Read the Gospels in 40 Days
19 (A)Когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите Иудейски, отвъд Иордан.
2 Подире Му тръгнаха много тълпи народ, и Той ги изцери там.
3 И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина?
4 (B)Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза:
5 (C)„затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът“?
6 Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.
7 (D)Те Му казват: защо тогава Моисей заповяда да даде мъжът разводно писмо и да я напусне?
8 Той им отговаря: поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй;
9 (E)Аз пък ви казвам: който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува.
10 Казват Му Неговите ученици: ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени.
11 А Той им рече: не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено;
12 (F)защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме.
13 (G)Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха.
14 (H)Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно.
15 И като възложи върху им ръце, отиде си оттам.
16 (I)И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?
17 (J)А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.
18 (K)Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай;
19 почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.
20 Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?
21 Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.
22 Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
23 А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно;
24 и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
25 Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси?
26 (L)А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.
27 (M)Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас?
28 (N)А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието[a], кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена;
29 и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.
30 (O)А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи.
20 (P)Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си,
2 и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си;
3 като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни,
4 па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха.
5 Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото,
6 А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни?
7 Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите.
8 А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите.
9 И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий.
10 А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий;
11 и като получиха, зароптаха против стопанина
12 и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.
13 А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене?
14 Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе;
15 нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?
16 (Q)Тъй ще бъдат последните първи, и първите – последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.
17 И като възлизаше Иисус за Иерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече:
18 (R)ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт;
19 (S)и ще Го предадат на езичниците, за да бъде поруган, и бичуван, и разпнат; и на третия ден ще възкръсне.
20 (T)Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него.
21 А Той ѝ рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство.
22 (U)Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем.
23 И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец.
24 (V)И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя.
25 А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им,
26 между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;
27 и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб,
28 (W)както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.
29 (X)И когато излизаха из Иерихон, подире Му вървеше множество народ.
30 (Y)И ето, двама слепци, седнали край пътя, като чуха, че Иисус минава, извикаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!
31 А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!
32 Иисус се спря, повика ги и рече: какво искате да ви сторя?
33 Отговарят Му: Господи, да се отворят очите ни.
34 А Иисус, като се смили, допря се до очите им, и веднага прогледнаха очите им; и те тръгнаха след Него.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.