Read the Gospels in 40 Days
19 Когато Исус свърши тия думи, тръгна от Галилея, и дойде в пределите на Юдея отвъд Йордан.
2 И големи множества вървяха подире Му; и Той ги изцели там.
3 Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: Позволено ли е на човека да напусне жена си по всякаква причина?
4 А Той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от началото мъжко и женско, и е казал:
5 “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът”?
6 Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.
7 Казват му: Тогава Мойсей защо заповяда, мъжът й да й даде разводно писмо и да я напусне?
8 Каза им: Поради вашето коравосърдечие Мойсей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.
9 И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува.
10 Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.
11 А Той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено.
12 Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.
13 Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмраха.
14 А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.
15 И възложи ръце на тях, и замина оттам.
16 И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?
17 А Той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, Който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.
18 Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;
19 Почитай баща си и майка си; и обичай ближния си както себе си.
20 Момъкът Му каза: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още недостига?
21 Исус Му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.
22 Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.
23 А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство.
24 При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
25 А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси?
26 А Исус ги погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.
27 Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?
28 А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
29 И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.
30 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.
20 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
6 А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?
7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо*(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?
16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
17 И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече:
18 Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,
19 и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
20 Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство.
22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.
23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.
24 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях.
26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.
30 И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!
31 А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!
32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!
33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.
34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.