The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NIV. Switch to the NIV to read along with the audio.
8 (A)И говори Елисей на жената, чийто син бе възкресил, и каза: стани и иди, ти и твоят дом, и поживей там, дето можеш да поживееш, защото Господ повика глада, и той ще дойде в тая земя за седем години.
2 Стана оная жена, и постъпи по думата на Божия човек, отиде тя и нейният дом, и живя във Филистимската земя седем години.
3 Като се изминаха седем години, върна се тая жена от Филистимската земя и дойде да моли царя за къщата си и нивата си.
4 Царят тогава се разговаряше с Гиезия, слугата на Божия човек, и каза: разкажи ми всичко бележито, което е извършил Елисей.
5 А в това време, когато разказваше на царя, че Елисей е възкресил един умрял, жената, чийто син бе възкресил, молеше царя за къщата си, и нивата си. Тогава Гиезий каза: господарю мой, царю, тая е същата жена и този е същият ѝ син, когото Елисей възкреси.
6 Царят попита жената, и тя му разказа. И даде ѝ царят едного от царедворците и каза: да ѝ се върне всичко нейно и всички приходи от нивата, от оня ден, когато е напуснала земята, досега.
7 И дойде Елисей в Дамаск, когато сирийският цар Венадад беше болен. Обадиха на Венадада и казаха: тук дойде Божият човек.
8 (B)Тогава царят каза на Азаила: вземи в ръка дар и иди посрещни Божия човек и попитай чрез него Господа, думайки: ще оздравея ли от тая болест?
9 Азаил отиде да го посрещне и взе в ръка дар и всичко най добро в Дамаск, колкото могат да носят четирийсет камили, па отиде и застана пред лицето му и каза: твоят син Венадад, сирийският цар, ме прати при тебе, да попитам: ще оздравея ли от тая болест?
10 Елисей му отговори: иди му кажи: ще оздравееш. Обаче Господ ми яви, че той ще умре.
11 (C)И устреми Елисей върху него погледа си и тъй стоя, докле оня се смути; и заплака Божият човек.
12 (D)И Азаил попита: защо плаче господарят ми? А той отговори: защото зная, какво зло ще сториш на Израилевите синове: крепостите им на огън ще предадеш, момците им с меч ще погубиш, кърмачетата им ще избиеш и непразните им жени ще разсечеш.
13 (E)И каза Азаил: какво е твоят раб, (мъртво) псе, та да може направи такова голямо дело? И отговори Елисей: Господ ми показа в тебе царя на Сирия.
14 Той си отиде от Елисея и дойде при господаря си. И тоя го попита: какво ти говори Елисей? Той отговори: каза ми, че ще оздравееш.
15 На другия ден обаче Азаил взе завивката, натопи я във вода и я тури на лицето му, и царят умря. И вместо него се възцари Азаил.
16 (F)След иудейския цар Иосафат, се възцари Иосафатовият син Иорам, цар иудейски – в петата година на Ахавовия син Иорам, цар израилски.
17 (G)Той беше на трийсет и две години, когато се възцари, и царува осем години в Иерусалим;
18 (H)и ходеше по пътя на израилските царе тъй, както постъпваше Ахавовият дом, понеже Ахавовата дъщеря му беше жена, и правеше каквото беше неугодно в очите на Господа.
19 (I)Обаче Господ не искаше да погуби Иуда, заради Своя раб Давида, защото Той бе обещал да му даде светило между децата му за всички времена.
20 (J)В негови дни Едом се измъкна изпод ръката на Иуда и си постави цар.
21 И отиде Иорам в Цаир, и всички колесници с него; стана той през една нощ и порази идумейците, които го обикаляха, и началниците на колесниците, ала народът избяга в шатрите си.
22 (K)И се измъкна Едом изпод ръката на Иуда доднес. В същото време се измъкна и Ливна.
23 Останалото за Иорама и всичко, що е извършил, е описано в летописите на иудейските царе.
24 (L)И почина Иорам при отците си, и биде погребан при отците си в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Охозия.
25 Охозия, син на иудейския цар Иорам, се възцари в дванайсетата година на Ахавовия син Иорам, израилски цар.
26 (M)Охозия беше на двайсет и две години, когато се възцари, и царува една година в Иерусалим. А майка му се казваше Готолия, дъщеря на израилския цар Амврия.
