Read the Gospels in 40 Days
Исус поучава за греха и прошката
(Мат. 18:6-7,21-22; Мк. 9:42)
17 Исус каза на учениците си: „Неща, които изкушават хората да извършат грях, неизбежно ще дойдат, но горко на онзи, чрез когото дойдат. 2 За него би било по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето, отколкото да изкуши някого от тези малките да съгреши. 3 Затова внимавайте какво правите!
Ако брат ти съгреши, порицай го и ако съжали, прости му. 4 И ако в един ден ти причини зло седем пъти и след това седем пъти ти каже: „Съжалявам“, прости му.“
Колко голяма е вярата ви
5 Тогава апостолите казаха на Господа: „Дай ни повече вяра.“
6 Господ им отговори: „Ако имате вяра колкото синапено зрънце, можете да заповядате на тази черница: „Изкорени се и се засади в морето!“ и тя ще ви се подчини.
Служете предано
7 Ако някой от вас има слуга, който му оре земята или пасе овцете, ще му каже ли веднага като се върне от полето: „Влизай и сядай да ядеш“? 8 Не, разбира се! По-скоро ще му каже: „Приготви ми вечерята, сложи си престилката и ми прислужвай, докато ям и пия. След това можеш и ти да ядеш и пиеш.“ 9 Нима ще благодари на слугата за това, че е изпълнил заповедта му? 10 Същото е и с вас. Когато изпълните всичко, което ви е било заповядано, кажете: «Ние сме само едни слуги. Не заслужаваме благодарност. Просто изпълнихме дълга си.»“
Бъдете благодарни
11 На път за Ерусалим Исус минаваше по границата между Самария и Галилея. 12 Когато влизаше в едно село, го срещнаха десет души, болни от проказа. Те стояха на разстояние 13 и викаха: „Исусе! Господарю! Смили се над нас!“
14 Когато ги видя, Исус им каза: „Идете и се покажете на свещениците.“[a]
Докато вървяха към свещениците, те оздравяха. 15 Но един от тях, веднага щом видя, че е излекуван, се върна при Исус, възхвалявайки Бога със силен глас, 16 хвърли се в краката му и му благодари. Този човек беше самарянин. 17 Исус отговори: „Десет души бяха излекувани. Къде са останалите девет? 18 Единствено този чужденец ли се върна да благодари на Бога?“ 19 После му каза: „Стани и си върви. Вярата ти те излекува.“
Божието царство е във вас
(Мат. 24:23-28,37-41)
20 Веднъж фарисеите попитаха Исус: „Кога ще дойде Божието царство?“
Исус отговори: „Божието царство не идва по видим начин. 21 Хората няма да кажат „Виж, тук е!“ или „Там е!“, защото Божието царство е във вас.“
22 А на учениците си Исус каза: „Ще дойде време, когато ще копнеете да видите поне един от дните на Човешкия Син, но няма да можете. 23 Хората ще ви казват: „Виж, там е!“ или „Виж, тук е!“, но не отивайте и не ги следвайте. 24 Защото в деня на своето завръщане Човешкият Син ще бъде като светкавицата, която блясва и озарява небето от край до край. 25 Но преди това той трябва да понесе много страдания и да бъде отхвърлен от това поколение. 26 Когато дойде Човешкият Син, ще бъде както беше по времето на Ной: 27 хората ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, в който Ной влезе в кораба. После дойде потопът и унищожи всички. 28 Същото беше и по времето на Лот — хората ядяха и пиеха, купуваха и продаваха, засаждаха и строяха. 29 Но в деня, в който Лот напусна Содом, от небето се изсипа огън и жупел и погуби всички. 30 Така ще бъде и в деня, в който Човешкият Син дойде отново.
