Read the Gospels in 40 Days
Исус излекува слугата на стотник
(Мат. 8:5-13; Йн. 4:43-54)
7 Когато свърши да говори на хората, Исус влезе в Капернаум. 2 Там живееше един стотник, чийто слуга бе смъртно болен. Стотникът много обичаше слугата си. 3 Затова като чу за Исус, той изпрати при него няколко юдейски старейшини да го помолят да дойде и спаси живота на слугата му. 4 Старейшините отидоха при Исус и настойчиво го замолиха: „Стотникът заслужава да направиш това за него. 5 Той обича нашия народ и дори ни построи синагога.“
6 Исус тръгна с тях и вече бяха недалеч от къщата, когато стотникът изпрати при него приятели да му кажат: „Господи, не си прави труда, защото аз не съм достоен да влезеш под моя покрив. 7 Не дойдох лично при теб, защото считам себе си за недостоен, но ти само кажи и слугата ми ще оздравее. 8 Самият аз съм подвластен на други, а на мен са подчинени войниците ми. Като кажа на някой: „Иди!“, той отива. Като заповядам на друг: „Ела!“, той идва. На слугата си казвам: „Направи това!“ и той го прави.“
9 Като чу тези думи, Исус се смая. Той се обърна и каза на множеството, което го следваше: „Казвам ви: такава вяра не съм срещал даже и в Израел.“
10 А хората, изпратени от стотника, се върнаха в къщата и видяха, че слугата е оздравял.
Исус съживява младеж от Наин
11 На следващия ден Исус се запъти към град Наин. С него вървяха учениците му и огромна тълпа хора. 12 Когато наближиха градската порта, изнасяха мъртвец, единствен син на майка-вдовица. Придружаваше я голямо множество от града. 13 Когато Господ я видя, сърцето му се изпълни със състрадание и той й каза: „Не плачи!“ 14 После се приближи и докосна ковчега. Носачите спряха, а Исус каза: „Младежо, казвам ти: Стани!“ 15 Мъртвият се надигна, седна и започна да говори, и Исус го върна на майка му.
16 Всички се изпълниха със страхопочитание и славеха Бога, като казваха: „Велик пророк се появи сред нас! Бог дойде да помогне на своя народ!“
17 Новината за Исус се разпространи из цяла Юдея и всички околни места.
Исус отговаря на Йоан Кръстител
(Мат. 11:2-19)
18 Когато учениците на Йоан му разказаха всички тези неща, той повика при себе си двама от тях 19 и ги изпрати при Господа да попитат: „Ти ли си Онзи, който трябваше да дойде, или да очакваме някой друг?“
20 Двамата дойдоха при Исус и му казаха: „Йоан Кръстител ни изпрати при теб да те питаме ти ли си Онзи, който трябваше да дойде, или да очакваме някой друг?“
21 Точно тогава Исус излекува много хора от болести, недъзи и зли духове и върна зрението на много слепи. 22 Той отговори на Йоановите ученици: „Вървете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте: слепи проглеждат, сакати прохождат, прокажени оздравяват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и бедните чуват Благата вест. 23 Благословен е онзи, който може да ме приеме.[a]“
24 След като пратениците на Йоан си тръгнаха, Исус започна да говори на тълпите за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика, полюшвана от вятъра ли? Не? 25 Тогава какво излязохте да видите? Човек, облечен в хубави дрехи ли? Чуйте! Онези, които се обличат скъпо и живеят в разкош, ще намерите в дворците. 26 Така че какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, и казвам ви: този човек е много повече от пророк. 27 Той е онзи, за когото е писано:
„Чуй! Пред теб изпращам пратеника си,
който ще подготви пътя за теб.“(A)
28 Казвам ви: сред всички хора, родени някога, няма по-велик от Йоан. Но дори и най-незначителният в Божието царство е по-велик от него.“
29 Всички, които чуха Исус, дори и бирниците, се съгласиха, че Божието учение е добро, като се кръстиха с кръщението на Йоан. 30 Но фарисеите и законоучителите отхвърлиха Божията воля за тях, като отказаха да бъдат кръстени от него.
