The Daily Audio Bible
Today's audio is from the GW. Switch to the GW to read along with the audio.
10 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 направи си две сребърни тръби, ковани ги направи, за да ти служат да свикваш народа и да вдигаш становете.
3 Кога затръбят с тях, да се събере при тебе цялото общество при входа на скинията на събранието.
4 Кога затръбят с едната тръба, да дойдат при тебе князете и хилядниците Израилеви.
5 (A)Кога затръбите за тревога, да се вдигнат ония станове, които са настанени към изток.
6 (B)Кога затръбите втори път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към юг (кога затръбите трети път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към морето; кога затръбите четвърти път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към север); да се тръби за тревога, кога тръгват на път.
7 Кога пък да се свиква събрание, тръбете, ала не за тревога.
8 (C)С тръбите да тръбят Аароновите синове, свещениците: това да ви бъде вечна наредба в родовете ви.
9 (D)И кога се дигнете на война в земята си срещу врага, който иде против вас, тръбете тревога с тръби, – и Господ, Бог ваш, ще си спомни за вас, и вие ще се избавите от враговете си.
10 (E)И в дните на веселбата си, и в празниците си, и в новомесечията си тръбете с тръби при своите всесъжения и мирни жертви, – и това да бъде напомняне за вас пред вашия Бог. Аз съм Господ, Бог ваш.
11 На втората година, през втория месец, на двайсетия ден от месеца, облакът се дигна от скинията на откровението.
12 (F)Тогава синовете Израилеви потеглиха от Синайската пустиня стан по стан, и облакът се спря в пустиня Фаран.
13 И вдигнаха се те за пръв път, по заповед Господня, дадена чрез Моисея.
14 (G)Първо бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Иудини според опълченията им; над опълчението Иудино беше Наасон, Аминадавов син;
15 (H)над опълчението от коляното на синовете Исахарови беше Натанаил, Цуаров син;
16 (I)над опълчението от коляното на синовете Завулонови беше Елиав, Хелонов син.
17 (J)И вдигната бе скинията, и тръгнаха синовете Гирсонови и синовете Мерариеви, носейки скинията.
18 (K)И вдигнато бе знамето, което беше в стана на синовете Рувимови според опълченията им; и над опълчението Рувимово беше Елицур, Шедеуров син;
19 (L)и над опълчението от коляното на синовете Симеонови беше Шелумиил, Цуришадаев син;
20 (M)и над опълчението от коляното на синовете Гадови беше Елиасаф, Регуилов син.
21 Сетне тръгнаха Каатовите синове, носещи светилището; но скинията се поставяше преди пристигането им.
22 (N)И вдигнато бе знамето, което беше в стана на синовете Ефремови според опълченията им; и над опълчението Ефремово беше Елишама, Амиудов син;
23 (O)и над опълчението от коляното на синовете Манасиини беше Гамалиил, Педацуров син;
24 (P)и над опълчението от коляното на синовете Вениаминови беше Авидан, Гидеониев син.
25 (Q)Последно между всички станове бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Данови с опълченията им; и над опълчението Даново беше Ахиезер, Амишадаев син;
26 (R)и над опълчението от коляното на синовете Асирови беше Пагиил, Охранов син;
27 (S)и над опълчението от коляното на синовете Нефталимови беше Ахира, Енанов син.
28 Такъв беше редът, по който потеглиха синовете Израилеви с опълченията си. И тръгнаха.
29 (T)И рече Моисей на Ховава, Рагуилов син, мадианитец, Моисеев сродник: ние отиваме в онова място, за което Господ бе казал: вам ще го дам. Дойди с нас, ще ти направим добро, защото Господ е обещал добро за Израиля.
30 Но той му отговори: няма да дойда; ще отида в страната си и в родината си.
31 А Моисей му рече: не ни оставяй, защото ти знаеш, как се разполагаме на стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас;
32 ако дойдеш с нас, доброто, което Господ нам ще стори, ще сторим ние на тебе.
33 (U)И изминаха от планината Господня три дни път, и ковчегът на завета Господен вървеше пред тях на три дни път, за да им избере място, дето да се спрат.
34 И облакът Господен ги осеняваше денем, когато тръгваха от стана.
35 (V)Кога ковчегът се вдигаше за път, Моисей казваше: стани, Господи, да се разпилеят Твоите врагове, и да побягнат от Твоето лице ония, които Те мразят!
36 (W)А кога ковчегът се спираше, той казваше: върни се, Господи, при хилядите и десетките хиляди Израилеви!
11 (X)Народът взе високо да роптае пред Господа; и Господ чу, и разпали Му се гневът, и между тях пламна огън Господен и начена да изтребва края на стана.
2 (Y)И викна народът към Моисея; Моисей се помоли Господу, и огънят утихна.