31 В онзи Ден, ако човек е на покрива на къщата си, не трябва да слиза, за да си прибере отвътре вещите. Който е на полето, не трябва да се връща — 32 спомнете си какво се случи с жената на Лот![b] 33 Който се опита да запази живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си, ще го съхрани. 34 Казвам ви, че тогава двама души ще споделят едно легло през нощта: единият ще бъде взет, а другият — оставен. 35 Две жени ще мелят зърно заедно: едната ще бъде взета, а другата — оставена.“ 36 [c]
37 Учениците попитаха Исус: „Къде ще стане това, Господи?“
Той им отговори: „Където е трупът, там ще се съберат и лешоядите.“
Притча за вдовицата и съдията
18 Тогава Исус разказа на учениците си притча, за да ги научи винаги да се молят и да не губят надежда: 2 „Живеел в един град съдия, който нито се страхувал от Бога, нито уважавал хората. 3 В същия град живеела и една вдовица, която непрекъснато ходела при съдията и казвала: „Отсъди в моя полза срещу противника ми!“ 4 Но съдията не искал и да чуе за това. След време обаче си помислил: «Не ме е страх от Бога и не уважавам хората. 5 Но тъй като тази вдовица не ме оставя на мира, ще отсъдя в нейна полза, защото иначе ще ме умори с безкрайните си молби.»“
6 Тогава Господ каза: „Обърнете внимание на думите на несправедливия съдия. 7 Нима Бог няма да отсъди в полза на своите избрани, които викат към него ден и нощ? Нима ще се бави с отговора си? 8 Казвам ви: Бог начаса ще отсъди в тяхна полза. Но когато Човешкият Син дойде, ще намери ли вяра на земята?“
Бъдете праведни пред Бога
9 На тези, които бяха убедени в своята праведност и гледаха с презрение на всички останали, Исус разказа следната притча: 10 „Двама души отишли в храма да се помолят. Единият бил фарисей, а другият — бирник. 11 Фарисеят застанал настрана и започнал да се моли: „О Боже, благодаря ти, че не съм като другите хора — крадци, измамници, прелюбодейци. Благодаря ти, че не съм като онзи бирник там. 12 Аз постя два пъти седмично и давам една десета от всичко, което спечеля.“
13 Бирникът стоял на разстояние и не смеел даже очите си да вдигне към небето. Удрял се в гърдите и се молел: „Боже, смили се над мен, грешника!“ 14 Казвам ви, че този човек, а не другият, след молитвата си се прибрал вкъщи оправдан пред Бога. Защото всеки, който величае себе си, ще бъде смирен, а всеки, който смирява себе си, ще бъде възвеличан.“
Исус благославя децата
(Мат. 19:13-15; Мк. 10:13-16)
15 Някои хора водеха при Исус невръстните си дечица, за да ги докосне. Но когато видяха това, учениците им се скараха. 16 Исус обаче извика децата при себе си и каза на учениците си: „Пуснете децата да дойдат при мен и не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях. 17 Истина ви казвам: който не приеме Божието царство така, както го приема едно дете, никога няма да влезе в него.“
Богат човек отказва да последва Исус
(Мат. 19:16-30; Мк. 10:17-31)
18 Един юдейски водач попита Исус: „Добри ми Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“
19 Исус му отговори: „Защо ме наричаш „добър“? Никой не е добър освен един единствен — Бог. 20 Нали знаеш заповедите: «Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, уважавай баща си и майка си!»“(A)
21 Водачът отвърна: „От дете спазвам тези заповеди.“
22 Като чу това, Исус му каза: „Има само едно нещо, което ти липсва. Продай всичко, което имаш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище в небесата. След това ела и ме последвай.“ 23 Но като чу това, човекът се натъжи, защото беше много богат.
24 Исус видя, че се е натъжил и каза: „Колко трудно е за богатите да влязат в Божието царство! 25 По-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“
26 Щом чуха това, хората попитаха: „Кой тогава може да се спаси?“
27 Исус отговори: „Невъзможното за хората за Бога е възможно.“
28 Тогава Петър каза: „Виж! Ние оставихме всичко, което имахме, за да те последваме.“
29 Исус им каза: „Истина ви казвам: всеки, който е оставил дом, жена, братя, родители или деца заради Божието царство, 30 ще получи многократно повече в настоящето, а в бъдещия свят — вечен живот.“
Исус отново говори за смъртта си
(Мат. 20:17-19; Мк. 10:32-34)
31 Исус отведе настрана дванадесетте апостола и им каза: „Чуйте! Отиваме в Ерусалим и всичко писано от пророците за Човешкия Син ще се сбъдне. 32 Той ще бъде предаден на езичниците. Над него ще издевателстват, ще му се подиграват, ще го заплюват. 33 Ще го бият с камшик, а след това ще го убият. Но на третия ден след смъртта си той ще възкръсне.“
34 Апостолите, обаче, не разбраха нищо от думите на Исус. Смисълът им беше скрит от тях и те недоумяваха за какво говори той.
Исус излекува сляп човек
(Мат. 20:29-34; Мк. 10:46-52)
35 Когато се приближаваше до Ерихон, Исус видя един сляп човек, който бе седнал край пътя и просеше. 36 Като чу шума от минаващите край него хора, слепият попита какво става.
37 Отговориха му: „Исус от Назарет минава.“
38 Тогава слепият завика: „Исусе, Сине Давидов! Смили се над мен!“
39 Онези, които вървяха отпред, му казаха да мълчи, но слепият се развика още повече: „Сине Давидов! Смили се над мен!“
40 Исус спря и нареди да доведат слепия. Когато човекът приближи, Исус го попита: 41 „Какво искаш да направя за теб?“
„Господи, искам да прогледна“ — отвърна той.
42 Исус му каза: „Прогледни! Твоята вяра те излекува.“
43 И зрението му веднага се възвърна и той тръгна след Исус, славейки Бога. И всички видяха това и отдадоха хвала на Бога.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center