31 Исус продължи: „Какво да кажа за хората от това поколение? С какво да ги сравня? 32 Те са като деца, които седят на пазара и си подвикват едно на друго:
„Свирехме ви весели песни,
а вие не играхте!
Пяхме погребални песни,
а вие не плакахте!“
33 Дойде Йоан Кръстител, който не яде хляб и не пие вино, а вие казвате: „Обладан е от демон!“ 34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, а вие казвате: „Вижте го този! Лакомник и пияница! Приятел на бирници и грешници!“ 35 Но мъдростта се доказва от тези, които я приемат.“
Симон Фарисеят
36 Един от фарисеите покани Исус да обядва с него. Исус влезе в къщата му и седна на масата. 37 Една грешница, която живееше в същия град, научи, че Исус се храни в къщата на фарисея и донесе алабастров съд с миро. 38 Тя застана зад Исус, в краката му и заплака, обливайки краката му със сълзи. След това ги избърса с косите си, целуна ги и изля мирото върху тях. 39 Като видя това, фарисеят, който беше поканил Исус, си каза: „Ако този човек наистина беше пророк, щеше да знае коя го докосва и що за жена е; щеше да знае, че е грешница.“
40 Исус се обърна към фарисея: „Симоне, искам да ти кажа нещо.“
Симон отвърна: „Говори, Учителю.“
41 Исус започна: „Двама души бяха длъжници на един и същи лихвар. Единият дължеше петстотин динария, а другият — петдесет. 42 И двамата обаче нямаха пари да си изплатят дълговете и затова лихварят благосклонно им ги опрости. Кой от тях ще обикне лихваря повече?“
43 Симон отговори: „Предполагам този, на когото е опростил по-голямата сума.“
„Прав си“ — каза му Исус. 44 След това, обръщайки се към жената, каза на Симон: „Виждаш ли тази жена? Когато влязох в дома ти, ти не ми даде вода да си измия краката. А тя изми краката ми със сълзите си и ги изсуши с косите си. 45 Ти не ме целуна, докато тя не е престанала да целува краката ми от момента, в който влязох тук. 46 Ти не помаза главата ми със зехтин, а тя помаза краката ми с миро. 47 Затова ти казвам: многобройните й грехове са простени. Ето защо тя обикна много. Този, на когото се прости малко, след това и обича малко.“
48 Исус се обърна към жената: „Греховете ти са простени.“
49 Гостите започнаха да говорят помежду си: „Кой е този, че и грехове да прощава?“
50 А Исус каза на жената: „Вярата ти те спаси. Върви си в мир.“
Исус проповядва из цялата страна
8 На другия ден Исус тръгна из градове и села да проповядва и съобщава на хората Благата вест за Божието царство. С него бяха дванадесетте апостола, 2 както и няколко жени, които той беше излекувал от зли духове и болести. Една от тях беше Мария от град Магдала, от която Исус бе прогонил седем демона. 3 Сред жените бяха още и Йоана, жената на иконома на Ирод — Хуза, Сусана и много други. Всички те помагаха на Исус и учениците му, като ги поддържаха със свои собствени средства.
Притча за сеяча и семената
(Мат. 13:1-17; Мк. 4:1-12)
4 Когато около Исус се събра голяма тълпа хора, които се стичаха при него от всеки град, той им разказа следната притча:
5 „Един земеделец излязъл да сее. Докато сеел, някои семена паднали край пътеката. Хората ги стъпкали и небесните птици ги изкълвали. 6 Други семена паднали върху камениста почва. Те покълнали, но после изсъхнали, защото им липсвала влага. 7 Някои семена паднали сред трънливи плевели, които избуяли заедно с тях и ги задушили. 8 Останалите семена паднали на добра почва, пораснали и дали сто пъти повече зърно от засятото.“
Исус разказа притчата, като завърши с думите: „Който има уши да чува, да слуша!“
9 Учениците му започнаха да го разпитват какво означава тази притча.
