Read the Gospels in 40 Days
5 Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим.
2 А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалия, по еврейски наричана Витезда[a], която има пет притвора;
3 в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата,
4 защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.
5 Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.
6 Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш?
7 Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.
8 Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи,
9 И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота.
10 (A)Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра.
11 Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи.
12 Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи?
13 Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.
14 След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
15 Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.
16 Затова иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият, задето вършеше това в събота.
17 (B)А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя.
18 (C)Но затова иудеите още повече искаха да Го убият, защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу.
19 На това Иисус им рече: истина, истина ви казвам: Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът.
20 Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, що Сам твори; и ще Му покаже дела по-големи от тия, за да се чудите вие.
21 Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска.
22 (D)Защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина,
23 (E)та всички да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил.
24 Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.
25 Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.
26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си;
27 (F)и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.
28 (G)Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий
29 (H)и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане
30 (I)Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
31 Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско.
32 (J)Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене.
33 (K)Вие бяхте пратени при Иоана, и той засвидетелствува за истината.
34 Но Аз не от човек приемам свидетелство; ала казвам това, за да се спасите вие.
35 Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му.
36 (L)Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.
37 (M)И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели;
38 и словото Му не пребъдва у вас, понеже вие не вярвате Ономува, Когото е Той пратил.
39 (N)Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене.
40 (O)Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
41 От човеци слава не приемам,
42 но разбрах ви, че нямате в себе си любов Божия.
43 Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете.
44 (P)Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите?
45 Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отца: има против вас обвинител, Моисей, на когото се вие уповавате.
46 (Q)Защото, ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа.
47 Ако пък на неговите писания не вярвате, как ще повярвате на Моите думи?
6 След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч Тивериадско.
2 Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.
3 Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.
4 (R)И приближаваше Пасха, празникът иудейски.
5 (S)А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия?
6 А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.
7 Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:
9 тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?
10 Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.
11 Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците – на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.
12 И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.
13 (T)И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.
14 (U)Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.
15 А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.
16 Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето
17 (V)и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.
18 Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.
19 И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.
20 Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!
21 Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.
22 На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.
23 При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.
24 И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.
25 И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави, кога дойде тук?
26 Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.
27 (W)Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.
28 Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии?
29 (X)Иисус им отговори и рече: делото Божие е това – да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил.
30 А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?
31 (Y)Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: „хляб от небето им даде да ядат“.
32 А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.
33 Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.
34 А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.
35 (Z)Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.
36 Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.
37 Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън;
38 (AA)защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
39 (AB)А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.
40 Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.
41 Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.
42 (AC)И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?
43 Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.
44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.
45 (AD)У пророците е писано: „и ще бъдат всички от Бога научени“. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.
46 (AE)Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.
47 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.
48 Аз съм хлябът на живота.
49 (AF)Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;
50 а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.
51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.
52 Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?
53 (AG)А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.
54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.
55 Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.
56 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.
57 Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.
58 Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.
59 Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.
60 Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?
61 Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява?
62 (AH)Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил попреди?
63 (AI)Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.
64 (AJ)Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде.
65 (AK)И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец.
66 От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него.
67 Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?
68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,
69 (AL)и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.
70 (AM)Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол.
71 Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.