Read the Gospels in 40 Days
Идването на Месията
1 В началото беше Словото.
И Словото беше с Бога. Това, което бе Бог, беше Словото.
2 Словото беше с Бога в началото.
3 Всичко бе създадено чрез него
и нищо не бе създадено без него.
4 В него бе животът
и този живот донесе светлина на хората.
5 Светлината свети в тъмнината
и тъмнината не можа да я угаси.[a]
6 Бог изпрати човек на име Йоан. 7 Той дойде като свидетел да изяви кой е светлината, за да могат всички да повярват чрез неговото послание. 8 Самият той не беше светлината, но дойде, за да свидетелства за светлината. 9 В света идваше истинската светлина, която осветлява всеки човек.
10 Той бе в света и светът бе създаден чрез него, но светът не го позна. 11 Той дойде в собствения си свят, но народът му не го прие. 12 На тези обаче, които го приеха и повярваха в него, той даде правото да станат Божии деца — 13 деца, родени не по естествения начин, нито по човешко желание или съпружеска воля, а родени от Бога.
14 Словото стана човек и живя между нас. И видяхме славата му — слава на единствения син на Отца. Той бе пълен с благодат и истина. 15 За него свидетелства Йоан, като провъзгласяваше: „Ето този, за когото казвах: «Този, който идва след мен, ме превъзхожда във всичко, защото е съществувал преди мен.»“
16 Поради всичко, което е Синът,[b] ние всички получихме от него благословение след благословение.[c] 17 Законът беше даден чрез Моисей, но благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос. 18 Никой никога не е виждал Бога. Единственият Син, който е Бог и е най-близо до Отца, ни го разкри.[d]
Свидетелството на Йоан Кръстител
(Мат. 3:1-12; Мк. 1:2-8; Лк. 3:15-17)
19 Ето какво бе свидетелството на Йоан, когато юдейските водачи в Ерусалим изпратиха при него няколко свещеници и левити да го попитат: „Кой си ти?“
20 Той им отговори открито, без да се отклонява от въпроса: „Аз не съм Месията.“
21 „Тогава кой си? — попитаха те. — Илия?“
„Не“ — отговори той.
„Пророкът,[e] когото очакваме?“
„Не“ — отвърна Йоан.
22 Тогава те го попитаха: „Кой си ти? Отговори ни, за да кажем на онези, които ни изпратиха. Как ще наречеш себе си?“
23 Йоан им отвърна с думите на пророк Исая:
„Аз съм гласът на човек, който вика в пустинята:
«Прокарайте прав път за Господа!»“(A)
24 Тези хора бяха изпратени от фарисеите. 25 Те го попитаха: „Ако не си Месията, Илия или Пророкът, когото очакваме, защо тогава кръщаваш хората?“
26 Йоан отговори: „Аз кръщавам с вода, но сред вас има Един, когото не познавате. 27 Той идва след мен и аз не съм достоен дори връзките на сандалите му да развържа.“
28 Това се случи във Витания, на другия бряг на река Йордан, където Йоан кръщаваше.
Исус — Божието Агне
29 На следващия ден Йоан видя запътилия се към него Исус и каза: „Вижте, това е Божието Агне, което премахва греховете на света! 30 За него говорих, когато казах: „След мен ще дойде човек, който ме превъзхожда във всичко, защото е съществувал преди мен.“ 31 Самият аз не знаех кой е, но дойдох да кръщавам с вода, за да може Израел да го познае.“
32 Тогава Йоан даде това свидетелство: „Видях Духа да се спуска от небето като гълъб и да остава върху него. 33 Самият аз все още не знаех кой е той, но Онзи, който ме изпрати да кръщавам с вода, ми каза: „Ще видиш Духа да се спуска и да остава върху някого. Той е този, който кръщава със Святия Дух.“ 34 Аз видях това и свидетелствам, че той е Божият Син.“
Първите ученици на Исус
35 На следващия ден Йоан отново беше там с двама от учениците си. 36 Когато видя Исус да минава, той каза: „Вижте! Това е Божието Агне.“
37 Двамата ученика чуха думите му и тръгнаха след Исус. 38 Исус се обърна, видя ги как вървят след него и ги попита: „Какво търсите?“
Те му казаха: „Рави (което в превод означава „Учителю“), къде живееш?“
39 „Елате и ще видите“ — отговори им той. Беше около четири часа. Те тръгнаха с Исус, видяха къде живее и останаха с него през този ден.
