The Daily Audio Bible
Today's audio is from the CSB. Switch to the CSB to read along with the audio.
19 (A)И от Манасиевото коляно преминаха някои към Давида, когато отиваше на война с филистимци против Саула. Ала Давид не помогна на филистимци, защото воеводите филистимски, след като се посъветваха, отпратиха го, казвайки: за наша беда той ще мине към своя господар Саула.
20 Когато се връщаше в Секелаг, преминаха към него манасиевците: Аднах, Иозавад, Иедиаел, Михаил, Иозавад, Елиху и Цилтай, хилядници у манасиевци.
21 (B)Те помагаха на Давида против пълчищата, защото всички бяха мъже храбри и бяха началници на войската.
22 Тъй всеки ден прииждаха към Давида на помощ дотолкова, че неговото опълчение стана голямо като опълчение Божие.
23 (C)Ето броят на главните във войската, които дойдоха при Давида в Хеврон, за да му предадат царството Саулово, според словото Господне:
24 Иудини синове, носещи щит и копие, имаше готови за война шест хиляди и осемстотин;
25 от синовете Симеонови, мъже храбри, имаше във войската седем хиляди и сто;
26 от синовете Левиеви – четири хиляди и шестстотин;
27 дойде и Иодай, княз от Аароновия род, и с него три хиляди и седемстотин;
28 (D)и Садок, храбър юнак, и родът му двайсет и двама началници;
29 (E)от синовете Вениаминови, братя Саулови, дойдоха три хиляди; но още много от тях държаха със Сауловия дом;
30 от синовете Ефремови – двайсет хиляди и осемстотин храбри юнаци, мъже именити в родовете си;
31 от полуколяното Манасиево – осемнайсет хиляди, които бяха повикани поименно, за да идат да възцарят Давида;
32 от синовете Исахарови дойдоха мъже разумни, които знаеха, кога какво трябва да върши Израил; те бяха двеста главни, и всичките им братя вървяха по думите им;
33 от коляното Завулоново имаше готови за битка, въоръжени с всякакви военни оръжия, петдесет хиляди, в строй, единодушни;
34 от коляното Нефталимово – хиляда воеводи и с тях трийсет и седем хиляди с щитове и копия;
35 от коляното Даново – двайсет и осем хиляди и шестстотин, готови за война;
36 от Асира – четирийсет хиляди войници, готови за битка;
37 от отвъд Иордан, от коляното Рувимово и Гадово и от полуколяното Манасиево – сто и двайсет хиляди, с всякакво военно оръжие.
38 Всички тия ратници, наредени в строй, дойдоха с пълно сърце в Хеврон, за да възцарят Давида над цял Израил. Па и всички други израилтяни бяха единодушни да възцарят Давида.
39 И прекараха там при Давида три дни, ядоха и пиха, защото братята им бяха всичко приготвили за тях;
40 па и които бяха по-близо до тях, дори до Исахарово, Завулоново и Нефталимово коляно, донасяха им на осли, камили, мулета и волове всичко за ядене: брашно, смокини, сухо грозде, вино и дървено масло, както и много едър и дребен добитък, понеже радост беше голяма за Израиля.
13 (F)Давид се съветва с хилядници, стотници и всички воеводи,
2 и каза на цялото събрание израилско: ако ви е угодно, и ако благоизволи Господ, Бог наш, нека пратим до другите наши братя навред по цялата Израилска земя, а също и до свещениците и левитите в градовете и селата им, за да се съберат при нас,
3 и да пренесем ковчега на нашия Бог при нас, защото в Саулови дни се не обръщахме към него.
4 И цялото събрание каза: тъй да бъде; защото това нещо се видя справедливо на целия народ.
5 (G)Тъй Давид събра всички израилтяни, от Шихор Египетски до входа в Емат, за да пренесат ковчега Божий от Кириатиарим.
