The Daily Audio Bible
Today's audio is from the GW. Switch to the GW to read along with the audio.
5 (A)Възлюбеният. Дойдох в градината си, сестрице невесто, обрах си смирната с моите аромати, ядох си медените пити с моя мед, пих си виното с моето мляко. Яжте, другари, пийте, драги, и се насищайте!
2 (B)Възлюбената. Заспала съм, но сърцето ми е будно; ето, гласът на моя възлюбен, който чука: отвори ми, сестро, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! защото главата ми е цяла с роса покрита, и къдрите ми – с нощна влага.
3 Съблякла съм хитона си, пак ли да го обличам? Умила съм нозете си, как да ги калям?
4 Моят възлюбен протегна ръка през пролуката, и сърцето ми се развълнува от него.
5 Станах да отворя на моя възлюбен; от ръцете ми капеше смирна, от пръстите ми капеше благоуханна смирна върху дръжката на ключалката.
6 (C)Отворих на моя възлюбен, а моят възлюбен беше си отишъл. Душата ми примря, докле той говореше; търсих го, но го не намерих; виках го, но ми се не обаждаше.
7 (D)Срещнаха ме стражарите, които обикалят града, набиха ме, израниха ме; снеха ми булото тия, които пазеха стените.
8 (E)Заклевам ви, дъщери иерусалимски! Ако срещнете моя възлюбен, да му кажете, че изнемогвам от любов.
9 Хор. С какво е твоят възлюбен подобър от другите възлюбени, о, най-хубава между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от другите, че ни тъй заклеваш?
10 (F)Възлюбената. Моят възлюбен е бял и румен, личен между десет хиляди други;
11 главата му – чисто злато; къдрите му – вълнисти, черни като врана;
12 (G)очите му – като гълъби край водни потоци, къпещи се в мляко, седещи в доволство;
13 (H)бузите му – ароматен цветник, лехи с благовонни билки; устните му – крин, от който капе чиста смирна;
14 ръцете му – златни валяци, обсипани с топази; коремът му – като изваяние от слонова кост, обложено със сапфири;
15 (I)нозете му – мраморни стълбове, поставени върху златни подножки; изглед има като Ливан, величествен е като кедър;
16 (J)устата му – сладост, и цял той е прелест. Ето кой е моят възлюбен, и ето кой е другарят ми, дъщери иерусалимски.
6 Х ор. Къде отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен? ние ще го потърсим с тебе.
2 (K)Възлюбената. Моят възлюбен отиде в градината си, в ароматните цветници, за да пасе в градините и да бере кринове.
3 (L)Аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен – на мене; той пасе между криновете.
4 (M)Възлюбеният. Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Иерусалим, страшна като войнство със знамена.
5 Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват.
6 (N)Косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаад; зъбите ти като стадо овци, кога излизат из къпалия, от които всяка с по две агънца, и ялова помежду им няма;
7 (O)твоите ланити под къдрите ти са като две половинки нарови.
8 (P)Има шейсет царици, осемдесет наложници и безброй моми,
9 (Q)но едничка е тя, гълъбицата ми, съвършената ми; едничка е тя на майка си, белязана у родителката си. Видяха я момите, и я възвеличиха, видяха я царици и наложници, и я възхвалиха:
10 (R)„Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце, страшна като войнство със знамена?“
11 Слязох в ореховата градина да по гледам зелената долина, да видя, развила ли се е лозата, цъфнали ли са наровете?
12 Не зная, как душата ме влечеше към колесниците на големците от моя народ.
7 (S)Хор. Обърни се, обърни се, Суламито, обърни се, обърни се, да те погледаме! – Възлюбеният. Какво ще гледате на Суламита като на хоро манаимско?
2 (T)Хор. О, как са хубави нозете ти в сандали, дъще именита! Облите ти бедра са като огърлие, работено от ръце на изкусен художник;
3 коремът ти е като кръгло блюдо, в което ароматното вино се не свършва; утробата ти – купен пшеница, обиколен с кринове;
4 (U)двете твои ненки – като две яренца, сърнински близначета;
5 (V)шията ти – като стълб от слонова кост; очите ти – Есевонски езерца, при Батрабимски порти; носът ти – ливанска кула, обърната към Дамаск;
6 (W)главата ти на тебе – каго Кармил; и косата на главата ти – като пурпур; царят е увлечен от твоите къдри.
7 (X)Възлюбеният. Колко си хубава, колко си привлекателна моя възлюбена, с твоята миловидност!
8 (Y)Тази твоя снага прилича на палма, и твоите ненки – на гроздове.