10 А той им каза: „На вас е дадена привилегията да знаете тайните на Божието царство, но на останалите хора говоря с притчи, така че
„да гледат,
но да не виждат;
да слушат,
но да не разбират“.(B)
Исус обяснява притчата за сеяча и семената
(Мат. 13:18-23; Мк. 4:13-20)
11 Ето какво означава тази притча: Семената са Божието слово. 12 Тези, които падат край пътеката, са хората, които чуват Божието слово, но след това идва дяволът и го грабва от сърцата им, за да не могат да повярват в чутото и да се спасят. 13 Семената, паднали върху каменистата почва, са хората, които чуват Божието слово, приемат го с радост и за известно време имат вяра. Но нямат корени и щом дойдат изпитания, губят вярата си и обръщат гръб на Бога. 14 Семената, паднали сред трънливите плевели, са хората, които чуват Божието слово, но грижите, богатствата и удоволствията на живота ги задушават и спират растежа им и плодът им никога не узрява. 15 А семената, паднали върху добрата почва, са хората, които чуват Божието слово с добри, искрени сърца, пазят го и търпеливо принасят плод.
Използвайте онова, което имате
(Мк. 4:21-25)
16 Никой, който запалва лампа, не я покрива със съд, нито пък я слага под леглото. Напротив: слага я на поставка, така че хората, които влизат, да виждат светлината. 17 Защото всичко скрито ще излезе наяве. Всяка тайна ще бъде разкрита. 18 Затова внимавайте как слушате. Защото който има, ще получи още, а който няма, ще загуби и това, което мисли, че има.“
Истинското семейство на Исус
(Мат. 12:46-50; Мк. 3:31-35)
19 Майката и братята на Исус дойдоха да го видят, но наоколо имаше толкова много хора, че не можаха да се доберат до него. 20 Тогава някой му каза: „Майка ти и братята ти чакат отвън и искат да те видят.“
21 А Исус отговори: „Майка и братя ми са тези, които чуват Божието слово и му се подчиняват.“
Исус укротява буря
(Мат. 8:23-27; Мк. 4:35-41)
22 Един ден Исус и учениците му се качиха в една лодка. Исус им каза: „Да прекосим езерото и отидем на отсрещния бряг.“ И те потеглиха. 23 По време на пътуването Исус заспа. Над езерото се изви буря и лодката започна да се пълни с вода. Всички бяха в опасност. 24 Тогава учениците се приближиха до Исус и го събудиха с думите: „Господарю, господарю, ще се удавим!“
Исус стана и заповяда на вятъра и вълните да утихнат. Вятърът спря и езерото се успокои. 25 Исус каза на учениците си: „Къде ви е вярата?“
Те бяха изплашени и удивени и се питаха един друг: „Какъв е този човек, който заповядва дори на вятъра и водата и те му се подчиняват?“
Исус освобождава човек от зли духове
(Мат. 8:28-34; Мк. 5:1-20)
26 Исус и учениците му доплаваха до областта на герасините, която се намираше от другата страна на езерото срещу Галилея. 27 Когато Исус стъпи на брега, към него се приближи един местен човек, обладан от демони. Той от дълго време не беше обличал дреха и не беше живял в къща, а обитаваше гробищата. 28-29 Демонът често го завладяваше. Тогава оковаваха ръцете и краката на човека и го държаха затворен. Но той късаше веригите и демонът го принуждаваше да отива по необитаеми места. Тогава Исус заповяда на злия дух да излезе от човека. Той се хвърли в краката на Исус и извика: „Какво искаш от мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Умолявам те, не ме измъчвай!“
30 Исус го попита: „Как се казваш?“
Той отвърна: „Легион“, защото в него се бяха вселили много демони. 31 Те молеха Исус да не ги прогонва в бездната.[b] 32 Там на хълма пасеше голямо стадо свине и демоните молеха Исус да им позволи да влязат в свинете. Той им разреши. 33 Тогава те излязоха от човека и се вселиха в свинете. Стадото се втурна по стръмния склон към езерото и всички животни се издавиха.
