The Daily Audio Bible
Today's audio is from the GW. Switch to the GW to read along with the audio.
1 (A)Възлюбената. Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите милувки са по-добри от вино.
2 (B)От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите.
3 (C)Влечи ме, ще се затечем подире ти; – царят ме въведе в чертозите си, – ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!
4 (D)Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.
5 (E)Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя – моето собствено лозе не запазих.
6 (F)Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш? де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?
7 (G)Хор. Ако не знаеш това, о, най-хубава между жените, то върви си подир овците и си паси яретата покрай пастирските шатри.
8 (H)Възлюбеният. Оприличил съм те на моята кобилка във фараоновата колесница, моя любезна!
9 (I)Прекрасни са твоите ланити под висулките, твоята шия – с огърлиците;
10 ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки.
11 Възлюбената. Докле царят беше на трапезата, моят нард издаваше благоуханието си.
12 Смирнова китка е моят възлюбен: стои на гърдите ми.
13 (J)Моят възлюбен ми е като кипрова китка в Енгедските лозя.
14 (K)Възлюбеният. О, хубава си, мила моя, хубава си! имаш очи гълъбови.
15 Възлюбената. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е – зеленина.
16 Възлюбеният. Покривите на къщите ни са кедри, потоните ни – кипариси.
2 Възлюбената. Аз съм саронски нарцис, долински крин!
2 (L)Възлюбеният. Каквото е крин между тръне, това е моята възлюбена между момите.
3 (M)Възлюбената. Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между момците. Под сянката ѝ обичам да седя, и плодовете ѝ са сладки за гърлото ми.
4 (N)Той ме въведе в къщата за пируване, и знамето му над мене беше любов.
5 Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.
6 (O)Лявата му ръка ми е под главата, а дясната ме прегръща.
7 (P)Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и в полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.
8 (Q)Възлюбената. Гласът на моя възлюбен! ето, иде, припка по планините, скача по могилите.
9 Моят възлюбен прилича на сърна, или на млад елен. Ето, стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетката.
10 Моят възлюбен ми заговори: „стани, моя мила, моя хубавице, излез!
11 Ето, зимата се вече мина, дъждът преваля, престана;
12 цветя се показаха по земята; настана време за песни, и гласът на гургулицата се чува в страната ни;
13 (R)смоковниците разтвориха пъпките си, и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез!
14 (S)Гълъбице моя в скални проломи, под каменни заклони! покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък, и лицето ти приятно.
15 (T)Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, а лозята ни са цъфнали.“
16 (U)Моят възлюбен принадлежи на мене, аз пък – нему; той пасе между кринове.
17 (V)Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, върни се, мой мили, и бъди като сърна или като млад елен, по планински скали.
3 (W)Нощес на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих.
2 (X)Но аз ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди, и ще търся тогова, когото душата ми люби; търсих го и го не намерих.
3 (Y)Срещнаха ме стражари, които обикалят града; не видяхте ли – попитах ги – оногова, когото обича душата ми?
4 (Z)Но, щом ги отминах, намерих оногова, когото обича душата ми, хванах се за него и го не пуснах, докле го не заведох в къщата на майка си и в спалните на родителката си.
5 (AA)Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.
6 (AB)Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб, накадена със смирна и тамян и с всякакви мироварски прахове?
7 Ето неговият одър – на Соломона: около му шейсет души юнаци, Израилеви юнаци.
8 (AC)Всички държат по меч и са опитни на бой; всеки си има меч на бедрата поради нощния страх.
9 Носилка си е направил цар Соломон от ливанско дърво;
10 стълбците ѝ е направил от сребро, облегалата ѝ от злато, седалото ѝ от пурпурен плат; извътре са я присърце украсили дъщерите иерусалимски.
11 (AD)Излезте, дъщери сионски, и погледайте цар Соломона с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.
4 (AE)Възлюбеният. О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина;
2 зъбите ти – като стадо остригани овци, кога излизат из къпалия, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им;
3 устните ти – като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови;
4 (AF)шията ти – като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове – все щитове на юнаци;
5 (AG)двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове.
6 (AH)Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила.
7 (AI)Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!
8 (AJ)Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини!
9 Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.
10 (AK)О, как са сладки твоите милувки, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати.
11 (AL)Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско!
12 (AM)Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор;
13 твоите разсадници са градина с нарове, най-хубави плодове, кипери с нарди,
14 нард и шафран, тръстика и дърчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой с всякакви най-хубави аромати;
15 (AN)ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан.
16 (AO)Възлюбената. Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите ѝ! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките ѝ плодове.
16 Да благодарим Богу, Който вложи в сърцето на Тита същото усърдие за вас:
17 наистина, аз го подканих, но той, бидейки твърде усърден, доброволно тръгна към вас.
18 С него изпратихме и един брат, похваляван по всички църкви за благовестието,
19 и не само похваляван, но и избран от църквите, за да ни придружава в това добро дело, на което служим за слава на Самаго Господа и за ваше усърдие,
20 като се пазим, да не би някой ни укори при тия обилни приноси, за чието събиране ние полагаме грижи;
21 (A)защото ние залягаме за доброто не само пред Господа, но и пред човеците.
22 Ние изпратихме с тях и нашия брат, чието усърдие много пъти сме изпитвали в много неща, и който сега е още по-усърден поради голямата увереност във вас.
23 Колкото за Тита, той е мой другар и сътрудник среди вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, слава Христова.
24 И тъй, дайте доказателство за вашата любов и за това, дето се хвалим с вас, както на тях, така и пред лицето на църквите.
50 Началнику на хора. Псалом Давидов,
2 (A)когато идва при него пророк Натан, след като Давид беше влязъл при Вирсавия.
3 (B)Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
4 Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях,
5 (C)защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене.
6 (D)Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд.
7 (E)Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми.
8 (F)Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта (Си).
9 (G)Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.
10 Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени.
11 Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.
12 (H)Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.
13 (I)Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене.
14 Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди.
15 (J)Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат.
16 (K)Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда.
17 (L)Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала;
18 (M)защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш.
19 (N)Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.
20 (O)Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски;
21 (P)тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.