9 (Z)Помислих си: да се качех на палмата, бих се хванал за клоните ѝ; и твоите ненки биха били вместо гроздове, и мирисът от твоите ноздри – като мирис от ябълка;
10 устата ти са като най-добро вино. – Възлюбената. То тече право към другаря ми, подслажда устата на уморени.
11 (AA)Аз принадлежа на другаря си, и той копнее за мене.
12 (AB)Дойди, мой мили, да излезем на полето, да поживеем в селата;
13 (AC)утре ще идем на лозята, ще видим, развила ли се е лозата, разтворили ли са се пъпките, цъфнали ли са наровете; там ще те обсипя с милувки.
14 (AD)Мандрагорите вече благоухаят, и до вратата ни има всякакви най-хубави плодове, нови и стари; запазила съм ги за тебе, мой мили!
8 О, да беше ти мой брат, сукал гърдите на майка ми! Тогава, като те срещнех на улицата, щях да те целувам, и нямаше да ме осъждат.
2 (AE)Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, пък аз щях да те поя с ароматно вино, със сок от моите нарове.
3 (AF)Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща.
4 (AG)Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.
5 (AH)Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? – Възлюбеният. Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка.
6 (AI)Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността – люта като преизподня; стрелите ѝ са стрели огнени; тя е пламък много силен.
7 (AJ)Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение.
8 Хор. Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?
9 Да беше стена, щяхме да съградим върху ѝ дворци от сребро; да беше врата, щяхме да я обложим с кедрови дъски.
10 Възлюбената. Аз съм стена и ненки имам като кули; затова ще бъда в очите му като напълно развита.
11 (AK)Хор. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон; той предаде това лозе на пазачи; всеки беше длъжен да достави за плодовете му хиляда сребърника.
12 (AL)Възлюбената. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста – за пазачите на плодовете му.
13 Възлюбеният. Жителко на градините! Другарите слушат гласа ти; дай и аз да го послушам.
14 (AM)Възлюбената. Тичай, мой мили, и бъди като сърна, или като млад елен, в благоуханни планини!
9 А за спомагане на светиите считам за излишно да ви пиша,
2 защото зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонци, че Ахаия е приготвена още отлани; и вашата ревност подбуди твърде мнозина.
3 А братята изпратих, за да не би нашата похвала за вас да излезе напразно в тоя случай, но, както съм говорил, да бъдете приготвени,
4 та да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят неприготвени, да останем посрамени ние (за да не казваме вие), след като сме ви хвалили с такава увереност.
5 Затова счетох за нужно да помоля братята, да дойдат напред при вас и да се погрижат отрано, щото предизвестената милостиня ваша да бъде готова като плод на щедрост, а не на скъперничество.
6 (A)С това искам да кажа: който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.
7 (B)Всеки да отделя, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава.
8 (C)А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело,
9 (D)както е писано: „пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно“.
10 (E)А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда,
11 та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.
12 Защото извършването на тая служба не само запълня лишенията на светиите, но и у мнозина извиква обилни благодарности към Бога;
13 и те, опитвайки плодовете от туй служение, прославят Бога, задето се покорявате на изповядваното от вас благовестие Христово и щедро общувате с тях и с всички,
14 и се молят за вас, понеже твърде много ви обичат, за преизобилната във вас Божия благодат.
15 Да благодарим на Бога за неизказания Негов дар!
51 Началнику на хора. Учение Давидово,
2 (A)когато идумеецът Доик идва да обади Саулу и да му каже, че Давид е дошъл в дома на Ахимелеха.
3 (B)Защо се, силний, хвалиш със злодейство? Божията милост е винаги с мене;
4 (C)езикът ти пагуба измисля; като наострен бръснач е той у тебе, коварнико;
5 ти обичаш зло повече, нежели добро, повече лъжа, отколкото да говориш правда;
6 ти, коварни езико, обичаш всякакви пагубни речи;
7 (D)затова Бог докрай ще те съкруши, ще те изрине и ще изтръгне тебе из жилището (ти), и корена ти – из земята на живите.
8 Ще видят праведниците, ще се побоят и ще му се присмеят (като кажат):
9 (E)ето човек, който не полагаше в Бога своята сила, а се надяваше на многото си богатство, укрепяваше се в своето злодейство.
10 (F)Аз пък съм в Божия дом като зеленееща се маслина, и се уповавам на милостта Божия навеки.
11 (G)Вечно ще Те славя за това, що си сторил, и ще се уповавам на Твоето име, защото то е благо пред Твоите светии.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.