34 Като видяха какво се случи, свинарите избягаха и разказаха за това в града и околностите. 35 Много хора наизлязоха, за да видят станалото. Те дойдоха при Исус и намериха човека, от когото бяха прогонени демоните, да седи в краката му — облечен и със здрав разум. И се уплашиха. 36 Онези, които видяха това, разказваха на другите как обладаният от демони е бил излекуван. 37 Населението на цяла Герасиния започна да моли Исус да си върви, защото всички бяха страшно уплашени. Исус се качи в лодката и се върна в Галилея. 38 А човекът, от когото бяха излезли демоните, го молеше да го вземе със себе си.
Но Исус го отпрати с думите: 39 „Върни се у дома си и разкажи всичко, което Бог стори за теб.“
И човекът тръгна из града и разказваше навсякъде за това, което Исус направи за него.
Исус съживява мъртво момиче и излекува болна жена
(Мат. 9:18-26; Мк. 5:21-43)
40 Когато Исус се върна в Галилея, хората го посрещнаха радостно, защото всички го очакваха. 41 Точно тогава дойде един човек на име Яир, който беше началник на местната синагога. Той падна в краката на Исус и го помоли да отиде в къщата му, 42 защото единствената му дъщеря — момиче на около дванадесет години — беше на смъртно легло.
Хората се тълпяха около Исус по пътя му към дома на Яир. 43 Една жена, която от дванадесет години кървеше и беше похарчила целия си имот по лечители,[c] без никой да може да я излекува, 44 се приближи зад Исус и докосна края на дрехата му. В същия миг кървенето й спря. 45 Тогава Исус попита: „Кой ме докосна?“
Всички наоколо отричаха и Петър каза: „Господарю, толкова много хора са те наобиколили и се блъскат в теб!“
46 Но Исус отговори: „Някой ме докосна, защото почувствах как от мен излезе сила.“ 47 Като видя, че не може да остане незабелязана, треперейки, жената пристъпи напред и падна в краката на Исус. След това разказа пред всички защо го е докоснала и как веднага след това е оздравяла. 48 Исус й рече: „Дъще, вярата ти те излекува. Върви си в мир.“
49 Докато Исус все още говореше, от къщата на Яир дойде един човек и му каза: „Дъщеря ти умря. Недей повече да безпокоиш Учителя.“
50 Исус дочу тези думи и каза на Яир: „Не се страхувай! Само вярвай и дъщеря ти ще оздравее.“
51 Когато стигнаха до къщата, Исус на никого не позволи да влезе вътре с него освен на Петър, Йоан и Яков, както и на бащата и майката на детето. 52 Всички плачеха и скърбяха за нея. Исус каза: „Не плачете! Тя не е умряла, а просто заспала.“
53 Хората му се присмяха, защото знаеха, че момичето е мъртво. 54 Но Исус взе ръката й и каза: „Дете, стани!“ 55 Духът й се върна и в същия миг тя се изправи. Исус нареди: „Дайте й нещо за ядене.“ 56 Родителите й бяха изумени, но Исус им забрани да разказват за случилото се.
Исус изпраща апостолите си да проповядват
(Мат. 10:5-15; Мк. 6:7-13)
9 Исус събра дванадесетте апостола и им даде сила и власт да прогонват демони и да лекуват болести. 2 След това ги изпрати да провъзгласяват Божието царство и да лекуват болните, 3 като им каза: „Не взимайте нищо за из път — нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари. Излезте само с дрехата, която е на гърба ви. 4 Когато влезете в нечия къща, останете там дотогава, докато дойде време да си тръгвате. 5 А ако хората не ви посрещнат с „добре дошли“, напуснете града, като изтърсите праха от краката си[d] като знак на предупреждение към тях.“
6 Апостолите тръгнаха от село на село, като навсякъде съобщаваха Благата вест и лекуваха хората.
