The Daily Audio Bible

35 Слово, което биде към Иеремия от Господа в дните на иудейския цар Иоакима, Иосиев син:

^2 (A)иди в дома на Рехавовци, поговори с тях и доведи ги в дома Господен, в една от стаите, и дай им да пият вино.

³ Аз взех Иазания, син на Иеремия, Авациниев син, и братята му, всичките му синове и целия дом на Рехавовци,

^4 (B)и ги доведох в дома Господен, в стаята на синовете на Годолиевия син Анана, човека Божий, която е до стаята на князете, над стаята на Маасея, Селумов син, стражар при входа;

⁵ и турих пред синовете от дома на Рехавовци пълни шулци с вино и чаши, и им рекох: „пийте вино“.

^6 (C)Но те рекоха: „ние вино не пием, защото нашият баща Ионадав, Рехавов син, ни е дал заповед, думайки: не пийте вино, нито вие, нито децата ви довеки;

⁷ и къщи не правете, и семена не сейте, и лозя не насаждайте и недейте ги има, но през всички дни на живота си живейте в шатри, за да проживеете дълго на тая земя, дето сте чужденци.

⁸ И ние послушахме гласа на нашия баща Ионадава, Рехавовия син, във всичко, що ни завеща, да не пием вино през всички наши дни, – ние и жените ни, синовете ни и дъщерите ни, –

⁹ и да не правим къщи за наше живеене; и ние нямаме ни лозя, ни ниви, нито посеви,

¹⁰ а живеем в шатри и във всичко се покоряваме и вършим всичко, що ни е заповядал нашият баща Ионадав.

¹¹ А когато вавилонският цар Навуходоносор дойде в тая земя, ние рекохме: да идем, да се оттеглим в Иерусалим от халдейската войска и от арамейската войска, – и ето, ние живеем в Иерусалим“.

¹² И биде слово Господне към Иеремия:

¹³ тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: иди, кажи на Иудините мъже и на иерусалимските жители: нима не ще вземете от това поука за себе си, да слушате думите Ми? говори Господ.

^14 (D)Изпълняват се думите на Ионадава, Рехавовия син, който завеща на синовете си да не пият вино, – и те не пият доднес, защото се покоряват на завещанието на своя баща; Аз пък постоянно ви говорих, говорих ви от ранно утро, – и вие не Ме послушахте.

^15 (E)Аз пращах при вас всички Мои раби – пророците, пращах ги от ранно утро и казвах: обърнете се всеки от злия си път и изправете поведението си и не ходете след други богове, да им служите, – и ще живеете в тая земя, която дадох вам и на бащите ви; но вие не дадохте ухо и не Ме послушахте.

¹⁶ Понеже синовете на Ионадава, Рехавов син, изпълняват заповедта на баща си, която им бе дал, а тоя народ Мене не слуша,

^17 (F)затова тъй говори Господ, Бог Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще напратя върху Иудея и върху всички иерусалимски жители всичкото онова зло, което изрекох върху тях, защото Аз им говорих, а те не слушаха, виках ги, а те не отговаряха.

¹⁸ А на дома на Рехавовци Иеремия рече: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: задето послушахте завещанието на вашия баща Ионадава, и пазите всичките му заповеди и във всичко постъпвате, както ви е завещал, –

^19 (G)затова, – тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев, – не ще липса от Ионадава, Рехавов син, мъж, който да предстои пред Мое лице във всички дни.

36 В четвъртата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, биде това слово към Иеремия от Господа:

^2 (H)вземи си свитък книга и напиши в него всички думи, които Аз ти говорих за Израиля, за Иуда и за всички народи от тоя ден, откато почнах да ти говоря, от дните на Иосия – до днес;

^3 (I)може би, домът Иудин ще чуе за всички бедствия, които мисля да им сторя, та те да се обърнат всеки от злия си път, и Аз да простя неправдата им и греха им.

^4 (J)И Иеремия повика Нириевия син Варуха, и написа Варух в свитъка книга от устата на Иеремия всички думи на Господа, които Той му бе говорил.

