Read the Gospels in 40 Days
Учението на Исус за развода
(Мат. 19:1-12)
10 Исус напусна това място и дойде в областта Юдея и отвъд река Йордан. Отново много хора идваха при него и той ги поучаваше както винаги.
2 Приближиха се няколко фарисеи, които искаха да го подведат да каже нещо грешно, и затова го попитаха: „Позволено ли е мъж да се разведе с жена си?“
3 Исус им отговори: „Какво ви е заповядал Моисей?“
4 Фарисеите казаха: „Моисей позволи на мъжа да напише документ за развод и така да се разведе.“[a]
5 Исус им отговори: „Той ви написа тази заповед, защото отказахте да приемете Божието учение. 6 Но от сътворението на света „Бог ги създаде мъжки и женски пол“.(A) 7 „Затова човек ще остави баща си и майка си и ще се привърже към жена си, 8 и двамата ще станат едно“,(B) така че са вече не двама души, а едно цяло. 9 Бог ги е свързал и никой не трябва да ги разделя!“
10 По-късно в къщата учениците пак го попитаха за това. 11 Исус им каза: „Всеки, който се разведе с жена си и се ожени за друга, прелюбодейства спрямо нея. 12 Всяка жена, която се разведе с мъжа си и се омъжи за друг, също извършва прелюбодейство.“
Исус благославя децата
(Мат. 19:13-15; Лк. 18:15-17)
13 Хората водеха децата си при Исус, за да ги докосне, но учениците им се скараха. 14 Когато видя това, Исус се ядоса и им каза: „Нека децата идват при мен, не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях. 15 Истина ви казвам: който не приеме Божието царство така, както го приема едно дете, никога няма да влезе в него.“ 16 И като прегръщаше децата, Исус полагаше ръцете си върху тях.
Богат човек отказва да последва Исус
(Мат. 19:16-30; Лк. 18:18-30)
17 Исус тъкмо тръгваше, когато при него дотича един човек, коленичи в краката му и го попита: „Добри ми Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“
18 Исус му отговори: „Защо ме наричаш „добър“? Никой не е добър освен един единствен — Бог. 19 Нали знаеш заповедите: «Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, не отнемай с измама, уважавай баща си и майка си!»(C)“
20 Човекът отвърна: „Учителю, от дете спазвам тези заповеди.“
21 Исус го погледна с обич и му каза: „Има още едно нещо, което трябва да направиш — иди и продай всичко, което притежаваш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище в небето. След това ела и ме последвай.“
22 При тези думи лицето на човека посърна и той си тръгна наскърбен, защото притежаваше огромно състояние.
23 Исус погледна наоколо и каза на учениците си: „Колко трудно ще е за богатите да влязат в Божието царство!“
24 Тези негови думи смаяха учениците му, но Исус повтори: „Деца, трудно е да се влезе в Божието царство. 25 По-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“
26 Учениците му се учудиха още повече и се питаха един друг: „Кой тогава може да се спаси?“
27 Исус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога, защото за него няма невъзможни неща.“
28 А Петър започна да му говори: „Виж! Ние оставихме всичко и те последвахме.“
29 Исус отвърна: „Истина ви казвам: няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради мен и заради Благата вест 30 и който да не получи стократно повече сега, в настоящето — къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, както и гонения, а в идващия свят — вечен живот. 31 Много хора, които сега са първи, ще станат последни, а онези, които сега са последни, ще станат първи.“
Исус отново говори за смъртта си
(Мат. 20:17-19; Лк. 18:31-34)
32 Бяха на път за Ерусалим и Исус вървеше начело. Учениците му бяха изпълнени с възхищение, а хората отзад ги следваха уплашени. Исус отново извика настрана дванадесетте и започна да им разказва какво ще се случи с него: 33 „Чуйте! Отиваме към Ерусалим, където Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и законоучителите. Те ще го осъдят на смърт и ще го предадат на езичниците, 34 които ще му се подиграват и ще го заплюват, ще го бият с камшик и ще го убият. Три дни по-късно той ще възкръсне.“
Яков и Йоан молят Исус за услуга
(Мат. 20:20-28)
35 Яков и Йоан — синовете на Зеведей — се приближиха към Исус и му казаха: „Учителю, ще те помолим за нещо, което искаме да изпълниш за нас.“
36 Исус ги попита: „Какво искате да направя за вас?“
37 Те отговориха: „Нека седнем до теб — единият отдясно, а другият отляво, тогава, когато дойдеш в славата си.“
38 Исус им каза: „Вие не разбирате за какво ме молите. Можете ли да изпиете чашата, която аз трябва да изпия, и да се кръстите с кръщението, с което аз трябва да се кръстя?“[b]
39 „Можем“ — отговориха братята.