Ирод е объркан
(Мат. 14:1-12; Мк. 6:14-29)
7 Губернаторът Ирод чу за всичко, което ставаше, и беше объркан, тъй като едни казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите, 8 други твърдяха, че се е появил Илия, трети пък говореха, че е възкръснал някой древен пророк. 9 Ирод каза: „Аз лично заповядах да обезглавят Йоан. Кой е тогава човекът, за когото чувам такива неща?“ И той търсеше възможност да го види.
Исус нахранва повече от 5000 души
(Мат. 14:13-21; Мк. 6:30-44; Йн. 6:1-14)
10 След като се върнаха, апостолите разказаха на Исус за всичко, което са извършили. После заедно с него отидоха в град Витсаида, където можеха да бъдат сами. 11 Но хората научиха за това и го последваха. Исус ги посрещаше с радост, говореше им за Божието царство и лекуваше онези, които бяха болни.
12 Към залез слънце дванадесетте апостола дойдоха при него и му казаха: „Пусни хората да се разотидат, за да си намерят подслон и храна в околните села и стопанства, защото това място е необитавано.“
13 Исус им отговори: „Вие ги нахранете.“
А те отвърнаха: „Имаме само пет хляба и две риби. Ще трябва да отидем и купим храна за всички тези хора.“ 14 (Там имаше около пет хиляди мъже.)
Исус каза на учениците си: „Накарайте хората да седнат на групи, всяка от около петдесет души.“
15 Те направиха както им бе наредено. Всички хора насядаха. 16 Тогава Исус взе петте хляба и двете риби, вдигна поглед към небето и благодари на Бога. След това раздели храната, даде я на апостолите и им каза да я раздадат на хората. 17 Всички ядоха до насита, а с това, което остана, напълниха дванадесет кошници.
Исус е Месията
(Мат. 16:13-19; Мк. 8:27-29)
18 Веднъж Исус се беше усамотил и се молеше. При него дойдоха учениците му и той ги попита: „Кой съм аз според хората?“
19 Те му отговориха: „Някои казват, че си Йоан Кръстител, други — че си Илия, а трети — че си възкръснал древен пророк.“
20 Тогава Исус ги попита: „А според вас кой съм?“
Петър му отговори: „Ти си Месията, изпратен от Бога.“
21 Исус ги предупреди да не казват на никого за това.
Исус казва, че трябва да умре
(Мат. 16:21-28; Мк. 8:31–9:1)
22 После им каза: „Човешкият Син трябва да понесе много страдания. Той ще бъде отхвърлен от юдейските старейшини, главните свещеници и законоучителите. Ще бъде убит, но на третия ден ще възкръсне.“
23 Исус продължи да говори, този път на всички: „Ако някой иска да ме последва, трябва да каже „Не!“ на собствените си желания, да носи своя кръст всеки ден и да ме следва. 24 Който иска да спаси живота си, ще го загуби, но който загуби живота си заради мен, ще го спаси. 25 Каква полза има човек да спечели целия свят, ако унищожи или погуби сам себе си? 26 Ако някой се срамува от мен и моите думи, то и аз ще се срамувам от него, когато дойда в своята слава и тази на Отца и на святите ангели. 27 Истина ви казвам: някои от хората, които сега стоят тук, няма да умрат, преди да видят Божието царство.“
Исус с Моисей и Илия
(Мат. 17:1-8; Мк. 9:2-8)
28 Около осем дни след като каза това, Исус взе със себе си Петър, Йоан и Яков и се качи на хълма да се моли. 29 Докато се молеше, изразът на лицето му започна да се променя, а дрехите му станаха ослепително бели. 30 Внезапно двама мъже започнаха да разговарят с него. Това бяха Моисей и Илия, 31 които се появиха в слава. Те говореха на Исус за смъртта му в Ерусалим, през която той предстоеше да премине. 32 Петър и другите спяха, а когато се събудиха, видяха славата на Исус и двамата мъже, които стояха до него. 33 А когато Моисей и Илия се отдалечаваха от Исус, Петър, без да съзнава какво говори, му каза: „Господарю, хубаво е, че сме тук. Хайде да вдигнем три шатри — една за теб, една за Моисей и една за Илия.“
34 Докато изричаше това, над тях се спусна облак, който ги обгърна. Учениците се изплашиха, когато навлязоха в него. 35 От облака се чу глас, който каза: „Това е моят Син. Той е избраникът ми. Него слушайте!“
36 Когато гласът заглъхна, Исус беше отново сам. Петър, Яков и Йоан запазиха мълчание за известно време и не разказаха на никого за това, което бяха видели.