40 Единият от двамата мъже, които чуха думите на Йоан и последваха Исус, беше Андрей, братът на Симон Петър. 41 Той веднага намери брат си Симон и му каза: „Намерихме Месията,“ което в превод означава „Христос“.[f]
42 След това доведе Симон при Исус, който го погледна и каза: „Ти си Симон, синът на Йоан. Ще се наричаш Кифа,“ което в превод означава „Петър“.[g]
43 На следващия ден Исус реши да отиде в Галилея. Намери Филип и му каза: „Последвай ме!“ 44 Филип беше от Витсаида, града, в който бяха родени Андрей и Петър. 45 Филип откри Натанаил и му каза: „Намерихме онзи, за когото Моисей пише в закона и за когото са писали пророците. Това е Исус от Назарет, синът на Йосиф.“
46 Натанаил попита: „Нима може нещо добро да дойде от Назарет?“
Филип отговори: „Ела и сам ще видиш.“
47 Исус видя запътилия се към него Натанаил и каза за него: „Този човек е истински израелтянин и може да му се вярва.[h]“
48 Натанаил попита: „Откъде ме познаваш?“
Исус отговори: „Видях те, когато беше под смокиновото дърво, преди Филип да те повика.“
49 Тогава Натанаил каза: „Учителю, ти си Божият Син. Ти си царят на Израел.“
50 Исус отговори: „Ти повярва, само защото ти казах, че съм те видял под смокиновото дърво? Ще видиш още по-удивителни неща от това!“ 51 После добави: „Уверявам ви: ще видите небето да се разтваря и Божиите ангели да се издигат и спускат[i] върху Човешкия Син.“
Сватбата в Кана
2 Два дни по-късно в галилейския град Кана имаше сватба. И майката на Исус беше там. 2 Исус и учениците му също бяха поканени на сватбата. 3 Когато виното се свърши, майката на Исус му каза: „Нямат повече вино.“
4 Исус й отговори: „Мила жено, защо ми казваш това? Моето време още не е настъпило.“
5 Майка му каза на слугите: „Направете каквото той ви каже.“
6 Там имаше шест каменни делви с вода, подобни на тези, използвани от юдеите за обредното измиване. Всяка от тях побираше от осемдесет до сто и двадесет литра.
7 Исус каза на слугите: „Напълнете тези делви с вода.“ И те ги напълниха догоре.
8 След това им каза: „Сега гребнете малко и занесете на този, който отговаря за празненството.“ И те занесоха. 9 Управителят опита водата, превърнала се във вино. (Той не знаеше откъде е дошло виното, но слугите, които бяха наливали водата, знаеха.) Управителят извика младоженеца 10 и му каза: „Всеки дава на гостите си първо най-хубавото вино. По-късно, когато те се напият, се сипва по-евтиното, а ти си запазил най-хубавото вино досега.“
11 Това беше първото от знаменията, които Исус извърши и то стана в галилейския град Кана. Така той изяви славата си и учениците му повярваха в него.
12 След това заедно с майка си, братята си и учениците си той отиде в Капернаум, където остана няколко дни.
Исус отива в храма
(Мат. 21:12-13; Мк. 11:15-17; Лк. 19:45-46)
13 Тъй като наближаваше юдейският празник Пасха, Исус отиде в Ерусалим. 14 В храма той намери хора, които продаваха добитък, овце и гълъби, а други, седнали на маси, обменяха пари. 15 Исус сплете камшик от няколко въжета и изпъди от храма всички, заедно с овцете и добитъка. Преобърна масите на сарафите и разпиля парите им. 16 След това каза на продавачите на гълъби: „Изнесете ги вън оттук! Не превръщайте дома на моя Баща в пазар!“
17 Когато се случи това, учениците на Исус си спомниха записаното в Писанията: „Ревността за твоя дом ще ме изяде.“(B)
18 Някои юдеи на свой ред попитаха: „Какво знамение ще ни покажеш, за да докажеш, че имаш право да вършиш тези неща?“
19 Исус отвърна: „Разрушете този храм и аз ще го издигна отново за три дни.“
20 Юдеите казаха: „Ще го издигнеш отново за три дни? Та този храм е строен четиридесет и шест години!“
21 (Но храмът, за който Исус говореше, бе тялото му. 22 След като възкръсна от мъртвите, учениците му си спомниха, че беше казал това, и повярваха на Писанието и на думите на Исус.)
23 Докато беше в Ерусалим за празника Пасха, много хора повярваха в него, защото виждаха знаменията, които вършеше. 24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше хората. 25 Не беше нужно някой да му казва за природата на човека, защото сам знаеше кой какво таи в ума си.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center