The Daily Audio Bible
Today's audio is from the GW. Switch to the GW to read along with the audio.
29 Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив.
2 Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя;
3 големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса;
4 но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате.
5 А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, <през което време> дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти,
6 хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
7 И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излязоха против нас на бой; а ние ги поразихме,
8 завладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.
9 Пазете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите.
10 Днес вие всички стоите пред Господа вашия Бог, - началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже,
11 чадата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти, -
12 за да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе,
13 за да те утвърди днес за Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова.
14 И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,
15 но <както> с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, <така> и с ония, които днес не са тук с нас;
16 (защото вие знаехте как живеехме в Египетската земя, и как минахме всред народите през които пропътувахме;
17 и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях);
18 тъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,
19 та, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да рече: Аз ще имам мир, ако и да ходя с упорито сърце и притурям пиянство на жаждата.
20 Бог няма да се умилостиви на него, но изведнъж гневът на Господа и ревнивостта Му ще пламнат против тоя човек; и всяка проклетия, която е написана в тая книга, ще падне на него, и Господ ще изличи името му под небето.
21 Господ ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на завета написан в тая книга на закона.
22 А идещото поколение, чадата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите <нанесени> на оная земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат:
23 Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адама и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.
24 Всичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв?
25 Тогава ще <им> думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,
26 и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал, -
27 за това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга.
28 И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес.
29 Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.
30 Когато дойдат на тебе всички тия неща, благословението и проклетията, които положих пред тебе, ако ти си ги припомниш всред всичките народи, между които Господ твоят Бог ще те изгони,
2 и се обърнеш към Господа твоя Бог и с цялото си сърце и цялата си душа послушаш, ти и чадата ти, гласа Му, според всичко що днес ти заповядвам,
3 тогава Господ твоят Бог ще те върне от плен, ще ти покаже милост, и пак ще те събере от всичките народи, между които Господ твоят Бог ще те е разпръснал.
4 До небесните краища, ако бъдеш изгонен, даже от там ще те събере Господ твоят Бог, и от там ще те вземе;
5 и Господ твоят Бог ще те въведе в земята, която бащите ти притежаваха, и ти ще я притежаваш; Той ще ти струва добро, и ще те умножи повече от бащите ти.
6 Господ твоят Бог ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да любиш Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, та да живееш.
7 И Господ твоят Бог ще излее всички тия проклетии върху неприятелите ти и върху ония, които те ненавиждат и те гонят.
8 А ти наново ще слушаш гласа на Господа, и ще изпълняваш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам.
9 И Господ твоят Бог в благост ще те направи да изобилваш във всичките дела на ръцете ти, в плода на утробата ти, в плода на добитъка ти и в рожбите на земята ти; защото Господ пак ще се зарадва за тебе <да ти струва> добро, както се е зарадвал на бащите ти,
10 ако слушаш гласа на Господа твоя Бог, и пазиш заповедите Му и повеленията Му, които са написани в тая книга на закона, - ако се обърнеш към Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа.
11 Понеже тая заповед, която днес ти заповядвам, не е много мъчна за тебе, нито е далеч.
12 Не е на небето та да кажеш: Кой ще се възкачи за нас на небето да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме?
13 Нито е оттатък морето та да кажеш: Кой ще премине морето за нас да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме?
14 Но думата е много близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти, за да я изпълняваш.
15 Ето днес положих пред тебе живота и доброто, смъртта и злото,
16 като ти заповядвам днес да любиш Господа твоя Бог, да ходиш в Неговите пътища и да пазиш заповедите Му, повеленията Му и съдбите Му, за да живееш и да се умножаваш, и да те благославя Господ твоят Бог в земята, в която влизаш, за да я завладееш.
17 Но ако се отвърне сърцето ти та не слушаш, но се заблудиш та се кланяш на други богове и им служиш,
18 аз ви заявявам днес, че непременно ще загинете; няма да се продължат дните ви на земята, към която преминавате през Иордан, за да влезете да я притежавате.
19 Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; за това, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти;
20 <избери> да любиш Господа твоя Бог да слушаш гласа Му, и да бъдеш привързан Нему, (защото това е животът ти и дължината на дните ти), за да живееш на земята, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова, че ще им я даде.
37 Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.
38 Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се уми първо преди обеда.
39 И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата! а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.
40 Несмислени! тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?
41 По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.
42 Но горко на вас фарисеи! защото давате десетък от гйозума, от седефчето, и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите а ония да не пренебрегвате.
43 Горко вам фарисеи! защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.
44 Горко вам! защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по <тях>, не знаят.
45 И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.
46 А той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.
47 Горко вам! защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.
48 И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с <тях>; защото те ги избиха, а <вие> им градите< гробниците>.
49 Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и <едни> от тях ще убият и изгонят;
50 за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света, -
51 от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! казвам ви, ще се изиска от това поколение.
52 Горко на вас, законници! защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.
53 И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват, и да Го предизвикват да говори за още< много> неща,
54 като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.
12 Между това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
2 Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.
3 Затова, каквото сте говорили в тъмно ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи ще се разгласи от покрива.
4 А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.
5 Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от него да се боите.
6 Не продават ли се пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога.
7 Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.
78 (По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 Няма да <го> скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,
6 За да <ги> знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да <ги> разказват на своите чада,
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 Разцепи канари в пустинята, И <ги> напои изобилно като от бездни.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще <ги> избави.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 Наваля върху тях и месо <изобилно> като прах, И птици крилати <много> като морския пясък;
28 И направи <ги> да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
19 Устните, <които говорят> истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език <ще трае> за минута.
20 Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.
© 1995-2005 by Bibliata.com