⁵ Тогава Иеремия заповяда на Варуха и рече: „аз съм затворен и не мога да отида в дома Господен;

⁶ затова иди и прочети записаните от тебе в свитъка от устата ми думи Господни гласно пред народа в дома Господен в деня на поста; също прочети ги гласно и пред всички иудеи, дошли от градовете си;

^7 (K)може би, те ще възнесат смирена молба пред лицето Господне и ще се обърнат всеки от злия си път; защото голям е гневът и негодуването, което Господ изрече против тоя народ“.

⁸ Варух, Нириев син, направи всичко, що му заповяда пророк Иеремия, да прочете в дома Господен записаните в свитъка думи Господни.

⁹ В петата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, в деветия месец, обявиха пред лицето Господне пост за целия народ иерусалимски и за целия народ, дошъл от иудейските градове в Иерусалим.

^10 (L)И Варух прочете гласно пред целия народ записаните в свитъка Иеремиеви думи в дома Господен, в стаята на писаря Гемария, Сафанов син, в горния двор при входа към новите порти на дома Господен.

¹¹ Михей, син на Гемария, Сафанов син, чу всички Господни думи, записани в свитъка,

¹² и слезе в дома на царя, в стаята на царевия писар, и ето, там седяха всички князе: Елисам, царев писар, Делаия, Семаев син, Елнатан, Ахборов син, Гемария, Сафанов син, Седекия, Ананиев син, и всички князе;

¹³ и разказа им Михей всички думи, които чу, когато Варух чете свитъка гласно пред народа.

¹⁴ Тогава всички князе пратиха при Варуха Иехудия, син на Натания, син на Селемия, Хусиев син, да му каже: „вземи в ръка свитъка, който чете гласно пред народа, и дойди“. И взе Варух, Нириев син, свитъка в ръка и отиде при тях.

¹⁵ Те му казаха: „седни и прочети ни гласно“. И Варух им прочете гласно.

¹⁶ Когато изслушаха всички думи, с ужас се спогледаха помежду си и рекоха на Варуха: „ние бездруго ще разкажем на царя всички тия думи“.

¹⁷ И попитаха Варуха: „а кажи ни, как написа всички тия думи от устата му?“

¹⁸ И отговори им Варух: „той ми изговаряше с уста всички тия думи, пък аз ги записвах с мастило в тоя свитък“.

¹⁹ Тогава князете рекоха на Варуха: „иди и се скрий, ти и Иеремия, та никой да не знае, де сте“.

²⁰ И отидоха при царя в двореца, а свитъка оставиха в стаята на Елисама, царев писар; и разказаха гласно пред царя всички тия думи.

²¹ Царят изпрати Иехудия да донесе свитъка, и тоя го взе от стаята на Елисама, царев писар; и чете го Иехудий гласно пред царя и гласно пред всички князе, които стояха около царя.

²² Царят в онова време, в деветия месец, стоеше в зимния дом и пред него – мангал с огън.

^23 (M)Когато Иехудий прочиташе три или четири стълбца, царят ги отрязваше с писарското ножче и хвърляше в огъня на мангала, докле биде унищожен целият свитък в огъня, който беше в мангала.

²⁴ И не се уплашиха и не раздраха дрехите си нито царят, нито слугите му, които чуха всички тия думи.

²⁵ Макар Елнатан, Делаия и Гемария да молиха царя да не изгаря свитъка, но той ги не послуша.

²⁶ И царят заповяда на царевия син Иерамеила, на Сераия, Азриилов син, и на Селемия, Авдиилов син, да хванат писаря Варуха и пророка Иеремия. Но Господ ги скри.