3 (Z)И нарекоха това място: Тавера[a], защото между тях бе пламнал огън Господен.
4 (AA)Пришълците между тях наченаха да изказват прищевки; а заедно с тях и синовете Израилеви седяха, плачеха и думаха: кой ще ни нахрани с месо?
5 помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците, и пъпешите, и лука, и праза, и чесъна;
6 (AB)а сега душата ни линее: освен мана, нищо няма пред очите ни.
7 (AC)А маната приличаше на кориандрово семе и изглеждаше като бдолах.
8 Народът ходеше да я събира и я мелеше с хромели или я тълчеше в чутори, и вареше в котли, та правеше от нея питки; по вкус тя приличаше на питки, приготвени с елей.
9 (AD)И кога нощем падаше роса върху стана, тогава падаше и мана върху него.
10 Моисей чуваше, че народът плаче в челядите си, всеки пред вратата на шатрата си; и гневът Господен силно се разпали, и на Моисея стана мъчно.
11 И рече Моисей Господу: защо мъчиш Твоя раб? и защо не намерих аз милост пред очите Ти, та сложи върху ми бремето на целия тоя народ?
12 (AE)Нима аз съм носил в утробата си целия тоя народ, и нима аз съм го родил, та ми казваш: носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти бе с клетва обещал на отците му?
13 Откъде да взема месо, та да дам на целия тоя народ? защото те плачат пред мене и казват: дай ни месо да ядем.
14 (AF)Сам аз не мога да нося целия тоя народ, защото е тежък за мене.
15 (AG)Щом тъй постъпваш с мене, по-добре ме убий, ако съм придобил милост пред Твоите очи, та да не гледам злочестината си.
16 (AH)И рече Господ на Моисея: събери Ми седемдесет мъже измежду старейшините Израилеви, за които знаеш, че те са негови стареи и надзиратели, и доведи ги при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе.
17 (AI)Аз ще сляза и ще говоря там с тебе, ще взема от Духа, Който е отгоре ти, и ще възложа връх тях, за да носят заедно с тебе товара на народа, а не сам ти да го носиш.
18 (AJ)А на народа кажи: очистете се за утрешния ден, и ще ядете месо; защото плакахте високо пред Господа и казвахте: кой ще ни нахрани с месо? добре ни беше в Египет, – то Господ ще ви даде месо, и ще ядете (месо):
19 ще ядете не ден, не два, не пет дни, не десет и не двайсет дни,
20 (AK)но цял месец (ще ядете), докле ви не излезе из ноздрите и ви не омръзне, задето презряхте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: що ни трябваше да излизаме из Египет?
21 (AL)И рече Моисей: шестстотин хиляди пешаци има в тоя народ, между който се намервам; а Ти казваш: Аз ще им дам месо, и ще ядат цял месец!
22 (AM)нима да се заколят всичките овци и волове, та да им стигне? или ще се събере всичката морска риба, та да ги задоволи?
23 (AN)И рече Господ на Моисея: нима ръката Господня е къса? сега ще видиш, ще ли се сбъдне думата Ми към тебе, или не.
14 (A)След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият;
2 но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.
3 (B)И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му.
4 А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото?
5 Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея.
6 Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене.
7 Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате.
8 Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение.
9 Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.
10 (C)Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците. за да им Го предаде.
11 А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време.
12 (D)В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?
13 И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него.
14 И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?
15 И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.
16 И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата.
17 Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте.
18 (E)И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
19 А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?
20 А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.
21 Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
51 Началнику на хора. Учение Давидово,
2 (A)когато идумеецът Доик идва да обади Саулу и да му каже, че Давид е дошъл в дома на Ахимелеха.
3 (B)Защо се, силний, хвалиш със злодейство? Божията милост е винаги с мене;
4 (C)езикът ти пагуба измисля; като наострен бръснач е той у тебе, коварнико;
5 ти обичаш зло повече, нежели добро, повече лъжа, отколкото да говориш правда;
6 ти, коварни езико, обичаш всякакви пагубни речи;
7 (D)затова Бог докрай ще те съкруши, ще те изрине и ще изтръгне тебе из жилището (ти), и корена ти – из земята на живите.
8 Ще видят праведниците, ще се побоят и ще му се присмеят (като кажат):
9 (E)ето човек, който не полагаше в Бога своята сила, а се надяваше на многото си богатство, укрепяваше се в своето злодейство.
10 (F)Аз пък съм в Божия дом като зеленееща се маслина, и се уповавам на милостта Божия навеки.
11 (G)Вечно ще Те славя за това, що си сторил, и ще се уповавам на Твоето име, защото то е благо пред Твоите светии.
31 От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен.
32 Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите – развратеното.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.