Тогава Исус им каза: „Вие ще изпиете чашата, която аз пия, и ще се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам, 40 но не аз мога да избирам кой да седи от дясната или от лявата ми страна. Тези места са за онези, за които са приготвени.“
41 Като чуха това, останалите десет ученика възнегодуваха срещу Яков и Йоан. 42 Тогава Исус извика всички при себе си и им каза: „Знаете, че езичниците имат признати управници, които обичат да показват властта си над тях, а водачите им господстват над тях. 43 Но сред вас не трябва да е така! Ако някой иска да стане велик сред вас, трябва да ви бъде слуга. 44 Ако някой иска да бъде пръв сред вас, трябва да стане роб на всички. 45 Самият Човешки Син не дойде, за да му слугуват, а за да слугува и да даде живота си като откуп за много хора.“
Исус излекува сляп човек
(Мат. 20:29-34; Лк. 18:35-43)
46 След това пристигнаха в Ерихон. На излизане от града ги последва голяма тълпа хора. Край пътя беше седнал един слепец, който просеше. Той се казваше Вартимей и беше син на Тимей. 47 Като чу, че това е Исус от Назарет, слепецът се развика: „Исусе, Сине Давидов! Смили се над мен!“
48 Много хора го смъмриха и му казаха да мълчи, но той се развика още по-силно: „Сине Давидов! Смили се над мен!“
49 Исус се спря и каза: „Извикайте го.“
Извикаха слепия и му казаха: „Смело! Стани! Той те вика.“ 50 Слепият хвърли връхната си дреха, скочи на крака и отиде при Исус.
51 Исус го попита: „Какво искаш да направя за теб?“
„Учителю, искам пак да виждам!“ — отговори му слепият.
52 Тогава Исус му каза: „Върви си, твоята вяра те излекува.“ И човекът веднага прогледна и го последва по пътя.
Исус влиза в Ерусалим като цар
(Мат. 21:1-11; Лк. 19:28-40; Йн. 12:12-19)
11 Като наближиха Ерусалим, недалеч от Витфагия и Витания — близо до Елеонската планина, Исус изпрати двама от учениците си напред 2 и им каза: „Идете в града, който се простира пред вас. Веднага щом влезете там, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал — отвържете го и го доведете. 3 Ако някой ви попита защо правите това, отговорете му така: «Господ има нужда от него и веднага ще го върне.»“
4 Те влязоха в града и намериха на улицата едно магаренце, вързано до една врата, и го отвързаха. 5 Наблизо стояха няколко души, които ги попитаха: „Какво правите? Защо отвързвате магарето?“ 6 Учениците им отговориха така, както им беше казал Исус, и хората им разрешиха да го вземат. 7 Те го откараха при Исус и като метнаха връхните си дрехи на гърба на магарето, той го възседна. 8 Много хора постилаха връхните си дрехи на пътя му, други слагаха пред него клонките, които бяха счупили в полето, и ги постилаха на пътя. 9 Някои вървяха пред Исус, други — зад него и всички викаха:
„«Осанна!»
«Благословен да бъде този, който идва в името на Господа!»(D)
10 Благословено да е идващото царство
на нашия баща Давид!
Осанна във висините!“
11 Исус влезе в Ерусалим и отиде в храма. Огледа всичко вътре, но тъй като вече беше късно, излезе и отиде във Витания с дванадесетте апостола.
Безплодната смокиня
(Мат. 21:18-19)
12 На другия ден, когато излизаха от Витания, Исус усети глад. 13 В далечината видя едно раззеленено смокиново дърво и отиде да провери дали по него има някакъв плод. Когато се приближи, видя само листа, защото още не беше дошло времето на смокините. 14 Тогава Исус каза на дървото: „Вече никой да не вкуси от плода ти!“ И учениците му чуха това.