²⁷ И биде слово Господне към Иеремия, след като царят изгори свитъка и думите, които Варух бе написал от устата на Иеремия, и му бе казано:

²⁸ „вземи си пак друг свитък и напиши в него всички предишни думи, що бяха в първия свитък, който иудейският цар Иоаким изгори;

^29 (N)а на иудейския цар Иоакима кажи: тъй казва Господ: ти изгори тоя свитък, като каза: защо написа в него: „бездруго ще дойде вавилонският цар и ще разори тая земя и ще изтреби по нея люде и добитък“, –

^30 (O)затова тъй казва Господ за иудейския цар Иоакима: не ще има от него, кой да седи на Давидовия престол, и трупът му ще бъде хвърлен на дневния пек и на нощния студ;

³¹ и ще посетя него и племето му и слугите му за неправдите им, и ще напратя върху тях и върху иерусалимските жители и върху Иудините мъже всичкото зло, що изрекох върху тях, а те не послушаха“.

³² И взе Иеремия друг свитък и даде го на писаря Варуха, Нириев син, и той написа в него от Иеремиевите уста всички думи на оня свитък, що изгори в огъня иудейският цар Иоаким; и прибави към тях още много подобни тям думи.

5 Старец не укорявай, а увещавай го, като да ти е баща; по-младите пък, като да ти са братя,

² старите жени – като майки, младите – като сестри, с всяка чистота.

³ Вдовици почитай – истинските вдовици.

⁴ Ако ли пък някоя вдовица има деца или внуци, нека те се научат първом да почитат своите домашни и да се отплащат на родителите си, защото това е добро и угодно пред Бога.

^5 (A)А която е истинска вдовица и е останала сама, тя се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем;

⁶ оная пък, която живее разпуснато, приживе е умряла.

⁷ Наръчвай им още и това, да бъдат безпорочни.

^8 (B)Ако някой се не грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверник.

⁹ За вдовица да се приема жена не подолу от шейсет години, водила един мъж,

^10 (C)известна с добри дела: ако е деца отхранила, странници пригледвала, нозе на светии умивала; ако е на страдалци помагала и всяко добро дело усърдно следвала.

¹¹ А по-млади вдовици не приемай, защото, кога пренебрегнат Христа, искат да се женят.

¹² Те подпадат под осъждане, защото са отхвърлили първото си обещание;

¹³ освен това, бидейки без работа, навикват да ходят от къща в къща; и не само са без работа, но са и бъбриви, любопитни и говорят, каквото не подобава.

¹⁴ И тъй, желая, щото по-младите вдовици да се женят, да раждат деца, да въртят къща и да не дават никакъв повод на противника за похула;

¹⁵ защото някои вече се повлякоха подир сатаната.

¹⁶ Ако някой верен или вярна имат в къщата си вдовици, да ги приглеждат, та църквата да се не товари и да може да приглежда истинските вдовици.

¹⁷ Презвитерите, които добре изпълняват предстоятелската си служба, да се удостояват с двойна почет, най-вече пък ония, които се трудят в слово и поучение.

^18 (D)Защото Писанието казва: „не вързвай устата на вол, който вършее“, и: „работникът заслужава своята заплата“.

¹⁹ Обвинение против презвитер не приемай, освен при двама или трима свидетели.

²⁰ Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх.

^21 (E)Заклевам те пред Бога, пред Господа Иисуса Христа и пред избраните Ангели, да спазваш това без предубеждение и да не вършиш нищо по пристрастие.

²² Ръце на никого не възлагай прибързано, нито ставай съучастник на чужди грехове. Пази себе си чист.

^23 (F)Не пий вече само вода, но употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания.

²⁴ Греховете на едни човеци са явни и ги предварят в съд, а на някои отсетне се явяват.

²⁵ Също и добрите дела са явни; а които не са такива, не могат се утаи.

^14 (A)Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни.

¹⁵ Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие.

¹⁶ Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава – върху синовете им;

^17 (B)и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.

^25 (A)Каквото е студена вода за измъчена от жажда душа, такова е добра вест от далечна страна.

²⁶ Каквото е размътен извор и развален кладенец, такова е праведник, който пада пред нечестивец.

^27 (B)Както не е добре да се яде много мед, тъй и да ламтиш за слава не е слава.