Исус освобождава момче от зъл дух
(Мат. 17:14-18; Мк. 9:14-27)
37 На другия ден, когато слязоха от хълма, огромна тълпа посрещна Исус. 38 Изведнъж от тълпата се разнесе мъжки вик: „Моля те, Учителю, ела и виж сина ми! Той е единственото ми дете. 39 Зъл дух внезапно влиза в него и той изведнъж закрещява. Духът го кара да се гърчи и на устата му излиза пяна. Не си отива от него, докато напълно не го е изтощил. 40 Аз молих твоите ученици да го прогонят, но те не успяха.“
41 Тогава Исус отговори: „Поколение без никаква вяра и заблудено от правия път! Докога трябва да бъда с вас и да ви търпя?“ И заповяда на човека: „Доведи сина си тук!“
42 Докато момчето се приближаваше, демонът го повали на земята и го накара да се гърчи. Но Исус смъмри злия дух, излекува момчето и го върна на баща му. 43 Всички бяха смаяни от Божието величие.
Исус говори за своята смърт
(Мат. 17:22-23; Мк. 9:30-32)
Докато хората все още се чудеха на това, което Исус направи, той се обърна към учениците си и им каза: 44 „Чуйте внимателно това, което сега ще ви кажа: Човешкият Син скоро ще бъде предаден в ръцете на хората.“ 45 Но те не разбраха думите му, тъй като смисълът им беше скрит за тях, за да не могат да го проумеят, а се страхуваха да попитат Исус за това, което каза.
Най-великият в небесното царство
(Мат. 18:1-5; Мк. 9:33-37)
46 Учениците на Исус започнаха да спорят за това кой е най-великият сред тях. 47 Но Исус, знаейки мислите им, взе едно детенце и го изправи до себе си. 48 Тогава им каза: „Който приеме това детенце в мое име, приема мен. А който приеме мен, приема Онзи, който ме е изпратил. Най-смиреният сред вас е най-велик.“
Който не е против вас, е с вас
(Мк. 9:38-40)
49 Йоан отговори: „Господарю, видяхме един човек, който използваше твоето име, за да прогонва демони от хората. Опитахме се да го спрем, защото не е един от нас.“
50 А Исус му каза: „Не го спирайте. Който не е против вас, е с вас.“
Град в Самария
51 Наближаваше денят, когато Исус щеше да се възнесе на небето. Той твърдо реши да тръгне към Ерусалим 52 и изпрати напред вестители, които отидоха в едно село в Самария, за да подготвят всичко за пристигането му. 53 Но хората там не искаха да го приемат, защото се беше запътил към Ерусалим. 54 Когато видяха това, учениците му Яков и Йоан казаха: „Господи, да заповядаме ли да се изсипе огън от небето и да ги унижощи?“[e]
55 Но Исус се обърна и ги смъмри.[f] 56 И те се отправиха към друго село.
По стъпките на Исус
(Мат. 8:19-22)
57 Докато вървяха по пътя, някой каза на Исус: „Ще те последвам, където и да отидеш.“
58 Исус отвърна: „Лисиците си имат леговища, небесните птици — гнезда, а Човешкият Син няма къде да подслони главата си.“
59 На друг човек той каза: „Последвай ме.“
А човекът отговори: „Господи, нека първо отида да погреба баща си.“
60 Но Исус му отвърна: „Остави мъртвите сами да погребват мъртъвците си. Ти тръгни и възвестявай Божието царство.“
61 Друг човек каза: „Аз ще те последвам, Господи, но нека първо се сбогувам със семейството си.“
62 А Исус отвърна: „Човек, който е сложил ръката си на ралото, но погледът му е все назад, е безполезен за Божието царство.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center