27 (N)Той ходеше по пътя на Ахавовия дом и правеше, каквото беше неугодно в очите на Господа, както Ахавовият дом, защото беше в роднинство с Ахавовия дом.
28 (O)Той отиде с Ахавовия син Иорам на война против сирийския цар Азаил в Рамот Галаадски, и сирийци раниха Иорама.
29 (P)И цар Иорам се върна да се лекува в Изреел от раните, които сирийци му нанесоха в Рамот, когато воюваше против сирийския цар Азаил. И Охозия, Иорамовият син, иудейски цар, дойде да посети Ахавовия син Иорам в Изреел, понеже беше болен.
9 (Q)Пророк Елисей повика едного от пророческите синове и му каза: препаши се през кръста, вземи в ръка тоя съд с елей, па иди в Рамот Галаадски;
2 (R)като идеш там, намери там Ииуя, син на Иосафата, Намесиев син, пристъпи и му кажи да излезе изсред братята си и го въведи във вътрешната стая;
3 вземи тогава съда с елея, излей го върху главата му и кажи: тъй казва Господ: помазвам те за цар над Израиля. После отвори вратата, па бягай и не чакай.
4 Момъкът, слугата пророков, отиде в Рамот Галаадски.
5 и стигна. И ето, военачалниците насядали, а той каза: имам нещо да ти кажа, военачалнико. Ииуй попита: на кого от всички нас? Той отговори: на тебе, военачалнико.
6 (S)Ииуй стана и влезе вкъщи. И момъкът изля елея върху главата му и му каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: помазвам те за цар над народа Господен, над Израиля,
7 (T)и ти ще изтребиш дома на Ахава, твоя господар, за да отмъстя за кръвта на Моите раби – пророците, и за кръвта на всички раби Господни, паднали от ръката на Иезавел;
8 (U)и ще погине целият дом Ахавов, и ще изтребя у Ахава всичко, що до стена мочи, и затворено, и изоставено у Израиля,
9 (V)и ще направя дома на Ахава като дома на Наватовия син Иеровоам и като дома на Ахиевия син Вааса;
10 (W)а Иезавел щат псета да изядат на Изреелското поле, и никой не ще я погребе. Па отвори вратата и побягна.
11 И отиде Ииуй при слугите на господаря си, и те му казаха: с мир ли? Защо дохожда тоя безумец при тебе? И каза им: вие знаете тоя човек и какво той говори.
12 И казаха: не е истина, кажи ни. И той рече: това и това ми каза, думайки: тъй говори Господ: помазвам те за цар над Израиля.
13 Тогава те забързаха и всеки взе дрехата си, постлаха му на самите стъпала, затръбиха с тръба и казаха: Ииуй се възцари!
16 И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.
17 Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.
18 (A)Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.
19 Тогава господарите ѝ, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.
20 И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни
21 и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.
22 (B)Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;
23 и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.
24 Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.
25 Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.
26 (C)Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.
27 А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.
28 Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.
29 Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30 и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?
31 (D)А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.
32 И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.
33 Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;
34 и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.
35 А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци.
36 Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром.
37 (E)Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами.
38 Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани.
39 И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града.
40 А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.
От Давида (против Голиата).
143 (A)Благословен Господ, моя твърдиня, Който учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война,
2 (B)моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит, – и аз се Нему уповавам; Той ми подчинява моя народ.
3 (C)Господи! що е човек, та го зачиташ, и син човечески, та обръщаш върху него внимание?
4 (D)Човек е като дъх; дните му – като преклонна сянка.
5 (E)Господи, наклони небесата и слез; допри се до планините, и те ще задимят;
6 блесни със светкавица и ги пръсни; пусни стрелите Си и ги разстрой;
7 (F)простри ръка от високото, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни,
8 чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа.
9 (G)Боже, нова песен ще Ти изпея, на десетострунен псалтир ще възпея Тебе,
10 (H)Който даруваш спасение на царете и избавяш Твоя раб Давида от остър меч.
11 Избави ме и спаси от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата.
12 (I)Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, нашите дъщери – като изкусно изваяни стълбове в палати.
13 (J)Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна: да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища;
14 (K)да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове.
15 (L)Блажен онзи народ, който има това! Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог!
26 Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.