Исус отива в храма
(Мат. 21:12-17; Лк. 19:45-48; Йн. 2:13-22)
15 После пристигнаха в Ерусалим. Исус влезе в храма и започна да гони хората, които продаваха и купуваха там. Той преобърна масите на онези, които обменяха пари, и скамейките на продавачите на гълъби, 16 и не разреши на никого да пренася свои неща през храма. 17 След това започна да учи хората, като им говореше: „Писано е: «Моят дом ще бъде наречен дом на молитва на всички народи»(E), а вие сте го превърнали в «свърталище на разбойници»(F).“
18 Главните свещеници и законоучителите чуха тези думи и започнаха да търсят начин да убият Исус. Те се страхуваха от него, защото целият народ беше удивен от учението му. 19 С идването на вечерта Исус и учениците му напуснаха града.
Исус показва силата на вярата
(Мат. 21:20-22)
20 На сутринта, минавайки покрай смокиновото дърво, те видяха, че то е изсъхнало до корен. 21 Петър си спомни за него и каза на Исус: „Учителю, виж! Вчера ти прокле тази смокиня и сега тя е суха и мъртва.“
22 Исус отговори: „Вярвайте в Бога. 23 Истина ви казвам: ако заповядате на тази планина: „Стани и скочи в морето!“, без да допускате в сърцето си никакво съмнение и вярвате, че каквото казвате, ще се сбъдне, то ще бъде изпълнено за вас. 24 Затова ви казвам: вярвайте, че всичко, което поискате в молитвите си, сте го получили — и то ще бъде ваше. 25 А когато заставате да се молите, прощавайте, ако имате нещо против някого. Тогава вашият Баща в небесата също ще прости греховете ви.“ 26 [c]
Откъде идва властта на Исус
(Мат. 21:23-27; Лк. 20:1-8)
27 Исус и учениците му отново дойдоха в Ерусалим. Когато влязоха в храма, главните свещеници, законоучителите и юдейските водачи се приближиха до Исус 28 и му казаха: „С чия власт вършиш тези неща? И кой ти я даде да ги вършиш?“
29 Исус им каза: „Ще ви задам един въпрос и ако ми отговорите, ще ви кажа с чия власт върша всичко това. 30 Откъде беше Йоановото кръщение — от Бога или от хората? Отговорете ми!“
31 Те взеха да обсъждат това помежду си, разсъждавайки: „Ако отговорим „От Бога“, той ще каже: „Защо тогава не му повярвахте?“ 32 А как да му кажем: «От хората»?“ Те се страхуваха от народа, тъй като всички вярваха, че Йоан действително е бил пророк. 33 Затова отговориха: „Не знаем.“
Исус им каза: „Тогава и аз няма да ви кажа с чия власт върша това.“
Бог изпраща своя Син
(Мат. 21:33-46; Лк. 20:9-19)
12 Исус използваше притчи, за да поучава хората: „Един човек засадил лозе, оградил го с плет, изкопал трап, в който да мачка гроздето, и построил кула. След това дал лозето под наем на няколко земеделеца и заминал. 2 Дошло време за гроздобер и стопанинът на лозето изпратил при земеделците един от слугите си, за да си вземе от тях своя дял от реколтата. 3 Но земеделците хванали слугата, набили го и го върнали с празни ръце. 4 Стопанинът пак изпратил друг слуга, но и него удряли по главата и обиждали. 5 След това изпратил още един, когото убили. Изпратил още много слуги, някои от които земеделците били, а други — убили.
6 Останал само още един: неговият любим син. Той бил последният човек, когото стопанинът можел да изпрати при земеделците. „Не могат да не покажат уважение към сина ми“, мислел си той. 7 Но лозарите си казали: „Това е наследникът. Ако го убием, лозето ще бъде наше.“ 8 Хванали го, убили го и изхвърлили трупа извън лозето.
9 Какво ще направи тогава господарят на лозето? Ще дойде, ще убие земеделците и ще даде лозето на други да го работят. 10 Нали сте чели Писанието:
«Камъкът, който зидарите отхвърлиха,
стана крайъгълен камък.
11 Господ извърши това
и то е чудесно в нашите очи.»“(G)
12 Юдейските водачи разбраха, че Исус разказа тази притча за тях. Те започнаха да търсят начин да го арестуват, но се страхуваха от народа. Затова го оставиха и си тръгнаха.