6 (H)И отиде Давид и цял Израил в Кириатиарим, що е в Иудея, за да пренесат оттам ковчега на Бога Господа, седящ на херувими, върху който се призовава Неговото име.
7 (I)И повезоха ковчега Божий на нова колесница от дома Аминадавов, а Оза и Ахия водеха колесницата.
8 Давид пък и всички израилтяни свиреха с все сила пред Бога, с пение, на гусли, псалтири, тимпани, кимвали и тръби.
9 (J)Когато стигнаха до Хидоновото гумно, Оза присегна с ръка да придържи ковчега, понеже воловете го бяха наклонили.
10 (K)Но Господ се разгневи на Оза и го порази, задето присегна с ръка към ковчега, и той умря на мястото пред Божието лице.
11 (L)Давид се нажали, задето Господ порази Оза. И нарече това място Озова пораза; тъй се нарича то и доднес.
12 И в оня ден Давид се уплаши от Бога и каза: как ще внеса при себе си ковчега Божий?
13 И не пренесе Давид ковчега при себе си в Давидовия град, а го свърна към къщата на гетеца Аведара.
14 (M)И стоя ковчегът Божий у Аведара в къщата му три месеца, и Господ благослови Аведаровия дом и всичко, що имаше.
14 (N)Тирският цар Хирам проводи при Давида пратеници, и кедрови дървета, и каменоделци, и дърводелци, за да му съградят дом.
2 Като разбра Давид, че Господ го утвърди за цар над Израиля, че царството му се въздигна високо, заради народа му Израил,
3 (O)той си взе още жени в Иерусалим, и му се родиха още синове и дъщери.
4 (P)Ето имената на ония, които му се родиха в Иерусалим: Самус, Совав, Натан, Соломон,
5 Евеар, Елисуа, Елфалет,
6 Ногах, Нафек, Иафия,
7 Елисама, Веелиада и Елифалет.
8 (Q)И чуха филистимци, че Давид бил помазан за цар над цял Израил, и се дигнаха те всички да търсят Давида. А Давид, като чу, излезе против тях.
9 Филистимци дойдоха и се разположиха в Рефаимската долина.
10 Давид попита Бога, думайки: да ида ли против филистимци, и ще ги предадеш ли в ръцете ми? Господ му отговори: иди, и Аз ще ги предам в ръцете ти.
11 (R)Те отидоха във Ваал-Перацим, и там ги порази Давид. И каза Давид: Бог пресече моите врагове чрез ръката ми като воден пролом. Затова и нарекоха онова място Ваал-Перацим.
12 И филистимци оставиха боговете си там, а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.
13 (S)И дойдоха пак филистимци и се разположиха в долината.
14 Давид пак попита Бога, и Бог му отговори: не отивай право насреща им, а се отклони от тях и върви към тях откъм черниците;
15 и кога чуеш шум като от вървеж по черничните вършини, тогава захвани битката, защото Бог ще е излязъл пред тебе, за да порази филистимския стан.
16 (T)Давид направи, както му заповяда Бог, и порази филистимския стан, от Гаваон до Газер.
17 И Давидовото име се разнесе по всички земи, и Господ го направи страшно за всички народи.
1 (A)Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие,
2 (B)което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания,
3 (C)за Своя Син (роден по плът от Давидово семе
4 (D)и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего,
5 (E)чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи,
6 между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, –
7 (F)благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии.
8 Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по цял свят;
9 (G)Бог, Комуто служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас
10 и винаги се моля в молитвите си, дано с Божия воля ми се падне някога да дойда при вас;
11 (H)защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване,
12 сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра – ваша и моя.
13 Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи.
14 (I)Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи;
15 тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим.
16 (J)Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.
17 (K)Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: „праведният чрез вяра ще бъде жив“.
13 (A)защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите.
14 Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, – Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,
15 за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе.
16 (B)Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им.
17 Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си.
18 Да си идат в ада нечестивците, всички народи, които забравят Бога.
19 (C)Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине.
20 Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.