заповяда на никого да не говорят за това, 22 (AI)като каза: „Синът човешки трябва да изтърпи много, да бъде отхвърлен от първосвещениците, стареите и книжниците, да бъде убит и да възкръсне на третия ден.“
Следване на Иисус Христос
23 (AJ)(AK)И на всички говореше: „Ако някой иска да бъде Мой ученик, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва. 24 (AL)Защото който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради Мене, той ще го спаси. 25 Или каква полза за човека, ако придобие целия свят, а себе си погуби или си причини страдания. 26 (AM)Защото който се срамува от Мене и от думите Ми, от него ще се срамува и Синът човешки, когато дойде в Своята слава и в славата на Своя Отец и на светите ангели. 27 Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство.“
Преображение на Иисус Христос
28 (AN)Около осем дена след като изрече тези думи, Иисус взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се изкачи на планината да се помоли. 29 И докато се молеше, видът на лицето Му се измени и дрехата Му стана бяла и заблестя. 30 И ето двама мъже заговориха с Него – Мойсей и Илия, 31 които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим. 32 А Петър и онези, които бяха с него, ги бе налегнал сън. Но като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. 33 И когато те вече се отделяха от Него, Петър рече на Иисус: „Учителю, добре е да бъдем тук, да направим три сенника: един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия“ – без да знаеше какво говори. 34 Докато изричаше тези думи, яви се облак и ги засени. И Те се уплашиха, щом влязоха в облака. 35 (AO)И от облака се чу глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“ 36 И когато се чу този глас, Иисус бе останал сам. Те замълчаха и на никого не разказаха тогава какво бяха видели.
Излекуване на момче, обладано от нечист дух
37 (AP)На следващия ден, когато те слязоха от планината, ги посрещна много народ. 38 И ето някой от народа извика: „Учителю, моля Те, погледни сина ми, понеже ми е едничък. 39 Дух го обзема и той изведнъж закрещява, кара го да се гърчи с пяна на уста и едва след много мъки го оставя. 40 Аз молих Твоите ученици да го изгонят, но те не можаха.“ 41 (AQ)А Иисус отвърна: „Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.“ 42 И докато той идваше, бесът го повали и взе да го тръшка. Тогава Иисус се скара на нечистия дух, изцели момчето и го предаде на баща му. 43 (AR)И всички се смаяха пред Божието величие.
Предсказание за съда
Докато цялото множество се чудеше на всичко, което Той вършеше, Иисус рече на учениците Си: 44 „Чуйте внимателно тези думи: Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце.“ 45 Но те не разбраха изреченото. То бе скрито за тях, за да не го проумеят; а и те се бояха да Го попитат за това.
Спор между учениците за първенство
46 (AS)(AT)Тогава им дойде мисъл: „Кой от тях ще да е по-голям?“ 47 Иисус, като разбра мисълта на сърцето им, взе едно дете, постави го до Себе Си 48 (AU)и им рече: „Който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил. Защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.“
„Който не е против вас, той е за вас“
49 Тогава Йоан отвърна: „Учителю, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и се опитахме да го спрем, защото не ходи с нас.“ 50 (AV)Иисус му рече: „Не го възпирайте, защото, който не е против вас, той е за вас.“
Иисус Христос на път за Йерусалим. Негостоприемство на самаряните
51 А когато настъпваха дните да се възнесе, Той вече бе готов да тръгне за Йерусалим. 52 И изпрати пред Себе Си вестители. Те отидоха и влязоха в едно самарянско село, за да подготвят идването Му. 53 Но там не Го приеха, защото пътуваше за Йерусалим. 54 (AW)Като видяха това, учениците Му Яков и Йоан рекоха: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия[b]?“ 55 Той се обърна с укор към тях и каза: „Не разбирате от какъв дух сте вие. 56 Защото Синът човешки дойде, не за да погуби човешки души[c], а да спаси[d].“ И отидоха в друго село.
Какви трябва да са последователите на Иисус Христос
57 (AX)И докато те вървяха по пътя, някой Му рече: „Ще Те последвам, където и да отидеш.“ 58 А Иисус му отвърна: „Лисиците си имат леговища и птиците – гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“ 59 На друг пък каза: „Върви след Мене!“ А той рече: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“ 60 Но Иисус му отговори: „Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай Божието царство.“ 61 (AY)А друг рече: „Аз ще тръгна след Тебе, Господи, но позволи ми първо да се простя с домашните си.“ 62 Но Иисус му каза: „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за Божието царство.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.