Някои водачи се опитват да подведат Исус
(Мат. 22:15-22; Лк. 20:20-26)
13 По-късно изпратиха при Исус няколко фарисеи и иродиани, за да го подведат да каже нещо грешно. 14 Те отидоха при него и му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и не се страхуваш от това, което другите мислят. За теб всички хора са равни и ти поучаваш истината за Божия път. Кажи ни: справедливо ли е да се плащат данъци на цезаря или не? Длъжни ли сме да плащаме или не?“
15 Но като знаеше лицемерието им, Исус им каза: „Защо се опитвате да ме хванете натясно? Донесете ми да видя един динарий.“ 16 Дадоха му монета и Исус попита: „Чий е този образ и чие име е написано върху нея?“ „На цезаря“ — отговориха те.
17 Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието — на Бога.“ Хората се удивиха на отговора му.
Някои садукеи се опитват да подведат Исус
(Мат. 22:23-33; Лк. 20:27-40)
18 Тогава при Исус дойдоха няколко садукеи (садукеите не вярват във възкресението) и го попитаха: 19 „Учителю, Моисей е написал за нас, че ако нечий брат умре, без да е оставил деца, тогава неговият брат трябва да се ожени за вдовицата, за да създаде потомство за брат си.[d] 20 И така, имало седем братя. Първият се оженил, но умрял, без да остави деца. 21 Вторият се оженил за вдовицата на брат си, но също умрял, без да остави потомство. Същото се случило и с третия брат. 22 Никой от седемте братя не оставил деца. След всички починала и жената. 23 Тогава, чия съпруга ще бъде тя при възкресението — нали и седемте са били женени за нея?“
24 Исус им каза: „Затова се заблуждавате: защото не познавате нито Писанията, нито Божията сила. 25 Когато хората възкръснат, те няма да се женят или омъжват — всички ще бъдат като ангелите в небесата. 26 А за възкръсването не сте ли чели в книгата на Моисей, където Бог му казва при горящия храст[e]: „Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков.“(H) 27 Той е Бог на живи, а не на мъртви хора. Вие много се заблуждавате!“
Най-важната заповед
(Мат. 22:34-40; Лк. 10:25-28)
28 Един законоучител, който чу спора му с фарисеите и садукеите и забеляза как добре им отговори, се приближи до Исус и го попита: „Коя от всички заповеди е най-важна?“
29 Исус отговори: „Най-важна от всички е тази заповед: „Слушай, Израеле! Господ, нашият Бог, е един. 30 Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си разум и с цялата си сила!“(I) 31 Втората най-важна заповед е тази: „Обичай ближния си както себе си!“(J) Няма друга заповед, по-важна от тези.“
32 Законоучителят каза на Исус: „Добре отговори, Учителю. Прав си, че Бог е един и няма друг Бог освен него. 33 И човек трябва да го обича с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, и да обича другите хора така, както обича себе си. Това е по-важно от всички всеизгаряния и жертвоприношения.“
34 Като чу този мъдър отговор, Исус каза на човека: „Не си далеч от Божието царство.“ След това никой вече не се осмели да му задава други въпроси.
Давидов син ли е Месията
(Мат. 22:41-46; Лк. 20:41-44)
35 Когато поучаваше в храма, Исус попита: „Защо законоучителите казват, че Месията е Давидов син? 36 Самият Давид, вдъхновен от Святия Дух, каза:
„Господ каза на моя Господ:
Седни от дясната ми страна,
докато сложа твоите врагове в краката ти.“(K)
37 Сам Давид го нарича „Господ“. Тогава как може той да е негов син?“ Огромната тълпа го слушаше с удоволствие.
Исус порицава законоучителите
(Мат. 23:1-36; Лк. 20:45-47)
38 Исус продължи да поучава и каза: „Пазете се от законоучителите! Те обичат да се разхождат пременени с дългите си роби. Обичат да ги поздравяват с уважение по пазарите, 39 да заемат най-предните столове в синагогите и най-почетните места при празненствата. 40 Отнемат имуществото на вдовици, а после за пред хората казват дълги молитви. Те ще получат по-сурово наказание.“
Дарението на бедната вдовица
(Лк. 21:1-4)
41 Седнал срещу кутията за събиране на дарения, Исус наблюдаваше как хората пускаха пари в нея. Мнозина богати пускаха много. 42 Тогава дойде една бедна вдовица и пусна две лепти на стойност един кодрант.
43 Исус събра учениците си и им каза: „Истина ви казвам: тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха нещо в кутията за дарения, 44 защото те имат много и дадоха от това, което им е излишно, а тази бедна жена пожертва всичко, което имаше и с което трябваше да преживее.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center